Зеленият преход става с технологии, не с рязане на мощности
Проектите за бъдещата промяна на комплекса " Марица Изток " са доста, и напълно не са единствено тези, които ще бъдат подпомагани от другите европейски проекти и фондове. Има и такива, които могат да се случат по изцяло пазарни условия, само че следва да се проучва икономическата логичност на всяка опция. Инвеститорите и производителите на сила имат потребност от взор от горната страна - на държавна експертна група, с цел да не остават проектите на хартия, а преходът да стане с минимални разноски за обществото. Това разяснява в изявление за Mediapool Иван Цанков, изпълнителен дирекор на AES България, ръководеща най-модерната и спазваща екоизискванията въглищна централа у нас Топлоелектрическа централа " AES Гълъбово " и вятърния парк " Св. Никола " край Каварна.
Спаред него няма колизия сред въглища и ВЕИ, всичко е въпрос на верен енергиен микс и балансиране на системата, което единствено с парк за акумулатори за съхранине на сила няма да стане, а трябват съвременни и щадящи околната среда базови енергийни мощности.
Г-н Цанков, заложените в Плана за възобновяване и резистентност 40 % понижение на въглеродните излъчвания до края на 2025 година, които се чака да дойдат главно от въглищните централи, постижими ли са?
Технически да, тъй като значи последователно ограничение на производството на обособените ТЕЦ-ове. Те даже са изброени в приложението на проекта. Но доста по-важна е икономическата страна, изключително в подтекста на енергийния микс на България и геополитическата обстановка.
Въглищата са български запас и са част от енергийната ни самостоятелност. Топлоелектрическа централа, като се изключи че подсигуряват сигурността на доставките, също по този начин дават значими систематични услуги по поддръжка стабилитета на цялата енергийна мрежа в страната. И всяко едно ограничаване на тези предоставяни услуги или на производството би могло да заплаши сигурността на доставките. Затова от практическа и икономическа позиция това е голословно.
И въпреки всичко това е записан ангажимент в проекта и би трябвало да се извърши. Какъв ще е икономическият резултат за самите Топлоелектрическа централа, за работещите в тях, за целия район, както и върху цените на електрическата енергия? Правен ли е подобен разбор?
Надявам се, че подобен разбор е юридически от хората, които са писали Плана за възобновяване и са поели уговорките в него.
Има разновидности да не се лимитира производството на въглищните централи. Тепърва ще се вършат разбори да вземем за пример за изгаряне на въглища в композиция с биомаса или боклуци. Това ненапълно би довело до опазване на създаденото количество електрическа енергия, само че с понижени излъчвания въглероден двуокис. Друг вид е вложения в съществуващите мощности за повишение успеваемостта им и с по-малко въглища да се създават същите количества електрическа енергия. Това е въпрос на разбор на технологии и комбинации.
Все отново едвам в този момент видяхме проекта в окончателния му тип и занапред ще се проучва какво да се прави. Но директното ограничение на производството на Топлоелектрическа централа няма да е добре за енергийната система.
Колко време ще лишават тези разбори? 2026 година е единствено след четири години, а ви би трябвало и време да извършите вложенията.
Това не би трябвало да отнеме доста време. До няколко месеца считам, че всеки от производителите би трябвало да има концепция какво ще направи за своите активи.
Специално в нашия случай, на концептуално равнище сме разглеждали благоприятни условия за подмяна на част от горивната база с газ, биомаса или модифицирани боклуци (SRF). Но предстоят задълбочените разбори, с цел да се види действително за какви вложения става дума и дали те ще са оправдани по отношение на развиването на пазара на електрическа енергия, от една страна, и на квоти – от друга.
Казахте и горене на боклуци. Не се ли опасявате от митинги на природозащитници, както това стана с желанията на Топлоелектрическа централа " Бобов дол " и " Брикел " да горят с въглищата и отпадък или смятате да инвестирате в запазване на околната среда?
Анализът за изгаряне на боклуци също следва и част от него ще е отражението на различните горива върху околната среда. Трябва да е ясно в случай че горим 5 или 10 % боклук в микс с лигнитни въглища, по какъв начин той ще се отрази върху всички екопараметри на нашия Топлоелектрическа централа. Дали в случай че стартираме да горим боклук, с цел да понижим въглеродния двуокис, няма да сме в превишение на рестриктивните мерки да вземем за пример за азот, прахуляк и останалите следени излъчвания.
Може би би трябвало да е ясно и от кое място ще идва отпадъкът!? Идеята на вицепремиера Асен Василев за преместване на завода за произвеждане на сила от RDF гориво от отпадъците на София в комплекса " Марица Изток " остава ли като вид такава мощ за " зелената промяна на комплекса?
Не знам до каква степен са стигнали анализите на страната по тази концепция. За Топлоелектрическа централа AES Гълъбово, не става въпрос просто за боклук или за RDF гориво, а за в допълнение модифициран боклук, който е рафиниран и съставлява гранули, които след това се смилат в нашите мелници. Чисто софтуерно ние няма по какъв начин просто да горим боклук. В нашия бойлер се вкарват смлени на прахуляк въглища и те би трябвало да се миксират с гориво със същата консистенция. Не може да вкараме една бала и да я горим. Тя би трябвало да се преработи в SRF (Solid Recovered Fuel ) т.е. високо калоричен модифициран боклук. В България няма цех за такава преправка, само че има такава процедура в западни страни като Англия, Нидерландия и Италия. Ако има интерес към такава мощ, тя би трябвало да е в общия подтекст на тактика за ръководството и преработката на отпадъците в страната.
В момента не са ли прекомерно доста концепциите и плановете за въглищната преработка? Остава усещането, че са доста компаниите, които желаят да се възползват от " зелените " пари от европейските фондове и са дейни в предлаганите от тях планове за декарбонизация. Как се ориентирате в толкоз доста проекти? Да не стане по този начин парите да отидат най-много за консултанти?
Подходът от наша страна е всяка инвестиция да има икономическа логичност, тествана във финансов модел, в който да се отчетат всички входящи данни и упованията, които имаме отсега нататък. Може даже да се окаже, че има вложения, които нямат потребност от никакво подкрепяне. Не е наложително да се случват единствено вложения, които ще бъдат подпомагани по линия на някакви фондове. Този за възобновяване и резистентност е единствено един от всичките принадлежности, който може да бъде употребен. Има още доста други планове, които могат да се случат, в случай че вложител откри стопански смисъл в тях.
За страдание проектът за възобновяване изпревари енергийната ни тактика и фунията на логиката е обърната на назад, съгласно мен. Аз съм надълбоко уверен, че всичко би трябвало да стартира от дълготрайната визия на България за развиването на енергийния ѝ бранш – енергийната ни тактика.
Според изказвания няма потребност от енергийна тактика в случай, че имаме проекта " Енергетика и климат " и проекта за възобновяване.
Не съм склонен. Планът за възобновяване и резистентност е фокусиран върху стопанската система след Covid пандемията и бе смесен с задачите на Зелената договорка, само че той не може да замести една енергийна тактика, която е по-дълбок и съответен документ за характерен бранш.
Ще дам за образец по какъв начин Американската комерсиална камара в България (АмЧам) разпореди правенето на отчет за електроенергийния бранш на интернационалната компания Compass Lexеcon, който стъпи на настоящия енергиен микс на България и дълготрайните цели на Еврокомисията за понижение на въглеродните излъчвания с 55% до 2030 година и цялостна въглеродна индиферентност до 2050 година Докладът даде сюжети за смяна на микса и къде би трябвало да се влага, с цел да се реализиран задачите на Европейска комисия при минимални разноски за обществото. Този разбор може да е добра основа за същинска енергийна тактика. Той демонстрира по какъв начин може да се изпълнят задачите на Зелената договорка по щадящ метод за българското общество. Това е допустимо с увеличение на вложенията във ВЕИ, само че със опазване на Топлоелектрическа централа за стабилността на системата и енергийната самостоятелност на България.
Докладът бе направен преди съветската инвазия в Украйна, а в този момент изводите му се удостоверяват още повече. Имаше сходни отчети и от Асоциацията на индустриалния капитал, както и от ВЕИ бизнеса. Те също могат да послужат за основа на една нова енергийна тактика. Но проектът за възобновяване не може да размени енергийна тактика, тъй като е проект, в който държавното управление е фиксирало браншове и политики, които счита, че би трябвало да бъдат подкрепени.
Има ли колизия сред въглищата и ВЕИ-тата и с плановете за предпазване на сила, които излизат на напред във времето в европейската, а и националната политика?
За някой може да има такава, само че хората от енергийния бранш са наясно, че колизия няма. Всяка технология е нужна за времето си. За да стигнем до такава степен, закъдето сме тръгнали - микс от нуклеарна сила, ВЕИ и акумулатори за предпазване, с цел да има нулеви СО2 излъчвания, би трябвало временен интервал и в него въглищата са доста нужни, до момента в който се осъществят вложенията в новаторски зелени технологии.
Няма по какъв начин с магическа пръчка да стане по този начин, че като легнем през днешния ден, да се събудим със напълно нов енергиен микс в утрешния ден. За да може това да стане и да се подсигурява сигурността на електроснабдяването, би трябвало да се опрем на въглищата. Аз не споделям, че през 2050 година ще се горят въглища. Най-вероятно няма, или ще се горят, само че въглеродните им излъчвания ще се улавят и съхраняват. Идеята за подобен план у нас не влезе в проекта за възобновяване, само че е допустимо страната да го развие редом.
Европарламентът неотдавна предложи на Еврокомисията системи за хващане на СО2 да бъдат подпомагани от бъдещи европейски фондове. Може ли български подобен план да получи безплатно финансиране?
Смятам, че България има огромен капацитет за такава система за хващане на СО2. Ние в комплекса към този момент работим по подобен план с Минно-геоложкия университет и първата му фаза сподели, че има геоложка конструкция в огромна непосредственост до " Марица Изток ", която е подобаваща за предпазване на въглероден двуокис. Трябва да се довърши този разбор, да се употребяват и вероятно европейски запаси, с цел да се види какъв брой би коствало такова решение, и то да бъде съпоставено с останалите други възможности.
Ако кажем, че едно изцяло решение на казуса с СО2 излъчванията напълно условно коства 3 милиарда лева, тази сума сама по себе си звучи доста висока. Но в същото време, в случай че се регистрира, че при затваряне на мощности, десетки хиляди хора и фамилии ще се нуждаят от нови работни места, от обществено подкрепяне може да се окаже, че дълготрайно има смисъл от такава инвестиция даже в случай че тя е финансирана от държавния бюджет. Защото това значи самостоятелност от разтърсвания на енергийни тържища, импорт на газ и геополитически земетресения. И може да се окаже, че тези 3 милиарда лева, или 5 милиарда лева или 2 милиарда лева, въобще не са доста по отношение на другите други възможности.
Представете си създадена система за дълготрайно прилагане на български запас, с наличните съоръжения в комплекса, със опазване на работните места и в това време не емитираш въглеродни излъчвания – това е евентуално решение, от което всички биха спечелили.
Представената от " Нуклеон " като част от съдействието на страната с Gemcorp и IP3 концепция за потребление на въглеродните излъчвания в комплекса " Марица Изток " за произвеждане на метанол и потреблението му за химически артикули химера ли е?
Не бих го нарекъл химера, тъй като съм осведомен единствено с концепцията му, само че не и с детайлите. Проектът звучи доста забавно, тъй като е опция на всичко останало, което се случва. Това е план, който наподобява ще резервира всичко, което имаме, и ще притегли нови вложения в комплекса, които може да са си от взаимна изгода. И в случай че една част от въглеродния двуокис се съхранява, друга се употребява като суровина за произвеждане на други артикули и има нови вложения, това е забавно. Но занапред би трябвало да забележим финансовия му модел и каква ще е евентуалната ни роля и присъединяване в него. Трябват ни детайлите, с цел да е ясно какво се случва поетапно и да се реши дали са стопански издържани калкулациите зад този план.
Пак се връщам на въпроса по какъв начин ще се реши кой от множеството планове ще се осъществя, с цел да не останат те по чекмеджетата и да не се случи действителната промяна? Това решение единствено на засегнатите от новите екоизисквания мощности ли е?
В последната година и половина сме взели участие в презентации на всевъзможни планове - този на " Нуклеон ", за улавянето на излъчвания, за произвеждане на водород. Проектите са толкоз доста, че много компании от бранша се обединихме към мнението, че ние самите няма по какъв начин да преценим кой от тях би бил най-реализируем. Затова би било уместно да се сътвори работна група на равнище Министерски съвет или Министерство на енергетиката, която да събере детайлната информация за всеки от тези планове, да ги проучва и да се каже този става, този – не, и да се концентрираме върху тези с стопански смисъл. Предложихме това преди няколко месеца с сътрудници от бранша, промишлеността и синдикатите.
Но явно няма такава експертна група.
Доколкото знам към момента не. А е извънредно значимо да има звено за оценка на другите възможности. Сред тях е и сложна разработка за решение на проблемите на " Марица Изток " на няколко университета (ТУ, ХТМУ и МГУ), която бе финансирана от Министерството на образованието. Тя също е забавна. Оценката на другите възможности за бъдещето на стратегически комплекс като Марица Изток не е в ръцете на обособените вложители и е нужен последователен и сложен метод под управлението на страната и локалните управляващи с присъединяване на всички заинтригувани страни.
Бавят се и териториалните проекти за промяна на три от въглищните региони, които ще отворят достъпа до настрана еврофинансиране. Да не стане по този начин, че дотации има, само че България няма да успее да се възползва от тях?
Не съм последовател на оправданията, само че цялата предходна година бе белязана от политически турбуленции. Става въпрос за стратегически документи. Макар и забавени, дано се забавят още малко, в случай че би трябвало, само че да станат на практика използвани, действителни планове, които да привлекат вложители, в сравнение с да се бърза и да се направи нещо, което след време може да се окаже, че хваща някъде прахуляк, или както казахте: Изхарчени са пари за нещо, от което никой няма интерес.
Виждате ли измежду заложените в проекта за възобновяване енергийни планове такива, които са противоречиви за реализация? Може ли подобен да се окаже този за създаване на мрежа от акумулатори за предпазване на сила.
Винаги има заплаха някой план да не се случи. Планът е реалност и получи доста позитивни оценки от Европейска комисия.
Проектът за парк от акумулатори е доста упорит, само че в последна сметка човек е толкоз огромен, колкото са огромни фантазиите му. Според мен планът е постижим, само че доста значимо е оптимално бързо да се построи нормативната и регулаторна рамка за такива акумулатори. В момента такава няма у нас. А в случай че аз като вложител желая да се възползвам от опцията за предпазване на сила в България, би трябвало да си направя бизнес модела – какви доходи ще обезпечи батерията, по какъв начин ще ги осъществя. Надявам се в най-скоро време да има регулации и на тяхна база да се реши инвеститорският интерес. Аз мога да кажа, че в AES като притежател на най-големия вятърен парк в България – " Св. Никола " край Каварна, и като производител на акумулатори за предпазване на сила, сме анализирали план за апаратура на такава батерия там, само че икономическите планове все още не дават позитивен резултат. Ето за какво е основно значимо да се създаде регулаторната база и да се сътвори пазарен модел, който ще притегли вложители в такива планове.
Смятате ли, че сходен батериен парк може да е балансьор на енергийната система и с такава мощ да се заменят базовите въглищни централи, поради предстоящата агресия на ВЕИ плановете?
Батерията е доста подобаваща технология за изглаждане на кратковременни небаланси в системата и идеално балансира ВЕИ-тата, само че няма по какъв начин да замести въглищните мощности. През зимата, когато 14 часа в денонощието няма слънце, а промишлеността и семействата имат потребност от електрическа енергия, би трябвало базова мощ, която да я създава. Няма батерия, която може да отдава ток 14 часа. Така че батериите са положителни за краткосрочни разтърсвания в мрежата. Затова, в случай че в България се извеждат от употреба последователно базови мощности, това би трябвало да става единствено при въвеждането на нови заместващи базови мощности. Отново се връщам на разбора на АмЧам, че отпадането на въглищните централи занапред до 2035-2040 година е обвързвано със заместващи мощности, като другите възможности са газ и атомна сила. Но поради волатилността на газовите пазари, мисля, че е безалтернативно построяването на нови нуклеарни мощности.
Спаред него няма колизия сред въглища и ВЕИ, всичко е въпрос на верен енергиен микс и балансиране на системата, което единствено с парк за акумулатори за съхранине на сила няма да стане, а трябват съвременни и щадящи околната среда базови енергийни мощности.
Г-н Цанков, заложените в Плана за възобновяване и резистентност 40 % понижение на въглеродните излъчвания до края на 2025 година, които се чака да дойдат главно от въглищните централи, постижими ли са?
Технически да, тъй като значи последователно ограничение на производството на обособените ТЕЦ-ове. Те даже са изброени в приложението на проекта. Но доста по-важна е икономическата страна, изключително в подтекста на енергийния микс на България и геополитическата обстановка.
Въглищата са български запас и са част от енергийната ни самостоятелност. Топлоелектрическа централа, като се изключи че подсигуряват сигурността на доставките, също по този начин дават значими систематични услуги по поддръжка стабилитета на цялата енергийна мрежа в страната. И всяко едно ограничаване на тези предоставяни услуги или на производството би могло да заплаши сигурността на доставките. Затова от практическа и икономическа позиция това е голословно.
И въпреки всичко това е записан ангажимент в проекта и би трябвало да се извърши. Какъв ще е икономическият резултат за самите Топлоелектрическа централа, за работещите в тях, за целия район, както и върху цените на електрическата енергия? Правен ли е подобен разбор?
Надявам се, че подобен разбор е юридически от хората, които са писали Плана за възобновяване и са поели уговорките в него.
Има разновидности да не се лимитира производството на въглищните централи. Тепърва ще се вършат разбори да вземем за пример за изгаряне на въглища в композиция с биомаса или боклуци. Това ненапълно би довело до опазване на създаденото количество електрическа енергия, само че с понижени излъчвания въглероден двуокис. Друг вид е вложения в съществуващите мощности за повишение успеваемостта им и с по-малко въглища да се създават същите количества електрическа енергия. Това е въпрос на разбор на технологии и комбинации.
Все отново едвам в този момент видяхме проекта в окончателния му тип и занапред ще се проучва какво да се прави. Но директното ограничение на производството на Топлоелектрическа централа няма да е добре за енергийната система.
Колко време ще лишават тези разбори? 2026 година е единствено след четири години, а ви би трябвало и време да извършите вложенията.
Това не би трябвало да отнеме доста време. До няколко месеца считам, че всеки от производителите би трябвало да има концепция какво ще направи за своите активи.
Специално в нашия случай, на концептуално равнище сме разглеждали благоприятни условия за подмяна на част от горивната база с газ, биомаса или модифицирани боклуци (SRF). Но предстоят задълбочените разбори, с цел да се види действително за какви вложения става дума и дали те ще са оправдани по отношение на развиването на пазара на електрическа енергия, от една страна, и на квоти – от друга.
Казахте и горене на боклуци. Не се ли опасявате от митинги на природозащитници, както това стана с желанията на Топлоелектрическа централа " Бобов дол " и " Брикел " да горят с въглищата и отпадък или смятате да инвестирате в запазване на околната среда?
Анализът за изгаряне на боклуци също следва и част от него ще е отражението на различните горива върху околната среда. Трябва да е ясно в случай че горим 5 или 10 % боклук в микс с лигнитни въглища, по какъв начин той ще се отрази върху всички екопараметри на нашия Топлоелектрическа централа. Дали в случай че стартираме да горим боклук, с цел да понижим въглеродния двуокис, няма да сме в превишение на рестриктивните мерки да вземем за пример за азот, прахуляк и останалите следени излъчвания.
Може би би трябвало да е ясно и от кое място ще идва отпадъкът!? Идеята на вицепремиера Асен Василев за преместване на завода за произвеждане на сила от RDF гориво от отпадъците на София в комплекса " Марица Изток " остава ли като вид такава мощ за " зелената промяна на комплекса?
Не знам до каква степен са стигнали анализите на страната по тази концепция. За Топлоелектрическа централа AES Гълъбово, не става въпрос просто за боклук или за RDF гориво, а за в допълнение модифициран боклук, който е рафиниран и съставлява гранули, които след това се смилат в нашите мелници. Чисто софтуерно ние няма по какъв начин просто да горим боклук. В нашия бойлер се вкарват смлени на прахуляк въглища и те би трябвало да се миксират с гориво със същата консистенция. Не може да вкараме една бала и да я горим. Тя би трябвало да се преработи в SRF (Solid Recovered Fuel ) т.е. високо калоричен модифициран боклук. В България няма цех за такава преправка, само че има такава процедура в западни страни като Англия, Нидерландия и Италия. Ако има интерес към такава мощ, тя би трябвало да е в общия подтекст на тактика за ръководството и преработката на отпадъците в страната.
В момента не са ли прекомерно доста концепциите и плановете за въглищната преработка? Остава усещането, че са доста компаниите, които желаят да се възползват от " зелените " пари от европейските фондове и са дейни в предлаганите от тях планове за декарбонизация. Как се ориентирате в толкоз доста проекти? Да не стане по този начин парите да отидат най-много за консултанти?
Подходът от наша страна е всяка инвестиция да има икономическа логичност, тествана във финансов модел, в който да се отчетат всички входящи данни и упованията, които имаме отсега нататък. Може даже да се окаже, че има вложения, които нямат потребност от никакво подкрепяне. Не е наложително да се случват единствено вложения, които ще бъдат подпомагани по линия на някакви фондове. Този за възобновяване и резистентност е единствено един от всичките принадлежности, който може да бъде употребен. Има още доста други планове, които могат да се случат, в случай че вложител откри стопански смисъл в тях.
За страдание проектът за възобновяване изпревари енергийната ни тактика и фунията на логиката е обърната на назад, съгласно мен. Аз съм надълбоко уверен, че всичко би трябвало да стартира от дълготрайната визия на България за развиването на енергийния ѝ бранш – енергийната ни тактика.
Според изказвания няма потребност от енергийна тактика в случай, че имаме проекта " Енергетика и климат " и проекта за възобновяване.
Не съм склонен. Планът за възобновяване и резистентност е фокусиран върху стопанската система след Covid пандемията и бе смесен с задачите на Зелената договорка, само че той не може да замести една енергийна тактика, която е по-дълбок и съответен документ за характерен бранш.
Ще дам за образец по какъв начин Американската комерсиална камара в България (АмЧам) разпореди правенето на отчет за електроенергийния бранш на интернационалната компания Compass Lexеcon, който стъпи на настоящия енергиен микс на България и дълготрайните цели на Еврокомисията за понижение на въглеродните излъчвания с 55% до 2030 година и цялостна въглеродна индиферентност до 2050 година Докладът даде сюжети за смяна на микса и къде би трябвало да се влага, с цел да се реализиран задачите на Европейска комисия при минимални разноски за обществото. Този разбор може да е добра основа за същинска енергийна тактика. Той демонстрира по какъв начин може да се изпълнят задачите на Зелената договорка по щадящ метод за българското общество. Това е допустимо с увеличение на вложенията във ВЕИ, само че със опазване на Топлоелектрическа централа за стабилността на системата и енергийната самостоятелност на България.
Докладът бе направен преди съветската инвазия в Украйна, а в този момент изводите му се удостоверяват още повече. Имаше сходни отчети и от Асоциацията на индустриалния капитал, както и от ВЕИ бизнеса. Те също могат да послужат за основа на една нова енергийна тактика. Но проектът за възобновяване не може да размени енергийна тактика, тъй като е проект, в който държавното управление е фиксирало браншове и политики, които счита, че би трябвало да бъдат подкрепени.
Има ли колизия сред въглищата и ВЕИ-тата и с плановете за предпазване на сила, които излизат на напред във времето в европейската, а и националната политика?
За някой може да има такава, само че хората от енергийния бранш са наясно, че колизия няма. Всяка технология е нужна за времето си. За да стигнем до такава степен, закъдето сме тръгнали - микс от нуклеарна сила, ВЕИ и акумулатори за предпазване, с цел да има нулеви СО2 излъчвания, би трябвало временен интервал и в него въглищата са доста нужни, до момента в който се осъществят вложенията в новаторски зелени технологии.
Няма по какъв начин с магическа пръчка да стане по този начин, че като легнем през днешния ден, да се събудим със напълно нов енергиен микс в утрешния ден. За да може това да стане и да се подсигурява сигурността на електроснабдяването, би трябвало да се опрем на въглищата. Аз не споделям, че през 2050 година ще се горят въглища. Най-вероятно няма, или ще се горят, само че въглеродните им излъчвания ще се улавят и съхраняват. Идеята за подобен план у нас не влезе в проекта за възобновяване, само че е допустимо страната да го развие редом.
Европарламентът неотдавна предложи на Еврокомисията системи за хващане на СО2 да бъдат подпомагани от бъдещи европейски фондове. Може ли български подобен план да получи безплатно финансиране?
Смятам, че България има огромен капацитет за такава система за хващане на СО2. Ние в комплекса към този момент работим по подобен план с Минно-геоложкия университет и първата му фаза сподели, че има геоложка конструкция в огромна непосредственост до " Марица Изток ", която е подобаваща за предпазване на въглероден двуокис. Трябва да се довърши този разбор, да се употребяват и вероятно европейски запаси, с цел да се види какъв брой би коствало такова решение, и то да бъде съпоставено с останалите други възможности.
Ако кажем, че едно изцяло решение на казуса с СО2 излъчванията напълно условно коства 3 милиарда лева, тази сума сама по себе си звучи доста висока. Но в същото време, в случай че се регистрира, че при затваряне на мощности, десетки хиляди хора и фамилии ще се нуждаят от нови работни места, от обществено подкрепяне може да се окаже, че дълготрайно има смисъл от такава инвестиция даже в случай че тя е финансирана от държавния бюджет. Защото това значи самостоятелност от разтърсвания на енергийни тържища, импорт на газ и геополитически земетресения. И може да се окаже, че тези 3 милиарда лева, или 5 милиарда лева или 2 милиарда лева, въобще не са доста по отношение на другите други възможности.
Представете си създадена система за дълготрайно прилагане на български запас, с наличните съоръжения в комплекса, със опазване на работните места и в това време не емитираш въглеродни излъчвания – това е евентуално решение, от което всички биха спечелили.
Представената от " Нуклеон " като част от съдействието на страната с Gemcorp и IP3 концепция за потребление на въглеродните излъчвания в комплекса " Марица Изток " за произвеждане на метанол и потреблението му за химически артикули химера ли е?
Не бих го нарекъл химера, тъй като съм осведомен единствено с концепцията му, само че не и с детайлите. Проектът звучи доста забавно, тъй като е опция на всичко останало, което се случва. Това е план, който наподобява ще резервира всичко, което имаме, и ще притегли нови вложения в комплекса, които може да са си от взаимна изгода. И в случай че една част от въглеродния двуокис се съхранява, друга се употребява като суровина за произвеждане на други артикули и има нови вложения, това е забавно. Но занапред би трябвало да забележим финансовия му модел и каква ще е евентуалната ни роля и присъединяване в него. Трябват ни детайлите, с цел да е ясно какво се случва поетапно и да се реши дали са стопански издържани калкулациите зад този план.
Пак се връщам на въпроса по какъв начин ще се реши кой от множеството планове ще се осъществя, с цел да не останат те по чекмеджетата и да не се случи действителната промяна? Това решение единствено на засегнатите от новите екоизисквания мощности ли е?
В последната година и половина сме взели участие в презентации на всевъзможни планове - този на " Нуклеон ", за улавянето на излъчвания, за произвеждане на водород. Проектите са толкоз доста, че много компании от бранша се обединихме към мнението, че ние самите няма по какъв начин да преценим кой от тях би бил най-реализируем. Затова би било уместно да се сътвори работна група на равнище Министерски съвет или Министерство на енергетиката, която да събере детайлната информация за всеки от тези планове, да ги проучва и да се каже този става, този – не, и да се концентрираме върху тези с стопански смисъл. Предложихме това преди няколко месеца с сътрудници от бранша, промишлеността и синдикатите.
Но явно няма такава експертна група.
Доколкото знам към момента не. А е извънредно значимо да има звено за оценка на другите възможности. Сред тях е и сложна разработка за решение на проблемите на " Марица Изток " на няколко университета (ТУ, ХТМУ и МГУ), която бе финансирана от Министерството на образованието. Тя също е забавна. Оценката на другите възможности за бъдещето на стратегически комплекс като Марица Изток не е в ръцете на обособените вложители и е нужен последователен и сложен метод под управлението на страната и локалните управляващи с присъединяване на всички заинтригувани страни.
Бавят се и териториалните проекти за промяна на три от въглищните региони, които ще отворят достъпа до настрана еврофинансиране. Да не стане по този начин, че дотации има, само че България няма да успее да се възползва от тях?
Не съм последовател на оправданията, само че цялата предходна година бе белязана от политически турбуленции. Става въпрос за стратегически документи. Макар и забавени, дано се забавят още малко, в случай че би трябвало, само че да станат на практика използвани, действителни планове, които да привлекат вложители, в сравнение с да се бърза и да се направи нещо, което след време може да се окаже, че хваща някъде прахуляк, или както казахте: Изхарчени са пари за нещо, от което никой няма интерес.
Виждате ли измежду заложените в проекта за възобновяване енергийни планове такива, които са противоречиви за реализация? Може ли подобен да се окаже този за създаване на мрежа от акумулатори за предпазване на сила.
Винаги има заплаха някой план да не се случи. Планът е реалност и получи доста позитивни оценки от Европейска комисия.
Проектът за парк от акумулатори е доста упорит, само че в последна сметка човек е толкоз огромен, колкото са огромни фантазиите му. Според мен планът е постижим, само че доста значимо е оптимално бързо да се построи нормативната и регулаторна рамка за такива акумулатори. В момента такава няма у нас. А в случай че аз като вложител желая да се възползвам от опцията за предпазване на сила в България, би трябвало да си направя бизнес модела – какви доходи ще обезпечи батерията, по какъв начин ще ги осъществя. Надявам се в най-скоро време да има регулации и на тяхна база да се реши инвеститорският интерес. Аз мога да кажа, че в AES като притежател на най-големия вятърен парк в България – " Св. Никола " край Каварна, и като производител на акумулатори за предпазване на сила, сме анализирали план за апаратура на такава батерия там, само че икономическите планове все още не дават позитивен резултат. Ето за какво е основно значимо да се създаде регулаторната база и да се сътвори пазарен модел, който ще притегли вложители в такива планове.
Смятате ли, че сходен батериен парк може да е балансьор на енергийната система и с такава мощ да се заменят базовите въглищни централи, поради предстоящата агресия на ВЕИ плановете?
Батерията е доста подобаваща технология за изглаждане на кратковременни небаланси в системата и идеално балансира ВЕИ-тата, само че няма по какъв начин да замести въглищните мощности. През зимата, когато 14 часа в денонощието няма слънце, а промишлеността и семействата имат потребност от електрическа енергия, би трябвало базова мощ, която да я създава. Няма батерия, която може да отдава ток 14 часа. Така че батериите са положителни за краткосрочни разтърсвания в мрежата. Затова, в случай че в България се извеждат от употреба последователно базови мощности, това би трябвало да става единствено при въвеждането на нови заместващи базови мощности. Отново се връщам на разбора на АмЧам, че отпадането на въглищните централи занапред до 2035-2040 година е обвързвано със заместващи мощности, като другите възможности са газ и атомна сила. Но поради волатилността на газовите пазари, мисля, че е безалтернативно построяването на нови нуклеарни мощности.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ