Как водата от Родопите няма да стигне до Пловдив
Проектът за водоснабдяване на Пловдив и района от каскада " Доспат - Въча " съществува от над 50 години. Изпълнението му ще понижи разноските за електрическа енергия, ще увеличи качеството на водата и ще направи системата устойчива на катаклизми, настояват специалисти. По последни калкулации реализацията ще коства към 400 млн. лева, които би трябвало да обезпечи или страната, или частно сдружение концесионер.
Годината е 2030-а; 29 обитаеми места в област Пловдив и индустриалните зони към този момент 10 години употребяват чиста планинска вода от Въча. Направената инвестиция от близо 400 млн. лева ще се изплати след още едно десетилетие, а построената система е устойчива и самостоятелна от метеорологичните условия, климатичните промени и енергийните рецесии.
Така можеше да наподобява бъдещето, в случай че по големия план за водоснабдяване на Пловдив от каскада " Доспат - Въча " към този момент се работеше. Уви, действителността е друга.
Реклама
Годината е 2022-ра, а Пловдив и близките обитаеми места се водоснабдяват с вода не от горе, от планината, а от долу - от реката. Водата идва от сондажни кладенци, построени по терасите на Марица, водата от които се изтласква чрез електрическо захранвани помпи. Системата е неустойчива и коства от ден на ден старания на водното сдружение да поддържа качеството на водата в изискуемите правила. Разходите за електричество на ВиК - Пловдив, сложиха сдружението пред заплахата от банкрут, а постоянно хората по високите етажи в града се сблъскват с ниското налягане.
Идеята да се довежда планинска вода до Пловдив от каскада " Доспат - Въча " не е нова - градът и покрайнините му въпреки всичко са в полите на Родопите. Два пъти в последните 20 години (през 2006 и през 2018 г.) обаче не съумява да получи утвърждение, с цел да започва. Така, макар че сходен вид уреди не са оригиналност за България, като да вземем за пример две трети от водните количества в София от края на предишния век се обезпечават от язовир " Искър ", и макар че планът се залага във всички стратегически документи на общината и района, реализацията му няма да се случи скоро. Най-просто казано, тъй като никой не желае да даде пари. Два плана по-късно Идеята се заражда преди към 50 години, като в края на 80-те години на предишния век, когато язовирът е носел още името " Антонивановци ", се пристъпва към планиране на водното оборудване. С бурните събития след 1989 година планът стопира.
От 90-те години до през днешния ден още два пъти е юридически опит да се рестартира - един път през 2006 година и повторно през 2018 година Първия път предпроектните изследвания са признати и е преминато към правене на абстрактен и механически план от американската компания АЕКОМ. Проектът е върнат от Министерство на регионалното развитие за доработване и премахване на механически грешки. Изведнъж обаче се оказва, че се изисква смяна в заданието и изменение на подписания контракт, и нещата завършват за цели 12 години.
През 2018 година, когато концепцията за предпроектно изследване още веднъж е възродена, регионалната администрация в Пловдив организира поредно две публични поръчки. Първата е прекъсната, защото кандидатствалите не дават отговор на заданието. При втората определеният реализатор от общо осем участника е израелската компания " Аш индъстрийз ". Договорът е подписан през август 2019 година на стойност 350 хиляди лева (без ДДС) за период 16 месеца.
Реклама
В началото на 2021 година е извършен уголемен експертен териториален съвет под управление на тогавашния регионален шеф на Пловдив Дани Каназирева, на който планът се показва и разисква, като присъединяване вземат всички ангажирани институции. Фирмата реализатор показва според заданието два концептуално разнообразни разновидността за създаване на водното оборудване, само че до избор на който и да е от тях не се стига и нататъшната работа по осъществяване на плана не продължава. Какво споделя планът След параленост проектантският екип взема решение да бъде определен по-евтиният и по-лесен за осъществяване вид. Той планува тръбопровод с обща дължина малко над 170 км.
" Основното водовземане в плана е от изравнителя на Водноелектрическа централа " Въча 2 ", което минимизира загубите на НЕК посредством потребление на енергийно модифицирани води. Надолу водопроводът е разположен по левия бряг на р. Въча, като в региона на гр. Кричим минава през съществуващия тунел на " Напоителни системи ". След изхода на тунела водопроводът се насочва към площадката на бъдещата пречиствателна станция за питейни води в местността Гергевец. Предвидено е и аварийно водовземане, което да се вкарва в деяние при положение на повреда в довеждащия тръбопровод или профилактика на Водноелектрическа централа " Въча 2 ", изяснява доцент доктор инж. Борис Цанков, зам.-ректор на УАСГ, началник на проектантския екип, работил по плана взаимно с израелската компания.
След пречиствателната станция водата ще бъде доведена до площадката на бъдещия контейнер на гр. Пловдив, а по-късно ще се насочва към съществуващата селищна водопроводна мрежа на Пловдив, изяснява още инж. Цанков, като задачата е да се резервира хидравличната картина на съществуващите водопроводи в града.
На база изследванията, направени за задачите на плана, екипът твърди, че всички потребители ще бъдат обезпечени в небосвод 50 години, а съществуващата сега система ще остане разполагаем, с цел да бъде употребена, ако такава потребност има. Преките капиталови разноски за строителството на тръбопроводите и прилежащите уреди са изчислени на към 400 млн. лева (без ДДС).
Държавата или не желае, или не знае по какъв начин да осъществя този огромен план. Доц. доктор инж. Борис Цанков, зам.-ректор на УАСГ, началник на проектантския екип
Годината е 2030-а; 29 обитаеми места в област Пловдив и индустриалните зони към този момент 10 години употребяват чиста планинска вода от Въча. Направената инвестиция от близо 400 млн. лева ще се изплати след още едно десетилетие, а построената система е устойчива и самостоятелна от метеорологичните условия, климатичните промени и енергийните рецесии.
Така можеше да наподобява бъдещето, в случай че по големия план за водоснабдяване на Пловдив от каскада " Доспат - Въча " към този момент се работеше. Уви, действителността е друга.
Реклама
Годината е 2022-ра, а Пловдив и близките обитаеми места се водоснабдяват с вода не от горе, от планината, а от долу - от реката. Водата идва от сондажни кладенци, построени по терасите на Марица, водата от които се изтласква чрез електрическо захранвани помпи. Системата е неустойчива и коства от ден на ден старания на водното сдружение да поддържа качеството на водата в изискуемите правила. Разходите за електричество на ВиК - Пловдив, сложиха сдружението пред заплахата от банкрут, а постоянно хората по високите етажи в града се сблъскват с ниското налягане.
Идеята да се довежда планинска вода до Пловдив от каскада " Доспат - Въча " не е нова - градът и покрайнините му въпреки всичко са в полите на Родопите. Два пъти в последните 20 години (през 2006 и през 2018 г.) обаче не съумява да получи утвърждение, с цел да започва. Така, макар че сходен вид уреди не са оригиналност за България, като да вземем за пример две трети от водните количества в София от края на предишния век се обезпечават от язовир " Искър ", и макар че планът се залага във всички стратегически документи на общината и района, реализацията му няма да се случи скоро. Най-просто казано, тъй като никой не желае да даде пари. Два плана по-късно Идеята се заражда преди към 50 години, като в края на 80-те години на предишния век, когато язовирът е носел още името " Антонивановци ", се пристъпва към планиране на водното оборудване. С бурните събития след 1989 година планът стопира.
От 90-те години до през днешния ден още два пъти е юридически опит да се рестартира - един път през 2006 година и повторно през 2018 година Първия път предпроектните изследвания са признати и е преминато към правене на абстрактен и механически план от американската компания АЕКОМ. Проектът е върнат от Министерство на регионалното развитие за доработване и премахване на механически грешки. Изведнъж обаче се оказва, че се изисква смяна в заданието и изменение на подписания контракт, и нещата завършват за цели 12 години.
През 2018 година, когато концепцията за предпроектно изследване още веднъж е възродена, регионалната администрация в Пловдив организира поредно две публични поръчки. Първата е прекъсната, защото кандидатствалите не дават отговор на заданието. При втората определеният реализатор от общо осем участника е израелската компания " Аш индъстрийз ". Договорът е подписан през август 2019 година на стойност 350 хиляди лева (без ДДС) за период 16 месеца.
Реклама
В началото на 2021 година е извършен уголемен експертен териториален съвет под управление на тогавашния регионален шеф на Пловдив Дани Каназирева, на който планът се показва и разисква, като присъединяване вземат всички ангажирани институции. Фирмата реализатор показва според заданието два концептуално разнообразни разновидността за създаване на водното оборудване, само че до избор на който и да е от тях не се стига и нататъшната работа по осъществяване на плана не продължава. Какво споделя планът След параленост проектантският екип взема решение да бъде определен по-евтиният и по-лесен за осъществяване вид. Той планува тръбопровод с обща дължина малко над 170 км.
" Основното водовземане в плана е от изравнителя на Водноелектрическа централа " Въча 2 ", което минимизира загубите на НЕК посредством потребление на енергийно модифицирани води. Надолу водопроводът е разположен по левия бряг на р. Въча, като в региона на гр. Кричим минава през съществуващия тунел на " Напоителни системи ". След изхода на тунела водопроводът се насочва към площадката на бъдещата пречиствателна станция за питейни води в местността Гергевец. Предвидено е и аварийно водовземане, което да се вкарва в деяние при положение на повреда в довеждащия тръбопровод или профилактика на Водноелектрическа централа " Въча 2 ", изяснява доцент доктор инж. Борис Цанков, зам.-ректор на УАСГ, началник на проектантския екип, работил по плана взаимно с израелската компания.
След пречиствателната станция водата ще бъде доведена до площадката на бъдещия контейнер на гр. Пловдив, а по-късно ще се насочва към съществуващата селищна водопроводна мрежа на Пловдив, изяснява още инж. Цанков, като задачата е да се резервира хидравличната картина на съществуващите водопроводи в града.
На база изследванията, направени за задачите на плана, екипът твърди, че всички потребители ще бъдат обезпечени в небосвод 50 години, а съществуващата сега система ще остане разполагаем, с цел да бъде употребена, ако такава потребност има. Преките капиталови разноски за строителството на тръбопроводите и прилежащите уреди са изчислени на към 400 млн. лева (без ДДС).
Държавата или не желае, или не знае по какъв начин да осъществя този огромен план. Доц. доктор инж. Борис Цанков, зам.-ректор на УАСГ, началник на проектантския екип
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ