Проектобюджетът на България за 2026 г. предизвика силен обществен дебат, като фокусът традиционно пада върху анонсираните увеличения на минималната работна заплата и социалните плащания. Зад парадните цифри обаче се крият няколко ключови промени "с дребен шрифт" в осигурителната система и данъчното законодателство, които пряко засягат работещите българи и бизнеса и могат да променят финансовата картина на домакинствата.
Докато очакваното повишение на минималната работна заплата (МРЗ) до 620 евро (1213 лв.) и ръстът на обезщетението за майчинство през втората година до 460 евро (900 лв.) се приемат с одобрение, най-значимото финансово бреме в проекта е свързано с осигуровките. Правителството предлага поетапно увеличение на осигуровката за фонд „Пенсии“ с 2%. Това означава, че и работещите, и работодателите ще трябва да внасят повече средства за пенсия, което на практика оскъпява разходите за труд в страната.
Друга важна промяна, която засяга високодоходните специалисти, е увеличението на максималния осигурителен доход до 2352 евро. Тази корекция е пряк резултат от ангажимента на страната за въвеждане на еврото и цели да повиши стабилността на пенсионната система. Тя обаче ще доведе до по-високи месечни осигурителни вноски за всички, чиито доходи надхвърлят досегашния таван, независимо че нетният им доход над новия праг остава необлагаем за осигуровки.
В сферата на бизнеса, през последните седмици се водеше ожесточен спор по отношение на опита за увеличаване на данъка върху дивидентите. Работодателските организации предупредиха, че подобен ход би бил "пагубен за предприемаческия климат" и ще отблъсне инвестициите. Макар и да не е ключов елемент в окончателния проект, който влезе в Народното събрание, фактът, че това намерение е било сериозно обсъждано, е показателен за търсенето на допълнителни фискални приходи.
Допълнителна скрита клауза, която често остава на заден план, е мащабното преразпределение на ресурси към местната власт. Проектът предвижда значителна капиталова програма за общините в размер на 980 млн. евро, която цели да финансира инфраструктурни и инвестиционни проекти. Въпреки че това е важен ресурс за развитието на регионите, той е обект на традиционни политически пазарлъци и критики относно прозрачността при разпределението.
Проектобюджет 2026, който за първи път се изготвя и обсъжда с параметри в евро, бе придружен и от процедурни спънки, включително отказ на работодателите да участват в Тристранния съвет. Тези "дребни" детайли около процеса показват, че въпреки обявения консенсус между управляващите, финансовата рамка за следващата година е поставена под силен натиск от синдикати, бизнес и опозиция.
