Проф. Мариана Мурджева: Монополът на Здравната каса трябва д...
Проф. доктор Мариана Мурджева е родена в Пловдив. Завършва Медицински университет - Пловдив с отличен триумф. Има две специалности - по микробиология и клинична имунология. Дългогодишен началник е на Катедрата по микробиология и имунология при МУ - Пловдив и едноименните диагностични лаборатории в УМБАЛ „ Св. Георги “ в Пловдив до 2024 година Заместник-ректор е на МУ - Пловдив за интервала 2011-2019 година и е първата жена ректор на същото висше учебно заведение (2019-2023 г.), в чийто мандат са инициирани няколко съществени национални и с европейско финансиране планове, измежду които и по Плана за възобновяване и резистентност, основана е истинска платформа за достъп на студенти до образователни материали, актуализирана е научната и просветителната инфраструктура. В момента преподава като професор в Медицински университет - Плевен, а диагностичната и консултативната си активност на доктор продължава в Германо-българската лаборатория „ Зинвест “ и Медицински център „ Евромед “ в Пловдив. Има над 250 изявления в научни списания, стотици цитирания, научни и публични награди. Научните й ползи са в региона на диагностичната микробиология, антибиотичната устойчивост, имунните дефицити, автоимунитета и инфекциозната имунология.
- Кои са най-големите проблеми на опазването на здравето в България?
- Проблемът е в цялостното ръководство на здравната система. Тя страда. Има няколко съществени пилона, на които би трябвало да стъпи. Първият дирек е ефикасната национална здравна карта, която при нас не подсигурява на всеки български жител равнопоставен достъп до здравни услуги и не дефинира съответно потребностите от легловия болничен фонд, нито медицинските действия по типове и равнища на подготвеност. Вторият стълб е обезпечаването на човешки запаси за системата - какви са аргументите преди малко дипломиралите се лекари да напущат страната. Темата за компликациите при специализациите е обвързвана не толкоз с по-ниското заплащане, което новозавършилите лекари получават като специализанти, а по-скоро с невъзможността те да влязат незабавно в специализация, както е в други страни. Защо отиват в Германия? Защото там от момента, в който завършат, незабавно стартира специализацията им. Докато у нас системата е тромава, бюрократична и някак тя не регистрира онази предвидимост на лекарите, които приключват - по какъв начин да бъдат ситуирани те в тази система на специализация. Дали това да не е обвързано с контракти, които те да подписват още когато стъпват в специализация с лечебни заведения? Ако дадена болница финансира образованието на даден студент, по-късно с контракт може да го притегли да стартира да специализира в нея. По този метод се обезпечава един непрестанен поток от човешки запас на бъдещи експерти, които ще могат да се влеят в здравната система. Не да се лутат къде ще отидат, кой ще ги вземе на работа, на какви състезания ще се явяват и по този начин нататък. И това ненапълно ще промени съотношението сред възрастните лекари над 65 години, които сега са към 25% от всички лекари в България, и младите до 35 години, които са под 20%.
Третият стълб е инфраструктура в здравните заведения, която е обвързвана ненапълно с финансовото застраховане на лечебните заведения. Друг проблем е монополът на Здравната каса. Той би трябвало да бъде разрушен.
Казваме - няма пари на опазване на здравето! Това е вторият проблем, поради който напущат специализантите, откакто си вземат дипломата. Те напущат най-много поради това, тъй като мъчно влизат в специализация, и несъмнено, поради по-ниското възнаграждение.
- Дофинансирана ли е здравната система?
- Според мен има пари в нашата здравна система. Ако през 1997 година сме имали бюджет в касата 700 млн. лв., за 2026 година той е над 10 милиарда лв.. Това е 13 пъти повече. Дали качеството на здравните услуги се е повишило 13 пъти? Не, ние не сме минали и на един милиметър нагоре. Въпросът е къде отиват тези пари и дали са вярно разпределени! Какво става с публичните поръчки, в това число и тези, които Здравната каса афишира? Има съществени разлики в цените на някои медикаменти и медицински произведения - Здравната каса е плащала в пъти по-високи цени за едни и същи артикули на частни лечебни заведения.
Защо чуваме по какъв начин в някои лечебни заведения избрани медикаменти се купуват в пъти по-скъпо от действителната им себестойност? Това са пари, които изтичат безусловно от Здравната каса. Колко и кои са аргументите за това източване на НЗОК? Пример за източване на НЗОК са документните измами - операции с клиничните пътеки. Колко пъти се върти през разнообразни клинични звена един пациент с персоналната си карта, без даже той да узнае, че е стъпвал в болница. Това е „ пътечковата “ медицина, която трансформира пациента в „ ходеща “ клинична пътека.
Обществените поръчки не всеки път са инструмент за бистрота и конкуренция сред евентуалните претенденти, а техническата спецификация „ избира “ спечелилия. Така че е нужен действителен надзор върху метода, по който НЗОК оперира със средствата.
Докато опазването на здравето и образованието не станат приоритет на ръководещите, а не ремонтирането на пътища, малко промени могат да се случат в тези посоки.
От ресурсите на Здравната каса черпи и големият за размерите на страната ни брой на лечебните заведения - 340 лечебни заведения при 6.5 милиона души население! Германия е с 85 милиона поданици. Там има към 2000 лечебни заведения. Тоест 6 пъти повече от нашите, само че популацията е 14 пъти по-голямо!
А в Белгия и Нидерландия, които са с най-малко 2-3 пъти повече население от нас, има към 100 лечебни заведения. Така че не става въпрос тъкмо за липса на средства, по-скоро за погрешно систематизиране на този финансов поток, който идва от Здравната каса. Има и друга страна на медала, че здравната вноска в действителност е по-ниска в България, в сравнение с в други европейски страни - 8% от брутното трудово заплащане, не е променяна от 2008 година А в множеството европейски страни е 10-12 %. И там споделяме, че имат по-добро опазване на здравето.
Същевременно върху българския пациент се пада един забележителен финансов дял за здравни услуги. В лечебните заведения 30-35 % от услугите се доплащат от пациента, до момента в който в страните на Европейския съюз този дял е не повече от 15%, като рекомендацията на СЗО е да не надвишава 20%, тъй като надвишаването на този дял ще ограничи достъпа до лекуване.
Като проблеми пред системата се регистрират и клиничните пътеки, които би трябвало да бъдат изменени. А спестяването на запаси може да се реализира и като се засилят ограниченията за профилактика и предварителна защита, тъй като те изискват по-малко финансиране.
Много по-голям е разходът за лекуване на към този момент зародило заболяване. Но ние се отказахме от диспансеризирането, профилактиката и предварителната защита на социалнозначими и инфекциозни болести. И това рефлектира в по-висока заболеваемост, която изисква и повече средства за лекуване. А профилактиката и предварителната защита би трябвало да се вменят главно на общопрактикуващите лекари, до момента в който в лечебни заведения да се одобряват пациенти, които фактически имат потребност от лекуване.
- Каква е готовността за надграждане на компетенциите на лекарите като най-значимата част от здравната система?
- Смятам, че продължаващото образование след взимане на компетентност би трябвало да стане наложително, тъй като медицината е учене за цялостен живот. В момента има курсове за лекари, придобили компетентност. Но те не се организират в наложителна стройна система. Има целесъобразни образователни стратегии за продължаващо образование към медицинските университети, само че някои от лекарите остават единствено с инерцията от следването и специализациите.
Симулационното образование в медицината би трябвало да стане наложително в клиничните специализации. Преди да стигнат до пациент, медиците би трябвало да минат през симулации, където да се научат по какъв начин да вършат гастроентерологични, ортопедични, урологични, хирургични операции. Тези, които са в незабавната медицина, също би следвало да са обект на в началото образование посредством симулатори, включително и при така наречен триажи.
- Как въздействат настройките в обществото?
- Голям проблем на опазването на здравето е връзката - сред лекари и пациенти, лекари и лекари, лекари и медицински сестри, както и сред медиците и обществото. Свидетели сме на толкоз доста конфликтни обстановки сред пациенти и лекари. Една част от казуса се дължи на обстоятелството, че всеки се пробва да схваща от медицина, както и от футбол.
И се стреми да управлява некадърно лекарската активност. От друга страна обаче би трябвало да се признае, че има, въпреки и по-малко случаи, на непросветеност и корумпиране измежду медиците. А това хвърля неприятен имидж върху цялата здравна система. Но би трябвало да отчетем абсолютно всеотдайността и отговорността на по-голямата част от българските лекари и медицински сестри в осъществяване на професионалните им задължения. Да си напомним пандемията от COVID-19, която потвърди за следващ път престижа на здравната специалност. И въпреки че бързо се отказахме да ръкопляскаме на медиците и обругаването им продължава, не трябва да забравяме напъните на медиците за спасението на човешки живот и да подчертаем нуждата от по-голямо почитание към нашата специалност и действителни ограничения против насилието над лекари.
Разговаря Татяна Белева
- Кои са най-големите проблеми на опазването на здравето в България?
- Проблемът е в цялостното ръководство на здравната система. Тя страда. Има няколко съществени пилона, на които би трябвало да стъпи. Първият дирек е ефикасната национална здравна карта, която при нас не подсигурява на всеки български жител равнопоставен достъп до здравни услуги и не дефинира съответно потребностите от легловия болничен фонд, нито медицинските действия по типове и равнища на подготвеност. Вторият стълб е обезпечаването на човешки запаси за системата - какви са аргументите преди малко дипломиралите се лекари да напущат страната. Темата за компликациите при специализациите е обвързвана не толкоз с по-ниското заплащане, което новозавършилите лекари получават като специализанти, а по-скоро с невъзможността те да влязат незабавно в специализация, както е в други страни. Защо отиват в Германия? Защото там от момента, в който завършат, незабавно стартира специализацията им. Докато у нас системата е тромава, бюрократична и някак тя не регистрира онази предвидимост на лекарите, които приключват - по какъв начин да бъдат ситуирани те в тази система на специализация. Дали това да не е обвързано с контракти, които те да подписват още когато стъпват в специализация с лечебни заведения? Ако дадена болница финансира образованието на даден студент, по-късно с контракт може да го притегли да стартира да специализира в нея. По този метод се обезпечава един непрестанен поток от човешки запас на бъдещи експерти, които ще могат да се влеят в здравната система. Не да се лутат къде ще отидат, кой ще ги вземе на работа, на какви състезания ще се явяват и по този начин нататък. И това ненапълно ще промени съотношението сред възрастните лекари над 65 години, които сега са към 25% от всички лекари в България, и младите до 35 години, които са под 20%.
Третият стълб е инфраструктура в здравните заведения, която е обвързвана ненапълно с финансовото застраховане на лечебните заведения. Друг проблем е монополът на Здравната каса. Той би трябвало да бъде разрушен.
Казваме - няма пари на опазване на здравето! Това е вторият проблем, поради който напущат специализантите, откакто си вземат дипломата. Те напущат най-много поради това, тъй като мъчно влизат в специализация, и несъмнено, поради по-ниското възнаграждение.
- Дофинансирана ли е здравната система?
- Според мен има пари в нашата здравна система. Ако през 1997 година сме имали бюджет в касата 700 млн. лв., за 2026 година той е над 10 милиарда лв.. Това е 13 пъти повече. Дали качеството на здравните услуги се е повишило 13 пъти? Не, ние не сме минали и на един милиметър нагоре. Въпросът е къде отиват тези пари и дали са вярно разпределени! Какво става с публичните поръчки, в това число и тези, които Здравната каса афишира? Има съществени разлики в цените на някои медикаменти и медицински произведения - Здравната каса е плащала в пъти по-високи цени за едни и същи артикули на частни лечебни заведения.
Защо чуваме по какъв начин в някои лечебни заведения избрани медикаменти се купуват в пъти по-скъпо от действителната им себестойност? Това са пари, които изтичат безусловно от Здравната каса. Колко и кои са аргументите за това източване на НЗОК? Пример за източване на НЗОК са документните измами - операции с клиничните пътеки. Колко пъти се върти през разнообразни клинични звена един пациент с персоналната си карта, без даже той да узнае, че е стъпвал в болница. Това е „ пътечковата “ медицина, която трансформира пациента в „ ходеща “ клинична пътека.
Обществените поръчки не всеки път са инструмент за бистрота и конкуренция сред евентуалните претенденти, а техническата спецификация „ избира “ спечелилия. Така че е нужен действителен надзор върху метода, по който НЗОК оперира със средствата.
Докато опазването на здравето и образованието не станат приоритет на ръководещите, а не ремонтирането на пътища, малко промени могат да се случат в тези посоки.
От ресурсите на Здравната каса черпи и големият за размерите на страната ни брой на лечебните заведения - 340 лечебни заведения при 6.5 милиона души население! Германия е с 85 милиона поданици. Там има към 2000 лечебни заведения. Тоест 6 пъти повече от нашите, само че популацията е 14 пъти по-голямо!
А в Белгия и Нидерландия, които са с най-малко 2-3 пъти повече население от нас, има към 100 лечебни заведения. Така че не става въпрос тъкмо за липса на средства, по-скоро за погрешно систематизиране на този финансов поток, който идва от Здравната каса. Има и друга страна на медала, че здравната вноска в действителност е по-ниска в България, в сравнение с в други европейски страни - 8% от брутното трудово заплащане, не е променяна от 2008 година А в множеството европейски страни е 10-12 %. И там споделяме, че имат по-добро опазване на здравето.
Същевременно върху българския пациент се пада един забележителен финансов дял за здравни услуги. В лечебните заведения 30-35 % от услугите се доплащат от пациента, до момента в който в страните на Европейския съюз този дял е не повече от 15%, като рекомендацията на СЗО е да не надвишава 20%, тъй като надвишаването на този дял ще ограничи достъпа до лекуване.
Като проблеми пред системата се регистрират и клиничните пътеки, които би трябвало да бъдат изменени. А спестяването на запаси може да се реализира и като се засилят ограниченията за профилактика и предварителна защита, тъй като те изискват по-малко финансиране.
Много по-голям е разходът за лекуване на към този момент зародило заболяване. Но ние се отказахме от диспансеризирането, профилактиката и предварителната защита на социалнозначими и инфекциозни болести. И това рефлектира в по-висока заболеваемост, която изисква и повече средства за лекуване. А профилактиката и предварителната защита би трябвало да се вменят главно на общопрактикуващите лекари, до момента в който в лечебни заведения да се одобряват пациенти, които фактически имат потребност от лекуване.
- Каква е готовността за надграждане на компетенциите на лекарите като най-значимата част от здравната система?
- Смятам, че продължаващото образование след взимане на компетентност би трябвало да стане наложително, тъй като медицината е учене за цялостен живот. В момента има курсове за лекари, придобили компетентност. Но те не се организират в наложителна стройна система. Има целесъобразни образователни стратегии за продължаващо образование към медицинските университети, само че някои от лекарите остават единствено с инерцията от следването и специализациите.
Симулационното образование в медицината би трябвало да стане наложително в клиничните специализации. Преди да стигнат до пациент, медиците би трябвало да минат през симулации, където да се научат по какъв начин да вършат гастроентерологични, ортопедични, урологични, хирургични операции. Тези, които са в незабавната медицина, също би следвало да са обект на в началото образование посредством симулатори, включително и при така наречен триажи.
- Как въздействат настройките в обществото?
- Голям проблем на опазването на здравето е връзката - сред лекари и пациенти, лекари и лекари, лекари и медицински сестри, както и сред медиците и обществото. Свидетели сме на толкоз доста конфликтни обстановки сред пациенти и лекари. Една част от казуса се дължи на обстоятелството, че всеки се пробва да схваща от медицина, както и от футбол.
И се стреми да управлява некадърно лекарската активност. От друга страна обаче би трябвало да се признае, че има, въпреки и по-малко случаи, на непросветеност и корумпиране измежду медиците. А това хвърля неприятен имидж върху цялата здравна система. Но би трябвало да отчетем абсолютно всеотдайността и отговорността на по-голямата част от българските лекари и медицински сестри в осъществяване на професионалните им задължения. Да си напомним пандемията от COVID-19, която потвърди за следващ път престижа на здравната специалност. И въпреки че бързо се отказахме да ръкопляскаме на медиците и обругаването им продължава, не трябва да забравяме напъните на медиците за спасението на човешки живот и да подчертаем нуждата от по-голямо почитание към нашата специалност и действителни ограничения против насилието над лекари.
Разговаря Татяна Белева
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ