.jpg?18:06:28)
Проектобюджетът: Надценен БВП и спорни приходи
Проектобюджетът за 2025 година е основан на надценен Брутният вътрешен продукт и противоречиви доходи.
Правителството разгласява предлагането си за бюджет през 2025-а. В средносрочната бюджетна прогноза, в която се съдържат претекстовете към новата приходно-разходна сметка на Консолидираната фискална стратегия, част от която е и държавният бюджет, се съдържа забавна информация, от която стават ясни най-малко три неща. На първо място, към този момент няма никакво подозрение, че бюджетът за 2024-а, който бе гласуван от предходното Народно заседание по предложение на съединеното постоянно държавно управление, е пробит в самата си основа. Заради надценения растеж на БВП съществува действителен риск дефицитът да е над 3 % от БВП и това се признава от настоящето служебно държавно управление.
" Очакваното осъществяване на КФП за 2024 година се основава на оценка за приходите от 35,9% от Брутният вътрешен продукт и разноските на равнище от 39,1% от Брутният вътрешен продукт, при което се образува недостиг от 3,3% от Брутният вътрешен продукт. Разчетите по предстоящото осъществяване за 2024 година обрисува доста по мярка несъблюдение на приходите от помощи и дарения по КФП, главно заради непостъпване на плануваните втори и трети транш по МВУ и част от плануваните доходи по оперативните стратегии на Европейски Съюз. Независимо от забележителното закъснение от прогнозните разноски по сметките за средства от Европейски Съюз, както и подхванатите компенсиращи ограничения за повишение на събираемостта на приходите и осъществяване на икономии в разноските по държавния бюджет на консолидирано ниво, съществува риск за утежняване на индикативното салдо по КФП по отношение на заложеното целево равнище в претекстовете към ЗДБРБ за 2024 година
Въпреки това, прилагайки методологията на Европейската система от районни и национални сметки 2010 (ЕСС 2010) за оценка на индикаторите за бранш " Държавно ръководство ", ще бъдат положени оптимални старания дефицитът на бранша за 2024 година да остане в границите на референтната стойност от 3 на 100 от прогнозния Брутният вътрешен продукт ", написа на стр.22, абзац трети в Средносрочната бюджетна прогноза. Същото това очакване за недостиг над 3% е отразено и в таблицата на стр. 21-а. Не се съмняваме, че приходната администрация ще постави всички вероятни старания да за повишение на данъчните, акцизните и митническите приходи както и че в допълнение в края на тази година ще спести всички разноски, за които това е допустимо. Но даже и тези старания могат да бъдат безполезни, в случай че се окаже, че след сезонното изглаждане Брутният вътрешен продукт за 2024-а не е плануваният 201.47 милиарда лв., а с 200-300 млн. лв. по-малко. Както се случи за 2023-а, където дефицитът на консолидирана основа се оказа, че е малко над 3% от Брутният вътрешен продукт. По-точно 3.034 %.
Евентуален по-нисък Брутният вътрешен продукт и през 2024-а ще свие основата за растежа на Брутният вътрешен продукт през 2025-а. И това е второто значимо събитие, тъй като Брутният вътрешен продукт е базата, на която се вършат всички бюджетни сметки. За 2025-а бюджета е издигнат на предстоящ Брутният вътрешен продукт от 215.23 милиарда лв., който ще пристигна в резултат на плануван действителен растеж от 2.8 %. Дори този растеж да бъде осъществен, в случай че базата, върху която стъпва от 2024-а, бъде по ниска, и крайният резултат ще е по-малък от планувания дружно с произлизащите от това отрицателни последици за приходите. А учредения за такива опасения има. От таблицата на стр. 13 в Средносрочната бюджетна прогноза се вижда, че за ускорение на растежа през 2025-а се разчита на внезапно увеличение на бруто формиране на главния капитал - от минус 2.7% през 2024-а до 6.9% през 2025-а и от експорт на артикули и услуги - от 0.2% на 2.7%. Потреблението си остава на 4%. Много забавно от кое място ще пристигна този растеж, когато частният бранш се задъхва, доста производства и бизнеси затварят, непознатите вложители един по един се изтеглят, а най-големите търговски сътрудници на България се гърчат в стопански спазми. Надеждата е в средствата от Европейски Съюз, само че при сегашната политическа обстановка, най-вероятно тазгодишният неуспех ще се повтори и през 2025-а. Единствената вяра е на финансовия бранш и това, че държавното управление най-малко към този момент се е отказало от налагането на налози върху по този начин наречените свръхпечалби, е демонстрация на държавническа мъдрост. Защото точно реинвестираните в капитала облаги на финансовия бранш разрешиха през 2024-а да имаме позитивно салдо по директните вложения. Друг е въпросът, че растежите и на тези облаги към този момент се забавят.
И тук идваме до третия значим факт, за който всички рационални финансисти у нас предупреждаваха. Заради провежданата от 2022-а насам безотговорна фискална политика бюджетът към този момент даже не може да бъде закърпен без нарастване на данъчно-осигурителното задължение.
От Средносрочната бюджетна прогноза към този момент се вижда, че това без каквито и да е условности ще стане от 2026-а, когато осигурителните ставки ще скочат първо с 3%, а по-късно - през 2027-а, с още 2% годишно. Честито на всички легално работещи жители и на бизнесмените, който работят в светлия бранш на бизнеса. Тяхната уместност към страната и обществото ще бъде възнаградена с по-дълбоко бъркане в портфейлите им. А дотогава, през 2025-а се плануват избран нормативни изключителни ограничения, които би трябвало да донесат по-високи доходи на хазната. Става дума за данъчни амнистии и за увеличение акцизите на тютюна и алкохола, което съгласно държавното управление било грижа за здравето на хората.
Що се отнася до разноските за заплати в обществения бранш и за пенсиите, за които множеството здравомислещи икономисти говореха, че техният растеж би трябвало да бъде стеснен... нищо сходно не се възнамерява. През 2025-а имаме заложено нарастване на минималната работна заплата от 933 лева месечно на 1077 лв., растеж с 10% на възнагражденията в обществения бранш, като за някои специалности, като учители - нарастване от 499 млн. лв., войска и полиция, той е много по-висок. Например общо за заплати в бранш " Отбрана и сигурност " разноските през 2025-а ще набъбнат с 2.15 милиарда лв.. Поне по този начин написа в таблицата на стр. 32 в Средносрочната бюджетна прогноза. Като цяло в Консолидираната фискална стратегия през 2025-а е очакван растеж.
Няма подозрение, че от 1 юли 2025-а ще има нарастване на пенсиите с 8-9% поради швейцарското предписание.
Това последното - за пенсиите, е при планувана инфлация за 2025-а от 2.6% по Хармонизирания показател на потребителските цени. И по какъв начин по този начин по швейцарското предписание пенсиите порастват близо три пъти по-бързо от инфлацията? Ами тъй като с изключение на инфлацията швейцарското предписание у нас включва и растежа на осигурителния приход. А като буташ минималната работна заплата нагоре и усилваш възнагражденията в обществения бранш, пораства и осигурителният приход. И вследствие на това през 2025-а разноските за пенсии ще набъбнат с над 2.48 милиарда лв., а за обществени помощи и компенсации с още близо 2.54 милиарда лв.. Така общият растеж единствено на обществените разноски по Консолидираната фискална стратегия през 2025-а се възнамерява да е към 5 милиарда лв.. Този растеж на разноските не може да бъде затрупан от предстоящото нарастване - с към 3.2 милиарда лв. на приходите от осигурителни вноски, което значи, че така и така големият недостиг в държавното и публично обезпечаване ще продължи да се уголемява и финансирането му да тежи на Държавния бюджет. Същото се отнася и за недостига на Здравното обезпечаване, тъй като за 2025-а е заложен растеж на здравно-осигурителните заплащания от близо 1.4 милиарда лв., а прирастът от здравноосигурителни вноски е плануван в размер на 720 млн. лв.. Веднага би трябвало да създадем конкретизиране, че в обяснителните мемоари в Средносрочната прогноза, засягащи обществената потика е записано, че нарастването на разноските на Държавното публично обезпечаване за 2025-а са малко над 3 милиарда лв.. Но сравнителните данни в таблицата за Консолидираната фискална стратегия на стр. 159 в Средносрочната бюджетна прогноза демонстрират растеж на обществените разноски и помощи от точно 5 милиарда лв..
Един подробност прави усещане във връзка с осигурителните вноски. За 2025-а плануваният растеж е над два пъти от растежите регистрирани през предните няколко години и растежите, заложени за годините след 2025-а. Защо това е по този начин? Отговорът може да се търси в плануваните ограничения за увеличение на приходите.
Според средносрочната бюджетна прогноза основните източници са нарастване на налога върху подземните благосъстояния, което би трябвало да донесе спомагателни 900 млн. лв.. А от амнистирането на дължими лихви по декларирани, само че невнесени налози, се чака приход от 2.83 милиарда лв.. В смисъл, че ще ти опростят дължимите лихви, в случай че си внесеш въпросните налози. И Министерството на финансите разчита, че поради това облекчение компании и жители ще се юрнат да внесат в хазната въпросните милиарди. Същото се отнася за дължимите, декларирани, само че неплатени осигурителни вноски. Заради опрощаване на лихвите по тези задължения, страната разчита да получи спомагателни изключителни приходи в размер на 1.07 милиарда лв.. Допълнителни над 500 млн. лв. се заложени от внасянето дължими, само че неплатени на такса боклук и налог здания и транспортни средства, против опрощаване на начислените лихви.
Още 750 млн. лв. спомагателни доходи хазната е възнамерявала от оповестяването и заплащането на 15% налог на необявени - разбирайте укрити, приходи. Дори е направено предложение тези, които се престрашат да създадат това, да не бъдат преследвани по текстовете на Наказателния кодекс, който планува съответните наказания за лицата направили закононарушението укриване на налози и осигурителни вноски. Явно Министерството на финансите е пресметнало, че общата укрита сума е над 5 милиарда лв.. Иначе за какво ще залага сходна цел за доходи от 750 млн. лв. в резултат на въпросната мярка. А в този момент единствено си помислете, в случай че тези три ограничения не доведат до предстоящите резултати, каква ще е вредата за приходната част на хазната, дали тя може да бъде обезщетена от други източници (съществуват ли в бюджета буфери за сходни случаи) и по какъв начин ще повлияе всичко това на недостига, който така и така е на ръба на 3% от Брутният вътрешен продукт? Въобще разумно ли е да се възнамерява бюджет въз основа на сходни доходи?
Другите приходни ограничения са свързани с нарастване на акцизите върху тютюневите произведения и алкохола, от които се чакат спомагателни доходи от близо 500 млн. лв.. Тук ще обърнем внимание на закономерността, че когато акцизът на въпросните артикули доближи някакъв лимит (никой не може да каже какъв е той) ще получим растеж на контрабандата и вместо нарастване на приходите можем да станем очевидци на тяхното понижение.
Няма да пропуснем и заложените 850 млн. лв. от ограничения за понижаване на сивата стопанска система. Така от тук описаните плюс още няколко начинания за увеличение на приходите държавното управление възнамерява да обезпечи общо над 7.35 милиарда лв. приходи.
Вследствие на всички тези и доста други прогнози и начинания Консолидираната фискална стратегия съгласно служебния кабинет наподобява по следния метод.
Общо доходи, помощи и дарения от близо 92. 49 милиарда лв..
Това е растеж по отношение на предстоящото осъществяване за 2024-а с над 20.24 милиарда лв.. Тук се включват приходите от корпоративни налози - 7.19 милиарда лв., които се усилват спрямо 2024-а с 1.66 милиарда лв.. Прави усещане, че има внезапен - над два пъти, скок на приходите от налози от финансови институции, макар, че облагане на свръхпечалбите не се планува, което значи, че финансовият бранш е постигнал някаква сделка с държавното управление.
Заложените доходи от налог върху приходите на физическите лица през 2025-а е 9.18 милиарда лв. и спрямо 2024-а ще означи растеж от близо 2 милиарда лв.. Постъпленията от обществени и здравноосигурителни вноски са над 21.97 милиарда лв., от Данък добавена стойност - 23.41 милиарда лв. (ръст от близо 5 милиарда лева), а от акцизи - близо 8.52 милиарда лв. (ръст от 1.86 милиарда лева). От неданъчни доходи са планувани 11.35 милиарда лв., а от Българска народна банка е заложена вноска от 1 милиарда лв.. Неприсъщата за Българска народна банка донорска функционалност по отношение на бюджета се усилва, тъй като предходната година тя бе материализирана под формата на 660 млн. лв..
Предвидените разноски в КФП за 2025-а са близо 98.91 милиарда лв..
Това е дружно с вноската в Европейски Съюз в размер на 2.02 милиарда лв.. Веднага фиксираме растеж на разноските с 20.11 милиарда лв. по отношение на предстоящите за 2024-а. Между другото те са с 2.7 милиарда лв. по малко от плануваните, поради умното им обмисляне от постоянното държавно управление на сглобката. Най-големи - 40.57 милиарда лв. са обществените и здравноосигурителни заплащания. В съпоставяне с предстоящото осъществяване за 2024-а те нарастват с 6.26 милиарда лв.. А в този момент направете параленост сред приходите от обществени и здравноосигурителни вноски и разноските за този жанр заплащания и ще установите, че тази сфера зее недостиг от 18.6 милиарда лв., който непрекъснато се уголемява, тъй като за 2024-а се чака той да бъде16.27 милиарда лв..
Следващите по мярка разноски са тези за личен състав - 23.04 милиарда лв., от които за заплати -15.81 милиарда лв.. Отделно са разноските за прехрана - 10.2 милиарда лв..
В проектобюджета са записани сериозни финансови разноски - 14.07 милиарда лв., които са над два пъти повече от предстоящото осъществяване за 2024-а в размер на 6.82 милиарда лв.. Ето къде е сериозният буфер, който би трябвало да покрие възможен неуспех на заложените приходни ограничения. Много забавно какви финансови разноски ще се вършат при сегашната политическа неустойчивост. Както се вижда от осъществяването на бюджета по отношение на това, което бе заложено в него, усвояването е сред 70% и 75%. И в случай че това съответствие се резервира или утежни, през 2025-а КФП незабавно се оформя един запас от близо 5 милиарда лв.. Друг е въпросът по какъв начин неизпълнението на финансовата стратегия въздейства на икономическия и бизнеса.
При по този начин плануваните доходи и разноски дефицитът по КФП за 2025-а е над 6.422 милиарда лв..
Това е 3% от Брутният вътрешен продукт и е по-малко от планувания недостиг за 2024-а в размер на над 6.55 милиарда лв.. Друг е въпросът дали тези, които ще извършват бюджета за 2025-а (ако той бъде признат в настоящия му вид), ще могат да обезпечат плануваните доходи и дружно с това - да удържат разноските в обрисуваните общи параметри. Отделен е въпросът дали ще достигнем планувания Брутният вътрешен продукт. Събитията през 2024-а демонстрират, че имаме проблеми и по трите посоки. Накрая не можем да не споменем още един обезпокоителен подробност. Въпросните дефицити водят до непрекъснато нарастване на дълга - от 47.29 милиарда лв. през 2024-а до 59.8 милиарда лв. през 2025-а с небосвод да доближи 81.1 милиарда лв. през 2028-а. Спрямо Брутният вътрешен продукт също има повишаване. От 23.5% през 2024-а до 27.8% през 2025-а с небосвод до 32.8% през 2028-а. По-важното в тази ситуация е, че сериозно се усилват лихвите по този дълг, които непосредствено въздействат върху разходната част на бюджета. За 2025-а те са над 1.6 милиарда лв., при предстоящи разноски по това перо от 1 милиарда лв. за 2024-а. А през 2028-а се възнамеряват да надвишават 3 милиарда лв.. Забелязвате ли заплашителния растеж? Ако не го забелязвате ще цитираме още веднъж Средносрочната прогноза.
" За интервала 2025-2028 година наклонността за повишаване на лихвените разноски за обслужването на държавния дълг се резервира в резултат на плануваното нарастване на размера на държавния дълг за визирания интервал в композиция с конюнктурата на локалния и интернационалните пазари на върховен дълг, като съотношението на лихвените разноски по отношение на прогнозния Брутният вътрешен продукт в края на средносрочния небосвод се чака да доближи до 1,2% (0,5% в края на 2024 г.) ", е констатацията на Министерството на финансите. И това е прогноза, която не взема поради възможни лихвени шокове на интернационалните пазари, които са доста евентуални през идващите една две години.
Правителството разгласява предлагането си за бюджет през 2025-а. В средносрочната бюджетна прогноза, в която се съдържат претекстовете към новата приходно-разходна сметка на Консолидираната фискална стратегия, част от която е и държавният бюджет, се съдържа забавна информация, от която стават ясни най-малко три неща. На първо място, към този момент няма никакво подозрение, че бюджетът за 2024-а, който бе гласуван от предходното Народно заседание по предложение на съединеното постоянно държавно управление, е пробит в самата си основа. Заради надценения растеж на БВП съществува действителен риск дефицитът да е над 3 % от БВП и това се признава от настоящето служебно държавно управление.
" Очакваното осъществяване на КФП за 2024 година се основава на оценка за приходите от 35,9% от Брутният вътрешен продукт и разноските на равнище от 39,1% от Брутният вътрешен продукт, при което се образува недостиг от 3,3% от Брутният вътрешен продукт. Разчетите по предстоящото осъществяване за 2024 година обрисува доста по мярка несъблюдение на приходите от помощи и дарения по КФП, главно заради непостъпване на плануваните втори и трети транш по МВУ и част от плануваните доходи по оперативните стратегии на Европейски Съюз. Независимо от забележителното закъснение от прогнозните разноски по сметките за средства от Европейски Съюз, както и подхванатите компенсиращи ограничения за повишение на събираемостта на приходите и осъществяване на икономии в разноските по държавния бюджет на консолидирано ниво, съществува риск за утежняване на индикативното салдо по КФП по отношение на заложеното целево равнище в претекстовете към ЗДБРБ за 2024 година
Въпреки това, прилагайки методологията на Европейската система от районни и национални сметки 2010 (ЕСС 2010) за оценка на индикаторите за бранш " Държавно ръководство ", ще бъдат положени оптимални старания дефицитът на бранша за 2024 година да остане в границите на референтната стойност от 3 на 100 от прогнозния Брутният вътрешен продукт ", написа на стр.22, абзац трети в Средносрочната бюджетна прогноза. Същото това очакване за недостиг над 3% е отразено и в таблицата на стр. 21-а. Не се съмняваме, че приходната администрация ще постави всички вероятни старания да за повишение на данъчните, акцизните и митническите приходи както и че в допълнение в края на тази година ще спести всички разноски, за които това е допустимо. Но даже и тези старания могат да бъдат безполезни, в случай че се окаже, че след сезонното изглаждане Брутният вътрешен продукт за 2024-а не е плануваният 201.47 милиарда лв., а с 200-300 млн. лв. по-малко. Както се случи за 2023-а, където дефицитът на консолидирана основа се оказа, че е малко над 3% от Брутният вътрешен продукт. По-точно 3.034 %.
Евентуален по-нисък Брутният вътрешен продукт и през 2024-а ще свие основата за растежа на Брутният вътрешен продукт през 2025-а. И това е второто значимо събитие, тъй като Брутният вътрешен продукт е базата, на която се вършат всички бюджетни сметки. За 2025-а бюджета е издигнат на предстоящ Брутният вътрешен продукт от 215.23 милиарда лв., който ще пристигна в резултат на плануван действителен растеж от 2.8 %. Дори този растеж да бъде осъществен, в случай че базата, върху която стъпва от 2024-а, бъде по ниска, и крайният резултат ще е по-малък от планувания дружно с произлизащите от това отрицателни последици за приходите. А учредения за такива опасения има. От таблицата на стр. 13 в Средносрочната бюджетна прогноза се вижда, че за ускорение на растежа през 2025-а се разчита на внезапно увеличение на бруто формиране на главния капитал - от минус 2.7% през 2024-а до 6.9% през 2025-а и от експорт на артикули и услуги - от 0.2% на 2.7%. Потреблението си остава на 4%. Много забавно от кое място ще пристигна този растеж, когато частният бранш се задъхва, доста производства и бизнеси затварят, непознатите вложители един по един се изтеглят, а най-големите търговски сътрудници на България се гърчат в стопански спазми. Надеждата е в средствата от Европейски Съюз, само че при сегашната политическа обстановка, най-вероятно тазгодишният неуспех ще се повтори и през 2025-а. Единствената вяра е на финансовия бранш и това, че държавното управление най-малко към този момент се е отказало от налагането на налози върху по този начин наречените свръхпечалби, е демонстрация на държавническа мъдрост. Защото точно реинвестираните в капитала облаги на финансовия бранш разрешиха през 2024-а да имаме позитивно салдо по директните вложения. Друг е въпросът, че растежите и на тези облаги към този момент се забавят.
И тук идваме до третия значим факт, за който всички рационални финансисти у нас предупреждаваха. Заради провежданата от 2022-а насам безотговорна фискална политика бюджетът към този момент даже не може да бъде закърпен без нарастване на данъчно-осигурителното задължение.
От Средносрочната бюджетна прогноза към този момент се вижда, че това без каквито и да е условности ще стане от 2026-а, когато осигурителните ставки ще скочат първо с 3%, а по-късно - през 2027-а, с още 2% годишно. Честито на всички легално работещи жители и на бизнесмените, който работят в светлия бранш на бизнеса. Тяхната уместност към страната и обществото ще бъде възнаградена с по-дълбоко бъркане в портфейлите им. А дотогава, през 2025-а се плануват избран нормативни изключителни ограничения, които би трябвало да донесат по-високи доходи на хазната. Става дума за данъчни амнистии и за увеличение акцизите на тютюна и алкохола, което съгласно държавното управление било грижа за здравето на хората.
Що се отнася до разноските за заплати в обществения бранш и за пенсиите, за които множеството здравомислещи икономисти говореха, че техният растеж би трябвало да бъде стеснен... нищо сходно не се възнамерява. През 2025-а имаме заложено нарастване на минималната работна заплата от 933 лева месечно на 1077 лв., растеж с 10% на възнагражденията в обществения бранш, като за някои специалности, като учители - нарастване от 499 млн. лв., войска и полиция, той е много по-висок. Например общо за заплати в бранш " Отбрана и сигурност " разноските през 2025-а ще набъбнат с 2.15 милиарда лв.. Поне по този начин написа в таблицата на стр. 32 в Средносрочната бюджетна прогноза. Като цяло в Консолидираната фискална стратегия през 2025-а е очакван растеж.
Няма подозрение, че от 1 юли 2025-а ще има нарастване на пенсиите с 8-9% поради швейцарското предписание.
Това последното - за пенсиите, е при планувана инфлация за 2025-а от 2.6% по Хармонизирания показател на потребителските цени. И по какъв начин по този начин по швейцарското предписание пенсиите порастват близо три пъти по-бързо от инфлацията? Ами тъй като с изключение на инфлацията швейцарското предписание у нас включва и растежа на осигурителния приход. А като буташ минималната работна заплата нагоре и усилваш възнагражденията в обществения бранш, пораства и осигурителният приход. И вследствие на това през 2025-а разноските за пенсии ще набъбнат с над 2.48 милиарда лв., а за обществени помощи и компенсации с още близо 2.54 милиарда лв.. Така общият растеж единствено на обществените разноски по Консолидираната фискална стратегия през 2025-а се възнамерява да е към 5 милиарда лв.. Този растеж на разноските не може да бъде затрупан от предстоящото нарастване - с към 3.2 милиарда лв. на приходите от осигурителни вноски, което значи, че така и така големият недостиг в държавното и публично обезпечаване ще продължи да се уголемява и финансирането му да тежи на Държавния бюджет. Същото се отнася и за недостига на Здравното обезпечаване, тъй като за 2025-а е заложен растеж на здравно-осигурителните заплащания от близо 1.4 милиарда лв., а прирастът от здравноосигурителни вноски е плануван в размер на 720 млн. лв.. Веднага би трябвало да създадем конкретизиране, че в обяснителните мемоари в Средносрочната прогноза, засягащи обществената потика е записано, че нарастването на разноските на Държавното публично обезпечаване за 2025-а са малко над 3 милиарда лв.. Но сравнителните данни в таблицата за Консолидираната фискална стратегия на стр. 159 в Средносрочната бюджетна прогноза демонстрират растеж на обществените разноски и помощи от точно 5 милиарда лв..
Един подробност прави усещане във връзка с осигурителните вноски. За 2025-а плануваният растеж е над два пъти от растежите регистрирани през предните няколко години и растежите, заложени за годините след 2025-а. Защо това е по този начин? Отговорът може да се търси в плануваните ограничения за увеличение на приходите.
Според средносрочната бюджетна прогноза основните източници са нарастване на налога върху подземните благосъстояния, което би трябвало да донесе спомагателни 900 млн. лв.. А от амнистирането на дължими лихви по декларирани, само че невнесени налози, се чака приход от 2.83 милиарда лв.. В смисъл, че ще ти опростят дължимите лихви, в случай че си внесеш въпросните налози. И Министерството на финансите разчита, че поради това облекчение компании и жители ще се юрнат да внесат в хазната въпросните милиарди. Същото се отнася за дължимите, декларирани, само че неплатени осигурителни вноски. Заради опрощаване на лихвите по тези задължения, страната разчита да получи спомагателни изключителни приходи в размер на 1.07 милиарда лв.. Допълнителни над 500 млн. лв. се заложени от внасянето дължими, само че неплатени на такса боклук и налог здания и транспортни средства, против опрощаване на начислените лихви.
Още 750 млн. лв. спомагателни доходи хазната е възнамерявала от оповестяването и заплащането на 15% налог на необявени - разбирайте укрити, приходи. Дори е направено предложение тези, които се престрашат да създадат това, да не бъдат преследвани по текстовете на Наказателния кодекс, който планува съответните наказания за лицата направили закононарушението укриване на налози и осигурителни вноски. Явно Министерството на финансите е пресметнало, че общата укрита сума е над 5 милиарда лв.. Иначе за какво ще залага сходна цел за доходи от 750 млн. лв. в резултат на въпросната мярка. А в този момент единствено си помислете, в случай че тези три ограничения не доведат до предстоящите резултати, каква ще е вредата за приходната част на хазната, дали тя може да бъде обезщетена от други източници (съществуват ли в бюджета буфери за сходни случаи) и по какъв начин ще повлияе всичко това на недостига, който така и така е на ръба на 3% от Брутният вътрешен продукт? Въобще разумно ли е да се възнамерява бюджет въз основа на сходни доходи?
Другите приходни ограничения са свързани с нарастване на акцизите върху тютюневите произведения и алкохола, от които се чакат спомагателни доходи от близо 500 млн. лв.. Тук ще обърнем внимание на закономерността, че когато акцизът на въпросните артикули доближи някакъв лимит (никой не може да каже какъв е той) ще получим растеж на контрабандата и вместо нарастване на приходите можем да станем очевидци на тяхното понижение.
Няма да пропуснем и заложените 850 млн. лв. от ограничения за понижаване на сивата стопанска система. Така от тук описаните плюс още няколко начинания за увеличение на приходите държавното управление възнамерява да обезпечи общо над 7.35 милиарда лв. приходи.
Вследствие на всички тези и доста други прогнози и начинания Консолидираната фискална стратегия съгласно служебния кабинет наподобява по следния метод.
Общо доходи, помощи и дарения от близо 92. 49 милиарда лв..
Това е растеж по отношение на предстоящото осъществяване за 2024-а с над 20.24 милиарда лв.. Тук се включват приходите от корпоративни налози - 7.19 милиарда лв., които се усилват спрямо 2024-а с 1.66 милиарда лв.. Прави усещане, че има внезапен - над два пъти, скок на приходите от налози от финансови институции, макар, че облагане на свръхпечалбите не се планува, което значи, че финансовият бранш е постигнал някаква сделка с държавното управление.
Заложените доходи от налог върху приходите на физическите лица през 2025-а е 9.18 милиарда лв. и спрямо 2024-а ще означи растеж от близо 2 милиарда лв.. Постъпленията от обществени и здравноосигурителни вноски са над 21.97 милиарда лв., от Данък добавена стойност - 23.41 милиарда лв. (ръст от близо 5 милиарда лева), а от акцизи - близо 8.52 милиарда лв. (ръст от 1.86 милиарда лева). От неданъчни доходи са планувани 11.35 милиарда лв., а от Българска народна банка е заложена вноска от 1 милиарда лв.. Неприсъщата за Българска народна банка донорска функционалност по отношение на бюджета се усилва, тъй като предходната година тя бе материализирана под формата на 660 млн. лв..
Предвидените разноски в КФП за 2025-а са близо 98.91 милиарда лв..
Това е дружно с вноската в Европейски Съюз в размер на 2.02 милиарда лв.. Веднага фиксираме растеж на разноските с 20.11 милиарда лв. по отношение на предстоящите за 2024-а. Между другото те са с 2.7 милиарда лв. по малко от плануваните, поради умното им обмисляне от постоянното държавно управление на сглобката. Най-големи - 40.57 милиарда лв. са обществените и здравноосигурителни заплащания. В съпоставяне с предстоящото осъществяване за 2024-а те нарастват с 6.26 милиарда лв.. А в този момент направете параленост сред приходите от обществени и здравноосигурителни вноски и разноските за този жанр заплащания и ще установите, че тази сфера зее недостиг от 18.6 милиарда лв., който непрекъснато се уголемява, тъй като за 2024-а се чака той да бъде16.27 милиарда лв..
Следващите по мярка разноски са тези за личен състав - 23.04 милиарда лв., от които за заплати -15.81 милиарда лв.. Отделно са разноските за прехрана - 10.2 милиарда лв..
В проектобюджета са записани сериозни финансови разноски - 14.07 милиарда лв., които са над два пъти повече от предстоящото осъществяване за 2024-а в размер на 6.82 милиарда лв.. Ето къде е сериозният буфер, който би трябвало да покрие възможен неуспех на заложените приходни ограничения. Много забавно какви финансови разноски ще се вършат при сегашната политическа неустойчивост. Както се вижда от осъществяването на бюджета по отношение на това, което бе заложено в него, усвояването е сред 70% и 75%. И в случай че това съответствие се резервира или утежни, през 2025-а КФП незабавно се оформя един запас от близо 5 милиарда лв.. Друг е въпросът по какъв начин неизпълнението на финансовата стратегия въздейства на икономическия и бизнеса.
При по този начин плануваните доходи и разноски дефицитът по КФП за 2025-а е над 6.422 милиарда лв..
Това е 3% от Брутният вътрешен продукт и е по-малко от планувания недостиг за 2024-а в размер на над 6.55 милиарда лв.. Друг е въпросът дали тези, които ще извършват бюджета за 2025-а (ако той бъде признат в настоящия му вид), ще могат да обезпечат плануваните доходи и дружно с това - да удържат разноските в обрисуваните общи параметри. Отделен е въпросът дали ще достигнем планувания Брутният вътрешен продукт. Събитията през 2024-а демонстрират, че имаме проблеми и по трите посоки. Накрая не можем да не споменем още един обезпокоителен подробност. Въпросните дефицити водят до непрекъснато нарастване на дълга - от 47.29 милиарда лв. през 2024-а до 59.8 милиарда лв. през 2025-а с небосвод да доближи 81.1 милиарда лв. през 2028-а. Спрямо Брутният вътрешен продукт също има повишаване. От 23.5% през 2024-а до 27.8% през 2025-а с небосвод до 32.8% през 2028-а. По-важното в тази ситуация е, че сериозно се усилват лихвите по този дълг, които непосредствено въздействат върху разходната част на бюджета. За 2025-а те са над 1.6 милиарда лв., при предстоящи разноски по това перо от 1 милиарда лв. за 2024-а. А през 2028-а се възнамеряват да надвишават 3 милиарда лв.. Забелязвате ли заплашителния растеж? Ако не го забелязвате ще цитираме още веднъж Средносрочната прогноза.
" За интервала 2025-2028 година наклонността за повишаване на лихвените разноски за обслужването на държавния дълг се резервира в резултат на плануваното нарастване на размера на държавния дълг за визирания интервал в композиция с конюнктурата на локалния и интернационалните пазари на върховен дълг, като съотношението на лихвените разноски по отношение на прогнозния Брутният вътрешен продукт в края на средносрочния небосвод се чака да доближи до 1,2% (0,5% в края на 2024 г.) ", е констатацията на Министерството на финансите. И това е прогноза, която не взема поради възможни лихвени шокове на интернационалните пазари, които са доста евентуални през идващите една две години.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ