Проектобюджетът за 2026 г. се превърна в център на оживен

Дефицит, разходи и инфлация! Сблъсък за милиардите, какво крие проектобюджетът?

Проектобюджетът за 2026 година се трансформира в център на многолюден политико-икономически спор, откакто беше разискван от представители на синдикатите и експертната общественост.Икономистите Любослав Костов, Георги Ангелов и Георги Вулджев изложиха разнообразни позиции за заложените доходи, разноски и резултата им върху обществените финанси.

Според Георги Вулджев проектобюджетът е крачка напред по отношение на предишни години, защото стъпва върху по-реалистична оценка на фискалните опасности. По думите му са планувани ограничения за ограничение на разноските, в това число преразглеждане на автоматизираните механизми за напредък на възнагражденията и засилен надзор върху обществените финанси.

Въпреки това той счита, че бюджетът би могъл да бъде по-амбициозен в съкращаването на разноските, изключително в браншове като Министерство на вътрешните работи и правосъдната система, където съгласно него има капацитет за по-значителни икономии.

От своя страна Любослав Костов съобщи, че синдикатите чакат промени сред първо и второ четене в Народното събрание. Той уточни като проблем надценени финансови разноски и увеличени средства за прехрана.

По думите му финансовата стратегия възлиза на над 9 милиарда лева, до момента в който плановете по Плана за възобновяване и резистентност и общинските планове са за над 7 милиарда лева, което поражда въпроси за разликата сред двете пера.

Според него точно там има опция за корекции, които биха лимитирали недостига.

Костов акцентира, че митингите на държавните чиновници са свързани освен с възнагражденията, само че и с изискванията на труд и равнопоставеността в правата. Той настоя чиновниците да получат същите права като останалите работещи в обществения и частния бранш. По негови калкулации, при корекции в разходната част дефицитът може да бъде редуциран до 3,5–3,7% от Брутният вътрешен продукт вместо заложените 5,7%.

Георги Ангелов подчертава върху систематичните проблеми в ръководството на обществените финанси. Той напомни, че сходни високи дефицити са следени и в предишни години, което съгласно него демонстрира систематичен проблем в бюджетния развой.

Ангелов настоя за по-голяма бистрота по отношение на поетите от страната задължения и за обществен достъп до информация за всички планове и контракти, които генерират бъдещи разноски.

По думите му всяка социална поръчка и контракт би трябвало да бъдат авансово обвързани с явен бюджетен предел, с цел да се избегне струпване на скрити отговорности.

Темата за съкращенията в администрацията също провокира разлики в мненията. Вулджев уточни, че в някои структури са нужни съществени промени и съкращения от порядъка на 20–30%, само че предизвести, че те би трябвало да бъдат учредени на прелиминарен разбор, с цел да не се наруши работата на институциите.

Костов също изрази подозрение за липса на задоволителен разбор по отношение на резултата от намаляването на разноските за личен състав. По думите му не е ясно кои структури са с непотребен потенциал и къде действително могат да се приложат съкращения. Той предизвести, че механичното орязване на бюджети с 10% може да затрудни администрациите, които така и така работят с лимитирани запаси.

Друга противоречива тематика беше инфлацията и отражението ѝ върху приходите.

Костов означи, че действителната инфлация евентуално ще бъде по-висока от заложената от Министерството на финансите, което ще докара до по-високи бюджетни приходи. Той дефинира инфлацията като „ най-хубавия другар на финансовия министър “, защото автоматизирано усилва данъчните доходи.

Георги Ангелов обаче предизвести, че високият недостиг и спомагателното дългово финансиране могат да засилят инфлационния напън. По думите му съчетанието сред дефицитно харчене и дейното кредитиране на семействата крие риск от „ прегряване “ на стопанската система. Той се базира и на разбори на Българска народна банка, съгласно които увеличението на недостига в актуалната среда способства за ускорение на инфлацията.

Въпреки разликите в позициите си, тримата икономисти се сплотиха към тезата, че бюджетът за 2026 година се нуждае както от корекции в обособени разходни пера, по този начин и от по-дълбоки структурни промени за по-устойчиво ръководство на обществените финанси.

SafeNews напомня, че държавното управление, синдикатите и работодателските организации ще обсъдят през днешния ден в границите на Тристранния съвет проектобюджетите на страната, публичното обезпечаване и здравната каса.

Разговорите са съсредоточени върху противоречиви ограничения като недостига, осигурителната тежест и плануваните данъчни и ценови промени.