Проф. д-р Николай Цонков роден в София през 1980 г.

...
Проф. д-р Николай Цонков роден в София през 1980 г.
Коментари Харесай

Очаквам в Бюджет 2025 парите за висше образование да са 0,9% от БВП

Проф. доктор Николай Цонков роден в София през 1980 година Има бакалавърска степен по " Политология " в СУ " Св. Кл. Охридски ". През 2006 година придобива степен " магистър " по " Стопанско ръководство " в СУ. Има научна степен " лекар " по " Народно стопанство " (Регионална стопанска система и администрация) в УНСС, по " Организация и ръководство отвън сферата на материалното произвеждане и по национална сигурност във ВА " Г. С. Раковски ", където в интервала 2007-2013 година преподава " Мениджмънт на сигурността и защитата ". От 2008 година е щатен учител в катедра " Регионално развиване " на УНСС. Проф.д-р Цонков е бил консултант в политическия кабинет на министъра на защитата Ангел Найденов. Бил е народен представител от Българска социалистическа партия в 44-ото Народно събрание. Той е зам.-главен редактор на сп. " Международни връзки ", член на СИНПИ, шеф на Научноизследователския център за районни проучвания, член е на УС на Българската асоциация за районни проучвания, изп. шеф на Българския конгрес за транспортна инфраструктура. Автор е на над 70 изявления в България и чужбина по въпросите на геоикономиката, районния бизнес, контролиране на стопанската активност, районното развиване, сигурността и защитата, външната политика и образованието.

- Г-н Цонков, честито! На 44 години станахте един от най-младите професори в България. Каква беше тематиката на професурата Ви?
- През предходната седмица сполучливо завърши процедурата за придобиване на академичната служба " професор " в УНСС. Тя стартира предходната година напролет. Темата на професурата е " Администрация и ръководство (Регионален бизнес и ютилитис) ".
- Защо образованието би трябвало да е приоритет на всяка власт?
- На процедура образованието е основата, върху която стъпваме, с цел да формулираме дълготрайните политики за национално развиване. Образованието е обвързвано с духовното и културното, демографското, общественото и икономическото развиване на страната. То е част от системата на национална сигурност. Това е по този начин, тъй като образованието е обвързвано с демографията, опазване на традициите, културната еднаквост и националното съзнание. Образованието, в случай че е вярно настроено, построява в младите родолюбие и дълг. Образователната система форматира човешкия и обществения капитал, генерира стопански капацитет, като задава посоката за икономическо развиване.
- Кои са главните стълбове, на които се крепи образованието?
- Образованието би трябвало да се преглежда като пиедестал на развиването. Ако него го няма, няма нищо над него.
Затова, съгласно мен, три са главните стълбове за образованието - смисълът, изгодите, бъдещето. И трите са подчинени на качество. Т.е. качеството не може да бъде обсъждано като външен параметър, то е част от образованието. Държавата би трябвало да сътвори предпоставки образованието да се реализира като смисъл за всяко развиване - за персони, хора, организации, страна. Вторият дирек е обвързван с това, че страната би трябвало да сътвори предпоставки образованието да бъде потребно за развиването на всички системи - потребно за основаването и развиването на всяка проведена активност. Третата основа на образованието е ръководството да сътвори предпоставки образованието да се възприема като поръчител за бъдещето.
Образованието има три триъгълника. Първият е познания - умения - компетентности. Вторият - обучение - просвета - бизнес, а третият е обучение - проучване - нововъведения. Те би трябвало да се развиват в синхрон.
- Каква би трябвало да е ролята на страната в просветителната система?
- Ролята на страната в просветителната система е извънредно значима. Неправилната политика води до съществени неточности с дълготраен темперамент, което се отразява на просветителната система да действа обикновено и да прави главните национални задания. Трябва дебело да подчертаем, че страната би трябвало да играе дейна роля при ръководството на просветителната система, което се показва във формулиране на съответни на изискванията и времето целенасочени и устойчиви политики. Този развой е обвързван с вярно целеполагане и формулиране на главните цели, разработване на дълготрайна визия за развиване на системата.
Вместо това ставаме очевидци на непрекъснати промени в образованието. А то е комплицирана и консервативна система, в която грешките и опитите се заплащат доста скъпо. Обикновено решенията, които се вземат в областта на образованието в този момент, се демонстрират като резултата след 10-12 години. Държавата би трябвало да се върне в просветителната система и интензивно, съответно, да контролира и управлява организационните и управническите процеси.
- В своята предизборна платформа " БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА " упорства средствата за висше обучение и просвета да са респективно 1% и 0,5%. Ще докара ли това до повишение на качеството в двата бранша? Какви други промени са нужни?
- Съществува един главен проблем, който се показва в правилото „ парите следват ученика “ или „ парите следват студента “. В този смисъл при сходна корелация мъчно можем да приказваме за качество. Нито едно главно, приблизително или висше учебно заведение няма да си разреши да отпадат възпитаници и студенти, тъй като понижава финансирането. Същевременно, прилагайки политики за повишение на качеството, би трябвало да имаме поради систематичната съгласуваност сред приблизително и висше обучение.
Говорейки за качество на висшето обучение, ние няма по какъв начин да не вземем поради кандидат-студентите, които приготвя междинното обучение. Когато тази подсистема не работи съответно и вярно, виждаме мощно намаляване на качеството, което се потвърждава от проучванията на функционалната просветеност на българите.
Същевременно средствата за обучение и просвета изрично би трябвало да се покачват. 1% за обучение и 0,5% за просвета са извънредно незадоволителни за развиване на системата. В момента мъчно се подсигурява и естественото възпроизводство на системата. В тази връзка чакам в бюджета за тази година да бъдат заложени средствата от 0,9% за висше обучение, които са записани в ЗВО. Като образец мога да посоча, че в развитите страни, които се насочват към високотехнологични производства, средствата за просвета са 2% и нагоре.
- Вие сте член на Горско стопанство на Българска социалистическа партия в София и пратеник на 51-вия конгрес на партията, който ще се организира на 15 февруари. Какви са Вашите упования от форума?
- Според мен партията е на кръстопът. От пътя, който поемем след конгреса, ще зависи бъдещето на Българска социалистическа партия. В този смисъл 51 конгрес е доста значим с решенията, които ще се вземат. Необходим е прям и почтен диалог. Конгресът е значим заради няколко аргументи. Първо, той е значим в подтекста на избор на нов ръководител и нови групови органи за ръководство. Апропо, в този момент е времето и на съвещанието на конгреса е мястото да върнем груповото ръководство и груповото начало. Второ, за мен е значимо да бъдат направени и признати промени в Устава на Българска социалистическа партия (а за какво не и нов Устав), в който да се върнем към корените и да посочим какви сме, защо се борим и чии ползи пазиме. В тази връзка е нужна организационна промяна. Трето, отсам би трябвало да бъдат дефинирани главните политики и програмни документи за ръководство. И четвърто, да посочим ясно главните цели и политики, които ще осъществяваме в актуалното държавно управление. След съвещанието на конгреса би трябвало да поставим старания да продължим обединени и работещи в една посока. Това е пътят за възобновяване на публичното доверие и престижа на партията. Освен единение след конгреса би трябвало да излъчваме и доверие, което може да се случи, като покажем друго лице и представители – експерти в своята област. Ето за какво би трябвало доста интензивно да работим със Съюза на учените, Съюза на писателите, на публицистите, с всички интелектуални среди, които да бъдат привлечени на наша страна, с една идея бъдещето на българската страна, възобновяване на страната.
- Един от спорните текстове в Устава на Българска социалистическа партия е този за директния избор на ръководител. Какво е Вашето мнение по този въпрос? " За " или " срещу " сте текстът да остане или да отпадне?
- Партията е мощно разединена по този въпрос, което е проблем. По-демократичният метод за избор на ръководител е директният избор. Въпреки това пораждат няколко въпроса. В момента партията, както и страната, боледува. В тази връзка не съм сигурен до каква степен е уместен директният избор. Ако успеем да го проведем обществено, по разпоредбите, това е късмет да насочим публичния фокус към Българска социалистическа партия и да го използваме в процеса на възобновяване на доверието към партията, което е първостепенна задача.
От друга страна, говорейки за връщане на партията към нейните корени, считам, че избор на ръководител от конгреса има своите преимущества, най-много груповото начало. Но пък през годините сме ставали очевидци на редица уродливи практики.
В последна сметка Българска социалистическа партия би трябвало да се модернизира, а директният избор е крачка в тази посока. Надявам се делегатите на 51-вия конгрес да бъдат мъдри и да вземат най-правилното решение по този въпрос. Най-важни са единството и връщането на другарството в партията.
Източник: duma.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР