Кошмарите в сънищата – драматизирана версия на негативните емоции, които изпитвама в реалния живот
Проф. доктор Михаел Шредл е теоретичен началник на лабораторията за сънища - Централния институт за психологично здраве в Манхайм. Той е създател на книгите и
В изявление за Зюддойче Цайтунг ученият разкрива механиката на кошмарите.
Защо ги сънуваме? Дава ли ни тялото сигнал с тях? Можем ли да ги предотвратим?
Кошмарите, които от време на време сънуваме нощем, съставляват драматизирана версия на отрицателните страсти, които човек изпитва в действителния живот.
И защото терзанията на хората, въпреки и да варират, са по-скоро няколко вида, това е и повода кошмарите също да си наподобяват.
Най-често става дума за проваляне в пропаст, не стигане на време за нещо - закъсняване, изпадане в ступор, до момента в който някой ни гони, гибел на обичан човек, споделя доктор Шредл.
В тези " типични " сънища има модели, които са сходни, само че всеки от тях се движи по самостоятелен дизайн. Преобладаващото чувство е боязън. В редки случаи може да бъде и омерзение или горест, от време на време даже яд. Почти всеки човек е сънувал кошмари.
Субективното прекарване е част от съзнанието ни. Тази функционалност на мозъка в никакъв случай не се изключва и по време на сън тя създава сънища. В този откъслек от време мозъкът действа по друг метод, по-креативно, в сравнение с когато е безсънен. Прилича малко на това да си пийнал.
Какво тъкмо е сънят и каква функционалност има е нещо, над което учените си блъскат главата от епохи. По време на сън мозъкът обработва и съхранява информацията, добита денем. Този развой може да се отрази на съня, само че се случва настрана от него.
Тъй като на сънищата липсват директни външни тласъци, съзнанието може да прави каквото си желае – и също по този начин употребява тази креативна независимост.
Когато сънуваме кошмари, ние се усещаме застрашени, безпомощни, паникьосани или тъжни. Често провокираните страсти са толкоз интензивни, че водят до пробуждане. Кошмарът нормално ни съпътства и натоварва през идващия ден. Причината е, че нормално го помним добре. Но това нормално е и казусът с по-емоционално интензивните сънища, в това число позитивните.
Кошмарите са директно свързани с така наречен " модел на предразположеност към стрес ", споделя още доктор Михаел Шредл. Факторите на напрежението – професионални или персонални – играят роля. Стресът даже не би трябвало да е бил доста мощен предния ден, задоволително е, в случай че по принцип сте напрегнат. Класически образец са студентите по време на изпити, когато процентът на кошмарите се усилва.
Съществуват разнообразни теории за предразположеността към стрес, само че се допуска, че сензитивните и изобретателни хора са по-склонни да бъдат наранени. Проучванията демонстрират, че тези, които реагират мощно на външни тласъци, сънуват повече кошмари. Същото важи и за хората, които са доста съчувствени. Емоционалните инвалиди ще страдат по-малко от кошмари.
По принцип дамите са два пъти по-склонни да страдат от меланхолия от мъжете и това естествено ги прави по-податливи на кошмари. Но има и други фактори с изключение на напрежението, предразположението към него и пола.
Това да вземем за пример е контузията, която може да носим – естествени бедствия, автомобилни произшествия, малтретиране и така нататък Това може да докара до посттравматично стресово разстройство, което предизвиква повече кошмари даже години по-късно.
Много характерен източник на кошмари са контузиите от война. Оказва се, хората, претърпели Втората международна война, десетилетия по-късно към момента сънуват кошмари, свързани с нея.
При по-чувствителните хора се вижда, че в случай че гледат филм на ужасите вечерта, той може да се повтори по-късно в нощната стратегия на мозъка им. Но има и други фактори като алкохолът. Той потиска REM съня - етапа на сънуването, през първата половина на нощта, което го кара да се връща през втората половина и да предизвиква повече кошмари. По време на REM съня, който съставлява към 20 % от общия сън, прочувствените центрове в мозъка са доста дейни и това води до по-интензивни сънища. Храната също играе роля.
Експертите приказват за „ Хипотезата за пица Пеперони “. Късното ястие или пикантната храна прави съня по-неспокоен, а това може да аргументи кошмари, тъй като храносмилането работи и тялото не може да се отпусне добре. Освен това се усилва и вероятността от пробуждане измежду нощ, респективно нараства и вероятността спящият да си спомни какво е сънували, изключително в случай че е имал призрачен сън.
Сред препоръките за по-добър сън е този да се вечеря рано. Да се придържаме към постоянни часове за лягане и вършим някаква релаксация преди лягане, да вземем за пример медитативни дихателни извършения. Въпреки това е малко евентуално кошмарите да могат да бъдат предотвратени, счита доктор Михаел Шредл.
Кошмарите са форма на пресилване – страховете ни наподобяват доста по-големи, когато спим, в сравнение с когато сме будни. Прост образец е сънят за гонене: опасяваме се, бягаме от нещо. Това нормално се дължи на държание на отбягване в действителния живот. Ние заобикаляме нещо и възприятието на беззащитност се материализира в съня ни, споделя още експерът
Кошмарите са извънредно драматизирани изображения на смущаващи обстановки в живота ни. Сънят е като кино режисьор, който преувеличава доста, с цел да изложи гледната си точка.
Кошмарите нарушават съня, вършат ни по-бавни и бавни денем. Те са като болката в коляното, която ни кара да се обърнем към доктор.
Те са сигнал, че сме под прекалено много стрес, имаме потребност от повече отмора или сме претърпели нещо травматично.
По време на призрачен сън сърдечната периодичност се усилва в релативно дребна степен, от към 68 удара в минута до 75. Следователно физиологичната реакция на боязън в тялото по време на кошмари е много дребна.
Съвсем друго е ситуацията с Pavor nocturnus - така наречен " нощни ужаси ". Те се срещат най-вече при деца, които се разсънват от бездънен сън. Тогава сънят не е толкоз ослепителен, както е в кошмара. Повечето от засегнатите не помнят какво ги е уплашило. Феноменът постоянно се случва в границите на един час след заспиване, до момента в който кошмарите нормално се появяват през втората половина на нощта, когато има повече REM сън.
По време на нощни ужаси тялото реагира по-екстремно - пулсът се усилва от 60 на 180. Това е мощна физиологична реакция на боязън. Но здравото тяло може да издържи на това. Хората са основани да се опасяват.
За да приказваме за кошмарно разстройство - има интернационална диагностична подредба и тя изисква кошмарите да се случват толкоз постоянно, че да предизвикват клинично важен дистрес. Около един път седмично или по-често, споделя още експерът от Манхайм.
Смята се, че към пет % от популацията принадлежи към групата на страдащите от травматични сънища. Хората, които сънуват кошмари, постоянно се опасяват да заспят, тъй като кошмарите може да се появят още веднъж. Много хора не могат да заспят още веднъж след кошмара – това се отразява отрицателно на съня им. Освен това мисленето за кошмарите може да продължи през целия ден и да окаже доста въздействие върху действието на човек на идващия.
Ако елементарно съумеете да загърбите неприятен сън, то по-вероятно е това да е бил просто плашещ сюжет. От кошмара не можем да се отърсим толкоз елементарно, споделя още доктор Михаел Шредл.
Ефективна процедура за справяне с кошмара е така наречен IRT, Imagery Rehearsal Therapy. Това значи да опитаме да променим хода на кошмара. Противопоставяме се, изживяваме още веднъж съня, само че мислим за нов, по-добър край. Например, в случай че сънуваме, че падаме в бездна, можем да си представим, че някой слага мека постеля под нас и ние се приземяваме безвредно. Или че ни порастват крила и можем да летим.
Съветът на лекаря е това го вършим денем. Най-добре най-малко един път дневно в продължение на пет минути за интервал от две седмици като се концентрираме единствено върху един призрачен сън.
Този способ е ефикасен, само че не и когато става въпрос за посттравматични кошмари, т.е. когато същинските прекарвания са повода за кошмара. Тогава е нужна лечебна поддръжка, обръща внимение доктор Шредл.
Повтарящият се призрачен сън нормално е единствено признак на по-голямо психическо разстройство, тъй че има смисъл да се потърси лечебна помощ. Единственият проблем е, че доста терапевти не са осведомени с лекуването на кошмари, тъй като то нормално не е част от тяхното образование, споделя още той.
Повечето хора, които страдат от кошмари, не вършат нищо по въпроса. Съществува мощна наклонност засегнатите да заобикалят обстановката, тъй като са нужни мощ и храброст, с цел да се изправят против нея и да потърсят помощ.
В обществото кошмарите са стигматизирани - те се поясняват като симптом на уязвимост или неустойчивост на стрес.
В здравната система също има доста незнание или липса на познания. В реалност кошмарите са лечимо разстройство и би трябвало да бъдат приети и третирани като такива, счита доктор Шредл.
·
В изявление за Зюддойче Цайтунг ученият разкрива механиката на кошмарите.
Защо ги сънуваме? Дава ли ни тялото сигнал с тях? Можем ли да ги предотвратим?
Кошмарите, които от време на време сънуваме нощем, съставляват драматизирана версия на отрицателните страсти, които човек изпитва в действителния живот.
И защото терзанията на хората, въпреки и да варират, са по-скоро няколко вида, това е и повода кошмарите също да си наподобяват.
Най-често става дума за проваляне в пропаст, не стигане на време за нещо - закъсняване, изпадане в ступор, до момента в който някой ни гони, гибел на обичан човек, споделя доктор Шредл.
В тези " типични " сънища има модели, които са сходни, само че всеки от тях се движи по самостоятелен дизайн. Преобладаващото чувство е боязън. В редки случаи може да бъде и омерзение или горест, от време на време даже яд. Почти всеки човек е сънувал кошмари.
Субективното прекарване е част от съзнанието ни. Тази функционалност на мозъка в никакъв случай не се изключва и по време на сън тя създава сънища. В този откъслек от време мозъкът действа по друг метод, по-креативно, в сравнение с когато е безсънен. Прилича малко на това да си пийнал.
Какво тъкмо е сънят и каква функционалност има е нещо, над което учените си блъскат главата от епохи. По време на сън мозъкът обработва и съхранява информацията, добита денем. Този развой може да се отрази на съня, само че се случва настрана от него.
Тъй като на сънищата липсват директни външни тласъци, съзнанието може да прави каквото си желае – и също по този начин употребява тази креативна независимост.
Когато сънуваме кошмари, ние се усещаме застрашени, безпомощни, паникьосани или тъжни. Често провокираните страсти са толкоз интензивни, че водят до пробуждане. Кошмарът нормално ни съпътства и натоварва през идващия ден. Причината е, че нормално го помним добре. Но това нормално е и казусът с по-емоционално интензивните сънища, в това число позитивните.
Кошмарите са директно свързани с така наречен " модел на предразположеност към стрес ", споделя още доктор Михаел Шредл. Факторите на напрежението – професионални или персонални – играят роля. Стресът даже не би трябвало да е бил доста мощен предния ден, задоволително е, в случай че по принцип сте напрегнат. Класически образец са студентите по време на изпити, когато процентът на кошмарите се усилва.
Съществуват разнообразни теории за предразположеността към стрес, само че се допуска, че сензитивните и изобретателни хора са по-склонни да бъдат наранени. Проучванията демонстрират, че тези, които реагират мощно на външни тласъци, сънуват повече кошмари. Същото важи и за хората, които са доста съчувствени. Емоционалните инвалиди ще страдат по-малко от кошмари.
По принцип дамите са два пъти по-склонни да страдат от меланхолия от мъжете и това естествено ги прави по-податливи на кошмари. Но има и други фактори с изключение на напрежението, предразположението към него и пола.
Това да вземем за пример е контузията, която може да носим – естествени бедствия, автомобилни произшествия, малтретиране и така нататък Това може да докара до посттравматично стресово разстройство, което предизвиква повече кошмари даже години по-късно.
Много характерен източник на кошмари са контузиите от война. Оказва се, хората, претърпели Втората международна война, десетилетия по-късно към момента сънуват кошмари, свързани с нея.
При по-чувствителните хора се вижда, че в случай че гледат филм на ужасите вечерта, той може да се повтори по-късно в нощната стратегия на мозъка им. Но има и други фактори като алкохолът. Той потиска REM съня - етапа на сънуването, през първата половина на нощта, което го кара да се връща през втората половина и да предизвиква повече кошмари. По време на REM съня, който съставлява към 20 % от общия сън, прочувствените центрове в мозъка са доста дейни и това води до по-интензивни сънища. Храната също играе роля.
Експертите приказват за „ Хипотезата за пица Пеперони “. Късното ястие или пикантната храна прави съня по-неспокоен, а това може да аргументи кошмари, тъй като храносмилането работи и тялото не може да се отпусне добре. Освен това се усилва и вероятността от пробуждане измежду нощ, респективно нараства и вероятността спящият да си спомни какво е сънували, изключително в случай че е имал призрачен сън.
Сред препоръките за по-добър сън е този да се вечеря рано. Да се придържаме към постоянни часове за лягане и вършим някаква релаксация преди лягане, да вземем за пример медитативни дихателни извършения. Въпреки това е малко евентуално кошмарите да могат да бъдат предотвратени, счита доктор Михаел Шредл.
Кошмарите са форма на пресилване – страховете ни наподобяват доста по-големи, когато спим, в сравнение с когато сме будни. Прост образец е сънят за гонене: опасяваме се, бягаме от нещо. Това нормално се дължи на държание на отбягване в действителния живот. Ние заобикаляме нещо и възприятието на беззащитност се материализира в съня ни, споделя още експерът
Кошмарите са извънредно драматизирани изображения на смущаващи обстановки в живота ни. Сънят е като кино режисьор, който преувеличава доста, с цел да изложи гледната си точка.
Кошмарите нарушават съня, вършат ни по-бавни и бавни денем. Те са като болката в коляното, която ни кара да се обърнем към доктор.
Те са сигнал, че сме под прекалено много стрес, имаме потребност от повече отмора или сме претърпели нещо травматично.
По време на призрачен сън сърдечната периодичност се усилва в релативно дребна степен, от към 68 удара в минута до 75. Следователно физиологичната реакция на боязън в тялото по време на кошмари е много дребна.
Съвсем друго е ситуацията с Pavor nocturnus - така наречен " нощни ужаси ". Те се срещат най-вече при деца, които се разсънват от бездънен сън. Тогава сънят не е толкоз ослепителен, както е в кошмара. Повечето от засегнатите не помнят какво ги е уплашило. Феноменът постоянно се случва в границите на един час след заспиване, до момента в който кошмарите нормално се появяват през втората половина на нощта, когато има повече REM сън.
По време на нощни ужаси тялото реагира по-екстремно - пулсът се усилва от 60 на 180. Това е мощна физиологична реакция на боязън. Но здравото тяло може да издържи на това. Хората са основани да се опасяват.
За да приказваме за кошмарно разстройство - има интернационална диагностична подредба и тя изисква кошмарите да се случват толкоз постоянно, че да предизвикват клинично важен дистрес. Около един път седмично или по-често, споделя още експерът от Манхайм.
Смята се, че към пет % от популацията принадлежи към групата на страдащите от травматични сънища. Хората, които сънуват кошмари, постоянно се опасяват да заспят, тъй като кошмарите може да се появят още веднъж. Много хора не могат да заспят още веднъж след кошмара – това се отразява отрицателно на съня им. Освен това мисленето за кошмарите може да продължи през целия ден и да окаже доста въздействие върху действието на човек на идващия.
Ако елементарно съумеете да загърбите неприятен сън, то по-вероятно е това да е бил просто плашещ сюжет. От кошмара не можем да се отърсим толкоз елементарно, споделя още доктор Михаел Шредл.
Ефективна процедура за справяне с кошмара е така наречен IRT, Imagery Rehearsal Therapy. Това значи да опитаме да променим хода на кошмара. Противопоставяме се, изживяваме още веднъж съня, само че мислим за нов, по-добър край. Например, в случай че сънуваме, че падаме в бездна, можем да си представим, че някой слага мека постеля под нас и ние се приземяваме безвредно. Или че ни порастват крила и можем да летим.
Съветът на лекаря е това го вършим денем. Най-добре най-малко един път дневно в продължение на пет минути за интервал от две седмици като се концентрираме единствено върху един призрачен сън.
Този способ е ефикасен, само че не и когато става въпрос за посттравматични кошмари, т.е. когато същинските прекарвания са повода за кошмара. Тогава е нужна лечебна поддръжка, обръща внимение доктор Шредл.
Повтарящият се призрачен сън нормално е единствено признак на по-голямо психическо разстройство, тъй че има смисъл да се потърси лечебна помощ. Единственият проблем е, че доста терапевти не са осведомени с лекуването на кошмари, тъй като то нормално не е част от тяхното образование, споделя още той.
Повечето хора, които страдат от кошмари, не вършат нищо по въпроса. Съществува мощна наклонност засегнатите да заобикалят обстановката, тъй като са нужни мощ и храброст, с цел да се изправят против нея и да потърсят помощ.
В обществото кошмарите са стигматизирани - те се поясняват като симптом на уязвимост или неустойчивост на стрес.
В здравната система също има доста незнание или липса на познания. В реалност кошмарите са лечимо разстройство и би трябвало да бъдат приети и третирани като такива, счита доктор Шредл.
·
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ