Проф. Божидар Манов: Анжел Вагенщайн на 100 години. За таланта, възрастта и приятелството
Проф. Божидар Манов
Един прочут афоризъм споделя: „ Талантът не е инцидентно знамение “! “А чудото е отвън физическите закони и биологични параметри – освен това, опровергава ги! Талантът също – той нарушава и не се подчинява на общоприети правила. Защото геният е положение на духа, а не на тялото и таман по тази причина няма възраст! С възрастта геният натрупва опит, а по този начин (парадоксално) не старее, а се подмладява!
Младият гений прави революции – интелектуални и художествени, а посредством тях и обществени. Опитният гений бере плодовете на своята революционна младост! Талантът е еманация на необяснимото и Божи подарък плюс една щипка самостоятелна воля на субекта.
Разбира се, като споделям Божи подарък, не намеквам с моето име (което може би си помислихте), тъй като приказвам за Анжел Вагенщайн – за нашия Джеки!
Роден е в Пловдив преди 100 години!
Животът му минава през 3 политически столетия.
На 21 години е в пандиза със смъртна присъда и всяка нощ преди разсъмване чака стъпки в коридора и злокобно отключване на металната врата.
Но 46 години по-късно, през януари 1989, е един от 12-те български интелектуалци, поканени от Президента Франсоа Митеран на популярната „ дисидентска закуска “ във френското посолство в София. А на идната година е народен представител в VІІ Велико национално заседание.
През 1950 година приключва кинодраматургия във ВГИК, най-старото кино учебно заведение в света, основано единствено 3 години преди неговото раждане. Получава тапия № 1 като първи задграничен студент! И стартира своята професионална работа: над 50 сюжета за игрални, документални и анимационни филми, създадени в България, Германия, Русия, Чехия, Гърция, Унгария, Грузия, Китай, Виетнам през идващите 50 години! Работи и като режисьор на редица документални филми. Наградите от национални и интернационалните фестивали няма да припомняме, тъй като текстът ще стане безконечен.
Но да споменем най-малко Специалната премия на журито в Кан 1959 година за кино лентата „ Звезди “, основан по негов сюжет от състудента му Конрад Волф. След 12 години отново дружно вършат „ Гоя “ – биографичен роман за великия испански художник. У нас филми по негови сюжети са правили Захарий Жандов („ Тревога “), Антон Маринович („ Ребро Адамово “), Любомир Шарланджиев („ Веригата “), Рангел Вълчанов („ Езоп “), Борислав Шаралиев („ Борис І “), Иван Ничев („ Звезди в косите, сълзи в очите “) и доста други, на които е оказал помощ да проходят в занаята и да се утвърдят в специалността.
Изкушава го и театралната сцена – негови пиеси са играни в редица наши театри и в чужбина. Но най-знаменит остава кукленият театър „ Съкровището на Силвестър “ (1962, реж. Атанас Илков), пиратска пародия, която се играе при претъпкан салон няколко сезона, а публиката е въодушевена от искрящия комизъм, преплетен с елегантна ирония.
Сред формалните му държавни оценки свети най-висшият медал „ Стара планина “ І степен.
През последните двайсетина години е повече пред компютъра като работлив публицист: 7 книги, измежду които се откроява трилогията „ Петокнижие Исаково “, „ Далеч от Толедо “ и „ Сбогом, Шанхай “, преведени и оповестени в Германия, Русия, Франция, Чехия, Съединени американски щати, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Северна Македония, Испания, Полша, Италия, Израел. В работния му кабинет (една уютна мансарда) цяла стена е с книги на иврит, а другата – с книги на китайски! На въпроса: „ Четеш ли тези книги на антични езици? “ Отговаря: „ По-лошо – писал съм ги, но на български. “
От безбрежния му живописен гений би трябвало особено да отбележим изключителното и неповторимо възприятие за комизъм. В професионалните връзки всеки, който най-малко един път е работил с него, го назовава Джеки. А той обича да споделя остарял еврейски анекдот: Когато поздравяват някого, евреите му пожелават: „ Да живееш 120 години! “ А за какво пък тъкмо 120? Защото когато почине на 119, всички ще кажат: „ Млад си отиде! “
Затова, Джеки, честито столетие!
И те молим да живееш 120 години!
Нужна ни е твоята надарена младост!
Един прочут афоризъм споделя: „ Талантът не е инцидентно знамение “! “А чудото е отвън физическите закони и биологични параметри – освен това, опровергава ги! Талантът също – той нарушава и не се подчинява на общоприети правила. Защото геният е положение на духа, а не на тялото и таман по тази причина няма възраст! С възрастта геният натрупва опит, а по този начин (парадоксално) не старее, а се подмладява!
Младият гений прави революции – интелектуални и художествени, а посредством тях и обществени. Опитният гений бере плодовете на своята революционна младост! Талантът е еманация на необяснимото и Божи подарък плюс една щипка самостоятелна воля на субекта.
Разбира се, като споделям Божи подарък, не намеквам с моето име (което може би си помислихте), тъй като приказвам за Анжел Вагенщайн – за нашия Джеки!
Роден е в Пловдив преди 100 години!
Животът му минава през 3 политически столетия.
На 21 години е в пандиза със смъртна присъда и всяка нощ преди разсъмване чака стъпки в коридора и злокобно отключване на металната врата.
Но 46 години по-късно, през януари 1989, е един от 12-те български интелектуалци, поканени от Президента Франсоа Митеран на популярната „ дисидентска закуска “ във френското посолство в София. А на идната година е народен представител в VІІ Велико национално заседание.
През 1950 година приключва кинодраматургия във ВГИК, най-старото кино учебно заведение в света, основано единствено 3 години преди неговото раждане. Получава тапия № 1 като първи задграничен студент! И стартира своята професионална работа: над 50 сюжета за игрални, документални и анимационни филми, създадени в България, Германия, Русия, Чехия, Гърция, Унгария, Грузия, Китай, Виетнам през идващите 50 години! Работи и като режисьор на редица документални филми. Наградите от национални и интернационалните фестивали няма да припомняме, тъй като текстът ще стане безконечен.
Но да споменем най-малко Специалната премия на журито в Кан 1959 година за кино лентата „ Звезди “, основан по негов сюжет от състудента му Конрад Волф. След 12 години отново дружно вършат „ Гоя “ – биографичен роман за великия испански художник. У нас филми по негови сюжети са правили Захарий Жандов („ Тревога “), Антон Маринович („ Ребро Адамово “), Любомир Шарланджиев („ Веригата “), Рангел Вълчанов („ Езоп “), Борислав Шаралиев („ Борис І “), Иван Ничев („ Звезди в косите, сълзи в очите “) и доста други, на които е оказал помощ да проходят в занаята и да се утвърдят в специалността.
Изкушава го и театралната сцена – негови пиеси са играни в редица наши театри и в чужбина. Но най-знаменит остава кукленият театър „ Съкровището на Силвестър “ (1962, реж. Атанас Илков), пиратска пародия, която се играе при претъпкан салон няколко сезона, а публиката е въодушевена от искрящия комизъм, преплетен с елегантна ирония.
Сред формалните му държавни оценки свети най-висшият медал „ Стара планина “ І степен.
През последните двайсетина години е повече пред компютъра като работлив публицист: 7 книги, измежду които се откроява трилогията „ Петокнижие Исаково “, „ Далеч от Толедо “ и „ Сбогом, Шанхай “, преведени и оповестени в Германия, Русия, Франция, Чехия, Съединени американски щати, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Северна Македония, Испания, Полша, Италия, Израел. В работния му кабинет (една уютна мансарда) цяла стена е с книги на иврит, а другата – с книги на китайски! На въпроса: „ Четеш ли тези книги на антични езици? “ Отговаря: „ По-лошо – писал съм ги, но на български. “
От безбрежния му живописен гений би трябвало особено да отбележим изключителното и неповторимо възприятие за комизъм. В професионалните връзки всеки, който най-малко един път е работил с него, го назовава Джеки. А той обича да споделя остарял еврейски анекдот: Когато поздравяват някого, евреите му пожелават: „ Да живееш 120 години! “ А за какво пък тъкмо 120? Защото когато почине на 119, всички ще кажат: „ Млад си отиде! “
Затова, Джеки, честито столетие!
И те молим да живееш 120 години!
Нужна ни е твоята надарена младост!
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ