Държавен капитализъм на стероиди
Проектобюджетът за 2025 година предстоящо бе утвърден на първо четене в Народното събрание, в измамлив среднощен политически драматизъм. Да напомним главните проблеми, които подкопават устойчивостта на фискалната позицията на страната и съвсем несъмнено ще наложат сложни решения в напълно близко бъдеще:
Не е ясно дали народните представители няма да провеждат пъкъл хок болшинства за решения, които усилват разноските или свиват приходите преди второ четене, „ изтривайки “ даже плахите планове на финансовото министерство за стесняване на недостига.Проектът все още залага нарастване на разноските с 18,5 милиарда, или с 23,8% по отношение на 2024 година – при 6,8% растеж на номиналния Брутният вътрешен продукт и 2,4% средногодишна инфлация. Това е голямо разширение на преразпределителната роля на страната до 44,9% от Брутният вътрешен продукт, или с над 6 процентните пункта за година.Остава пожелателното мислене при прогнозата за приходите. Данъчните доходи се чака да се усилят с 20,6% – при планирана ниска инфлация и на фона на към 12% растеж за предходната година, а за постъпленията от Данък добавена стойност се залага изцяло нереалистичен растеж от 34%.Всичко това слага България на траектория, водеща до увеличение на държавния дълг до 55% от Брутният вътрешен продукт през 2038 година, а даже с корективни ограничения равнището му ще надвиши 45% от Брутният вътрешен продукт. Още повече, средносрочният фискално-структурен проект залага допускане за заледяване на заплати за трите години от 2026 до 2028 година, което е, да не използваме по-силна дума, едва евентуално от политическа позиция.И от горната страна на този растеж на разноските, в плана се планува „ вливане “ на още 7,2 милиарда лв. в увеличение на капитала на търговски сдружения – най-много на ББР и БЕХ. Това е успореден бюджет (в сянка), благовидно затулен с формулировката „ с оглед осъществяването на капиталови стратегии, както и на предоставени обществени политики “.
Рисковете от всичко това са повече от явни. Съвсем скоро още това държавно управление и парламентарно болшинство, а сигурно и идващите ръководещи, ще би трябвало да се оправят със заложената структурна нестабилност най-малко в следните направления:
С тази рамка на бюджета и препотвърждаването на решенията за внезапно нарастване на заплатите в някои браншове, освен това с автоматизиран механизъм за непрестанен растеж се изпуска шанса за бюджетна консолидация още тази година. А това значи, че когато дефицитът надскочи заложения – което все още наподобява неизбежно – през идващите години свиването на недостига ще данъка по-трудни решения за ограничение на разноски и/или повишение на налози. С други думи, един път откакто бюджетните разноски се раздуят с (минимум) 6 процентни пункта от Брутният вътрешен продукт, през идващите години корекцията и от двете страни на бюджетното уравнение ще би трябвало да са обилни. И както е видно, даже препоръчаното нарастване на осигурителната вноска за пенсии с 3 процентни пункта през 2027 и 2028 надалеч няма да е задоволително.
Данните за първите два месеца към този момент дават първите трендове, а оттова – и първите предупредителни сигнали. Дори с ограниченията и рестриктивните мерки, които държавното управление е длъжно да приложи при неприет бюджет за настоящата година, общите разноски на сравнима основа нарастват с 18,2%. А, както се споделя, „ най-хубавото следва “ – растежът ще се форсира след приемането на бюджетната рамка. Същевременно, данъчните доходи нарастват с 13% до февруари. Това, прочее, е много добър растеж на постъпленията в среда на ниска инфлация и сдържан стопански напредък, даже малко по-висок от регистрирания растеж от 12% за цялата 2024 година – което още един път подсказва, че рискът за огромно нарастване на недостига и дълга идва от раздуването на разноските, не от слаба стопанска система или ниски налози и събираемост.
Но схемите „ под линия “ за наливане на пари в държавни предприятия и последващото харчене от тях са най-опасни. Не е инцидентно, че те подсигуряват кавги, следствия и занемареност. Сега концепцията е да се налеят 4 милиарда в Българската банка за развиване, която на собствен ред да финансира санирането на здания и общински капиталови планове. Парите за Български енергиен холдинг са 2,75 милиарда – за субсидии на въглищните мини и няколко огромни капиталови плана. Както вече писахме, няма метод за „ добра ББР “ – всевъзможни ала-бала приказки за поддръжка на дребния бизнес катастрофират в неумолимата действителност на потреблението на банката за дирижиран от страната наедрял капитализъм. След поредност огромни заеми, „ усвоени “ за покриване на частни загуби на „ верните “ бизнесмени, в този момент банката става главен състезател за осъществяване на обществени вложения.
И, както нееднократно – поне тук – предизвестяваме, енергетиката отново рискува да потопи държавните финанси. При този обсег тук даже няма да разясняваме дотациите по няколко (десетки) милиона за лечебни заведения, спортни уреди или други начинания. Но си коства да се каже най-малко следното. От дребното случаи, в които Комисия за защита на конкуренцията открива картел, е сговорът на претенденти за държавно финансирана скица за саниране на жилищни здания.
А в по-общ макроикономически смисъл, мащабът на маскиране на разходни политики през държавни предприятия става халюцинационен – въпросните 7,2 милиарда лв. са повече от всички финансови разноски за цялата 2024 година, които са по-малко от 6,8 милиарда лв.. Държавният капитализъм минава на стероиди.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
държавен капитализъм държавен бюджет бюджет Бюджет 2025 бюджет за 2025 година проектобюджет
Не е ясно дали народните представители няма да провеждат пъкъл хок болшинства за решения, които усилват разноските или свиват приходите преди второ четене, „ изтривайки “ даже плахите планове на финансовото министерство за стесняване на недостига.Проектът все още залага нарастване на разноските с 18,5 милиарда, или с 23,8% по отношение на 2024 година – при 6,8% растеж на номиналния Брутният вътрешен продукт и 2,4% средногодишна инфлация. Това е голямо разширение на преразпределителната роля на страната до 44,9% от Брутният вътрешен продукт, или с над 6 процентните пункта за година.Остава пожелателното мислене при прогнозата за приходите. Данъчните доходи се чака да се усилят с 20,6% – при планирана ниска инфлация и на фона на към 12% растеж за предходната година, а за постъпленията от Данък добавена стойност се залага изцяло нереалистичен растеж от 34%.Всичко това слага България на траектория, водеща до увеличение на държавния дълг до 55% от Брутният вътрешен продукт през 2038 година, а даже с корективни ограничения равнището му ще надвиши 45% от Брутният вътрешен продукт. Още повече, средносрочният фискално-структурен проект залага допускане за заледяване на заплати за трите години от 2026 до 2028 година, което е, да не използваме по-силна дума, едва евентуално от политическа позиция.И от горната страна на този растеж на разноските, в плана се планува „ вливане “ на още 7,2 милиарда лв. в увеличение на капитала на търговски сдружения – най-много на ББР и БЕХ. Това е успореден бюджет (в сянка), благовидно затулен с формулировката „ с оглед осъществяването на капиталови стратегии, както и на предоставени обществени политики “.
Рисковете от всичко това са повече от явни. Съвсем скоро още това държавно управление и парламентарно болшинство, а сигурно и идващите ръководещи, ще би трябвало да се оправят със заложената структурна нестабилност най-малко в следните направления:
С тази рамка на бюджета и препотвърждаването на решенията за внезапно нарастване на заплатите в някои браншове, освен това с автоматизиран механизъм за непрестанен растеж се изпуска шанса за бюджетна консолидация още тази година. А това значи, че когато дефицитът надскочи заложения – което все още наподобява неизбежно – през идващите години свиването на недостига ще данъка по-трудни решения за ограничение на разноски и/или повишение на налози. С други думи, един път откакто бюджетните разноски се раздуят с (минимум) 6 процентни пункта от Брутният вътрешен продукт, през идващите години корекцията и от двете страни на бюджетното уравнение ще би трябвало да са обилни. И както е видно, даже препоръчаното нарастване на осигурителната вноска за пенсии с 3 процентни пункта през 2027 и 2028 надалеч няма да е задоволително.
Данните за първите два месеца към този момент дават първите трендове, а оттова – и първите предупредителни сигнали. Дори с ограниченията и рестриктивните мерки, които държавното управление е длъжно да приложи при неприет бюджет за настоящата година, общите разноски на сравнима основа нарастват с 18,2%. А, както се споделя, „ най-хубавото следва “ – растежът ще се форсира след приемането на бюджетната рамка. Същевременно, данъчните доходи нарастват с 13% до февруари. Това, прочее, е много добър растеж на постъпленията в среда на ниска инфлация и сдържан стопански напредък, даже малко по-висок от регистрирания растеж от 12% за цялата 2024 година – което още един път подсказва, че рискът за огромно нарастване на недостига и дълга идва от раздуването на разноските, не от слаба стопанска система или ниски налози и събираемост.
Но схемите „ под линия “ за наливане на пари в държавни предприятия и последващото харчене от тях са най-опасни. Не е инцидентно, че те подсигуряват кавги, следствия и занемареност. Сега концепцията е да се налеят 4 милиарда в Българската банка за развиване, която на собствен ред да финансира санирането на здания и общински капиталови планове. Парите за Български енергиен холдинг са 2,75 милиарда – за субсидии на въглищните мини и няколко огромни капиталови плана. Както вече писахме, няма метод за „ добра ББР “ – всевъзможни ала-бала приказки за поддръжка на дребния бизнес катастрофират в неумолимата действителност на потреблението на банката за дирижиран от страната наедрял капитализъм. След поредност огромни заеми, „ усвоени “ за покриване на частни загуби на „ верните “ бизнесмени, в този момент банката става главен състезател за осъществяване на обществени вложения.
И, както нееднократно – поне тук – предизвестяваме, енергетиката отново рискува да потопи държавните финанси. При този обсег тук даже няма да разясняваме дотациите по няколко (десетки) милиона за лечебни заведения, спортни уреди или други начинания. Но си коства да се каже най-малко следното. От дребното случаи, в които Комисия за защита на конкуренцията открива картел, е сговорът на претенденти за държавно финансирана скица за саниране на жилищни здания.
А в по-общ макроикономически смисъл, мащабът на маскиране на разходни политики през държавни предприятия става халюцинационен – въпросните 7,2 милиарда лв. са повече от всички финансови разноски за цялата 2024 година, които са по-малко от 6,8 милиарда лв.. Държавният капитализъм минава на стероиди.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
държавен капитализъм държавен бюджет бюджет Бюджет 2025 бюджет за 2025 година проектобюджет
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ