Русия в схватка със запада за утвърждаване на многополюсния свят
Проф. доктор Никола Аврейски
Незабавно след разпадането на Съветския съюз трубадурите на ненаситния американски финансов капитал заговориха за така наречен,,Вашингтонски консенсус ”, т.е. за цялостно покоряване на интернационалната система на откритите в американската столица финансови институции (Департаментът по финансите, МВФ и СБ), а администрацията на Буш-старши – за създаване на,,нов международен ред ”, доминиран от Съединени американски щати и учреден на американските национални ползи.
Голямата спънка за реализиране на тези суперамбициозни цели беше Руската федерация, останала,,единствената мощ в света, която може да унищожи Съединени американски щати ”, както се установи в изминал в медиите конфиденциален отчет от 1992 година на Пол Уолфовиц, направен по искане на Пентагона. В тирада, произнесена на 25 септември 1995 година пред съвещание на американския Обединен комитет на началник-щабовете, президентът Клинтън сложи задачата:,,В най-близкото десетилетие ни следва решаването на следните проблеми: разчленяване на Русия, дефинитивно разрушение на нейния военнопромишлен комплекс, определяне на преференциални за нас режими в откъсналите се републики. Ние ще позволим Русия да бъде страна, само че империя ще бъде една страна – Съединени американски щати ”. Целта по този начин и остана неосъществена. Оказаха се прави малцината трезви глави измежду американския експертен хайлайф – проф. Хенри Кисинджър с неговата прогноза от 1994 година, че след разпадането на Съветския съюз Русия е един олюляващ се Великан, който скоро ще се съвземе; проф. Дейвид Калео с предизвестието му от началото на 2001 година:,,американската политика се базира на догатката, че Русия е свършена като Велика мощ, една съмнителна в исторически проект миза ”.
Съвземането на Великана несъмнено е обвързвано с извеждането във властта в края на 1999 година на Владимир Путин. Под неговото управление Русия съумя да преодолее всеобхватната рецесия, да възвърне самочувствието си на действителна Велика мощ, да преоткрие неповторимите си благоприятни условия на независим евразийски геополитически състезател и да поеме хвърлената от Запада ръкавица на предизвикването. Чувствайки възходяща интернационална поддръжка, Путин стартира намерено да опонира на Съединени американски щати като,,вредна ” мощ в международната политика. Новото политическо говорене на Кремъл бе съпроводено от ново политическо деяние.
Отказът на Русия да подражава на Запада и напъните й за създаване на собствен личен модел, както и безапелационното отменяне на назидателните препоръки извън, реанимираха надълбоко вкоренената в западната политическа просвета русофобия. През януари 2008 г. английският публицист Едуард Лукас разгласява книгата си,,Новата студена война ”, възлагаща отговорността за нея на Русия и намерено изложила огромна тактика за нейното съсипване. И когато Западът се отнесе иронично към обрисуваните от Путин,,червени линии ” за сигурността на Русия, подстрекаваната Грузия трябваше още през лятото на същата година да заплати с откъсването на Абхазия и Южна Осетия.
Русия на Путин си разреши даже да унижава държавата-ядро на Запада: през 2013 година направи това, което никой различен, в това число Китай, не посмя – даде леговище на сътрудника на американските секрети служби Едуард Сноудън, разкрил потайното създаване на,,империя на шпионажа ”; през същата година пред погледа на света Русия блокира необятно рекламирания проект на администрацията на Обама за подхващане на следващата американска война – този път в Сирия.
В трескавото търсене по какъв начин да бъде осъдена непокорна Русия, Съединени американски щати заложиха на преобразяване на Украйна в копиеносец на патологичната западна русофобия. И незабавно проведоха следващата,,цветна гражданска война ”, сложила на власт в Киев западни пионки. В устрема си към отделяне на Украйна от Русия и превръщането й в антируски платцдарм за омаломощаване на Русия актуалният Запад не е автентичен. Тази тактика е дело на Ото декор Бисмарк и впечатлява с нейното лицемерие. В обществените си изяви Бисмарк не стопира да повтаря, че европейският континент може да разчита на мир и разцвет, а европейската просвета – на напредък, единствено когато Русия и Германия работят в единодушие, а не се опълчват една на друга, защото от това биха спечелили единствено външни и враждебни на Европа сили. Същевременно обаче Бисмарк трескаво търси способи за обезсилване на Русия и стига в последна сметка до следното,,прозрение ”:,,Могъществото на Русия може да бъде подкопано единствено при отделянето на Украйна (…) Необходимо е освен да се отдели Украйна, само че и да се опълчи на Русия, да се насъскат двете елементи на един и същи народ и да се следи по какъв начин брат убива брата. Затова е належащо да се намерят и отгледат предатели измежду националния хайлайф и с тяхна помощ да се промени самосъзнанието на една част от великия народ дотам, че той да ненавижда всичко съветско, да ненавижда своя жанр, без да го осъзнава. Всичко останало е въпрос на време ”. В типичния им нахален жанр, американските почитатели на Бисмарк даже не си даваха труда да прикриват своите цели. Достатъчно ясно те бяха показани още през 2014 година от доктор Пол Кристи – почитан чиновник на американската Агенция за национална сигурност, в изтекла в Интернет тирада пред закрита публика в немския град Бремен:,,Главната цел на събитията в Украйна е да разделят Европа с Русия дотолкоз, че европейците изцяло да се откажат от съдействието с Русия и да преориентират стопанските системи си към цялостно съдействие със Съединени американски щати. В последна сметка би трябвало тези 500 милиарда дол., колкото е стокообменът сред Европа и Русия, да се трансформира в стокооборот сред Европа и Америка (…) На Украйна е избрана ролята на свлачище, което би трябвало да прекъсне европейското съдействие с Русия ”. В присъщия за американците морализаторски жанр доктор Кристи изясни, че Европейски Съюз бил,,длъжен ” да направи това: след Втората международна война Америка помогнала посредством своя План,,Маршал ” на Европа да се съвземе; в този момент, когато Съединени американски щати изпитвали огромни финансови и стопански компликации, Европа трябвало да върне жеста.
И защото вътрешните проблеми на Съединени американски щати са извънредно мъчно решими, Вашингтон стартира да демонстрира податливост да рискува с нова гореща международна война. Възможност за надникване в кухнята на външнополитическите му кроежи даде появилата се през 2016 година книга,,2017. Войната с Русия ” на американския военачалник от запаса Ричард Ширеф – някогашен заместител на висшия главнокомандващ на обединените сили на НАТО в Европа, необятно рекламирана като,,политически бестселър ”, който в действителност бе предназначен да приготви западните общества за започващата битка със,,смъртния зложелател ”. Тази възходяща податливост на Вашингтон към рисковано слагане на карта на самото битие на човечеството бе безапелационно коментирана на 1 юни 2022 година от носителя на,,Пулицър ” и дълготраен задграничен представител на,,Ню Йорк Таймс ” Крис Хеджис под присъщото заглавие,,Няма различен излаз, с изключение на война? Безумните мечти на американската ръководеща класа ”.
Но в тактиката на ръководения от Съединени американски щати,,колективен Запад ” нещо се обърка.
Първо, през 8-те години на насъскване на украинците против руснаците Русия не си губеше времето и съумя да реализира преимущество в стратегическите въоръжения, което отрезвява главите и на най-горещите глашатаи за реализиране на военна победа над руснаците, даже с цената на безумни човешки и материални жертви.
Второ, откакто Европейски Съюз не пое неведнъж подаваната ръка на Русия (в тирада пред Валдайския клуб Путин неслучайно призна, че най-голямото му отчаяние в интернационалната политика е Европа), Русия бе принудена да реализира стратегически съюз с Китай, закрепен по време на Зимните Олимпийски игри в Пекин при започване на 2022 година.
Трето, с цел да не бъде още веднъж сюрпризирана Москва, Путин този път заложи на превантивна специфична военна интервенция в Украйна за елиминиране на неонацистките, извънредно националистическите и екстремистки детайли в нейното ръководство, представляващи действителна опасност за сигурността на Русия.
Четвърто, ожесточената опозиция на отгледаните на западна ясла крайни украински русофоби и прокси войната на Запада против Русия затрудняват постигането на задачите на съветската интервенция, само че това принуждава Москва в придвижване да ги приспособява и по нужда да ги направи по-амбициозни, с цел да бъдат ефикасни. На 21 юли 2022 година външният министър Сергей Лавров разгласи, че доставките на от ден на ден и повече западни далекобойни оръжия на Украйна разшириха географията на задачите на Русия, които към този момент включват освен двете донбаски републики в разширените им естествени лимити, само че и,,Херсонска област, Запорожка област и редица други територии ”. Явно към този момент става дума за отнемане на Украйна от достъп до Азовско и Черно море, а може би и за още по-мащабни цели, в случай че се вземе поради изказването на Путин от юли 2022 година, че,,ние към момента не сме почнали сериозните неща в Украйна ”. Конституционно финализираното след това присъединение на Донецката и Луганската национални републики и на Запорожка и Херсонска области към Руската федерация показва непреклонната решителност на Москва да върви по този път.
Пето, западните войнолюбци са мощно лимитирани от стратегическите преимущества на Русия в Европа и от действителния риск да се окажат във война и на втори фронт – против Китай, разгласен в тактиките за национална сигурност на Съединени американски щати от 2018 година и 2022 година за зложелател № 1.
Шесто, опитът на Запада да изолира Русия от света пропадна с гръм и тропот – не пожелаха да се заловен на въдицата му страните от ОДКС, Оперативно-наблюдателно дело, ШОС, БРИКС, ОАД, МЕРКОСУР, Лигата на арабските страни, Африканският съюз, множеството страни от Г-20, както и толкоз значими геополитически играчи като Китай, Индия, Северна Корея, Саудитска Арабия, Иран, Бразилия, Аржентина, Венецуела, даже американският съдружник Израел, натовските Турция и Унгария и водещата договаряния за присъединение към Европейски Съюз Сърбия. Признание за неуспеха на западните опити за уединяване и демонизиране на Русия са оповестените на 4 юни 2022 година резултати от интернационалното демоскопско изследване в 52 страни по света на нивата на русофобията, осъществено от Форума за сигурността GLOBSEC по поръчка на Фондацията,,Алианс на цивилизациите ”, която бе учредена през 2017 година от някогашния общоприет секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен. Гордо в тях бяха рекламирани високите нива в петнадесетина страни (87% измежду поляците, 80% измежду украинците, 83% измежду португалците, 79 % измежду датчаните, 78% измежду чехите, 77% измежду шведите, 75% измежду испанците, 74% измежду британците, 71% измежду германците, към 70% измежду австрийците, нидерландците и норвежците, 65% измежду италианците, 64% измежду румънците, 62% измежду американците, 60% измежду швейцарците), само че бяха подминати без нужното внимание ниските нива в огромен брой изследвани страни (50% измежду словаците, 48% измежду унгарците, 45% измежду гърците, 29% измежду алжирците, 14% измежду индонезийците, 11% измежду саудитците, 7% измежду египтяните, 4% измежду мароканците), като беше изработен и опит да бъдат скрити високите нива на доверие към Русия в редица страни (59% измежду китайците, 56% измежду индийците, 48% измежду пакистанците, 46% измежду виетнамците) и шокиращо високият % (64) кипърци, оповестили се срещу военните доставки за Украйна. Още по-интересни са данните за настройките на българите: макар съветската военна интервенция в Украйна, 57% не считат Русия за опасност за националната ни сигурност; 47% са на мнение, че България би трябвало да съблюдава неутралитет в руско-украинския конфликт; към 40% смятат, че Западът и Украйна са провокирали съветската военна интервенция в Украйна; най-строгите наказания на Русия намират поддръжката на единствено 38% от българите; процентът на искащите страната ни да напусне НАТО през последната година е нараснал от 25 на 38; едвам 8% възприемат Китай като опасност. Не бива също така да се не помни, че много анализатори с съображение гледат с съмнение към изнесените данни, считайки ги за манипулирани в западна изгода поради поръчителя на проучването. Съмненията прочее откриха удостоверение в изследване на Евробарометър, оповестено на 22 юни 2022 година, изключително отнасящите се до България данни: 53% имат негативно отношение към Съединени американски щати, доверието към Европейски Съюз е спаднало от 52% в края на 2021 година на 49%, съвсем половината поддържат Русия и Китай. Съмненията по отношение на изнесените данни от западните социологически изследвания имат и друго още по-важно съображение – те обгръщат по-малко от ¼ от страните по света, което провокира откровението на Марк Семо във френския,,Монд ”:,,Единството на Запада против Русия го обреча на самотност ”.
И дирижираните,,свободни медии ” на,,свободния свят ”, подхванали в началото невиждана осведомителна война против Русия, започнаха да дават място на гласове на разсъдъка. Американският,,Уострийт Джърнъл ” помести разбор на Уолтър Мийд, в който се установи:,,Путин е постигнал максимален триумф в областите на стопанската система и политиката, където Западът се виждаше най-силен ”. Авторът сочи три уязвимости на западната система: наклонност към протекционизъм, която понижава икономическата му прелест за останалия свят; западните полезности, като ЛГБТ пропагандата, объркваща и обиждаща милиарди хора по света; раздялите в самия Запад, които подриват неговото единение. Германският,,Ди Велт ” разгласява разбор на Жак Шустер, в който изрично се установи:,,Западните политици би трябвало да се изправят пред истината: Русия не може да бъде изолирана, икономическите наказания не носят стремежи резултат, Киев не може да пречупи неведнъж превъзхождащата съветска войска ”. А английският,,Гардиън ” даде място на разбор на Саймън Дженкинс, съдържащ признанието, че,,западните наказания против Русия са най-необмислената и контрапродуктивна политика в новата интернационална история ”, които,,направиха Путин по-силен от когато и да било ”. Завой направиха и водещи западни електронни медии, като най-впечатляващ бе този на Си Ен Ен, дала естрада на създателя на именитата група,,Пинк Флойд ” Роджър Уотърс, който назова Байдън,,военнопрестъпник ”. На въпроса не е ли Путин въпреки всичко агресорът Уотърс отговори с контравъпрос: какво ли биха създали Съединени американски щати, в случай че Русия или Китай решат да основат свои военни бази по границите на Мексико или Канада? Че това не бе инцидентно изпуснато изявление, сподели излъченият от Си Ен Ен репортаж, показващ по какъв начин стотици украински коли се насочват по,,зелените коридори ” към следената от Русия Херсонска област, до момента в който в противоположната посока не се движи никой. Най-показателен бе отчетът на,,Амнести интернешънъл ” – основана в Лондон интернационална правозащитна неправителствена организация, финансирана главно от Държавния департамент на Съединени американски щати, английските служби и фондациите на Сорос и Рокфелер. В директен текст в него си установи, че украинската войска редовно заплашва живота на цивилни жители и ги употребява като,,жив щит ”. Целият този поврат в разказа на водище западни медии и неправителствени организации, който е явно съгласуван, демонстрира, че осведомителната война против Русия е на път да бъде изгубена и то в миг на безспорните съветски триумфи в борбите на терена, както и че западните центрове за взимане на решения към този момент търсят допустимо най-безболезнения метод за излизане от украинския сюжет за погром на Руската федерация, нейното декомпозиране и промяна на режима в Кремъл.
Патологичната злоба към Русия и стремежът тя да бъде победена на бойното поле с украински ръце към този момент стартира да се трансформира в непредвиден бумеранг. Инфлацията от двете страни на Атлантика доближи рекордни за последните десетилетия стойности, еврото удари историческото дъно, голямата цена на държавната поддръжка за украинските националисти и глобите против Русия се заплаща от жителите на западните страни. И демократичните механизми към този момент донесоха първите (не)очаквани резултати за западния политически хайлайф: френският президент загуби парламентарното болшинство, паднаха държавните управления на Англия, България, Италия и Естония, а демократите в Съединени американски щати изгубиха контрола върху Камарата на представителите.
В умозаключение: светът е към този момент многополюсен, като ясно откроени са три основни полюса – Съединени американски щати (вместо обещаните,,Европейски обединени щати ”, Европейски Съюз пое унизителния курс към своята промяна в,,Европейски подчинени щати ”), Русия и Китай (оформили антизападен съюз); мястото на Русия в дооформящия се многополюсен свят ще зависи от изхода на специфичната военна интервенция в Украйна, която в реалност е война против ръководения от Съединени американски щати,,колективен Запад ” в името освен на сигурността, стабилността, териториалната целокупност и суверенитета на Руската федерация, само че и за париране на хегемонистичните ламтежи на актуалния неоколониализъм и за одобряване на един по-балансиран, по-стабилен и по-справедлив многополюсен свят.
Бележки:
[1] Цит. по: Чомски, Н. Каквото кажем, става. Интервенции. София, 2009, с. 145, 420.
Цит. по: Чомски, Н. Година 501-ва. Завоюването продължава. София, 1997, с. 43.
[3] Цит. по: Аврейски, Н. САЩ и Европа. Европейската политика на Вашингтон. В. Търново, 2013, с. 576.
[4] Кисинджър, Х. Дипломацията. София, 1997, с. 727.
Калео, Д. Да преосмислим бъдещето на Европа. София, 2003, с. 292.
Вж. Цыганков, А. Русофобия: антироссийское лобби в США. Москва, 2015; Меттан, Г. Запад – Россия: тысячилетняя война. История русофобии от Карла Великого до украинского кризиса. Почему мы так обичан ненавидеть Россию? Москва, 2016.
[7] Лукас, Е. Новата студена война. Кремъл е опасност както за Русия, по този начин и за света. София, 2008.
[8] Вж. Грийнуолд, Г. Няма къде да се скриеш Сноудън. София, 2016; Едуард Сноудън. Лично досие. София,
2020.
Цит. по: Аврейски, Н. Украйна. Анатомия на най-голямата рецесия в Европа. – В: Геополитика & геостратегия, 2019, кн. 3, с. 126.
Цит. по: Пак там, с. 127.
[11] Ширеф, Р. 2017. Войната с Русия. Из секретните документи на висшето военно управление на НАТО.
София, 2016.
Вж. Хеджис, К. Няма различен излаз с изключение на война? Безумните мечти на американската ръководеща класа. – В: ЕПИЦЕНТЪР, 1 юни 2022.
Вж. Le Monde: Единството на Запада против Русия го обрече на самотност. – Във: Fakti.bg, 30 юли 2022.
The Wall Street Journal, 2022, July, 14.
Die Welt, 23. Juli 2022.
The Guardian, 2022, Aug., 1.
Незабавно след разпадането на Съветския съюз трубадурите на ненаситния американски финансов капитал заговориха за така наречен,,Вашингтонски консенсус ”, т.е. за цялостно покоряване на интернационалната система на откритите в американската столица финансови институции (Департаментът по финансите, МВФ и СБ), а администрацията на Буш-старши – за създаване на,,нов международен ред ”, доминиран от Съединени американски щати и учреден на американските национални ползи.
Голямата спънка за реализиране на тези суперамбициозни цели беше Руската федерация, останала,,единствената мощ в света, която може да унищожи Съединени американски щати ”, както се установи в изминал в медиите конфиденциален отчет от 1992 година на Пол Уолфовиц, направен по искане на Пентагона. В тирада, произнесена на 25 септември 1995 година пред съвещание на американския Обединен комитет на началник-щабовете, президентът Клинтън сложи задачата:,,В най-близкото десетилетие ни следва решаването на следните проблеми: разчленяване на Русия, дефинитивно разрушение на нейния военнопромишлен комплекс, определяне на преференциални за нас режими в откъсналите се републики. Ние ще позволим Русия да бъде страна, само че империя ще бъде една страна – Съединени американски щати ”. Целта по този начин и остана неосъществена. Оказаха се прави малцината трезви глави измежду американския експертен хайлайф – проф. Хенри Кисинджър с неговата прогноза от 1994 година, че след разпадането на Съветския съюз Русия е един олюляващ се Великан, който скоро ще се съвземе; проф. Дейвид Калео с предизвестието му от началото на 2001 година:,,американската политика се базира на догатката, че Русия е свършена като Велика мощ, една съмнителна в исторически проект миза ”.
Съвземането на Великана несъмнено е обвързвано с извеждането във властта в края на 1999 година на Владимир Путин. Под неговото управление Русия съумя да преодолее всеобхватната рецесия, да възвърне самочувствието си на действителна Велика мощ, да преоткрие неповторимите си благоприятни условия на независим евразийски геополитически състезател и да поеме хвърлената от Запада ръкавица на предизвикването. Чувствайки възходяща интернационална поддръжка, Путин стартира намерено да опонира на Съединени американски щати като,,вредна ” мощ в международната политика. Новото политическо говорене на Кремъл бе съпроводено от ново политическо деяние.
Отказът на Русия да подражава на Запада и напъните й за създаване на собствен личен модел, както и безапелационното отменяне на назидателните препоръки извън, реанимираха надълбоко вкоренената в западната политическа просвета русофобия. През януари 2008 г. английският публицист Едуард Лукас разгласява книгата си,,Новата студена война ”, възлагаща отговорността за нея на Русия и намерено изложила огромна тактика за нейното съсипване. И когато Западът се отнесе иронично към обрисуваните от Путин,,червени линии ” за сигурността на Русия, подстрекаваната Грузия трябваше още през лятото на същата година да заплати с откъсването на Абхазия и Южна Осетия.
Русия на Путин си разреши даже да унижава държавата-ядро на Запада: през 2013 година направи това, което никой различен, в това число Китай, не посмя – даде леговище на сътрудника на американските секрети служби Едуард Сноудън, разкрил потайното създаване на,,империя на шпионажа ”; през същата година пред погледа на света Русия блокира необятно рекламирания проект на администрацията на Обама за подхващане на следващата американска война – този път в Сирия.
В трескавото търсене по какъв начин да бъде осъдена непокорна Русия, Съединени американски щати заложиха на преобразяване на Украйна в копиеносец на патологичната западна русофобия. И незабавно проведоха следващата,,цветна гражданска война ”, сложила на власт в Киев западни пионки. В устрема си към отделяне на Украйна от Русия и превръщането й в антируски платцдарм за омаломощаване на Русия актуалният Запад не е автентичен. Тази тактика е дело на Ото декор Бисмарк и впечатлява с нейното лицемерие. В обществените си изяви Бисмарк не стопира да повтаря, че европейският континент може да разчита на мир и разцвет, а европейската просвета – на напредък, единствено когато Русия и Германия работят в единодушие, а не се опълчват една на друга, защото от това биха спечелили единствено външни и враждебни на Европа сили. Същевременно обаче Бисмарк трескаво търси способи за обезсилване на Русия и стига в последна сметка до следното,,прозрение ”:,,Могъществото на Русия може да бъде подкопано единствено при отделянето на Украйна (…) Необходимо е освен да се отдели Украйна, само че и да се опълчи на Русия, да се насъскат двете елементи на един и същи народ и да се следи по какъв начин брат убива брата. Затова е належащо да се намерят и отгледат предатели измежду националния хайлайф и с тяхна помощ да се промени самосъзнанието на една част от великия народ дотам, че той да ненавижда всичко съветско, да ненавижда своя жанр, без да го осъзнава. Всичко останало е въпрос на време ”. В типичния им нахален жанр, американските почитатели на Бисмарк даже не си даваха труда да прикриват своите цели. Достатъчно ясно те бяха показани още през 2014 година от доктор Пол Кристи – почитан чиновник на американската Агенция за национална сигурност, в изтекла в Интернет тирада пред закрита публика в немския град Бремен:,,Главната цел на събитията в Украйна е да разделят Европа с Русия дотолкоз, че европейците изцяло да се откажат от съдействието с Русия и да преориентират стопанските системи си към цялостно съдействие със Съединени американски щати. В последна сметка би трябвало тези 500 милиарда дол., колкото е стокообменът сред Европа и Русия, да се трансформира в стокооборот сред Европа и Америка (…) На Украйна е избрана ролята на свлачище, което би трябвало да прекъсне европейското съдействие с Русия ”. В присъщия за американците морализаторски жанр доктор Кристи изясни, че Европейски Съюз бил,,длъжен ” да направи това: след Втората международна война Америка помогнала посредством своя План,,Маршал ” на Европа да се съвземе; в този момент, когато Съединени американски щати изпитвали огромни финансови и стопански компликации, Европа трябвало да върне жеста.
И защото вътрешните проблеми на Съединени американски щати са извънредно мъчно решими, Вашингтон стартира да демонстрира податливост да рискува с нова гореща международна война. Възможност за надникване в кухнята на външнополитическите му кроежи даде появилата се през 2016 година книга,,2017. Войната с Русия ” на американския военачалник от запаса Ричард Ширеф – някогашен заместител на висшия главнокомандващ на обединените сили на НАТО в Европа, необятно рекламирана като,,политически бестселър ”, който в действителност бе предназначен да приготви западните общества за започващата битка със,,смъртния зложелател ”. Тази възходяща податливост на Вашингтон към рисковано слагане на карта на самото битие на човечеството бе безапелационно коментирана на 1 юни 2022 година от носителя на,,Пулицър ” и дълготраен задграничен представител на,,Ню Йорк Таймс ” Крис Хеджис под присъщото заглавие,,Няма различен излаз, с изключение на война? Безумните мечти на американската ръководеща класа ”.
Но в тактиката на ръководения от Съединени американски щати,,колективен Запад ” нещо се обърка.
Първо, през 8-те години на насъскване на украинците против руснаците Русия не си губеше времето и съумя да реализира преимущество в стратегическите въоръжения, което отрезвява главите и на най-горещите глашатаи за реализиране на военна победа над руснаците, даже с цената на безумни човешки и материални жертви.
Второ, откакто Европейски Съюз не пое неведнъж подаваната ръка на Русия (в тирада пред Валдайския клуб Путин неслучайно призна, че най-голямото му отчаяние в интернационалната политика е Европа), Русия бе принудена да реализира стратегически съюз с Китай, закрепен по време на Зимните Олимпийски игри в Пекин при започване на 2022 година.
Трето, с цел да не бъде още веднъж сюрпризирана Москва, Путин този път заложи на превантивна специфична военна интервенция в Украйна за елиминиране на неонацистките, извънредно националистическите и екстремистки детайли в нейното ръководство, представляващи действителна опасност за сигурността на Русия.
Четвърто, ожесточената опозиция на отгледаните на западна ясла крайни украински русофоби и прокси войната на Запада против Русия затрудняват постигането на задачите на съветската интервенция, само че това принуждава Москва в придвижване да ги приспособява и по нужда да ги направи по-амбициозни, с цел да бъдат ефикасни. На 21 юли 2022 година външният министър Сергей Лавров разгласи, че доставките на от ден на ден и повече западни далекобойни оръжия на Украйна разшириха географията на задачите на Русия, които към този момент включват освен двете донбаски републики в разширените им естествени лимити, само че и,,Херсонска област, Запорожка област и редица други територии ”. Явно към този момент става дума за отнемане на Украйна от достъп до Азовско и Черно море, а може би и за още по-мащабни цели, в случай че се вземе поради изказването на Путин от юли 2022 година, че,,ние към момента не сме почнали сериозните неща в Украйна ”. Конституционно финализираното след това присъединение на Донецката и Луганската национални републики и на Запорожка и Херсонска области към Руската федерация показва непреклонната решителност на Москва да върви по този път.
Пето, западните войнолюбци са мощно лимитирани от стратегическите преимущества на Русия в Европа и от действителния риск да се окажат във война и на втори фронт – против Китай, разгласен в тактиките за национална сигурност на Съединени американски щати от 2018 година и 2022 година за зложелател № 1.
Шесто, опитът на Запада да изолира Русия от света пропадна с гръм и тропот – не пожелаха да се заловен на въдицата му страните от ОДКС, Оперативно-наблюдателно дело, ШОС, БРИКС, ОАД, МЕРКОСУР, Лигата на арабските страни, Африканският съюз, множеството страни от Г-20, както и толкоз значими геополитически играчи като Китай, Индия, Северна Корея, Саудитска Арабия, Иран, Бразилия, Аржентина, Венецуела, даже американският съдружник Израел, натовските Турция и Унгария и водещата договаряния за присъединение към Европейски Съюз Сърбия. Признание за неуспеха на западните опити за уединяване и демонизиране на Русия са оповестените на 4 юни 2022 година резултати от интернационалното демоскопско изследване в 52 страни по света на нивата на русофобията, осъществено от Форума за сигурността GLOBSEC по поръчка на Фондацията,,Алианс на цивилизациите ”, която бе учредена през 2017 година от някогашния общоприет секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен. Гордо в тях бяха рекламирани високите нива в петнадесетина страни (87% измежду поляците, 80% измежду украинците, 83% измежду португалците, 79 % измежду датчаните, 78% измежду чехите, 77% измежду шведите, 75% измежду испанците, 74% измежду британците, 71% измежду германците, към 70% измежду австрийците, нидерландците и норвежците, 65% измежду италианците, 64% измежду румънците, 62% измежду американците, 60% измежду швейцарците), само че бяха подминати без нужното внимание ниските нива в огромен брой изследвани страни (50% измежду словаците, 48% измежду унгарците, 45% измежду гърците, 29% измежду алжирците, 14% измежду индонезийците, 11% измежду саудитците, 7% измежду египтяните, 4% измежду мароканците), като беше изработен и опит да бъдат скрити високите нива на доверие към Русия в редица страни (59% измежду китайците, 56% измежду индийците, 48% измежду пакистанците, 46% измежду виетнамците) и шокиращо високият % (64) кипърци, оповестили се срещу военните доставки за Украйна. Още по-интересни са данните за настройките на българите: макар съветската военна интервенция в Украйна, 57% не считат Русия за опасност за националната ни сигурност; 47% са на мнение, че България би трябвало да съблюдава неутралитет в руско-украинския конфликт; към 40% смятат, че Западът и Украйна са провокирали съветската военна интервенция в Украйна; най-строгите наказания на Русия намират поддръжката на единствено 38% от българите; процентът на искащите страната ни да напусне НАТО през последната година е нараснал от 25 на 38; едвам 8% възприемат Китай като опасност. Не бива също така да се не помни, че много анализатори с съображение гледат с съмнение към изнесените данни, считайки ги за манипулирани в западна изгода поради поръчителя на проучването. Съмненията прочее откриха удостоверение в изследване на Евробарометър, оповестено на 22 юни 2022 година, изключително отнасящите се до България данни: 53% имат негативно отношение към Съединени американски щати, доверието към Европейски Съюз е спаднало от 52% в края на 2021 година на 49%, съвсем половината поддържат Русия и Китай. Съмненията по отношение на изнесените данни от западните социологически изследвания имат и друго още по-важно съображение – те обгръщат по-малко от ¼ от страните по света, което провокира откровението на Марк Семо във френския,,Монд ”:,,Единството на Запада против Русия го обреча на самотност ”.
И дирижираните,,свободни медии ” на,,свободния свят ”, подхванали в началото невиждана осведомителна война против Русия, започнаха да дават място на гласове на разсъдъка. Американският,,Уострийт Джърнъл ” помести разбор на Уолтър Мийд, в който се установи:,,Путин е постигнал максимален триумф в областите на стопанската система и политиката, където Западът се виждаше най-силен ”. Авторът сочи три уязвимости на западната система: наклонност към протекционизъм, която понижава икономическата му прелест за останалия свят; западните полезности, като ЛГБТ пропагандата, объркваща и обиждаща милиарди хора по света; раздялите в самия Запад, които подриват неговото единение. Германският,,Ди Велт ” разгласява разбор на Жак Шустер, в който изрично се установи:,,Западните политици би трябвало да се изправят пред истината: Русия не може да бъде изолирана, икономическите наказания не носят стремежи резултат, Киев не може да пречупи неведнъж превъзхождащата съветска войска ”. А английският,,Гардиън ” даде място на разбор на Саймън Дженкинс, съдържащ признанието, че,,западните наказания против Русия са най-необмислената и контрапродуктивна политика в новата интернационална история ”, които,,направиха Путин по-силен от когато и да било ”. Завой направиха и водещи западни електронни медии, като най-впечатляващ бе този на Си Ен Ен, дала естрада на създателя на именитата група,,Пинк Флойд ” Роджър Уотърс, който назова Байдън,,военнопрестъпник ”. На въпроса не е ли Путин въпреки всичко агресорът Уотърс отговори с контравъпрос: какво ли биха създали Съединени американски щати, в случай че Русия или Китай решат да основат свои военни бази по границите на Мексико или Канада? Че това не бе инцидентно изпуснато изявление, сподели излъченият от Си Ен Ен репортаж, показващ по какъв начин стотици украински коли се насочват по,,зелените коридори ” към следената от Русия Херсонска област, до момента в който в противоположната посока не се движи никой. Най-показателен бе отчетът на,,Амнести интернешънъл ” – основана в Лондон интернационална правозащитна неправителствена организация, финансирана главно от Държавния департамент на Съединени американски щати, английските служби и фондациите на Сорос и Рокфелер. В директен текст в него си установи, че украинската войска редовно заплашва живота на цивилни жители и ги употребява като,,жив щит ”. Целият този поврат в разказа на водище западни медии и неправителствени организации, който е явно съгласуван, демонстрира, че осведомителната война против Русия е на път да бъде изгубена и то в миг на безспорните съветски триумфи в борбите на терена, както и че западните центрове за взимане на решения към този момент търсят допустимо най-безболезнения метод за излизане от украинския сюжет за погром на Руската федерация, нейното декомпозиране и промяна на режима в Кремъл.
Патологичната злоба към Русия и стремежът тя да бъде победена на бойното поле с украински ръце към този момент стартира да се трансформира в непредвиден бумеранг. Инфлацията от двете страни на Атлантика доближи рекордни за последните десетилетия стойности, еврото удари историческото дъно, голямата цена на държавната поддръжка за украинските националисти и глобите против Русия се заплаща от жителите на западните страни. И демократичните механизми към този момент донесоха първите (не)очаквани резултати за западния политически хайлайф: френският президент загуби парламентарното болшинство, паднаха държавните управления на Англия, България, Италия и Естония, а демократите в Съединени американски щати изгубиха контрола върху Камарата на представителите.
В умозаключение: светът е към този момент многополюсен, като ясно откроени са три основни полюса – Съединени американски щати (вместо обещаните,,Европейски обединени щати ”, Европейски Съюз пое унизителния курс към своята промяна в,,Европейски подчинени щати ”), Русия и Китай (оформили антизападен съюз); мястото на Русия в дооформящия се многополюсен свят ще зависи от изхода на специфичната военна интервенция в Украйна, която в реалност е война против ръководения от Съединени американски щати,,колективен Запад ” в името освен на сигурността, стабилността, териториалната целокупност и суверенитета на Руската федерация, само че и за париране на хегемонистичните ламтежи на актуалния неоколониализъм и за одобряване на един по-балансиран, по-стабилен и по-справедлив многополюсен свят.
Бележки:
[1] Цит. по: Чомски, Н. Каквото кажем, става. Интервенции. София, 2009, с. 145, 420.
Цит. по: Чомски, Н. Година 501-ва. Завоюването продължава. София, 1997, с. 43.
[3] Цит. по: Аврейски, Н. САЩ и Европа. Европейската политика на Вашингтон. В. Търново, 2013, с. 576.
[4] Кисинджър, Х. Дипломацията. София, 1997, с. 727.
Калео, Д. Да преосмислим бъдещето на Европа. София, 2003, с. 292.
Вж. Цыганков, А. Русофобия: антироссийское лобби в США. Москва, 2015; Меттан, Г. Запад – Россия: тысячилетняя война. История русофобии от Карла Великого до украинского кризиса. Почему мы так обичан ненавидеть Россию? Москва, 2016.
[7] Лукас, Е. Новата студена война. Кремъл е опасност както за Русия, по този начин и за света. София, 2008.
[8] Вж. Грийнуолд, Г. Няма къде да се скриеш Сноудън. София, 2016; Едуард Сноудън. Лично досие. София,
2020.
Цит. по: Аврейски, Н. Украйна. Анатомия на най-голямата рецесия в Европа. – В: Геополитика & геостратегия, 2019, кн. 3, с. 126.
Цит. по: Пак там, с. 127.
[11] Ширеф, Р. 2017. Войната с Русия. Из секретните документи на висшето военно управление на НАТО.
София, 2016.
Вж. Хеджис, К. Няма различен излаз с изключение на война? Безумните мечти на американската ръководеща класа. – В: ЕПИЦЕНТЪР, 1 юни 2022.
Вж. Le Monde: Единството на Запада против Русия го обрече на самотност. – Във: Fakti.bg, 30 юли 2022.
The Wall Street Journal, 2022, July, 14.
Die Welt, 23. Juli 2022.
The Guardian, 2022, Aug., 1.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ