Контрера: От лятото на 2020 година живеем в анархия по улиците и това се усеща
Проекто-кандидатът за кмет на София Борис Бонев има разнообразни хрумвания, някои от които много екзотични, а други доста рискови, счита ръководителят на „ Патриоти за София “
Интервю на Tribune с Карлос Контрера, ръководител на групата „ Патриоти за София “ в Столичния общински съвет и ръководител на Комисията по превоз и пътна сигурност в СОС, за пукнатините в държавния уред, довели до следващия драматичен случай на пътя – ужасяващата злополука в София на бул. Сливница, лишила живота на двама души, дейностите и бездействията на институциите във връзка с пътната сигурност у нас, неналичието на пътна поддръжка през последните две години и незабавните ограничения, които би трябвало да се подхващат час по-скоро.
Контрера изрази мнението си и във връзка с поръчките на Борис Бонев и „ Спаси София “ за метаморфоза на градското пространство за понижаване на произшествията.
Председателят на ВМРО- София разяснява и друга гореща тематика пред нашата медия, която вълнува обществото. Той разкри своята концепция за създаване на мемориал на основателите на българската страна на мястото на Паметника на руската войска в Княжеската градина.
- Г-н Контрера, следващ драматичен случай на пътя, на 6 май на бул. Сливница, при който починаха млади почтени хора. Отново ставаме очевидци на това по какъв начин институциите трансферират виновността една на друга и никой не поема отговорност за случилото се. Днес министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев съобщи, че Министерство на вътрешните работи подхваща от дълго време ограничения, „ това, което обаче, не е задоволително, е, че няма резултати “. По думите му има тематики, измежду които сигурността по пътищата и домашното принуждение, по които Министерство на вътрешните работи единствено не може да се оправи. Как бихте коментирали тази реакция и какви дейности в незабавен порядък са нужни за попречване на сходни случаи?
Действително институциите се сещат за проблемите, когато се случи някоя покруса. Когато Семерджиев умъртви двете девойки на бул. „ Черни връх “, аз разясних пред медиите, че диалогът за пътната сигурност окончателно е просрочен. Това преди година и нещо. Оттогава до момента нещата не са се трансформирали ни на йота. За страдание, от лятото на 2020 година действително ние като хора живеем в една безредица по улиците и това се усеща от жителите. Дефицитите са на няколко равнища, преди всичко законодателни, тъй като явно правната рамка сега е прекомерно демократична. Хората, които нарушават закона, които правят закононарушение, управлявайки транспортни средства, в доста от случаите се разминават извънредно леко, което основава чувството за безотговорност. В организационно отношение Министерство на вътрешните работи за мен е не в будна, а в една същинска кома, което се дължи на неумелото и несъответстващо ръководство в последните три години. Министър Демерджиев в своя мандат инкасира една камара провали и аз не знам за какво още този човек, от кумова срама най-малко, не си е подал оставката. Така или другояче това, което би могъл да направи сега, е в незабавен порядък да реорганизира работата на структурите в цялото ведомство и да изкара цялата жива мощ на улицата. А не постройките на Министерство на вътрешните работи да преливат от чантаджии и служители, които единствено пишат писма, до момента в който, както се оказва, на улицата няма кой да работи, няма кой да управлява, да ревизира и така нататък Разговорът сега се концентрира във връзка с София, само че дано да се създадат мнения с хора от дребни обитаеми места, да забележим там какъв надзор има изобщо, и отговорът ще бъде, че „ няма никакъв “. За мен в този си тип Министерство на вътрешните работи повече пречи, в сравнение с оказва помощ на жителите и е време в бранш „ Сигурност “ да стартира един доста сериозен диалог. Всичките тези служби за сигурност да бъдат тотално преформатирани. Не просто да сменим някакви хора, а по нов метод да структурираме цялата система, тъй като тази явно не работи, и то се вижда и се усеща от хората.
- Министър Демерджиев съобщи обаче, че Министерство на вътрешните работи не може да покрие всички дефицити в страната и не е склонен всички упреци да бъдат ориентирани към вътрешното министерство. В тази връзка той насочи рецензии и към Столична община, и към АПИ.
- Част от рецензиите, които насочва министърът на вътрешните работи, и към Столична община, и към АПИ, имат ненапълно съображение, само че в последна сметка виждаме, че политическото, управническото безвремие в страната дава своите резултати. Нека да си напомним, че с помощта на „ Промяната “ действително ние нямаме пътна поддръжка от няколко години. Нека да си напомним, че съвсем ще изкараме и 2023 година без бюджет, което значи, че общините даже да имат огромно предпочитание да трансформират някои неща, няма по какъв начин да го създадат. Това, което виждаме е, че никой не желае да носи отговорност за своите дейности или бездействия и все отговорен е някой различен. Но не може да се въртим в този циничен кръг до безконечност!
- Борис Бонев и „ Спаси София “ оферират метаморфоза на градското пространство за да се понижат заплахите по улиците и да се обезпечи безвредна среда за хората, като към този момент са подели такава акция. На страницата си във Facebook от гражданската организация даже са качили видео, което илюстрира концепцията им. Как гледате на тази самодейност. Това би ли решило проблемите, свързани с сигурността по пътищата в градска среда?
- Проекто-кандидатът за кмет на София има разнообразни хрумвания, някои от които много екзотични и ексцентрични, някои от които доста рискови – да вземем за пример, концепцията им на Ларгото да се слагат пешеходни пътеки. Според мен, макар че се показват за специалисти в областта на превоза и градското устройство, това са хора, които главно работят на фотошоп. Ето за какво, към техните хрумвания би трябвало да се подхожда доста деликатно. Да не приказваме, че последният случай на „ Сливница “ в действителност е на пешеходна пътека. В този ред на мисли, ние имаме проблем с дисциплината и държанието на водачите на моторни транспортни средства по принцип. Дори на последната сесия на Столичния общински съвет, когато самият Бонев беше срещу това да се вършат проби за опиати на водачите, забележете, доста забавно, аз му споделих …, че колкото и мантинели, и ограждения да сложим на всички места, в случай че не се съблюдават разпоредбите за придвижване, резултатите ще бъдат такива. Не може да се държиш като башибозук и да разчиташ, че мантинелата или тръбно решетъчният парапет ще те опазят.
- Тук към този момент в действителност стигаме до огромната тематика за цялостното държание на пътя и отговорността на водачите към личния живот и този на всички участници в придвижването, което би трябвало да се възпитава от най-ранна детска възраст.
Това, което най-вече липсва във връзка с пътната сигурност е предварителната защита. Там не се прави съвсем нищо. Преди повече от две години внесох един отчет с ограничения, ориентирани тъкмо към предварителна защита, и то на децата, на учениците. Докладът беше признат от общинския съвет. Има решение за тази стратегия, само че от нея не се извърши нищо, тъй като тя стана жертва на административното блъскане сред направлението по обучение и направлението по превоз поради бюджета. Защото някой, някъде е решил, че тази активност ще бъде в образованието. Написа се там, а в действителност визира транспортни тематики, и най-после не се случи нищо. Това е образец по какъв начин всяко едно положително начинание може да бъде торпилирано от служители.
- И към една друга тематика, която Вие сте взели драговолно. В ход е гражданска самодейност за създаване на български монумент на мястото на Паметника на руската войска в Княжеската градина в София. Вече е имало разисквания и е почнала работа по правенето на отчета за ориста на ПСА, който да се внесе в СОС. Разкажете малко повече защо става въпрос?
- Ситуацията е доста забавна. Има едно да го назовем полупожелателно решение на СОС за преместването на Паметника на руската войска от 9 март тази година. И още тогава аз в залата на общинския съвет от името на Вътрешна македонска революционна организация лансирах концепцията това пространство да бъде осмислено по нов метод. Не просто да остане някаква празна повърхност, а там да бъде построен Мемориал на създателите на българската страна. Направих го и подкрепям тази концепция с желанието да се опитаме по някакъв метод да обединим обществото към една национална и безспорна за мен идея като издигането на паметник на Кубрат, Аспарух, Крум и Цар Борис Покръстител, какъвто нямаме в София. Подобна концепция развива и гражданската самодейност „ Искам български монумент “. Зад нея стоят младежи от разнообразни организации и сдружения. Аз се веселя, че този диалог стартира, пристигнало му е времето и считам, че в хода на полемиките ще успеем да се обединим към концепция за български монумент, какво обръщение да носи той, какво да бъде неговото оформление. Затова с сътрудника общински консултант юрист Михаил Петров приготвяме отчет, който общо взето да даде легалната опора за едни такива разисквания. На първо място предлагаме да бъде взето решение в това пространство да се построи подобен народен мемориал, след това да се създаде задание от основния проектант за този отбор и, несъмнено, да се организира конкурс, пък резултатите от него да бъдат одобрени от общинския съвет и да бъде определен най-хубавият план. Общо взето това е като идея.
- Кога очаквате, че ще се случи демонтирането и преместването на Паметника на руската войска, с цел да може оттова нататък да бъде осъществена Вашата концепция?
- Този въпрос би трябвало да бъде заложен към регионалния шеф на София. А във връзка с концепцията за Национален мемориал „ Създателите на българската страна “ ние имаме упоритостта през идващите дни отчетът да бъде подготвен, да бъде импортиран и в действителност около неговото разискване да стартира тази огромна полемика – какво да има в Княжеската градина на мястото на Паметника на руската войска.
Интервю на Tribune с Карлос Контрера, ръководител на групата „ Патриоти за София “ в Столичния общински съвет и ръководител на Комисията по превоз и пътна сигурност в СОС, за пукнатините в държавния уред, довели до следващия драматичен случай на пътя – ужасяващата злополука в София на бул. Сливница, лишила живота на двама души, дейностите и бездействията на институциите във връзка с пътната сигурност у нас, неналичието на пътна поддръжка през последните две години и незабавните ограничения, които би трябвало да се подхващат час по-скоро.
Контрера изрази мнението си и във връзка с поръчките на Борис Бонев и „ Спаси София “ за метаморфоза на градското пространство за понижаване на произшествията.
Председателят на ВМРО- София разяснява и друга гореща тематика пред нашата медия, която вълнува обществото. Той разкри своята концепция за създаване на мемориал на основателите на българската страна на мястото на Паметника на руската войска в Княжеската градина.
- Г-н Контрера, следващ драматичен случай на пътя, на 6 май на бул. Сливница, при който починаха млади почтени хора. Отново ставаме очевидци на това по какъв начин институциите трансферират виновността една на друга и никой не поема отговорност за случилото се. Днес министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев съобщи, че Министерство на вътрешните работи подхваща от дълго време ограничения, „ това, което обаче, не е задоволително, е, че няма резултати “. По думите му има тематики, измежду които сигурността по пътищата и домашното принуждение, по които Министерство на вътрешните работи единствено не може да се оправи. Как бихте коментирали тази реакция и какви дейности в незабавен порядък са нужни за попречване на сходни случаи?
Действително институциите се сещат за проблемите, когато се случи някоя покруса. Когато Семерджиев умъртви двете девойки на бул. „ Черни връх “, аз разясних пред медиите, че диалогът за пътната сигурност окончателно е просрочен. Това преди година и нещо. Оттогава до момента нещата не са се трансформирали ни на йота. За страдание, от лятото на 2020 година действително ние като хора живеем в една безредица по улиците и това се усеща от жителите. Дефицитите са на няколко равнища, преди всичко законодателни, тъй като явно правната рамка сега е прекомерно демократична. Хората, които нарушават закона, които правят закононарушение, управлявайки транспортни средства, в доста от случаите се разминават извънредно леко, което основава чувството за безотговорност. В организационно отношение Министерство на вътрешните работи за мен е не в будна, а в една същинска кома, което се дължи на неумелото и несъответстващо ръководство в последните три години. Министър Демерджиев в своя мандат инкасира една камара провали и аз не знам за какво още този човек, от кумова срама най-малко, не си е подал оставката. Така или другояче това, което би могъл да направи сега, е в незабавен порядък да реорганизира работата на структурите в цялото ведомство и да изкара цялата жива мощ на улицата. А не постройките на Министерство на вътрешните работи да преливат от чантаджии и служители, които единствено пишат писма, до момента в който, както се оказва, на улицата няма кой да работи, няма кой да управлява, да ревизира и така нататък Разговорът сега се концентрира във връзка с София, само че дано да се създадат мнения с хора от дребни обитаеми места, да забележим там какъв надзор има изобщо, и отговорът ще бъде, че „ няма никакъв “. За мен в този си тип Министерство на вътрешните работи повече пречи, в сравнение с оказва помощ на жителите и е време в бранш „ Сигурност “ да стартира един доста сериозен диалог. Всичките тези служби за сигурност да бъдат тотално преформатирани. Не просто да сменим някакви хора, а по нов метод да структурираме цялата система, тъй като тази явно не работи, и то се вижда и се усеща от хората.
- Министър Демерджиев съобщи обаче, че Министерство на вътрешните работи не може да покрие всички дефицити в страната и не е склонен всички упреци да бъдат ориентирани към вътрешното министерство. В тази връзка той насочи рецензии и към Столична община, и към АПИ.
- Част от рецензиите, които насочва министърът на вътрешните работи, и към Столична община, и към АПИ, имат ненапълно съображение, само че в последна сметка виждаме, че политическото, управническото безвремие в страната дава своите резултати. Нека да си напомним, че с помощта на „ Промяната “ действително ние нямаме пътна поддръжка от няколко години. Нека да си напомним, че съвсем ще изкараме и 2023 година без бюджет, което значи, че общините даже да имат огромно предпочитание да трансформират някои неща, няма по какъв начин да го създадат. Това, което виждаме е, че никой не желае да носи отговорност за своите дейности или бездействия и все отговорен е някой различен. Но не може да се въртим в този циничен кръг до безконечност!
- Борис Бонев и „ Спаси София “ оферират метаморфоза на градското пространство за да се понижат заплахите по улиците и да се обезпечи безвредна среда за хората, като към този момент са подели такава акция. На страницата си във Facebook от гражданската организация даже са качили видео, което илюстрира концепцията им. Как гледате на тази самодейност. Това би ли решило проблемите, свързани с сигурността по пътищата в градска среда?
- Проекто-кандидатът за кмет на София има разнообразни хрумвания, някои от които много екзотични и ексцентрични, някои от които доста рискови – да вземем за пример, концепцията им на Ларгото да се слагат пешеходни пътеки. Според мен, макар че се показват за специалисти в областта на превоза и градското устройство, това са хора, които главно работят на фотошоп. Ето за какво, към техните хрумвания би трябвало да се подхожда доста деликатно. Да не приказваме, че последният случай на „ Сливница “ в действителност е на пешеходна пътека. В този ред на мисли, ние имаме проблем с дисциплината и държанието на водачите на моторни транспортни средства по принцип. Дори на последната сесия на Столичния общински съвет, когато самият Бонев беше срещу това да се вършат проби за опиати на водачите, забележете, доста забавно, аз му споделих …, че колкото и мантинели, и ограждения да сложим на всички места, в случай че не се съблюдават разпоредбите за придвижване, резултатите ще бъдат такива. Не може да се държиш като башибозук и да разчиташ, че мантинелата или тръбно решетъчният парапет ще те опазят.
- Тук към този момент в действителност стигаме до огромната тематика за цялостното държание на пътя и отговорността на водачите към личния живот и този на всички участници в придвижването, което би трябвало да се възпитава от най-ранна детска възраст.
Това, което най-вече липсва във връзка с пътната сигурност е предварителната защита. Там не се прави съвсем нищо. Преди повече от две години внесох един отчет с ограничения, ориентирани тъкмо към предварителна защита, и то на децата, на учениците. Докладът беше признат от общинския съвет. Има решение за тази стратегия, само че от нея не се извърши нищо, тъй като тя стана жертва на административното блъскане сред направлението по обучение и направлението по превоз поради бюджета. Защото някой, някъде е решил, че тази активност ще бъде в образованието. Написа се там, а в действителност визира транспортни тематики, и най-после не се случи нищо. Това е образец по какъв начин всяко едно положително начинание може да бъде торпилирано от служители.
- И към една друга тематика, която Вие сте взели драговолно. В ход е гражданска самодейност за създаване на български монумент на мястото на Паметника на руската войска в Княжеската градина в София. Вече е имало разисквания и е почнала работа по правенето на отчета за ориста на ПСА, който да се внесе в СОС. Разкажете малко повече защо става въпрос?
- Ситуацията е доста забавна. Има едно да го назовем полупожелателно решение на СОС за преместването на Паметника на руската войска от 9 март тази година. И още тогава аз в залата на общинския съвет от името на Вътрешна македонска революционна организация лансирах концепцията това пространство да бъде осмислено по нов метод. Не просто да остане някаква празна повърхност, а там да бъде построен Мемориал на създателите на българската страна. Направих го и подкрепям тази концепция с желанието да се опитаме по някакъв метод да обединим обществото към една национална и безспорна за мен идея като издигането на паметник на Кубрат, Аспарух, Крум и Цар Борис Покръстител, какъвто нямаме в София. Подобна концепция развива и гражданската самодейност „ Искам български монумент “. Зад нея стоят младежи от разнообразни организации и сдружения. Аз се веселя, че този диалог стартира, пристигнало му е времето и считам, че в хода на полемиките ще успеем да се обединим към концепция за български монумент, какво обръщение да носи той, какво да бъде неговото оформление. Затова с сътрудника общински консултант юрист Михаил Петров приготвяме отчет, който общо взето да даде легалната опора за едни такива разисквания. На първо място предлагаме да бъде взето решение в това пространство да се построи подобен народен мемориал, след това да се създаде задание от основния проектант за този отбор и, несъмнено, да се организира конкурс, пък резултатите от него да бъдат одобрени от общинския съвет и да бъде определен най-хубавият план. Общо взето това е като идея.
- Кога очаквате, че ще се случи демонтирането и преместването на Паметника на руската войска, с цел да може оттова нататък да бъде осъществена Вашата концепция?
- Този въпрос би трябвало да бъде заложен към регионалния шеф на София. А във връзка с концепцията за Национален мемориал „ Създателите на българската страна “ ние имаме упоритостта през идващите дни отчетът да бъде подготвен, да бъде импортиран и в действителност около неговото разискване да стартира тази огромна полемика – какво да има в Княжеската градина на мястото на Паметника на руската войска.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ