Проектът за промени в Наредбата за опазване на околната среда

Проектът за промени в Наредбата за запазване на околната среда на Община Пловдив, който вкарва нови правила за регистрацията, разхождането и развъждането на кучета и котки, провокира стихия още преди да бъде публично признат. Под изявленията ни в обществените мрежи се вижда ясно – Пловдив е разграничен на два лагера, а разногласието „ кучкари против останалите “ в никакъв случай не е бил по-яростен. Вместо да донесе ред и успокоение, проектонаредбата към този момент води до ново напрежение, подозрения за незаконност и въпроси без отговор.
Прочетете още
TrafficNews се свърза с представители на киноложките сдружения, специалисти и организации за отбрана на животните. На този стадий не сме разкрили техен представител, който да е взел участие в диалози преди правенето на плана. „ От административна точка планът е ок, само че в случай че бе съветвана с хора, които са наясно с тематиката, можеше да се избегнат тези пунктове, които внасят напрежение. Голяма част от рестриктивните мерки и глобите съществуват и в предходната разпоредба, само че за жалост липсва ефикасен надзор. Това с трите документа, с които притежателят удостоверява владеене на кучето е изцяло безмислено. На първо място, когато човек записва кучето си в общината, той би трябвало да показа ветеринарно – медицинския паспорт и уверение за чипиране на кучето. Без тези два документа, то няма по какъв начин да бъде записано. Така, че проверяващите просто би трябвало да имат читател, с който за секунди могат да видят дали кучето е записано и има ли платена такса, вместо да карат притежателя да излиза на разходка с една директория документи. Да не приказваме, че няма по какъв начин да вземем за пример проверяващият да е сигурен, че документите са на въпросното куче “, разяснява за TrafficNews ръководителят на Пловдивското киноложко сдружение Костадин Шанков.

Ето още няколко пункта, по които текат съществени полемики:

Лимит на броя кучета и котки – мярка без законова основа

Един от най-оспорваните текстове е въвеждането на ограничаване какъв брой кучета и котки може да отглежда един притежател в парцел под режим на етажна благосъстоятелност или в общ двор. Подобни ограничавания към този момент са били отменяни от Административния съд – Варна, който приема, че общини нямат право да вкарват предели с подзаконов акт, опровержителен на Закона за отбрана на животните.
И тук поражда напълно разумният въпрос: На какъв закон се базира Община Пловдив? Ако подобен липсва, ни чака повтаряне на сюжета „ одобряваме – апелират – анулират “, а разноските от правосъдните каузи заплащат всички пловдивчани.

Забрана жители да хранят бездомни животни – мярка към този момент отменяна в съда

Проектът планува храненето на бездомни животни да бъде позволено единствено на така наречен „ зоодоброволци “. Законът за отбрана на животните обаче задължава общините да ползват стратегии за хуманно преодоляване на популацията, а не да санкционират жителите, които демонстрират състрадание.
И този текст е към този момент „ прочут “ – във Варна тъкмо такава възбрана бе анулирана като противоречаща на закона и европейските конвенции. Ако Пловдив повтори грешката, резултатът ще е предвидим.

Изискването да носим директория с хартиени документи – анахронизъм в цифровата епоха

Новото условие стопаните да носят по едно и също време ветеринарен паспорт, регистрационен ваучър и документ за заплатен налог при всяка разходка звучи като връщане обратно с две десетилетия.
Законът ясно планува, че идентификацията се прави посредством микрочип, който се ревизира за секунди с читател.
Ето за какво поражда основателният въпрос:
Защо общината чака жителите да бъдат „ ходещи архиви “, вместо контролиращите чиновници да са снабдени с читател и достъп до регистри?

Този текст освен наподобява юридически голословен, само че и рискува да докара до всеобщи актове, които след това ще падат в съда – отново за сметка на общинския бюджет.

Стимулиране на доносничество и спорове сред съседи

Още преди приемането на наредбата, атмосферата в мненията е еднопосочна: повече ненавист, повече взаимни обвинявания, повече спорове.
Проектът наподобява заложен да се ползва посредством сигнали сред жители – кой кого видял да храни животно, кой по коя алея минал, кой не носел документите си.

Вместо да успокои ситуацията, наредбата към този момент я ескалира. Въпросът тук е кардинален – съгласно ли е това с естествените правила на правовата страна и с концепцията за добросъседство в един европейски град?

Европейски стандарти? Не напълно

Докато Виена, Берлин и Брюксел развиват политики за насърчаване на виновното стопанисване – с ясни зони за разходка, прецизен надзор върху нападателните животни, регистри и имунизации – Пловдив се насочва към забрани, предели и наказания за правилните стопани.
Къде в Европа се изисква да се носят три хартиени документа при всяка разходка? Къде има предел „ до две животни в домакинство “? Къде хуманното хранене на бездомно животно е привилегия единствено на „ удостоверени лица “?

Докато общината твърди, че се приближава до европейския модел, обстоятелствата сочат друго.

Същинският проблем остава неуреден: контролът липсва

Дори най-хубавата разпоредба е безсмислена, в случай че няма кой да я управлява.
И към този миг пловдивчани виждат всекидневно:
– стопани, които не почистват;
– нападателни кучета без повод;
– нерегистрирани животни;
– липса на ефикасни кастрационни стратегии.

Дали новата разпоредба взема решение това? Или просто вкарва нови санкции, които ще пълнят общинската каса, само че няма да трансформират държанието на неточните стопани?

Ще поемат ли юристите и кметът персонална отговорност, в случай че текстовете се окажат противозаконни и паднат в съда?

Има ли подготвеност за преправяне на наредбата по този начин, че да е в сходство със закона, правосъдната процедура и европейските стандарти?

Ще се съсредоточат ли напъните върху действителните проблеми – надзор, регистрация, кастрации, наказания за нарушителите – вместо върху текстове, които разделят обществото?

Пловдив има късмет да покаже, че може да отбрани интереса както на хората, по този начин и на животните – с умни, уравновесени, законови решения.
Но в случай че тази разпоредба бъде призната в настоящия си тип, градът рискува да стане следващият образец по какъв начин една недобре премислена регулация основава спорове, нарушава законите и в последна сметка пада в съда – откакто към този момент е нанесла вреди върху обществото.

Настоящият план е оповестен на интернет страницата на Община Пловдив и в период от 30 дни има опция заинтригуваните лица да създадат своите оферти и мнения по план на Наредбата на е-mаil адрес: или в деловодството на община Пловдив, пл. „ Стефан Стамболов ” №1.

 

А ето и коментара на Светлана Куюмджиева по тематиката: