Праг е нужен за тъпотата, не за изкуството
Проф. д.и.н. Свилен Стефанов е български историк на изкуството, критик, куратор. Завършва История на изкуството във ВИИИ „ Николай Павлович “ в София. Доктор на изкуствознанието с дисертация на тематика „ Иновации в българското изкуство от края на ХХ и началото на ХХІ век “ (2006). Професор в НХА (2008), управлява Катедра „ Изкуствознание “. От 2008 до 2015 година е зам.-ректор на Националната художествена академия. Автор е на „ Авангард и норма “, първото изцяло проучване на концептуалното изкуство в България сред 70-те и края на 90-те години на XX век. Главен редактор на електронното списание „ Фикус “.
- Откриването на ЕСК разбуни духовете в Пловдив. Каква е експертната Ви оценка за началото на това основно за България събитие?
- За страдание не присъствах на откриването и не мога да дам същинска оценка. Преди всичко желая да се регистрира трудът на хората, които са се нагърбили с сходно гигантско събитие, което не е единствено актът на откриването и светеща кула. Да се приготви цялостна стратегия не е лесна работа. Нека да забележим в последна сметка какво ще се получи - богатата поредност от събития в календара през годината. Много се веселя на ретроспективата на Кольо Карамфилов.
- Пловдив е прочут като град на художниците. Имате ли обичано място тук, изложба, спомен?
- Най-хубавото нещо, за което се сещам незабавно, са някои хора. Например художниците от именитата група „ Ръб “. Техните творби и продължаващите им действия са от национално и международно значение. Не мога да си показва актуалното ни изкуство без загатна за Кольо Карамфилов, без вдъхновяващата живопис на Румен Жеков, без изключителната битка за актуалност на Емил Миразчиев.
(Създадената в края на 1989 година група „ Ръб " е феномен в пловдивския художнически живот и емблема на българското изкуство от 90-те. Учредители са пловдивски художници, измежду които Албена Михайлова, Венета Маринова, Ивайло Григоров, Димитър Келбечев, Димитър Митовски, Емил Миразчиев, Игор Будников, Кольо Карамфилов, Моника Роменска, Надя Генова, Румен Жеков - б. р.)
- Защо „ Вечеря - натюрморт ” в Националната художествена изложба се трансформира в артскандала на 2018 година?
- Това си беше коктейл след галерия, аранжиран от художничката Ода Жон. Дотук не виждам нищо неприятно. Поканените са най-много близки на кръга на Института за модерно изкуство (ИСИ), което също не е за удивление, доколкото съм наясно с институционалните тактики на краткотрайната директорка на НГ Ярослава Бубнова. Вероятно тази вечеря трябваше освен да затвърди известността в светските среди на Ода Жон, само че и да покаже Бубнова в светлината на нейния институционален успех. Е, получи се - случката засия със скандална светлина, тъй като пресата незабавно направи съпоставяне с трапезите на Мултигруп от 90-те години. „ Народът гладен стачкува, а те ядат, плюскат в храма на изкуството “ и други сходни внушения провокираха нечуван интерес към протичащото се в балната зала на Двореца.
Комичното беше, че обвързваните със събитието виновни лица очевидно се изплашиха от бурята в обществените мрежи и побързаха да разгласят случката за произведение на изкуството (пърформанс). Услужливи критици и публицисти побързаха да намерят комфортни аналогии, свързани с работа на художници с храна. Примери в действителност има доста, като най-радикален и изцяло изведен е образецът с футуризма и техния манифест „ Футуристична кухня “ от 1930 година. Ала суматохата на оправдателния режим трансформира обстановката в още по-смешна и нелепа. Защото на всеки, който има нещо общо със актуалното изкуство, му е ясно, че това беше светско събитие, което вторично и под натиска на събитията бе оповестено за пърформанс.
- Защо женски тела, покрити с шунка, провокираха такава бурна реакция? Тези послания не са ли към този момент клиширан трик?
- В най-хубавия случай самата Ода Жон е направила нещо като феминистки натюрморт, който би трябвало да има индиректна връзка с изложбата. Не знам дали това е трик, само че сигурно е тривиално. Някъде към този момент писах, че в случай че това е форма на феминизъм в изкуството, то това е доста простодушна форма на феминизъм в изкуството. Това е отзвук от мейнстрийма на политическата уместност в изкуството, от който към този момент ми се повдига.
Все отново е занимателно, че към момента има идиоти, които да се радват на сходни послания, както е занимателно, че има и такива, които да се възмущават. Ода Жон може да прави дами от каквото си желае и да смята това за настоящо и поучително, пък и потребно, изключително в случай че е обвързвано с вечеря за ВИП персони. Но този саламен срам в балната зала на Двореца остана на сметката на изпълняващата длъжността шеф, върху която падна съмнението, че има проблем с границите на битовото възпитание.
- Смятате ли, че публиката у нас е към момента прекомерно тесногръд настроена или може би недозряла за сходна елитарна артпровокация?
- Публиката ни надалеч не е пуританска, актуалното общество в голяма степен се състои от цинични субекти и изобщо не ме интересува защо са дозрели. И жълтата преса по тази причина съумя да направи от една дребна местна нелепост гигантска тъпота - с популистка словосъчетание „ плюскане “, „ гуляй по време на чума “ и така нататък Това, въпреки и парадоксално, беше потребно, тъй като отключи други въпроси, свързани с ръководството на НГ.
- Вие самият харесвате ли творбите на Михаела Дановска? А тези, показани в изложбата „ Сърцевина ”?
- Нямам нищо срещу творчеството на тази художничка. Харесва ми съзнателно подчертаната превзетост в платната. Симпатична ми е като създател, модерна е. Така нареченият „ абсурден коктейл “, от една страна, я направи рисково известна, само че от друга, измести фокуса от живописните творби към битовизма на вечерята с непостоянен статут. Което в последна сметка е тъпо, пък и сходна жълта популярност нормално е краткотрайна.
- Всичко ли може да се излага в Националната художествена изложба, стига да е по европейски план?
- В НГ може да се излага всичко, което е в рамките на полето на изкуството. Тези граници са разтегливи, само че си има способи за ясна стратификация на обещано събитие. Ако въпросната вечеря беше авансово оповестена за пърформанс, нямаше да има никакъв скандал. Или даже в случай че приличаше на пърформанс. Или най-малко в случай че беше документирана, както нормално се прави с творбите на изкуството с краткотраен темперамент. Тук освен няма преднамерена документи, само че даже наличните любителски видеа бяха под паника отстранени от интернет пространството. И хората споделят - ето ги - плюскат, ядат в Националната изложба. И ето го абсурда, и няма го пърформанса.
- А не е ли този опит въпреки всичко прекомерно друг от грозната артинсталация на чеха Давид Черни в Брюксел „ Ентропа: Стереотипи и бариери за разрушение ”, в която България беше показана като колаж от " турски тоалетни "?
- Давид Черни беше изцяло прав. Тогава писах в негова поддръжка. Не ме наскърбяват никакви вечери, наскърбява ме наличието на неподготвени хора на управителни постове в културните ни институции.
- Световноизвестната пърформанс актриса Марина Абрамович също сполучливо показва обществено значими дела посредством голото си тяло, което излага в изложбени зали по целия свят...
- Да се съпоставя неразбираемият статут на вечерята в НГ с пърформансите на Марина Абрамович е, меко казано, безсрамно.
- Абсолютно всичко ли може да си разреши актуалното изкуство? Трябва ли да има позволен предел и цензура за прекомерно смело артпредизвикателство?
- В изкуството към този момент е правено всичко, за което можете да си помислите. Праг би трябвало да има единствено пред откровените тъпотии, даже когато ги преобличат като изкуство.
- Откриването на ЕСК разбуни духовете в Пловдив. Каква е експертната Ви оценка за началото на това основно за България събитие?
- За страдание не присъствах на откриването и не мога да дам същинска оценка. Преди всичко желая да се регистрира трудът на хората, които са се нагърбили с сходно гигантско събитие, което не е единствено актът на откриването и светеща кула. Да се приготви цялостна стратегия не е лесна работа. Нека да забележим в последна сметка какво ще се получи - богатата поредност от събития в календара през годината. Много се веселя на ретроспективата на Кольо Карамфилов.
- Пловдив е прочут като град на художниците. Имате ли обичано място тук, изложба, спомен?
- Най-хубавото нещо, за което се сещам незабавно, са някои хора. Например художниците от именитата група „ Ръб “. Техните творби и продължаващите им действия са от национално и международно значение. Не мога да си показва актуалното ни изкуство без загатна за Кольо Карамфилов, без вдъхновяващата живопис на Румен Жеков, без изключителната битка за актуалност на Емил Миразчиев.
(Създадената в края на 1989 година група „ Ръб " е феномен в пловдивския художнически живот и емблема на българското изкуство от 90-те. Учредители са пловдивски художници, измежду които Албена Михайлова, Венета Маринова, Ивайло Григоров, Димитър Келбечев, Димитър Митовски, Емил Миразчиев, Игор Будников, Кольо Карамфилов, Моника Роменска, Надя Генова, Румен Жеков - б. р.)
- Защо „ Вечеря - натюрморт ” в Националната художествена изложба се трансформира в артскандала на 2018 година?
- Това си беше коктейл след галерия, аранжиран от художничката Ода Жон. Дотук не виждам нищо неприятно. Поканените са най-много близки на кръга на Института за модерно изкуство (ИСИ), което също не е за удивление, доколкото съм наясно с институционалните тактики на краткотрайната директорка на НГ Ярослава Бубнова. Вероятно тази вечеря трябваше освен да затвърди известността в светските среди на Ода Жон, само че и да покаже Бубнова в светлината на нейния институционален успех. Е, получи се - случката засия със скандална светлина, тъй като пресата незабавно направи съпоставяне с трапезите на Мултигруп от 90-те години. „ Народът гладен стачкува, а те ядат, плюскат в храма на изкуството “ и други сходни внушения провокираха нечуван интерес към протичащото се в балната зала на Двореца.
Комичното беше, че обвързваните със събитието виновни лица очевидно се изплашиха от бурята в обществените мрежи и побързаха да разгласят случката за произведение на изкуството (пърформанс). Услужливи критици и публицисти побързаха да намерят комфортни аналогии, свързани с работа на художници с храна. Примери в действителност има доста, като най-радикален и изцяло изведен е образецът с футуризма и техния манифест „ Футуристична кухня “ от 1930 година. Ала суматохата на оправдателния режим трансформира обстановката в още по-смешна и нелепа. Защото на всеки, който има нещо общо със актуалното изкуство, му е ясно, че това беше светско събитие, което вторично и под натиска на събитията бе оповестено за пърформанс.
- Защо женски тела, покрити с шунка, провокираха такава бурна реакция? Тези послания не са ли към този момент клиширан трик?
- В най-хубавия случай самата Ода Жон е направила нещо като феминистки натюрморт, който би трябвало да има индиректна връзка с изложбата. Не знам дали това е трик, само че сигурно е тривиално. Някъде към този момент писах, че в случай че това е форма на феминизъм в изкуството, то това е доста простодушна форма на феминизъм в изкуството. Това е отзвук от мейнстрийма на политическата уместност в изкуството, от който към този момент ми се повдига.
Все отново е занимателно, че към момента има идиоти, които да се радват на сходни послания, както е занимателно, че има и такива, които да се възмущават. Ода Жон може да прави дами от каквото си желае и да смята това за настоящо и поучително, пък и потребно, изключително в случай че е обвързвано с вечеря за ВИП персони. Но този саламен срам в балната зала на Двореца остана на сметката на изпълняващата длъжността шеф, върху която падна съмнението, че има проблем с границите на битовото възпитание.
- Смятате ли, че публиката у нас е към момента прекомерно тесногръд настроена или може би недозряла за сходна елитарна артпровокация?
- Публиката ни надалеч не е пуританска, актуалното общество в голяма степен се състои от цинични субекти и изобщо не ме интересува защо са дозрели. И жълтата преса по тази причина съумя да направи от една дребна местна нелепост гигантска тъпота - с популистка словосъчетание „ плюскане “, „ гуляй по време на чума “ и така нататък Това, въпреки и парадоксално, беше потребно, тъй като отключи други въпроси, свързани с ръководството на НГ.
- Вие самият харесвате ли творбите на Михаела Дановска? А тези, показани в изложбата „ Сърцевина ”?
- Нямам нищо срещу творчеството на тази художничка. Харесва ми съзнателно подчертаната превзетост в платната. Симпатична ми е като създател, модерна е. Така нареченият „ абсурден коктейл “, от една страна, я направи рисково известна, само че от друга, измести фокуса от живописните творби към битовизма на вечерята с непостоянен статут. Което в последна сметка е тъпо, пък и сходна жълта популярност нормално е краткотрайна.
- Всичко ли може да се излага в Националната художествена изложба, стига да е по европейски план?
- В НГ може да се излага всичко, което е в рамките на полето на изкуството. Тези граници са разтегливи, само че си има способи за ясна стратификация на обещано събитие. Ако въпросната вечеря беше авансово оповестена за пърформанс, нямаше да има никакъв скандал. Или даже в случай че приличаше на пърформанс. Или най-малко в случай че беше документирана, както нормално се прави с творбите на изкуството с краткотраен темперамент. Тук освен няма преднамерена документи, само че даже наличните любителски видеа бяха под паника отстранени от интернет пространството. И хората споделят - ето ги - плюскат, ядат в Националната изложба. И ето го абсурда, и няма го пърформанса.
- А не е ли този опит въпреки всичко прекомерно друг от грозната артинсталация на чеха Давид Черни в Брюксел „ Ентропа: Стереотипи и бариери за разрушение ”, в която България беше показана като колаж от " турски тоалетни "?
- Давид Черни беше изцяло прав. Тогава писах в негова поддръжка. Не ме наскърбяват никакви вечери, наскърбява ме наличието на неподготвени хора на управителни постове в културните ни институции.
- Световноизвестната пърформанс актриса Марина Абрамович също сполучливо показва обществено значими дела посредством голото си тяло, което излага в изложбени зали по целия свят...
- Да се съпоставя неразбираемият статут на вечерята в НГ с пърформансите на Марина Абрамович е, меко казано, безсрамно.
- Абсолютно всичко ли може да си разреши актуалното изкуство? Трябва ли да има позволен предел и цензура за прекомерно смело артпредизвикателство?
- В изкуството към този момент е правено всичко, за което можете да си помислите. Праг би трябвало да има единствено пред откровените тъпотии, даже когато ги преобличат като изкуство.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ