СКРЪБНА ВЕСТ: Почина едно от най-ярките имена в българската музика
Проф. Благовеста Константинова – едно от ярките имена в българската музикална просвета – си отиде от този свят, оповестиха от Съюза на българските композитори.
Поклонението ще се състои на 19 ноември в храма „ Успение Богородично “ на Централните софийски гробища, съобщи БНР.
Живот, отдаден на музиката
Благовеста Константинова приключва Българската държавна консерватория (днес НМА „ Проф. Панчо Владигеров “) със компетентност пиано при проф. Люба Енчева (1974 г.), а през 1977 година минава и майсторски клас при проф. Лили Атанасова.
От 1975 година работи в НМА като корепетитор, от 1987 година – учител по камерно пеене, през 2001 година става доцент, а през 2009 година – професор.
Концертната ѝ активност включва участия както у нас, по този начин и в чужбина – като солист и камерен реализатор. В нейния репертоар участват творби за пиано, пиано и оркестър, вокална и инструментална камерна музика – от предкласиката до съвременността.
Първи реализатор е на повече от 200 нови български творби, част от които основани особено за нея.
Творчески принос и преподавателска активност
Проф. Константинова има многочислени записи в БНР, Българска национална телевизия, Радио Белград, Ханойската национална телевизия, както и издадени LP плочи и компактдискове. Участва постоянно в влиятелни конгреси, измежду които „ Нова българска музика “, „ Варненско лято “, „ Шлезвиг-Холщайн “ в Германия, фестивала на славянската просвета в Париж.
Изключително почитан възпитател, тя гради сполучливи музиканти – доста от нейните студенти са лауреати на национални и интернационалните състезания. Преподавала е и в чужбина – управлява майсторски клас в Ханойската национална консерватория (2007 г.), взе участие като пианист в летни академии по песенна интерпретация в Германия и е член на жури в голям брой състезания.
Автор и откривател
Проф. Константинова е създател на монографията „ Песните за глас и пиано на Моцарт “, на книгата с журналистика „ Музикални срещи “ (2017), както и на редица студии и публикации.
Създава над 300 песни, вокални цикли, инструментални пиеси, сюити, камерни сформира, както и операта „ Крадецът на праскови “.
Включена е в изданията „ Кой кой е “, „ Бележити български дами “ и „ Бележити българи “.
Поклонението ще се състои на 19 ноември в храма „ Успение Богородично “ на Централните софийски гробища, съобщи БНР.
Живот, отдаден на музиката
Благовеста Константинова приключва Българската държавна консерватория (днес НМА „ Проф. Панчо Владигеров “) със компетентност пиано при проф. Люба Енчева (1974 г.), а през 1977 година минава и майсторски клас при проф. Лили Атанасова.
От 1975 година работи в НМА като корепетитор, от 1987 година – учител по камерно пеене, през 2001 година става доцент, а през 2009 година – професор.
Концертната ѝ активност включва участия както у нас, по този начин и в чужбина – като солист и камерен реализатор. В нейния репертоар участват творби за пиано, пиано и оркестър, вокална и инструментална камерна музика – от предкласиката до съвременността.
Първи реализатор е на повече от 200 нови български творби, част от които основани особено за нея.
Творчески принос и преподавателска активност
Проф. Константинова има многочислени записи в БНР, Българска национална телевизия, Радио Белград, Ханойската национална телевизия, както и издадени LP плочи и компактдискове. Участва постоянно в влиятелни конгреси, измежду които „ Нова българска музика “, „ Варненско лято “, „ Шлезвиг-Холщайн “ в Германия, фестивала на славянската просвета в Париж.
Изключително почитан възпитател, тя гради сполучливи музиканти – доста от нейните студенти са лауреати на национални и интернационалните състезания. Преподавала е и в чужбина – управлява майсторски клас в Ханойската национална консерватория (2007 г.), взе участие като пианист в летни академии по песенна интерпретация в Германия и е член на жури в голям брой състезания.
Автор и откривател
Проф. Константинова е създател на монографията „ Песните за глас и пиано на Моцарт “, на книгата с журналистика „ Музикални срещи “ (2017), както и на редица студии и публикации.
Създава над 300 песни, вокални цикли, инструментални пиеси, сюити, камерни сформира, както и операта „ Крадецът на праскови “.
Включена е в изданията „ Кой кой е “, „ Бележити български дами “ и „ Бележити българи “.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ