Проф. Боян ДУРАНКЕВЦелта на тази статия е да подложи на

Проф. Боян ДУРАНКЕВ

Целта на тази публикация е да подложи на подозрение някои известни канони, които се стартират както от неикономисти (простено им е, те са лаици), по този начин и от " професионални политици ", които стават по този метод опасност за развиването.

В всеобщото схващане не престават да битуват няколко " непреходни истини " - навеждам ги до най-популярните четири, описващи отличния общественик, който ще " оправи страната ", " ще изчегърта негодниците " и " ще продължи смяната ":

1. Хубаво ще е той да е приключил в чужбина (Харвард, например), а не в някое провинциално филиалче на университет, да вземем за пример в Хасково, с опрощение.

2. Добре ще е да е работил и натрупал опит в частния бизнес, още по-добре ще е, в случай че е обиколил професионално най-малко 5-10 непознати ( " западни "!) компании, където се е построил като " отличен управител ". " Отличният управител в частния бизнес става и за добър общественик ", твърди митологията.

3. За предпочитане е да е по-млад, интелигентен и " съумял " (забогатял), тъй като " богатият по-трудно се корумпира ".

4. В главата на бъдещия общественик не би трябвало да битуват никакви идеологии, той би трябвало да се стреми с " десни решения да реализира леви цели ", да вземем за пример. Бъдещият общественик би трябвало да спре неотложно всички " разходи " и да упорства за " уравновесен бюджет ", само че без да пипа налозите, като усилва растежа и приходите.

Този пластмасов модел на настоящия " отличен управител ", опечен за " добър общественик ", е тъкмо толкоз известен, колкото и погрешен.

1.

Ще пренебрегнем обстоятелственото проучване на първото изказване, само че е реалност, че българските висши учебни заведения законово са равни на другите европейски висши училища; факт е, че в някои от нашите университети образованието е равнища над някои други европейски и американски университети; факт е, че елитни университети " виждат магистърските стратегии като значително нерегламентирани парични крави за доене, които оказват помощ да се реализира най-хубави резултати и даже учебни заведения като Харвард оферират дейно грабителски стратегии ". Цитираното изказване не е в несъгласие с различен непоносим факт - качеството на образованието в България запада от година на година, учебните заведения (и висшите!) постоянно гледат на питомците си като на източник на доходи, изключително при импотентен (съзнателно, допускам!) държавен надзор.

2.

За да илюстрираме непригодността на второто изказване, ще се наложи да разгледаме обикновен нереален образец, който се взема решение от характерен " отличен управител ", на който му стигат знанията от втори клас и сметалката на Excel.

Нека си представим нереалната интернационална корпорация " Голям бизнес ", основана в България, която в портфейла си има три съществени продукта: бира, безалкохолни питиета и нектари. Пред нашия " отличен управител " стои простата задача да усъвършенства производството за идната година (2022 година, да речем), като успеваемостта му ще се прави оценка на основата на най-важните индикатори, присъщи за всяка компания: приръст на облагата, приръст на продажбите и приръст на пазарния дял.

" Отличният управител " ще предложи " оптимизация на икономическата конструкция ", основаваща се върху

ползите на " свещената частна благосъстоятелност "

която включва както увеличение на пазарния дял на финансово " преференциалните " артикули - бирата (най-рентабилна) и безалкохолните питиета, само че също (и най-вероятно) " снемане от произвеждане " на нискорентабилните нектари. На маркетингов език това значи да се усили производството на бира от царевица и есенни листа и на безалкохолни питиета " с усет на... ", в които не се поставят никакви " скъпи " плодове.

Да не пропуснем, че като гарнитура " отличният управител " евентуално ще предложи вложенията да се насочат не към разширение на производството, а към усвояване на някои междинни и дребни съперници, като по този метод в допълнение се разшири пазарният дял на корпорацията.

Бизнесът е война, нали знаете?!

За своите " лидерски " и " мъдри " дейности " отличният управител " ще получи затлъстял бонус от компанията, издигане на по-високо управническо равнище и бурни аплодисменти на общото заседание на акционерите.

Сега дано застанем на позициите на " положителния общественик ", който мисли за добруването на своя народ. И дано разгледаме същата задача. " Добрият общественик " няма метод да не се зарадва, че през 2022 година интернационалната корпорация " Голям бизнес " ще внесе в бюджета по-високи налози (при неизменими данъчни ставки, само че при по-висока облага и по-висок оборот). Но в случай че е предвидлив и образован, сигурно ще надникне зад финансовите индикатори, т.е. в натуралните индикатори. Тук към този момент се разкрива какво тъкмо се крие зад " прираста на облагата, на продажбите, на пазарния дял, на налозите ", а точно: значително утежняване на качеството на създаваните артикули посредством понижаване на разноските за вложените първични материали и материали.

Естествено, " положителният общественик " ще обърне внимание, че преди бирата се е правела от хмел, а в този момент - най-вече от царевица и окапали есенни листа; че безалкохолните питиета преди са били с плодови съставки, а в този момент са ароматизирана бистра водица; че търсените и обичаните нектари са снети от производството. Финансовата логичност на " отличния управител " е безупречна; обществената логичност на " положителния общественик " обаче - също! Единият гледа " сметката ", другият - изгодите за хората и виталния им стандарт!

Но... Наистина едно огромно " НО! ". Но центърът на икономическите решения е в интернационалната корпорация " Голям бизнес ", при " отличния управител ", защитаващ правата и свободите на " свещената частна благосъстоятелност " - те си гонят финансовия интерес. На " положителния общественик " не му остава нищо друго, с изключение на да " приканва " за смяна на структурата на производството, да " подканя "... и дотук! Ако се напъне да вкарва закони, които лимитират " свободата на свещената частна благосъстоятелност ", ще се сблъска освен с лобисти, само че и с най-малко 20 корпоративни суперадвокати и 10 години " правосъдие " преди оповестяване на успеха на интернационалната корпорация.

И по този начин, да заострим вашето внимание: " отличният управител " е привикнал да взема решение стратегически финансови задания, ориентирани към търсенето на облаги и високи пазарни дялове. Обратно - " положителният общественик " е подготвен да взема решение стратегически социологически задания, които - естествено - имат и финансово изражение, само че на първо място - обществено! Нещо повече, може да се каже, че " отличните мениджъри " (поради частните ползи, които защитават) и " положителните държавници " (поради общите ползи, които са призвани да отстояват)

стоят от двете страни на барикадата

С други думи, малко на брой " отлични мениджъри " ще могат да израснат до " положителни държавници " - просто функционалностите и задачите им са разнообразни.

И нещо като десерт. Възможно ли е въпреки всичко " положителният общественик " да отбрани по някакъв метод ползите на обществото? Естествено, че отговорът е " да ". Най-хеви вид е страната да сътвори предприятия, които да запълнят празната ниша с висококачествена бира, действителни плодови безалкохолни питиета и чудесни нектари, в същото време субсидирайки специфични кооперативи и стопани за производството на хмел и плодове. Разбира се, че в този случай сектата на " пазарниците " ще упрекна страната за основаване на нещо като " планова стопанска система ", само че има ли неприятно в това да задоволиш търсенето и да повишаваш виталния стандарт?! Впрочем, държавните дотации имат за цел да поправят пазарните провали и да вземат решение проблеми, които пазарът изостря, само че не взема решение.

Хайде да го кажем на теоретичен език: постигането на финансовия оптимум на подсистемите на стопанската система не води до оптимум на цялата социално-икономическа система. Който схванал, схванал!

3.

Ако в България е за предпочитане държавникът да е млад, интелигентен и хубав, в надалеч не всички страни възрастта е спънка. Елементарно видяно, възрастта не е спънка за положителни решения от качествени персони.

Що се отнася до баснята че " богатият по-трудно се корумпира ", то тя е в действителност плоска легенда, равна на една друга - " Работете интензивно - даже работа, която ненавиждате - и ще станете доста богат ".

4.

В България намира почва хипотезата, че бъдещият общественик не би трябвало да има нищо общо с никакви идеологии, той би трябвало да се стреми

" с десни решения да реализира леви цели "

Самият факт, че влизат в приложимост понятия като " десни " и " леви ", е доказателство, че има ясно идеологическо съдържание; обаче концепцията, че е допустимо с " десни решения да се реализират леви цели ", спада 100% към безсмислиците.

Интересите на капитала ( " бизнеса ", както меко се споделя на двуличен език) не могат да съответстват с ползите на наемната работна мощ. Капиталът (под 20% от жителите са бизнесмени) упорства за ниски или нулеви налози, ниска работна заплата, увеличено време за труд. Обратно, другата част от жителите (около 80% от всички) схваща, че без все по-високи заплати няма по-висок витален стандарт, че по-високите налози значат повече вложения във вътрешната и външната сигурност, в инфраструктурата, в опазването на здравето, образованието и културата.

Всъщност, концепцията, че е допустимо с " десни решения да се реализират леви цели ", евентуално се базира на правилото на разтягането на стопанската система - на безкрайния стопански напредък. Но както видяхме в т. 2, частният стопански напредък не може да провокира нужния социално-икономически оптимум, в това число и при безконечен (на процедура - невъзможен) стопански напредък.

Единственото изключение, което не отхвърля горния принцип, е при понижаване на каузи на корупционните разноски в държавния бюджет и еврофондовете. Ако те се понижат (при буржоазен вид пазарна стопанска система се допуска, че са непрекъсната " съпътстваща вреда " ), от 30 на 10% да вземем за пример, то страната ще може да насочи освободения запас за реализирането на разнообразни стопански или обществени цели. Но когато те доближат пределната минимална ставка, " притокът " към бюджета ще остане постоянен.

Заключение

Нито една от горните митологеми сама по себе си и като композиция от всички не е вярна. За да има положително социално-икономическо развиване, е нужен оптимум в границите на системата, а това значи основаването на насочващ " народен проект ", който да отстрани тесните частни финансови ползи, като ги предизвиква към производството на нужните и качествените богатства за хората.