Проф. Андрей Пантев: Освобождението е едно от най-благородните събития в историята на Европа
Проф. Андрей Пантев е роден през 1939 година в с. Раковица, Видинско. Работил е в Института по история при Българска академия на науките. От 1975 година преподава в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Специализирал е в Англия и Съединени американски щати, където също по този начин е и преподавал. Специалист е по " Нова история на България " и по " История на интернационалните връзки ХIХ-ХХ в. " Проф. Пантев бе народен представител от Коалиция за България три мандата.
Акценти в изявлението:
*Освобождението е едно от най-благородните събития в историята на Европа
*Мнозина бъркат благодарността с раболепието. Да си признателен е достойнство на духа, което не те слага в подчинено и унизено състояние
*За една война в никакъв случай не е отговорна единствено едната страна. Два приятелски народа се избиват, а трети, които печелят от това, потриват ръце.
*Една от чертите на така наречен условно народен темперамент е, че ние, българите, сме непредсказуеми и погрешни.
*Не бих се учудил, в случай че синовете на днешните клакьори на НАТО на следващия ден посрещат съветските военни на Орлов мост.
*Аз не мисля, че България е в окаяно положение.
*Социалните неравенствата са най-големият камшик за актуалните нации и страни.
*Преди Освобождението се е считало, че България няма да може да се ръководи без външна интервенция. Изглежда до през днешния ден това се удостоверява с цялостна мощ.
*БСП ще има бъдеще единствено в случай че е друга от останалите партийни организации.
*Важно е да възпитаваме децата си да имат вяра, че трудът носи триумфите, благосъстоянието, уважението. А не гяволъците и тарикатлъците, тъй като те не пълнят джобовете с достолепие.
- Проф. Пантев, в тези смутни геополитически времена на войни и разделения, какво да споделяме на децата и внуците си за 3 март - че всяка година е значимо да се прекланяме пред един популярен за времето си исторически героизъм ли?
- Всеки народ и всяка страна по света имат своя 3 март, а при нас това е " гърмеж " на възродената българска страна, в случай че позволите да употребявам такава галактическа терминология. Не можем постоянно фактографски да обогатяваме това събитие. Най-важно съгласно мен е да знаем, че през 19 век е имало и обективни войни и можем да кажем, че Освобождението е едно от най-благородните събития в историята на Европа.
- Повечето българи към момента ли изпитват историческа признателност към Русия през днешния ден?
- Мнозина бъркат благодарността с раболепието. Да си признателен е достойнство на духа, което не те слага в подчинено и унизено състояние. Имам възприятието, че в съвремието ни има българи, които се срамят, че сме освободени от Русия. Но събитията, в които се развиваше българското националноосвободително придвижване, не можеше да стигне до край без непозната интервенция. Тука ще загатна един британски публицист по това време, който споделя, че да създадеш самостоятелни Сърбия, Черна гора, Гърция, Румъния, това значи да отсечеш един от крайниците на Османската империя. Но да създадеш самостоятелна България, това значи да я обезглавиш. Затова и последваха кървавите събития, при които мнозина съветски гренадири оставиха костите си по Балканските хребети. Но през днешния ден ние някак подминаваме този въпрос. В последна сметка хората, които пристигнаха и прогониха турците от нашите земи, след това се натовариха на шлепове и понтони и се върнаха в страната си. Те способстваха най-вече, дружно с нашите опълченци и други бойци, наред с четническите прояви преди този момент, още веднъж върнаха на международната карта страната с името България.
- Вие по какъв начин се отнасяте към това голямо разделяне сред хората у нас, а и на открито! Сякаш се употребява всеки мотив да се насажда ненавист, разделяне и противодействия...
- Има хора, които се хранят с ненавист. Те стават началници, политици и други. Аз не разбирам за какво би трябвало да се отхвърлят обстоятелствата. Когато руснаците си потеглят отсам, те оставят войска и библиотека, а по този начин не се постъпва със страна, която смяташ за Задунайнская губерния. Русофобията не е от през вчерашния ден и няма да свърши през днешния ден. Най-нагло се отхвърля Русия с разнородни претекстове - имала била ползи, финансови и впрочем. Ами кой води война, в случай че няма никакви ползи!
Когато Америка освобождава Куба от испанско господство, близо век по-късно островната страна е в американско господство. Даже в кубинската конституция е записано, че Америка има право да се намесва в кубинските държавни каузи, както и го прави. Няма нищо укорително в това, че русите са преследвали своите ползи, които съответстват поразително добре с концепцията да се възроди българската страна. Някои през днешния ден споделят, че са създали малко за България. Ми това е невъзпитано - все едно да ти донесат подарък, да речем уиски, а ти да претендираш за марката - за какво тази, а не онази. Противна прозорливост е това. Отдавна битуват такива настроения измежду комплексираните хора.
- Русия и Украйна водят война към този момент над четири години. Преди два дни Съединени американски щати и Израел нападнаха Иран, има военно напрежение и в други райони по света, по какъв начин ще завърши всичко това, накъде върви светът? Най-близо до нас са събитията в Украйна, има ли вяра скоро да приключат военните дейности там?
- За една война в никакъв случай не е отговорна единствено едната страна. Два приятелски народа се избиват, а трети, които печелят от това, потриват ръце.
Мисля, че отсега нататък тези два народа - руснаци и украинци, мъчно към този момент ще живеят приятелски макар общите им черти, а някои даже настояват, че са един народ сходно на българите и македонците. Вероятно там постоянно ще тлее един спор - като в някогашна Югославия. Когато брат ти или татко ти са убити в тези сражения, няма по какъв начин да прегръщаш и пееш песни с тези, които са ги умъртвили. Военно този конфликт може и да завърши, само че манталитетно, психически и поведенчески, исторически надали ще се изглади. Например Съединени американски щати и Англия остават враждебни страни чак до края на 19 век поради войната за самостоятелност. Много време им трябваше да стигнат до актуалните си " другарски " връзки.
- Според Вас, по какъв начин изглеждаме в очите на външните ни сътрудници като демонстрираме по балкански ту мощна обвързаност, ту свирепо отричане - да речем във връзка на Русия, поради 3 март?
- Една от чертите на така наречен условно народен темперамент е, че ние, българите, сме непредсказуеми и погрешни. Припомням, че по време на Първата международна война сме воювали със страните, съдействали за нашето Освобождение и възобновяване на Българската държавност. Който познава нашата дипломатична история, знае, че има такова нещо и няма какво да увъртане.
България беше съдружник и на Третия райх, а като видя, че руснаците побеждават, се обърна и застана против Германия. Един немски военачалник споделя: " Ние ги спасихме от присъединяване във войната, дадохме им Македония и част от Източна Сърбия, а те незабавно обърнаха оръжието си против нас ". Така че да, повратливото ни държание е реалност, без признавайки това, да подценяваме себеотрицанието на българската войска.
Навън това наше държание се чете с подигравка. Например американският президент Рузвелт, когато му оповестяват, че България е сменила по този начин позициите, споделя: " Но това е смешно "!
Едни ни считат за най-американофилската нация в района, а Бжежински пък ни разгласи като най-покорния съдружник на Съюз на съветските социалистически републики. Да, на открито имат подозрения в съюзническата преданост на българските държавни управления в исторически проект.
- Като историк по какъв начин приемате това ревниво пренаписване и късане на страници от историята ни, което се прави в съвремието ни?
- Пренаписват и чакам всеки миг да разгласят, че някоя джейн джонсън е ушила знамето за Априлското въстание вместо Райна Княгиня. Усърдието на покорните, на подмазвачите, постоянно е в амплитудна прекаленост. Не бих се учудил, в случай че синовете на днешните клакьори на НАТО, на следващия ден посрещат съветските военни на Орлов мост.
- Какво бихте споделил на новата-стара регионална шефка на София Вяра Тодева, която разпореди премахването на ПСА, съпроводено с непоносимо рязане и ястие на торта с елементи от телата на героите, изобразени на монумента?
- Ще й кажа да си напомни Иван Вазов: " Не се гаси туй, що не гасне ".
Тя евентуално не си задава въпроси, само че дали инцидентно не й минава през мозъка, че българските читалища, манастири, учебни заведения, са употребили съветска помощ след Освобождението и след това за възобновяване на държавността. Ще й кажа също по този начин, че са правени доста такива комични напъни в нашата история, само че което е прекомерно усърдно, е прекомерно неискрено и смешно.
- Има ли късмет множеството българи, които не гласоподават по-време на избори, да преодолеят своята мудност и равнодушие към политиката, която в последна сметка дефинира техния живот?
- Да не гласуваш, също е позиция. Да си аполитичен, не значи, че си апатичен, а просто да смяташ за унизително да пращаш всякакви галфони в най-свещения орган на българската страна. Това също е отношение.
Не мисля обаче, че българите зад граница, които са отишли там поради личното си благоденствие, доста се вълнуват от конфигурациите в нашия политически живот. Нито пък че те би трябвало да избират кой ще ръководи живота ни тук. Повечето си идват, с цел да показват своето благоденствие, а не тъй като ги вълнува изключително какво се случва в Отечеството ни, в което лежат костите на нашите родители, предци и праотци.
- Какво е Вашето пояснение за вкарването на " галфони ", както казахте, в партийните листи, системата ли е отговорна за това?
- Все търсят недостатъци в системата. Но истината е, че и ние, българите, наред с многото позитивни качества, имаме доста недостатъци и пороци, не сме нация от ангели небесни. Когато пороците надвиват, би трябвало да се сърдим на себе си. Аз не мисля, че България е в окаяно положение. Важно е да се означи, че кръвопролитните революции не пораждат в небогати страни, а в богати страни с големи неравенства. В Русия, Франция и други тези неравенства пораждат протести, а не тъй като са небогати страни.
Я погледнете километричните опашки от нашенци, тръгнали да почиват в Гърция. Или препълнените заведения за хранене у нас. Същевременно по селата самотни възрастни хора вечерят с самун и едно кисело мляко... Социалните неравенствата са най-големият камшик за актуалните нации и страни.
- Бяхте народен представител в три състава на Народно събрание от гражданската квота на Българска социалистическа партия? Кой ви предложи тази социална позиция и за какво решихте на 61 година да се включите в политиката? А за какво след това се " изключихте "?
- Реших, че на 61 години имам право да опитам и това съществуване. Покани ме Георги Първанов, който беше мой студент /боже, какъв брой ненавиждам това определение/ дружно с проф. Огнян Сапарев и други, които не бяхме членове на Българска социалистическа партия.
Доволен съм, че участвах с гласа си срещу присъединяване на България в НАТО и по този начин решението в Народно събрание не беше взето с цялостно единогласие. Впрочем, аз гласувах най-малко 4 пъти друго от парламентарната група на партията, само че никой не ми е отправял устен, дори жестикуларен укор за това. Така че по това време настоявам, че имаше демократични нрави в партията.
Тръгнах си след съвсем три мандата, а това е много време за един професионален историк като мен. Аз не станах прочут посредством политиката, а влязох в нея след 45-години преподавателска и научна активност в региона на " Европейската история " в Софийския университет. Не съм бил в Народното събрание, тъй като съм се занимавал примерно с горнооряховската партийна организация.
- Кой е най-яркият Ви спомен от депутатските години - този, който изниква в съзнанието Ви незабавно, щом попитат за тези години?
- Свързано е с гласуването ми против включването ни в НАТО. Моята позиция е изрично срещу - показах я тогава и до през днешния ден я считам за вярна. В едно послание от парламентарната естрада, споделих: " Уважаеми и други сътрудници " и не бях лицемерен. НАТО не е благородна, нито благотворителна организация и нека Бог опази България да разбере това по най-лошия метод!
- Следите ли днешните изяви на политиците у нас и какво мислите за тях, какъв звук задават в обществото ни с речите си от най-високата - парламентарната естрада? Питам Ви поради това, че като народен представител Вие бяхте, а и до през днешния ден сте образец за парламентарна изразителност?
- Казвал съм, че на множеството им проличава, че не са чели доста книжки по бедния речников ресурс от думи, които артикулират в общественото пространство. Въртят по 300 думи в речника си и най-много повтарят в унес " народна власт ", с което девалвираха понятието.
Най-общо - научили са се да се обличат добре, да сформират фрази с капацитета от думи, който имат, да заобикалят неуместни въпроси. Знаят по кое време да замълчат и по кое време да се подиграят.
Преди Освобождението се е считало, че България няма да може да се ръководи без външна интервенция. Изглежда, до през днешния ден това се удостоверява с цялостна мощ.
- Следите ли какво се случва с партията, която Ви излъчи като народен представител - Българска социалистическа партия?
- Тъжно е, че Българска социалистическа партия към този момент няма идейни правила, идеологически хептен. Обаянието на тази пария е в това, да се грижи за обществено немощните пластове в обществото. То към този момент е изчезнало и Българска социалистическа партия се трансформира в една канцеларска конструкция, която наподобява на останалите партии от актуалното статукво. Българска социалистическа партия ще има бъдеще единствено в случай че е друга от останалите партийни организации.
- Преподавал сте десетилетия европейска история, бихте ли пояснил какво значи клишето " евроатлантически " полезности, което политиците ни употребяват непрестанно?
- Въздухарска словосъчетание, която изумително наподобява на " действителния социализъм " от близкото ни минало. Нито една страна не е задоволително уредена и обективна, с цел да дефинира ориста на друга страна. Навремето се споделяше " по този начин е в Съюз на съветските социалистически републики, по този начин е и у нас " и това полираше ораторските речи. Сега употребяват по същия метод цитираната от вас куха, безсъдържателна фраза.
- Преди доста се говореше за ролята на интелектуалците в публичния ни живот. Къде са в този момент?
- Нямат избавителна роля, както се твърдеше. Да не забравяме, че огромна част от интелектуалците преди се смееха на дебелашките смешки на Тодор Живков, ръкопляскаше на конгресите и приемаше номинации, награди, жилища.
Вярно е, че част от тях стартират първоначално някакви промени, които обаче след това други довеждат да край - незисимо дали добър, или неприятен. Да си интелектуалец значи да имаш ползи към съвремието си и живота в обществото отвън своите директни занимания. Малцина могат да понесат подобен товар и да се нарекат " интелектуалци ".
- Кои са значимите полезности, за които бихте приказвал през днешния ден на своите студенти, по този начин щото да се запази нашата национална еднаквост и държавността?
- Бих им приказвал за труда с пристойност и правдивост. За това, че хората не се раждат равни - това е част от природата на индивида и човешкия жанр. Но е значимо по какъв начин човек се снабдява с благосъстояние. Ако то е реализирано с разум и труд, с досетливост и разпоредителност, няма нищо укорително. Даже е положително, че да вземем за пример един Бил Гейтс е богат. Но когато благосъстоянието е обгърнато в мъгла и е насъбрано с непочтеност, тогава става въпрос за закононарушения. Смятам, че е състоятелен изразът, " преди да ни създадат небогати, ще ни създадат глупави ". Важно е да възпитаваме децата си да имат вяра, че трудът носи триумфите, благосъстоянието, уважението. А не гяволъците и тарикатлъците, тъй като те не пълнят джобовете с достолепие.
- Как ще празнувате 3 март?
- Ще подвигна наздравица с съветска водка поради признака и загатна за нашите опълченци, за съветските гренадири и казаци, за всички останали бойци, които са дали живота си и са оставили костите си за нашето Освобождение, за нашето Отечество. Те са се разбирали без преводачи и без ангажименти за бъдещи промени и реконструкции. Носели са в сърцата си обич и неустрашимост към Отечеството. Патриотизмът и героизмът не са платени.
Аделина Делийска,
Акценти в изявлението:
*Освобождението е едно от най-благородните събития в историята на Европа
*Мнозина бъркат благодарността с раболепието. Да си признателен е достойнство на духа, което не те слага в подчинено и унизено състояние
*За една война в никакъв случай не е отговорна единствено едната страна. Два приятелски народа се избиват, а трети, които печелят от това, потриват ръце.
*Една от чертите на така наречен условно народен темперамент е, че ние, българите, сме непредсказуеми и погрешни.
*Не бих се учудил, в случай че синовете на днешните клакьори на НАТО на следващия ден посрещат съветските военни на Орлов мост.
*Аз не мисля, че България е в окаяно положение.
*Социалните неравенствата са най-големият камшик за актуалните нации и страни.
*Преди Освобождението се е считало, че България няма да може да се ръководи без външна интервенция. Изглежда до през днешния ден това се удостоверява с цялостна мощ.
*БСП ще има бъдеще единствено в случай че е друга от останалите партийни организации.
*Важно е да възпитаваме децата си да имат вяра, че трудът носи триумфите, благосъстоянието, уважението. А не гяволъците и тарикатлъците, тъй като те не пълнят джобовете с достолепие.
- Проф. Пантев, в тези смутни геополитически времена на войни и разделения, какво да споделяме на децата и внуците си за 3 март - че всяка година е значимо да се прекланяме пред един популярен за времето си исторически героизъм ли?
- Всеки народ и всяка страна по света имат своя 3 март, а при нас това е " гърмеж " на възродената българска страна, в случай че позволите да употребявам такава галактическа терминология. Не можем постоянно фактографски да обогатяваме това събитие. Най-важно съгласно мен е да знаем, че през 19 век е имало и обективни войни и можем да кажем, че Освобождението е едно от най-благородните събития в историята на Европа.
- Повечето българи към момента ли изпитват историческа признателност към Русия през днешния ден?
- Мнозина бъркат благодарността с раболепието. Да си признателен е достойнство на духа, което не те слага в подчинено и унизено състояние. Имам възприятието, че в съвремието ни има българи, които се срамят, че сме освободени от Русия. Но събитията, в които се развиваше българското националноосвободително придвижване, не можеше да стигне до край без непозната интервенция. Тука ще загатна един британски публицист по това време, който споделя, че да създадеш самостоятелни Сърбия, Черна гора, Гърция, Румъния, това значи да отсечеш един от крайниците на Османската империя. Но да създадеш самостоятелна България, това значи да я обезглавиш. Затова и последваха кървавите събития, при които мнозина съветски гренадири оставиха костите си по Балканските хребети. Но през днешния ден ние някак подминаваме този въпрос. В последна сметка хората, които пристигнаха и прогониха турците от нашите земи, след това се натовариха на шлепове и понтони и се върнаха в страната си. Те способстваха най-вече, дружно с нашите опълченци и други бойци, наред с четническите прояви преди този момент, още веднъж върнаха на международната карта страната с името България.
- Вие по какъв начин се отнасяте към това голямо разделяне сред хората у нас, а и на открито! Сякаш се употребява всеки мотив да се насажда ненавист, разделяне и противодействия...
- Има хора, които се хранят с ненавист. Те стават началници, политици и други. Аз не разбирам за какво би трябвало да се отхвърлят обстоятелствата. Когато руснаците си потеглят отсам, те оставят войска и библиотека, а по този начин не се постъпва със страна, която смяташ за Задунайнская губерния. Русофобията не е от през вчерашния ден и няма да свърши през днешния ден. Най-нагло се отхвърля Русия с разнородни претекстове - имала била ползи, финансови и впрочем. Ами кой води война, в случай че няма никакви ползи!
Когато Америка освобождава Куба от испанско господство, близо век по-късно островната страна е в американско господство. Даже в кубинската конституция е записано, че Америка има право да се намесва в кубинските държавни каузи, както и го прави. Няма нищо укорително в това, че русите са преследвали своите ползи, които съответстват поразително добре с концепцията да се възроди българската страна. Някои през днешния ден споделят, че са създали малко за България. Ми това е невъзпитано - все едно да ти донесат подарък, да речем уиски, а ти да претендираш за марката - за какво тази, а не онази. Противна прозорливост е това. Отдавна битуват такива настроения измежду комплексираните хора.
- Русия и Украйна водят война към този момент над четири години. Преди два дни Съединени американски щати и Израел нападнаха Иран, има военно напрежение и в други райони по света, по какъв начин ще завърши всичко това, накъде върви светът? Най-близо до нас са събитията в Украйна, има ли вяра скоро да приключат военните дейности там?
- За една война в никакъв случай не е отговорна единствено едната страна. Два приятелски народа се избиват, а трети, които печелят от това, потриват ръце.
Мисля, че отсега нататък тези два народа - руснаци и украинци, мъчно към този момент ще живеят приятелски макар общите им черти, а някои даже настояват, че са един народ сходно на българите и македонците. Вероятно там постоянно ще тлее един спор - като в някогашна Югославия. Когато брат ти или татко ти са убити в тези сражения, няма по какъв начин да прегръщаш и пееш песни с тези, които са ги умъртвили. Военно този конфликт може и да завърши, само че манталитетно, психически и поведенчески, исторически надали ще се изглади. Например Съединени американски щати и Англия остават враждебни страни чак до края на 19 век поради войната за самостоятелност. Много време им трябваше да стигнат до актуалните си " другарски " връзки.
- Според Вас, по какъв начин изглеждаме в очите на външните ни сътрудници като демонстрираме по балкански ту мощна обвързаност, ту свирепо отричане - да речем във връзка на Русия, поради 3 март?
- Една от чертите на така наречен условно народен темперамент е, че ние, българите, сме непредсказуеми и погрешни. Припомням, че по време на Първата международна война сме воювали със страните, съдействали за нашето Освобождение и възобновяване на Българската държавност. Който познава нашата дипломатична история, знае, че има такова нещо и няма какво да увъртане.
България беше съдружник и на Третия райх, а като видя, че руснаците побеждават, се обърна и застана против Германия. Един немски военачалник споделя: " Ние ги спасихме от присъединяване във войната, дадохме им Македония и част от Източна Сърбия, а те незабавно обърнаха оръжието си против нас ". Така че да, повратливото ни държание е реалност, без признавайки това, да подценяваме себеотрицанието на българската войска.
Навън това наше държание се чете с подигравка. Например американският президент Рузвелт, когато му оповестяват, че България е сменила по този начин позициите, споделя: " Но това е смешно "!
Едни ни считат за най-американофилската нация в района, а Бжежински пък ни разгласи като най-покорния съдружник на Съюз на съветските социалистически републики. Да, на открито имат подозрения в съюзническата преданост на българските държавни управления в исторически проект.
- Като историк по какъв начин приемате това ревниво пренаписване и късане на страници от историята ни, което се прави в съвремието ни?
- Пренаписват и чакам всеки миг да разгласят, че някоя джейн джонсън е ушила знамето за Априлското въстание вместо Райна Княгиня. Усърдието на покорните, на подмазвачите, постоянно е в амплитудна прекаленост. Не бих се учудил, в случай че синовете на днешните клакьори на НАТО, на следващия ден посрещат съветските военни на Орлов мост.
- Какво бихте споделил на новата-стара регионална шефка на София Вяра Тодева, която разпореди премахването на ПСА, съпроводено с непоносимо рязане и ястие на торта с елементи от телата на героите, изобразени на монумента?
- Ще й кажа да си напомни Иван Вазов: " Не се гаси туй, що не гасне ".
Тя евентуално не си задава въпроси, само че дали инцидентно не й минава през мозъка, че българските читалища, манастири, учебни заведения, са употребили съветска помощ след Освобождението и след това за възобновяване на държавността. Ще й кажа също по този начин, че са правени доста такива комични напъни в нашата история, само че което е прекомерно усърдно, е прекомерно неискрено и смешно.
- Има ли късмет множеството българи, които не гласоподават по-време на избори, да преодолеят своята мудност и равнодушие към политиката, която в последна сметка дефинира техния живот?
- Да не гласуваш, също е позиция. Да си аполитичен, не значи, че си апатичен, а просто да смяташ за унизително да пращаш всякакви галфони в най-свещения орган на българската страна. Това също е отношение.
Не мисля обаче, че българите зад граница, които са отишли там поради личното си благоденствие, доста се вълнуват от конфигурациите в нашия политически живот. Нито пък че те би трябвало да избират кой ще ръководи живота ни тук. Повечето си идват, с цел да показват своето благоденствие, а не тъй като ги вълнува изключително какво се случва в Отечеството ни, в което лежат костите на нашите родители, предци и праотци.
- Какво е Вашето пояснение за вкарването на " галфони ", както казахте, в партийните листи, системата ли е отговорна за това?
- Все търсят недостатъци в системата. Но истината е, че и ние, българите, наред с многото позитивни качества, имаме доста недостатъци и пороци, не сме нация от ангели небесни. Когато пороците надвиват, би трябвало да се сърдим на себе си. Аз не мисля, че България е в окаяно положение. Важно е да се означи, че кръвопролитните революции не пораждат в небогати страни, а в богати страни с големи неравенства. В Русия, Франция и други тези неравенства пораждат протести, а не тъй като са небогати страни.
Я погледнете километричните опашки от нашенци, тръгнали да почиват в Гърция. Или препълнените заведения за хранене у нас. Същевременно по селата самотни възрастни хора вечерят с самун и едно кисело мляко... Социалните неравенствата са най-големият камшик за актуалните нации и страни.
- Бяхте народен представител в три състава на Народно събрание от гражданската квота на Българска социалистическа партия? Кой ви предложи тази социална позиция и за какво решихте на 61 година да се включите в политиката? А за какво след това се " изключихте "?
- Реших, че на 61 години имам право да опитам и това съществуване. Покани ме Георги Първанов, който беше мой студент /боже, какъв брой ненавиждам това определение/ дружно с проф. Огнян Сапарев и други, които не бяхме членове на Българска социалистическа партия.
Доволен съм, че участвах с гласа си срещу присъединяване на България в НАТО и по този начин решението в Народно събрание не беше взето с цялостно единогласие. Впрочем, аз гласувах най-малко 4 пъти друго от парламентарната група на партията, само че никой не ми е отправял устен, дори жестикуларен укор за това. Така че по това време настоявам, че имаше демократични нрави в партията.
Тръгнах си след съвсем три мандата, а това е много време за един професионален историк като мен. Аз не станах прочут посредством политиката, а влязох в нея след 45-години преподавателска и научна активност в региона на " Европейската история " в Софийския университет. Не съм бил в Народното събрание, тъй като съм се занимавал примерно с горнооряховската партийна организация.
- Кой е най-яркият Ви спомен от депутатските години - този, който изниква в съзнанието Ви незабавно, щом попитат за тези години?
- Свързано е с гласуването ми против включването ни в НАТО. Моята позиция е изрично срещу - показах я тогава и до през днешния ден я считам за вярна. В едно послание от парламентарната естрада, споделих: " Уважаеми и други сътрудници " и не бях лицемерен. НАТО не е благородна, нито благотворителна организация и нека Бог опази България да разбере това по най-лошия метод!
- Следите ли днешните изяви на политиците у нас и какво мислите за тях, какъв звук задават в обществото ни с речите си от най-високата - парламентарната естрада? Питам Ви поради това, че като народен представител Вие бяхте, а и до през днешния ден сте образец за парламентарна изразителност?
- Казвал съм, че на множеството им проличава, че не са чели доста книжки по бедния речников ресурс от думи, които артикулират в общественото пространство. Въртят по 300 думи в речника си и най-много повтарят в унес " народна власт ", с което девалвираха понятието.
Най-общо - научили са се да се обличат добре, да сформират фрази с капацитета от думи, който имат, да заобикалят неуместни въпроси. Знаят по кое време да замълчат и по кое време да се подиграят.
Преди Освобождението се е считало, че България няма да може да се ръководи без външна интервенция. Изглежда, до през днешния ден това се удостоверява с цялостна мощ.
- Следите ли какво се случва с партията, която Ви излъчи като народен представител - Българска социалистическа партия?
- Тъжно е, че Българска социалистическа партия към този момент няма идейни правила, идеологически хептен. Обаянието на тази пария е в това, да се грижи за обществено немощните пластове в обществото. То към този момент е изчезнало и Българска социалистическа партия се трансформира в една канцеларска конструкция, която наподобява на останалите партии от актуалното статукво. Българска социалистическа партия ще има бъдеще единствено в случай че е друга от останалите партийни организации.
- Преподавал сте десетилетия европейска история, бихте ли пояснил какво значи клишето " евроатлантически " полезности, което политиците ни употребяват непрестанно?
- Въздухарска словосъчетание, която изумително наподобява на " действителния социализъм " от близкото ни минало. Нито една страна не е задоволително уредена и обективна, с цел да дефинира ориста на друга страна. Навремето се споделяше " по този начин е в Съюз на съветските социалистически републики, по този начин е и у нас " и това полираше ораторските речи. Сега употребяват по същия метод цитираната от вас куха, безсъдържателна фраза.
- Преди доста се говореше за ролята на интелектуалците в публичния ни живот. Къде са в този момент?
- Нямат избавителна роля, както се твърдеше. Да не забравяме, че огромна част от интелектуалците преди се смееха на дебелашките смешки на Тодор Живков, ръкопляскаше на конгресите и приемаше номинации, награди, жилища.
Вярно е, че част от тях стартират първоначално някакви промени, които обаче след това други довеждат да край - незисимо дали добър, или неприятен. Да си интелектуалец значи да имаш ползи към съвремието си и живота в обществото отвън своите директни занимания. Малцина могат да понесат подобен товар и да се нарекат " интелектуалци ".
- Кои са значимите полезности, за които бихте приказвал през днешния ден на своите студенти, по този начин щото да се запази нашата национална еднаквост и държавността?
- Бих им приказвал за труда с пристойност и правдивост. За това, че хората не се раждат равни - това е част от природата на индивида и човешкия жанр. Но е значимо по какъв начин човек се снабдява с благосъстояние. Ако то е реализирано с разум и труд, с досетливост и разпоредителност, няма нищо укорително. Даже е положително, че да вземем за пример един Бил Гейтс е богат. Но когато благосъстоянието е обгърнато в мъгла и е насъбрано с непочтеност, тогава става въпрос за закононарушения. Смятам, че е състоятелен изразът, " преди да ни създадат небогати, ще ни създадат глупави ". Важно е да възпитаваме децата си да имат вяра, че трудът носи триумфите, благосъстоянието, уважението. А не гяволъците и тарикатлъците, тъй като те не пълнят джобовете с достолепие.
- Как ще празнувате 3 март?
- Ще подвигна наздравица с съветска водка поради признака и загатна за нашите опълченци, за съветските гренадири и казаци, за всички останали бойци, които са дали живота си и са оставили костите си за нашето Освобождение, за нашето Отечество. Те са се разбирали без преводачи и без ангажименти за бъдещи промени и реконструкции. Носели са в сърцата си обич и неустрашимост към Отечеството. Патриотизмът и героизмът не са платени.
Аделина Делийска,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ