Проф. Божидар Димитров 1. На колко хора е известно, че

Проф. Божидар Димитров

1. На какъв брой хора е известно, че с изключение на в българските земи войната се води и на още два фронта – в Кавказ и във водите на Черно море. На фронта в Кавказ военните дейности освен това стартират още в първия ден от оповестяването на войната (12 април 1877 г.), до момента в който в българските земи чак след два месеца (10-15 юни).

В Кавказ 120-хилядна съветска войска отпред с военачалник Тергукасов нахлува в Османската империя, настава с няколко десетки километра, само че е разрушена. Турците минават в контранастъпление, нахлуват на територията на Руската империя и обсаждат град Ереван. Като правят и „ подготовка “ за арменския геноцид от 1915 година, избивайки до крайник няколко десетки хиляди арменци в Алашкертската котловина. Русия повежда запаси, деблокира Ереван и още веднъж придвижва войната в турска територия. Но тук се спъва в крепостта Карс, която сходно на Плевен в България стопира настъплението на руснаците. Плевен и Карс падат съвсем по едно и също време. На този фронт русите би трябвало да се оправят в тила си и с въстанически отряди на чеченци, абхазци, черкези и татари,

Известният историк проф. Божидар Димитров споделя, както постоянно сладкодумно, за трите неща, които може би не знаем за руско-турската война.

вдигнати на

„ джихад “ от

турското

разузнаване

Военни дейности се развиват и в Черно море. На пръв взор ситуацията е трагично за русите. Загубла Кримската война в 1856 година според клаузите на Парижкия кротичък контракт Русия, няма право да има боен флот в Черно море. Турските броненосци гладко се появяват пред Одеса, Севастопол и Новоросийск и ги обстрелват. Русите въоръжават десетина търговски кораба с оръдия и под командата на адмирал Макаров смело се хвърлят в пердах. А и слагат мини. Не толкоз оръдията, колкото мините подплашват турското адмиралтейство и то приключва рейдовете си по съветските крайбрежия.

2. В началото на войната съветското командване прави груба стратегическа неточност, като подценява турската дарба за опозиция както в Кавказ, по този начин и в България. Петербургските стратези считат, че щом съветският боец се появи на юг от Дунав, турската войска ще се разпадне и турските бойци ще бягат стремително във всички направления. Затова против 450 000 души турска войска в Европа изпращат единствено 260 000 бойци и офицери. При това, полеви войски от крайните южни губернии – Одеска и Херсонска.

Те са въоръжени

с остарели пушки, които имат два до три пъти по-малка скорострелност от всеобщата турска пушка „ Пибоди-Мартини “.

Руските оръдия са бронзови топове от кримската война, а турските – стоманени оръдия „ Круп “. Руските войски нямат даже интендантски елементи и полеви лечебни заведения. И за какво са им?

Войната е

замислена като

блицкриг – за 3-4

седмици

А проектът за военните дейности би разплакал и юнкер – първокурсник от военната академия на Руанда-Бурунди.

Той планува от 260 хиляди единствено 190 хиляди минават Дунав, по огромната да сдържа двете турската войска в Северна България (60-те хиляди на Осман паша в Плевен и 125 хиляди в четириъгълника цитадела Шумен – Русе – Силистра – Варна,

а един челен

отряд да хукне

напред и бързо

да стигне Одрин. От опита от предходните войни русите знаят, че завладяват ли Одрин, турците желаят мир. И този отряд, апелирам ви се, е единствено от 14 хиляди души, от които половината са считаните за недееспособни български опълченци. Пушките им „ Шаспо “ са още по-остарели от тези на руснаците.

На пръв взор всичко се развива добре. Месец след прекосяването на Дунав командващия на предния отряд военачалник Гурко прекосява Дунавската низина, минава Балкана през Хаинбоаз, завладява Казанлък, минава Средна гора, овладява и Стара Загора. Конните му разследващи ескадрони към този момент гледат минаретата на одринските джамии. Загубите му от този момент да единствено трима ранени.

В идващите дни идва неизбежната злополука. На 8 и 18 юли съветските офанзиви на Плевен са удавени в кръв. Русите губят 16 хиляди бойци. Турците единствено 2000. Само двете турски армии имат към този момент повече бойци от миналата Дунав съветска армия. А против Гурко и неговите 14 000 е трансферирана 40-хилядната турска войска на Сюлейман паша. Това е елитна войска от планински стрелци, преди малко сломили не по-малко положителната черногорска войска.

3. Знаете ли, че Шипка не е родолюбив мит.

Знаете ли, че Иван Вазов не преувеличава, когато споделя в известното си стихотворение, че на Шипка освен си спечелихме свободата, само че спасихме от заличаване съветската войска и „ царя даже “.

Случва се нееднократно в историята на войните

една относително дребна част да

завоюва в своето

стълкновение цялата война

Имаше го и в нашата по-късна история. Девета плевенска дивизия 1918 година в състав единствено от 34 хиляди бойци – числеността на цялата ни войска е 1 млн. души, завоюва сама борбата при Дойран. И с това постигнахме удобното Солунско помирение, съгласно което България нямаше да бъде окупирана от войски на балканските си съседи – сърби, гърци и румънци.

Каква бе военната обстановка към 20 юли? Русите си даваха сметка, че даже единствено двете турски армии можеха да ги размажат. А турският флот на Дунав (44 канонерки със 77 оръдия) можеше да унищожи единствената им връзка с Румъния – моста при Свищов. Петима съветски генерали са опаковаха багажа, оповестиха се за заболели и отидоха да се лекуват в Румъния. Императорът заповядва да бъдат задържани и съдени за дезертиране. Разжалвани са и пратени в Сибир.

Но тук висшото турско командване направи груба неточност, заповядвайки комбинираната офанзива на дунавския флот и северните турски армии да стартира едвам когато армията на Сюлейман мине Балкана, т.е., подсигури успеха си с трета войска. Не е мъчно да се предвижда какво щеше да се случи. Сто и петдесетхилядната съветска войска нямаше даже и да успее да се отдръпна зад Дунав и щеше да капитулира. В Русия след всяка несполучлива война избухва гражданска война и царят щеше да бъде свален. Русия надали щеше да повтори акцията, а българският народ щеше да бъде изклан като арменците през 1915 година и гърците в Мала Азия през 1922 година

И по този начин по волята на ориста Сюлейман паша потегля към Шипченския проход. Там сме единствено ние – 7000 български мъже от опълчението и от обособени елементи от Брянския и Орловския съветски полкове. Останалите руснаци са изпратени на Хаинбоаз. Радецки, командващ защитата на Балкана, вярно преценя, че Сюлейман би трябвало да мине през този елементарен проход. Между другото, Сюлейман може да мине Балкана през още 15 прохода на Стара планина без да изгуби и един боец – те са в турски ръце. На ден-два дни път са и Карнобатският, и Сливенският, и Айтоският, и Троянският, и кой ли още не прохода. Но той потегля към Шипка. Казват, с цел да си отмъсти за багра, който яде от опълчението при Стара Загора.

Щабните му офицери тайничко го подиграват, че пет часа „ раите “ са му скъсали шушоните от пердах.

На Русия би трябвало към месец да докара до Дунав елитните си елементи – 12 гренадирски дивизии, артилерийските си корпуси и така нататък, въоръжени с съвременно оръжие. Но Сюлейман на 9 август, когато стартира офанзивата на Шипка, е единствено на 2 дни път от Дунавската низина. На 9, 10 и 11 август бойците от останалото самичък опълчение на Шипка са изправени пред страшна алтернатива. Във всички времена и столетия военният дълг се счита за изпълнен до дъно, в случай че воините измрат до един, сражавайки се с врага. Опълченците нямат право даже да измират. Тогава Сюлейман отново ще мине Балкана и с русите, и с българите е свършено. Те имат единствено една опция – ПОБЕДА. И реализират тази ПОБЕДА. Със скапаните си музейни пушки, с камъни, дървета, труповете на починалите. Не е прав дядо Вазов, че в последната офанзива на 11 август щял да падне „ заветният рид “, само че

пристигналите

105 казаци на

Радецки спасилиположението

След последната отбита офанзива турците бягат като луди към лагера в Шейново, а опълченците, вдигнали се своеволно в контраофанзива, се бият… с офицерите си, като се мъчат да ги върнат в окопите, с цел да не бъдат отрязани от върха от нови турски елементи. Все отново турците са 35 000, а ние единствено 6500.

След Шипка турските старания замират. Шипка печели не един, а няколко месеца, през които руснаците си обезпечават и голямокалибрената артилерия, и гренадирите, и казашката кавалерия. И почват да млатят турците по всички правила на военното изкуство. И ги довършват, още веднъж не без наша помощ.