Финалният проект на ГЕРБ: Референдум одобрява новата Конституция
Проектът за нова Конституция, който ръководещите съумяха да внесат през вчерашния ден благодарение на гласове от " Воля " и самостоятелни депутати, съдържа дребни редакции спрямо първичния вид, огласен от ГЕРБ преди две седмици. Най-съществените са няколко - одобряването на напълно нова Конституция или на съществени промени в нея да става на референдум, за обилни промени в главния закон да се желае болшинство от 4/5 от народните представители, както и по-ясен правилник за самостоятелната конституционна тъжба.
Окончателният план (целия текст можете да видите) се отличава от първия и по това, че към този момент има увод на Конституцията и главните права на жителите са се върнали на предно място измежду наредбите на главния закон. Все по този начин измежду първите разпореждания, за разлика от настоящата Конституция, са изведени тези за химна и столицата, като този път и тази за герба е обновена съгласно сегашния тип на този главен знак на страната.
Отпаднало е едно от най-оспорваните оферти, което даваше право на законодателна самодейност на бъдещите Съдебен съвет на съдиите и Съдебен съвет на прокурорите, които би трябвало да заменят Висшия правосъден съвет. В окончателния тип на плана обаче те към момента не престават да се назовават по този начин, макар множеството рецензии за некомпетентност на сходни наименования, написа.
Супермнозинство и референдум за нова Конституция
Както и в първичния план, ГЕРБ и подкрепилите ги оферират да отпадне Великото Народно заседание и елементарен парламент да може да приема нова Конституция и основни промени в настоящата. Това се съчетава с понижаване на броя на депутатите от 240 на 120.
Това супермнозинство - 96 души от 120 (или 192 при парламент от 240) ще се изисква за приемането на напълно нов главен закон или когато Народното събрание взема решение:
въпроса за изменение на територията на Република България и ратифицира интернационалните контракти, предвиждащи такива изменения; въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление; въпросите за изменение на член 11, алинея 2 и 4 и на член 63, алинея 1 и 3 от Конституцията (това са текстовете, които уреждат непосредственото деяние на Конституцията, примата над интернационалните контракти, неотменимостта на главните права на жителите и краткотрайното ограничение на обособени права при война, военно или друго изключително състояние въпросите за изменение и допълнение на разпоредбите за изменение и допълнение на Конституцията.
Ако измененията в Конституцията не съберат 4/5 от гласовете, само че са получили най-малко 2/3, ще имат и втори късмет за гласоподаване.
А по-късно ще би трябвало да бъдат утвърдени и на народен референдум от повече от половината от гласувалите гласоподаватели при присъединяване на не по-малко от половината от тях.
" Най-висшият поръчител, който би трябвало да утвърди новия главен закон или измененията в него при горепосочените хипотези, е народът. Цялата държавна власт произтича от народа и той може да я реализира директно и посредством органите, планувани в Конституцията. Чрез националния референдум всеки един от имащите право на глас жители реализира правилото на националния суверенитет в неговата цялост. Върховната глоба върху основополагащи решенията на конституционния законодател ще бъде в ръцете на жителите. Гласът на хората за една нова конституция, утвърдили я посредством директен и либерален избор, ще ѝ вдъхнат нова природа. Тя ще се трансформира в същински по своето предопределение и функционалност публичен контракт, доказан от най- високопоставената власт - волята на народа ", пишат вносителите в претекстовете си.
Жалбата до Конституционен съд - единствено след привършване на всички правосъдни инстанции
За разлика от първичния план, импортираният в Народно събрание, съдържа ясни разпореждания за самостоятелната конституционна тъжба.
" При подозрение за противоречие сред използван закон и Конституцията, съдът, който преглежда делото като последна инстанция, по самодейност на заинтригуваната страна или по собствен почин стопира правосъдното произвеждане и внася въпроса в Конституционния съд ", планува алинея 2 на член 162.
А след това урежда, че когато самодейността не е била почетена от съда, " или не е било допустимо да бъде направена, защото окончателният правосъден акт е учреден на закон, чието използване не е било обсъждано от страните, в двумесечен период от привършване на делото, засегнатият жител или юридическо лице може да сезира Конституционния съд с искане за определяне на противоконституционност на приложения закон ". Уважаването на настояването е съображение за обновяване на правосъдното произвеждане.
В претекстовете си вносителите напомнят, че още през 1991 година е имало концепция за въвеждане на самостоятелна конституционна тъжба, само че надвива мнението, че това може да се случи на по-късен стадий, " след одобряване на българската народна власт като политическа дирек ".
И декларират: " Конституционният съд на Република България от основаването си до в този момент се утвърди като институция, защитаваща дейно закрепените в нея съществени права и свободи на жителите и открития парламентарен ред. Гражданите, следва в оптималната степен да получат отбрана на техните съществени права и свободи и от конституционната пълномощия. Ето за какво считаме, че е настъпило времето за въвеждането на института на самостоятелната конституционна тъжба, който да способства за усилване на правото на отбрана на жителите и организациите ".
Друга значима смяна е, че се дава право на адвокатурата да сезира Конституционен съд освен за определяне на противоконституционност на закон, с който се нарушават права на жителите, само че и на юридическите лица.
" Това е в сходство с член 146, който планува, както и до в този момент, че адвокатурата подкрепя жителите и юридическите лица при отбрана на техните права и законни ползи ", изясняват вносителите.
В плана е непокътнато първичното предложение за делене на Висш съдебен съвет на Съдебен съвет на съдиите и Съдебен съвет на прокурорите.
" Много постоянно Висшият правосъден съвет не се възприема като самостоятелен и самостоятелен орган , който е в положение дейно да пази независимостта на правосъдната система от изпълнителната и законодателната власт. Това чувство е индикация за продължаващото съмнение в българското правораздаване и по-специално във висшия кадрови и административен орган. За това предприехме самодейността напълно да отделим колегиите на Висшия правосъден съвет. Съставът на правосъдните препоръки ще бъде подобен, че ще подсигурява тяхната самостоятелност и ще им даде опция за извършват своите функционалности дейно ", пишат вносителите.
И оферират съдийският съвет да има 15 членове - в него да влизат ръководителите на двете висши съдилища и 7 съдии, определени от съдии и 6, излъчени от Народното събрание. Прокурорският съвет пък да е с 11 членове - обвинител №1 и по петима от професионалната и парламентарната квота. Всеки от тях да има обособен инспекторат, е друга от познатите хрумвания на ГЕРБ.
Както е известно, друго предложение на ГЕРБ е мандатите на тримата огромни в правосъдната власт да се понижат от 7 на 5 години. Управляващите не са се отказали и от концепцията си те да се избират от съответния съвет - на съдиите и на прокурорите, и да отпадне одобряването на избора от президента, който в този момент взе участие в процедурата с право на самобитно несъгласие.
Запазена е и концепцията от началния план Народното събрание да може да изслушва основния прокурор по въпроси, свързани с съответни наказателни производства, след позволение на наблюдаващия прокурор.
Защо ГЕРБ оферират нова Конституция
Тъй като финалният план, за разлика от в началото огласения, съдържа претекстове, в него е посочено за какво се предлага напълно нов главен закон на страната по следния метод:
" Необходимостта от нова Конституция на Република България е тематика, която през последните години е водеща за доста жители и публични организации. За да отговорим на настройките и упованията на българските жители предлагаме план на Конституция, която да отбрани главните правила и начала на нашето съвремие. Действащата Конституция беше призната в различен исторически интервал, при други политически дадености в самото начало на демократичния преход, при различен интернационален статут на страната ни, а изтеклото време сподели, че без смяна на главния закон няма по какъв начин да се отговори на провокациите. Основният закон следва да бъде построен по този начин, че да е в унисон с европейските правила. Съгласно настоящата конституция нова може да бъде призната единствено от Велико Народно заседание. Свикването на Велико Народно заседание и приемането на нова конституция е належащо, с цел да се ускори доверието на жителите в институциите . Според нас е време да се направи значителен разбор и оценка на новите публични връзки във всевъзможен проект и те да бъдат уредени от Велико Народно заседание, посредством необятно посланичество на жителите. Това посланичество следва да отрази публичните упования и развиването на публичните връзки ".
След оповестяването на твърдите позиции на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи против приемането на нова Конституция и привикване на Велико народно събрание обаче този парламент не разполага с нужните 160 гласа, с цел да го направи.
Окончателният план (целия текст можете да видите) се отличава от първия и по това, че към този момент има увод на Конституцията и главните права на жителите са се върнали на предно място измежду наредбите на главния закон. Все по този начин измежду първите разпореждания, за разлика от настоящата Конституция, са изведени тези за химна и столицата, като този път и тази за герба е обновена съгласно сегашния тип на този главен знак на страната.
Отпаднало е едно от най-оспорваните оферти, което даваше право на законодателна самодейност на бъдещите Съдебен съвет на съдиите и Съдебен съвет на прокурорите, които би трябвало да заменят Висшия правосъден съвет. В окончателния тип на плана обаче те към момента не престават да се назовават по този начин, макар множеството рецензии за некомпетентност на сходни наименования, написа.
Супермнозинство и референдум за нова Конституция
Както и в първичния план, ГЕРБ и подкрепилите ги оферират да отпадне Великото Народно заседание и елементарен парламент да може да приема нова Конституция и основни промени в настоящата. Това се съчетава с понижаване на броя на депутатите от 240 на 120.
Това супермнозинство - 96 души от 120 (или 192 при парламент от 240) ще се изисква за приемането на напълно нов главен закон или когато Народното събрание взема решение:
въпроса за изменение на територията на Република България и ратифицира интернационалните контракти, предвиждащи такива изменения; въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление; въпросите за изменение на член 11, алинея 2 и 4 и на член 63, алинея 1 и 3 от Конституцията (това са текстовете, които уреждат непосредственото деяние на Конституцията, примата над интернационалните контракти, неотменимостта на главните права на жителите и краткотрайното ограничение на обособени права при война, военно или друго изключително състояние въпросите за изменение и допълнение на разпоредбите за изменение и допълнение на Конституцията.
Ако измененията в Конституцията не съберат 4/5 от гласовете, само че са получили най-малко 2/3, ще имат и втори късмет за гласоподаване.
А по-късно ще би трябвало да бъдат утвърдени и на народен референдум от повече от половината от гласувалите гласоподаватели при присъединяване на не по-малко от половината от тях.
" Най-висшият поръчител, който би трябвало да утвърди новия главен закон или измененията в него при горепосочените хипотези, е народът. Цялата държавна власт произтича от народа и той може да я реализира директно и посредством органите, планувани в Конституцията. Чрез националния референдум всеки един от имащите право на глас жители реализира правилото на националния суверенитет в неговата цялост. Върховната глоба върху основополагащи решенията на конституционния законодател ще бъде в ръцете на жителите. Гласът на хората за една нова конституция, утвърдили я посредством директен и либерален избор, ще ѝ вдъхнат нова природа. Тя ще се трансформира в същински по своето предопределение и функционалност публичен контракт, доказан от най- високопоставената власт - волята на народа ", пишат вносителите в претекстовете си.
Жалбата до Конституционен съд - единствено след привършване на всички правосъдни инстанции
За разлика от първичния план, импортираният в Народно събрание, съдържа ясни разпореждания за самостоятелната конституционна тъжба.
" При подозрение за противоречие сред използван закон и Конституцията, съдът, който преглежда делото като последна инстанция, по самодейност на заинтригуваната страна или по собствен почин стопира правосъдното произвеждане и внася въпроса в Конституционния съд ", планува алинея 2 на член 162.
А след това урежда, че когато самодейността не е била почетена от съда, " или не е било допустимо да бъде направена, защото окончателният правосъден акт е учреден на закон, чието използване не е било обсъждано от страните, в двумесечен период от привършване на делото, засегнатият жител или юридическо лице може да сезира Конституционния съд с искане за определяне на противоконституционност на приложения закон ". Уважаването на настояването е съображение за обновяване на правосъдното произвеждане.
В претекстовете си вносителите напомнят, че още през 1991 година е имало концепция за въвеждане на самостоятелна конституционна тъжба, само че надвива мнението, че това може да се случи на по-късен стадий, " след одобряване на българската народна власт като политическа дирек ".
И декларират: " Конституционният съд на Република България от основаването си до в този момент се утвърди като институция, защитаваща дейно закрепените в нея съществени права и свободи на жителите и открития парламентарен ред. Гражданите, следва в оптималната степен да получат отбрана на техните съществени права и свободи и от конституционната пълномощия. Ето за какво считаме, че е настъпило времето за въвеждането на института на самостоятелната конституционна тъжба, който да способства за усилване на правото на отбрана на жителите и организациите ".
Друга значима смяна е, че се дава право на адвокатурата да сезира Конституционен съд освен за определяне на противоконституционност на закон, с който се нарушават права на жителите, само че и на юридическите лица.
" Това е в сходство с член 146, който планува, както и до в този момент, че адвокатурата подкрепя жителите и юридическите лица при отбрана на техните права и законни ползи ", изясняват вносителите.
В плана е непокътнато първичното предложение за делене на Висш съдебен съвет на Съдебен съвет на съдиите и Съдебен съвет на прокурорите.
" Много постоянно Висшият правосъден съвет не се възприема като самостоятелен и самостоятелен орган , който е в положение дейно да пази независимостта на правосъдната система от изпълнителната и законодателната власт. Това чувство е индикация за продължаващото съмнение в българското правораздаване и по-специално във висшия кадрови и административен орган. За това предприехме самодейността напълно да отделим колегиите на Висшия правосъден съвет. Съставът на правосъдните препоръки ще бъде подобен, че ще подсигурява тяхната самостоятелност и ще им даде опция за извършват своите функционалности дейно ", пишат вносителите.
И оферират съдийският съвет да има 15 членове - в него да влизат ръководителите на двете висши съдилища и 7 съдии, определени от съдии и 6, излъчени от Народното събрание. Прокурорският съвет пък да е с 11 членове - обвинител №1 и по петима от професионалната и парламентарната квота. Всеки от тях да има обособен инспекторат, е друга от познатите хрумвания на ГЕРБ.
Както е известно, друго предложение на ГЕРБ е мандатите на тримата огромни в правосъдната власт да се понижат от 7 на 5 години. Управляващите не са се отказали и от концепцията си те да се избират от съответния съвет - на съдиите и на прокурорите, и да отпадне одобряването на избора от президента, който в този момент взе участие в процедурата с право на самобитно несъгласие.
Запазена е и концепцията от началния план Народното събрание да може да изслушва основния прокурор по въпроси, свързани с съответни наказателни производства, след позволение на наблюдаващия прокурор.
Защо ГЕРБ оферират нова Конституция
Тъй като финалният план, за разлика от в началото огласения, съдържа претекстове, в него е посочено за какво се предлага напълно нов главен закон на страната по следния метод:
" Необходимостта от нова Конституция на Република България е тематика, която през последните години е водеща за доста жители и публични организации. За да отговорим на настройките и упованията на българските жители предлагаме план на Конституция, която да отбрани главните правила и начала на нашето съвремие. Действащата Конституция беше призната в различен исторически интервал, при други политически дадености в самото начало на демократичния преход, при различен интернационален статут на страната ни, а изтеклото време сподели, че без смяна на главния закон няма по какъв начин да се отговори на провокациите. Основният закон следва да бъде построен по този начин, че да е в унисон с европейските правила. Съгласно настоящата конституция нова може да бъде призната единствено от Велико Народно заседание. Свикването на Велико Народно заседание и приемането на нова конституция е належащо, с цел да се ускори доверието на жителите в институциите . Според нас е време да се направи значителен разбор и оценка на новите публични връзки във всевъзможен проект и те да бъдат уредени от Велико Народно заседание, посредством необятно посланичество на жителите. Това посланичество следва да отрази публичните упования и развиването на публичните връзки ".
След оповестяването на твърдите позиции на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи против приемането на нова Конституция и привикване на Велико народно събрание обаче този парламент не разполага с нужните 160 гласа, с цел да го направи.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ