Проф. Копрев, ректор на МГУ: Компенсациите за бизнеса правят българското производство конкурентно
Проф. доктор инж. Ивайло Копрев е ректор на МГУ " Св. Иван Рилски ". Той е негов ученик, приключил е през 2001 година, компетентност " Разработване на потребни изкопаеми ". През 2010 година пази докторска дисертация, научна компетентност “Открит и подводен рандеман на потребни изкопаеми ”, специализант на Technische Universität Bergakademie Freiberg, Germany. През 2012 година е определен да заеме академичната служба доцент, а от 2018 година е най-младият професор по научна компетентност " Открит и подводен рандеман на потребни изкопаеми ". Ръководил e и e взел участие в над 86 национални и интернационалните научноизследователски и научно-приложни разработки, планове и стратегии. Председател е на редица национални и интернационалните научни конгреси, конференции и комитети. Автор и съавтор на монографии, книги и учебници.
Проф. Копрев даде изявление за Economic.bg:
Инфлацията в България към този момент е недопустимо висока. Според Вас достигнахме ли пика или да чакаме още по-високи равнища, и докога съгласно Вас ще продължава ускоряването?
Според мен надали сме достигнали пика, предвид на цялата наклонност в света. Миналата седмица бях в Берлин и това, което видях там, по никакъв начин не е окуражаващо. След като стопански системи като Германия към този момент рестартират производствата си на изкопаеми горива, които бяха спрели с оглед Зелената договорка, с концепцията да овладеят огромната инфлационна вълна, значи ние сме ненапълно късметлии, че не сме затворили нашите въглищни централи на този стадий. В Германия още веднъж се отварят такива централи, тъй като цените са непостижимо високи. Така че инфлационната серпантина най-вероятно ще се форсира в идващите месеци.
По-високите цени на силата сега движат цените нагоре, само че единствено това ли е повода?
Ако преглеждаме нашата страна, друга сериозна причина е, че ние нямаме чак толкоз добре развита промишленост с добавена стойност. Ако имаме промишленост, която създава и която прави добавена стойност на финалния артикул, тогава по-лесно ще можем да овладяваме процесите. А в този момент всичко е под знаменателя " висока цена на силата " и по тази причина всичко се подвига.
Енергийната комисия удължи обезщетенията за бизнеса поради високите цени на тока до края на 2023 година, само че при понижен таван от 200 лева за мегаватчас. Според Вас това ли е вярната формула, или има по-добри разновидности за поддръжка?
Държавата дотук се оправя относително добре с ограниченията за обезщетения. Прагът за енергийните помощи пада на 200 лева за мегаватчас, т.е. той ще засегне по-голям брой микропредприятия, които съгласно мен са главните пострадали. Представете си един шивашки завод, главната му консумация е на електрическа енергия, той не е чак такова огромно дружество, което да може да поеме удара, тъй че съгласно мен колкото и да е непазарно, тези обезщетения би трябвало да продължат. Ако те работят и през идната година, ще ни разрешат да произвеждаме повече и по-конкурентноспособна продукция, тъй че да можем да даваме добавена стойност и по този метод да се вливат свежи пари в бюджета. В нашия университет пък сме взели всички ограничения, с цел да понижим разноските на сила и по този метод да се минимализира рискът от затваряне поради високите сметки за сила.
Засега никой във властта не приказва за обезщетения за бизнеса поради скъпия газ, само че съгласно специалисти цените на европейските тържища още веднъж ще тръгнат нагоре. Трябва ли да се мисли и за такава отплата?
По-скоро страната би трябвало да се замисли по какъв начин ние да използваме личните си запаси, тъй като в случай че ние генерираме такива, било то газ, въглища или метали, това е надалеч по-голяма антиинфлационна мярка, от която и да била друга. Пак се връщам на това, че ние ще даваме добавена стойност на личната си продукция. В момента, доколкото съм осведомен, вървят планове за уголемение на гозохранилище " Чирен ". Ако се съсредоточим в това ние да станем един същински енергиен хъб на Балканите или на Югоизточна Европа, нещата евентуално ще наподобяват по напълно друг метод. Средносрочното бъдеще е в зелената сила, само че неин минус е, че няма прогнозируемост, т.е. да речем денем свети слънцето и имаме ток от соларите, само че през нощта нямаме. Затова би трябвало по някакъв метод да подсигуряваме и нощната сила, т.е. да създадем някакъв вид акумулатори. България може да се трансформира в енергиен хъб, където да се генерира сила и да се преразпределя. Това, значително, ще даде доста огромна тежест за бъдещето на нашата страна. Все отново " зелените " технологии не трябва да изпреварват цивилизационното развиване, тъй като тази хубава концепция Fit for 55, която се отнася до задачата на Европейски Съюз за понижаване на чистите излъчвания на парникови газове с най-малко 55% до 2030 година, изпреварва доста развиването на нашите цивилизации и ни слага пред по-сериозни провокации, в сравнение с можем да си представим. Технологиите не са задоволително развити, промишлеността не е пригодена за толкоз внезапно прекосяване към такава декарбонизация, която се чака.
Какво се случва с пазара на суровините. Там цените скочиха при започване на годината, след което се успокоиха. Мислите ли, че още веднъж има причина да вървят внезапно нагоре?
Истината е една – цените на суровините имат една посока и тя е единствено нагоре. Дали е внезапно, или гладко, няма метод суровините да поевтиняват, тъй като ние ставаме все по-зависими от потреблението им. Тук още веднъж се връщам на ролята на България – тя е минна страна, т.е. ние имаме доста първични материали, които можем да експлоатираме в интерес на нашата страна и на нашето общество.
Какви са плюсовете и минусите на концепцията на МОН за огромно уедряване на държавните висши учебни заведения в България?
Ние дълго време водихме този диалог, евентуално 9 месеца, с предходното управление на МОН и по този начин и не успяхме да намерим нито един същински плюс на тази концепция. Тя беше стартирана от някогашния образован министър проф. Николай Денков за да станем по-видими на международната карта на науката. Но аз задавам следния въпрос: “Кое е по-важно за българския студент – университетът да е забележим в международната просвета или фрагментът да откри реализация в България или в чужбина ”? Според мен е значимо да приключи, да получи опция да се развива, да е почтено обезщетен, а това че висшето учебно заведение е очевидно в топ 1000 или топ 500, е спомагателен бонус, само че не е главната цел. Все отново главната цел на образованието се съдържа в самата дума – образоваме хората, с цел да могат да работят за страната. За благополучие мисля, че този развой в последно време затихна и надали ще бъде обновен – не тъй като ние сме опуртюнисти, а тъй като даже една Франция, която толкоз ни беше давана за образец като страната, направила най-големите обединявания на университети, в действителност 5 години по-късно откри, че не е добра концепция да се основават мегаструктури с мегаадминистрация. Там висшите учебни заведения още веднъж се връщат в самостоятелните си единици, както са били преди този момент. В плана на Финландия за основаване на мегауниверситет с няколко клона, като да вземем за пример изкуства, инженерни науки и други, са вложени колосални суми. Но главния минус на такова висше учебно заведение е, че се губи идентичността. Никой не попита за какво 1953 година са разграничени университетите от политехника на няколко механически университета. Отговорът е доста елементарен – тъй като промишлеността е желала експерти в съответна област. 70 години по-късно мислите ли, че промишлеността няма потребност от тесни експерти? Нали това се прокламира в последните 20 години, че човек би трябвало да бъде специалист в своята област, а не да бъде енциклопедист. Ако се обединим в един мегауниверситет, ще получаваме голям брой енциклопедични познания, само че нулеви пълномощия за това, за което сме отишли да учим там там.
Правителството ще вкара общи условия за просветителни, научни и научно-приложни резултати, които всеки учител ще би трябвало да реализира. Осъществима ли е действителната препоръка на университетските преподаватели?
В МГУ съставът на преподавателите е със междинна възраст 47 години, т.е. в идващите 30 години този университет има визия фрагментите да се развиват. Пътят за действителната препоръка е изцяло изпълним, тъй като променяйки състава, се трансформира и мисленето. Когато един младеж застане на една позиция, той би трябвало да знае ясната си пътна карта. Да речем, след 3 години преподавателят ще реализира обещано нещо, само че с цел да го реализира, той би трябвало да постави избрани старания. Университетите към този момент разсъждават, неакадемично казано, като компании, които влагат в своите фрагменти. Така младежите се усещат оценени, тъй като знаят, че в случай че създадат избрани стъпки, ще получат това, което желаят. Възможността, която имаме – да се отворим и да споделяме с университети от целия свят – е една от дребните притегателни ниши, с които ние привличаме младежи, тъй като им даваме опция, в случай че са откриватели, да обикалят целия свят и да се срещат с разнообразни задгранични сътрудници. Така те могат да бъдат космополити, да са отворени към света. От друга страна, покачването на заплатите на университетските преподаватели би трябвало да продължи, само че при разпоредбите на всеки един университет по отношение на атестацията. Понеже всеки един университет най-добре знае какви критерии би трябвало да заложи, с цел да ги реализира. Така всички ние ще бъдем в леко с напрежение положение. В момента в нашия университет върви едно публично разискване за атестирането на преподавателите, в което сме заложили с изключение на общоприетите критерии за образователна и научноизследователска активност, и един аршин, обвързван с ангажираността към общността, към университета, т.е. какво ти правиш за университета, преди да попиташ какво университетът е направил за теб.
Осигуряват ли университетите в България качествени фрагменти за бизнеса?
Студентите в МГУ са подготвен артикул, който промишлеността непосредствено взима на работа. При нас има 100% реализация на приключилите на първа отбрана, които са 25%. Те са най-мотивираните и са моделирани за бизнеса и промишлеността. Образованието в България е на положително равнище. Да, то би трябвало да се развива от ден на ден и повече и всеки един университет има своя взор по какъв начин да сътвори качествени фрагменти за бизнеса. Факт е, че няма 100-процентова реализация за всички и има студенти, които не са на равнището, което чака бизнесът и промишлеността, само че системата е такава, че отивайки в една компания, служителя или прави работата за нея като хората, или тя просто те изхвърля. Конкуренцията е задоволително висока, би трябвало да се покриват критериите за качество. В минерално-суровинната промишленост в България има 4 рудника, които са в топ 50 на света и в тях на 90% работят български инженери. В IT промишлеността и стартъпите следим същото, там още веднъж работят всеобщо български фрагменти. Противник съм на това да си посипваме главата с пепел и да споделяме, че при нас нищо не се случва. Да, системата е мудна и консервативна, мъчно се трансформира, само че малко по малко нещата се случват. В последните 35 години България се промени радикално, това е станало посредством хора, които са приключили приблизително и висше обучение. Ние сме една от страните, които имаме най-голям капацитет в това отношение. Хубаво е, че през последните години не ограничихме опцията нашите деца да се образоват. Напротив, при нас образованието е относително на ниска цена. Наскоро излезе една статистика, че 25% от жителите на България са с висше обучение. Ние сме върха на копието и сме най- забележими. Колкото и да се пробват да принизяват образованието и да споделят, че качеството е ниско, всичко е сериозен отзив на това, че хората желаят да бъдат образовани. Образованите хора могат да взимат решения и да преминат през всяка рецесия.
Проф. Копрев даде изявление за Economic.bg:
Инфлацията в България към този момент е недопустимо висока. Според Вас достигнахме ли пика или да чакаме още по-високи равнища, и докога съгласно Вас ще продължава ускоряването?
Според мен надали сме достигнали пика, предвид на цялата наклонност в света. Миналата седмица бях в Берлин и това, което видях там, по никакъв начин не е окуражаващо. След като стопански системи като Германия към този момент рестартират производствата си на изкопаеми горива, които бяха спрели с оглед Зелената договорка, с концепцията да овладеят огромната инфлационна вълна, значи ние сме ненапълно късметлии, че не сме затворили нашите въглищни централи на този стадий. В Германия още веднъж се отварят такива централи, тъй като цените са непостижимо високи. Така че инфлационната серпантина най-вероятно ще се форсира в идващите месеци.
По-високите цени на силата сега движат цените нагоре, само че единствено това ли е повода?
Ако преглеждаме нашата страна, друга сериозна причина е, че ние нямаме чак толкоз добре развита промишленост с добавена стойност. Ако имаме промишленост, която създава и която прави добавена стойност на финалния артикул, тогава по-лесно ще можем да овладяваме процесите. А в този момент всичко е под знаменателя " висока цена на силата " и по тази причина всичко се подвига.
Енергийната комисия удължи обезщетенията за бизнеса поради високите цени на тока до края на 2023 година, само че при понижен таван от 200 лева за мегаватчас. Според Вас това ли е вярната формула, или има по-добри разновидности за поддръжка?
Държавата дотук се оправя относително добре с ограниченията за обезщетения. Прагът за енергийните помощи пада на 200 лева за мегаватчас, т.е. той ще засегне по-голям брой микропредприятия, които съгласно мен са главните пострадали. Представете си един шивашки завод, главната му консумация е на електрическа енергия, той не е чак такова огромно дружество, което да може да поеме удара, тъй че съгласно мен колкото и да е непазарно, тези обезщетения би трябвало да продължат. Ако те работят и през идната година, ще ни разрешат да произвеждаме повече и по-конкурентноспособна продукция, тъй че да можем да даваме добавена стойност и по този метод да се вливат свежи пари в бюджета. В нашия университет пък сме взели всички ограничения, с цел да понижим разноските на сила и по този метод да се минимализира рискът от затваряне поради високите сметки за сила.
Засега никой във властта не приказва за обезщетения за бизнеса поради скъпия газ, само че съгласно специалисти цените на европейските тържища още веднъж ще тръгнат нагоре. Трябва ли да се мисли и за такава отплата?
По-скоро страната би трябвало да се замисли по какъв начин ние да използваме личните си запаси, тъй като в случай че ние генерираме такива, било то газ, въглища или метали, това е надалеч по-голяма антиинфлационна мярка, от която и да била друга. Пак се връщам на това, че ние ще даваме добавена стойност на личната си продукция. В момента, доколкото съм осведомен, вървят планове за уголемение на гозохранилище " Чирен ". Ако се съсредоточим в това ние да станем един същински енергиен хъб на Балканите или на Югоизточна Европа, нещата евентуално ще наподобяват по напълно друг метод. Средносрочното бъдеще е в зелената сила, само че неин минус е, че няма прогнозируемост, т.е. да речем денем свети слънцето и имаме ток от соларите, само че през нощта нямаме. Затова би трябвало по някакъв метод да подсигуряваме и нощната сила, т.е. да създадем някакъв вид акумулатори. България може да се трансформира в енергиен хъб, където да се генерира сила и да се преразпределя. Това, значително, ще даде доста огромна тежест за бъдещето на нашата страна. Все отново " зелените " технологии не трябва да изпреварват цивилизационното развиване, тъй като тази хубава концепция Fit for 55, която се отнася до задачата на Европейски Съюз за понижаване на чистите излъчвания на парникови газове с най-малко 55% до 2030 година, изпреварва доста развиването на нашите цивилизации и ни слага пред по-сериозни провокации, в сравнение с можем да си представим. Технологиите не са задоволително развити, промишлеността не е пригодена за толкоз внезапно прекосяване към такава декарбонизация, която се чака.
Какво се случва с пазара на суровините. Там цените скочиха при започване на годината, след което се успокоиха. Мислите ли, че още веднъж има причина да вървят внезапно нагоре?
Истината е една – цените на суровините имат една посока и тя е единствено нагоре. Дали е внезапно, или гладко, няма метод суровините да поевтиняват, тъй като ние ставаме все по-зависими от потреблението им. Тук още веднъж се връщам на ролята на България – тя е минна страна, т.е. ние имаме доста първични материали, които можем да експлоатираме в интерес на нашата страна и на нашето общество.
Какви са плюсовете и минусите на концепцията на МОН за огромно уедряване на държавните висши учебни заведения в България?
Ние дълго време водихме този диалог, евентуално 9 месеца, с предходното управление на МОН и по този начин и не успяхме да намерим нито един същински плюс на тази концепция. Тя беше стартирана от някогашния образован министър проф. Николай Денков за да станем по-видими на международната карта на науката. Но аз задавам следния въпрос: “Кое е по-важно за българския студент – университетът да е забележим в международната просвета или фрагментът да откри реализация в България или в чужбина ”? Според мен е значимо да приключи, да получи опция да се развива, да е почтено обезщетен, а това че висшето учебно заведение е очевидно в топ 1000 или топ 500, е спомагателен бонус, само че не е главната цел. Все отново главната цел на образованието се съдържа в самата дума – образоваме хората, с цел да могат да работят за страната. За благополучие мисля, че този развой в последно време затихна и надали ще бъде обновен – не тъй като ние сме опуртюнисти, а тъй като даже една Франция, която толкоз ни беше давана за образец като страната, направила най-големите обединявания на университети, в действителност 5 години по-късно откри, че не е добра концепция да се основават мегаструктури с мегаадминистрация. Там висшите учебни заведения още веднъж се връщат в самостоятелните си единици, както са били преди този момент. В плана на Финландия за основаване на мегауниверситет с няколко клона, като да вземем за пример изкуства, инженерни науки и други, са вложени колосални суми. Но главния минус на такова висше учебно заведение е, че се губи идентичността. Никой не попита за какво 1953 година са разграничени университетите от политехника на няколко механически университета. Отговорът е доста елементарен – тъй като промишлеността е желала експерти в съответна област. 70 години по-късно мислите ли, че промишлеността няма потребност от тесни експерти? Нали това се прокламира в последните 20 години, че човек би трябвало да бъде специалист в своята област, а не да бъде енциклопедист. Ако се обединим в един мегауниверситет, ще получаваме голям брой енциклопедични познания, само че нулеви пълномощия за това, за което сме отишли да учим там там.
Правителството ще вкара общи условия за просветителни, научни и научно-приложни резултати, които всеки учител ще би трябвало да реализира. Осъществима ли е действителната препоръка на университетските преподаватели?
В МГУ съставът на преподавателите е със междинна възраст 47 години, т.е. в идващите 30 години този университет има визия фрагментите да се развиват. Пътят за действителната препоръка е изцяло изпълним, тъй като променяйки състава, се трансформира и мисленето. Когато един младеж застане на една позиция, той би трябвало да знае ясната си пътна карта. Да речем, след 3 години преподавателят ще реализира обещано нещо, само че с цел да го реализира, той би трябвало да постави избрани старания. Университетите към този момент разсъждават, неакадемично казано, като компании, които влагат в своите фрагменти. Така младежите се усещат оценени, тъй като знаят, че в случай че създадат избрани стъпки, ще получат това, което желаят. Възможността, която имаме – да се отворим и да споделяме с университети от целия свят – е една от дребните притегателни ниши, с които ние привличаме младежи, тъй като им даваме опция, в случай че са откриватели, да обикалят целия свят и да се срещат с разнообразни задгранични сътрудници. Така те могат да бъдат космополити, да са отворени към света. От друга страна, покачването на заплатите на университетските преподаватели би трябвало да продължи, само че при разпоредбите на всеки един университет по отношение на атестацията. Понеже всеки един университет най-добре знае какви критерии би трябвало да заложи, с цел да ги реализира. Така всички ние ще бъдем в леко с напрежение положение. В момента в нашия университет върви едно публично разискване за атестирането на преподавателите, в което сме заложили с изключение на общоприетите критерии за образователна и научноизследователска активност, и един аршин, обвързван с ангажираността към общността, към университета, т.е. какво ти правиш за университета, преди да попиташ какво университетът е направил за теб.
Осигуряват ли университетите в България качествени фрагменти за бизнеса?
Студентите в МГУ са подготвен артикул, който промишлеността непосредствено взима на работа. При нас има 100% реализация на приключилите на първа отбрана, които са 25%. Те са най-мотивираните и са моделирани за бизнеса и промишлеността. Образованието в България е на положително равнище. Да, то би трябвало да се развива от ден на ден и повече и всеки един университет има своя взор по какъв начин да сътвори качествени фрагменти за бизнеса. Факт е, че няма 100-процентова реализация за всички и има студенти, които не са на равнището, което чака бизнесът и промишлеността, само че системата е такава, че отивайки в една компания, служителя или прави работата за нея като хората, или тя просто те изхвърля. Конкуренцията е задоволително висока, би трябвало да се покриват критериите за качество. В минерално-суровинната промишленост в България има 4 рудника, които са в топ 50 на света и в тях на 90% работят български инженери. В IT промишлеността и стартъпите следим същото, там още веднъж работят всеобщо български фрагменти. Противник съм на това да си посипваме главата с пепел и да споделяме, че при нас нищо не се случва. Да, системата е мудна и консервативна, мъчно се трансформира, само че малко по малко нещата се случват. В последните 35 години България се промени радикално, това е станало посредством хора, които са приключили приблизително и висше обучение. Ние сме една от страните, които имаме най-голям капацитет в това отношение. Хубаво е, че през последните години не ограничихме опцията нашите деца да се образоват. Напротив, при нас образованието е относително на ниска цена. Наскоро излезе една статистика, че 25% от жителите на България са с висше обучение. Ние сме върха на копието и сме най- забележими. Колкото и да се пробват да принизяват образованието и да споделят, че качеството е ниско, всичко е сериозен отзив на това, че хората желаят да бъдат образовани. Образованите хора могат да взимат решения и да преминат през всяка рецесия.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ