Монд: Разпиляването на гласовете на евровота вещае тежки преговори за съюзи в парламента
Проевропейските партии съумяха да обуздаят възхода на евроскептиците на избори, белязани от мощна изборна интензивност и прогрес на Зелените. Разпиляването на гласовете обаче вещае тежки договаряния сред групите за образуване на съюзи в Народното събрание, отбелязва френският в. " Монд ", представен от Българска телеграфна агенция. Според прогнозите, основаващи се на частичните предварителни резултати, нито една от огромните еврофилски обединения не може да претендира за победа. Десноцентристкият блок ЕНП (Европейска национална партия) и социалдемократите, губят общото си болшинство за първи път от 1979 година Процесът по установяване на ръководител на Европейската комисия и главните постове евентуално ще е сложен, без либералите и центристите от АЛДЕ да могат да стигнат до ръководството или Зелените да изиграят ролята на решителен фактор. Тези сили излизат укрепнали от изборите, само че дълбоките различия посред им заплашват да им попречат да образуват хомогенна коалиция в новия парламент, добавя вестникът.
В. " Монд " разяснява и изборните резултати в България, отбелязвайки, че партията на министър-председателя Бойко Борисов въобще не е потърпевша от многочислените кавги за корупция, избухнали в последните седмици в страната. Консерваторите излизат отпред с над 30 % от гласовете, като разликата със социалистическата съпротива е забележителна - близо 6 пункта. Социалистите търпят негативите на вътрешното си разделяне към новата консервативна линия, която се пробва да наложи председателката на партията Корнелия Нинова, показва вестникът.
Християндемократите и социалдемократите регистрираха тежка загуба, до момента в който Зелените ускориха позициите си. Тази нова настройка ще затрудни работата на новия парламент и връзките му с Еврокомисията и Европейския съвет, предвижда различен френски вестник - " Фигаро ". Проевропейските сили устояха по-добре от предстоящото на масирана популистка вълна, каквато не се състоя, само че Екологичен потенциал е рисково фрагментиран. Това са последствията от раздробяването на политическите сили, следено в доста страни членки от 10 години насам. По един или различен метод водачите са принудени да влизат във все по-труднопостижими и изискващи обединения, с цел да сформират болшинство, акцентира всекидневникът.
В. " Франс кюлтюр " подчертава върху високата изборна интензивност. Според Екологичен потенциал на сегашните избори са дали своят вот 51 % от европейците в 27 страни, при 42 на 100 преди пет години. Това е най-високото ниво от 20 години, опровергало ръководителя на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер, който неотдавна установи със страдание пред немския в. " Ханделсблат ", че европейците групово " са изгубили либидото си ". " Франс кюлтюр " показва, че най-активни на тези избори са били датските гласоподаватели - близо 60 %, а в Германия интензивността се е нараснала с 11 процентни пункта по отношение на 2014 година на 59 %. В Испания също се следи скок - 35 % при 24 преди пет години.
Започва лудото блъскане за контрола върху разказа за Брекзита, отбелязва английският в. " Гардиън ", разяснявайки резултатите от вота във Англия. Европейските избори се развиха съгласно предвижданията: Партия на Брекзита реализира огромна победа, лейбъристи и консерватори получиха ритник, а демократичните демократи и Зелените са в напредък. Като изключим предсказуемостта им, тези избори бяха странни - въобще не беше планувано да се стигне до тях и затова бяха проведени в придвижване. Най-отличителното в тях беше, че нито една партия не сподели нищо, акцентира вестникът.
Четиридесетгодишният надзор на двете съществени центристки политически групи на лостовете на властта в Брюксел е на път да бъде преустановен, откакто рекордно огромен брой гласоподаватели гласоподаваха в поддръжка на радикални други възможности като Зелените или крайнодесните, показва в друга публикация " Гардиън ". До огромен напредък на евроскептичните популисти през вчерашния ден не се стигна, само че те са на път да се върнат в Европарламента по-многобройни от всеки път, откакто лидерката на френския " Национален общ брой " Марин Льо Пен чества оспорвана победа, въпреки алегорична, над партия " Република, напред! " на президента Еманюел Макрон, отбелязва ежедневникът.
Може би фрагментиран Европейски парламент е просто това, от което се нуждае Европейски Съюз, позволява разбор във в. " Гардиън ". От Амстердам до Атина и от Швеция до Испания, националните избори из Европа наскоро разкриха бързо раздробяващ се политически пейзаж: огромните партии стават по-малки, дребните партии - по-големи. Сега тази фрагментираност засегна и Европейския парламент. Фокусът на европейските избори през 2019 година беше върху надигането на десните популисти, заплашващо да взриви открития от десетилетия десноцентристко-левоцентристки консенсус и да направи опит да върне властта на страните членки.
Това единствено европейски избори ли бяха или 28 изследвания на националните настроения?, пита се в публицистична публикация немският ежедневник " Мюнхнер меркур ".
В. " Монд " разяснява и изборните резултати в България, отбелязвайки, че партията на министър-председателя Бойко Борисов въобще не е потърпевша от многочислените кавги за корупция, избухнали в последните седмици в страната. Консерваторите излизат отпред с над 30 % от гласовете, като разликата със социалистическата съпротива е забележителна - близо 6 пункта. Социалистите търпят негативите на вътрешното си разделяне към новата консервативна линия, която се пробва да наложи председателката на партията Корнелия Нинова, показва вестникът.
Християндемократите и социалдемократите регистрираха тежка загуба, до момента в който Зелените ускориха позициите си. Тази нова настройка ще затрудни работата на новия парламент и връзките му с Еврокомисията и Европейския съвет, предвижда различен френски вестник - " Фигаро ". Проевропейските сили устояха по-добре от предстоящото на масирана популистка вълна, каквато не се състоя, само че Екологичен потенциал е рисково фрагментиран. Това са последствията от раздробяването на политическите сили, следено в доста страни членки от 10 години насам. По един или различен метод водачите са принудени да влизат във все по-труднопостижими и изискващи обединения, с цел да сформират болшинство, акцентира всекидневникът.
В. " Франс кюлтюр " подчертава върху високата изборна интензивност. Според Екологичен потенциал на сегашните избори са дали своят вот 51 % от европейците в 27 страни, при 42 на 100 преди пет години. Това е най-високото ниво от 20 години, опровергало ръководителя на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер, който неотдавна установи със страдание пред немския в. " Ханделсблат ", че европейците групово " са изгубили либидото си ". " Франс кюлтюр " показва, че най-активни на тези избори са били датските гласоподаватели - близо 60 %, а в Германия интензивността се е нараснала с 11 процентни пункта по отношение на 2014 година на 59 %. В Испания също се следи скок - 35 % при 24 преди пет години.
Започва лудото блъскане за контрола върху разказа за Брекзита, отбелязва английският в. " Гардиън ", разяснявайки резултатите от вота във Англия. Европейските избори се развиха съгласно предвижданията: Партия на Брекзита реализира огромна победа, лейбъристи и консерватори получиха ритник, а демократичните демократи и Зелените са в напредък. Като изключим предсказуемостта им, тези избори бяха странни - въобще не беше планувано да се стигне до тях и затова бяха проведени в придвижване. Най-отличителното в тях беше, че нито една партия не сподели нищо, акцентира вестникът.
Четиридесетгодишният надзор на двете съществени центристки политически групи на лостовете на властта в Брюксел е на път да бъде преустановен, откакто рекордно огромен брой гласоподаватели гласоподаваха в поддръжка на радикални други възможности като Зелените или крайнодесните, показва в друга публикация " Гардиън ". До огромен напредък на евроскептичните популисти през вчерашния ден не се стигна, само че те са на път да се върнат в Европарламента по-многобройни от всеки път, откакто лидерката на френския " Национален общ брой " Марин Льо Пен чества оспорвана победа, въпреки алегорична, над партия " Република, напред! " на президента Еманюел Макрон, отбелязва ежедневникът.
Може би фрагментиран Европейски парламент е просто това, от което се нуждае Европейски Съюз, позволява разбор във в. " Гардиън ". От Амстердам до Атина и от Швеция до Испания, националните избори из Европа наскоро разкриха бързо раздробяващ се политически пейзаж: огромните партии стават по-малки, дребните партии - по-големи. Сега тази фрагментираност засегна и Европейския парламент. Фокусът на европейските избори през 2019 година беше върху надигането на десните популисти, заплашващо да взриви открития от десетилетия десноцентристко-левоцентристки консенсус и да направи опит да върне властта на страните членки.
Това единствено европейски избори ли бяха или 28 изследвания на националните настроения?, пита се в публицистична публикация немският ежедневник " Мюнхнер меркур ".
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ