Проф. Асена Сербезова: 1 на 10 000 души може да

Проф. Асена Сербезова: 1 на 10 000 души може да почине от боязън в болнична конюнктура
Според проф. Асена Сербезова – някогашен министър на опазването на здравето емпатията и връзката са основополагащи за лекуването. „ 1 на 10 000 души може да почине от боязън. От 2 до 100 пъти се усилват признаци при отрицателни упования. Мислите ни въздействат действително на процеса на лекуване “, уточни тя.
„ Частните случаи постоянно приказват доста за световната картина “,
акцентира проф. Сербезова. Според нея обстановката с родилката Антония е огледало на по-дълбоки дефицити в системата – липса на връзка, схващане и поддръжка сред доктор и пациент.
„ Лекарите са хора, които също боледуват, имат неприятни дни и работят в мощно натоварена система.
От другата страна са пациентите, които постоянно са уплашени и с ниска здравна просвета. Именно там би трябвало да се срещнат двете страни – посредством почитание и връзка “, разяснява тя пред
Интегрирана грижа – освен доктрина, а нужда
Проф. Сербезова обърна внимание и на един постоянно подценяван проблем: неналичието на интегрирана грижа. „ Лекарите са на върха на пирамидата, само че би трябвало да бъдат подкрепени от медицински сестри, психолози, фармацевти.
Това е главен принцип в развитите здравни системи “, изясни тя.
Тя даде и образец от Швеция, където здравна сестра подава сигнал за проблем със зрението на доктор, който приема това без засегнатост – като част от екипната отговорност към пациента.
Комуникацията – толкоз значима, колкото и диагнозата
Според проф. Сербезова емпатията и връзката са основополагащи за лекуването. „ 1 на 10 000 души може да почине от боязън. От 2 до 100 пъти се усилват признаци при отрицателни упования. Мислите ни въздействат действително на процеса на лекуване.
Понякога дейностите наподобяват крайни – само че са животоспасяващи
Доц. доктор Спас Спасков – някогашен шеф на УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов “ изрази мнение, че преценката за „ принуждение “ в медицински подтекст не постоянно е еднопосочна. Той даде образец с интервенция по време на земетресение, когато доктор е
трябвало да задържи пациент физически, с цел да го защищити от пострадване.
„ Ще приемем ли това за принуждение? Или ще отчетем, че е избавен човешки живот? “ – риторично попита той. По думите му има случаи, в които при рисково държание на пациенти се постанова фиксиране, в това число при родилки в суматоха или психологично смутени пациенти.
Нуждата от ясни правила и външен надзор
И проф. Сербезова, и доцент Спасков подчертаха потребността от външна, самостоятелна инспекция по съответни случаи. „ Важно е да знаем какво тъкмо се е случило. Имало ли е упражнено принуждение? И в случай че да – от кого и за какво? “, попита доцент Спасков.
Също по този начин стана ясно, че неналичието на цялостно и ясно осведомено единодушие
постоянно води до недоразумения. „ Думите, които си спестим по време на осведоменото единодушие, след това ги изричаме като опрощение “, цитира известна мисъл проф. Сербезова.
Личният опит не анулира систематичната отговорност
„ Гледах изявлението с Антония няколко пъти. Не чух непризнателност. Тя просто говореше за отношение “, сподели проф. Сербезова. Самата тя описа за претърпяно мъчно раждане през 1998 година в „ Майчин дом “, където, макар позволени неточности, е усетила ежедневната битка на екипа за нейния живот и живота на щерка ѝ.

Доц. Спасков изрази вяра, че с времето споровете сред лекари и пациенти ще понижават. „ Такива обстановки е имало постоянно. Но имам вяра, че ще работим в по-добра конюнктура “, сподели той.

Двамата специалисти се сплотиха към тезата, че лекари и пациенти би трябвало да бъдат на една страна – в името на резултата и на човешкото отношение.