Тъжно е родители да обикалят със страдащите си деца по болници и да чуват: „Не сте за тук“! Мария Брестничка пред ФАКТИ
Проектът за построяването на Национална детска болница получава нов подтик, откакто служебният здравен министър Асен Меджидиев разгласи пред дни, че дефинитивно е определен „ най-подходящият “ терен за създаване на държавна педиатрия. По думите му теренът дава отговор на всички критерии за съвременна европейска детска болница. Той е 40 декара и се намира в кв. " Горна баня ", регион " Овча купел ", близо е до профилираната болница по ортопедия " Проф. Бойчо Бойчев ". По тематиката пред ФАКТИ приказва Мария Брестничка от Националната мрежа за децата.
- Г-жо Брестничка, за какво въпросът за градежа на Националната педиатрична болница се трансформира в такава сага?
- Да стартираме оттова, че Детската болница би трябвало да бъде абсолютният консенсус сред политическите партии – както и всички тематики, свързани с децата. През 2018-а, откакто ние - от Национална мрежа за децата, Българската педиатрична асоциация, Асоциация Родители и десетки други организации и жители, настояхме България да има Национална детска болница, Министерски съвет взе най-сетне решението за основаване на Национална педиатрия. От тогава до в този момент, обаче, загубихме пет години, в които процесът първо потегли в неверна посока с невъзможния скелет в двора на Александровска болница , а по-късно беше неведнъж рестартиран. За тези пет години можеше да построим Детската болница, в случай че бяхме почнали по верния метод.
За страдание, Националната детска болница в един миг се трансформира в политически въпрос, който някак измести най-важната преценка – каква болница би осигурявала най-хубавата здравна грижа за децата. От Националната гражданска самодейност „ За същинска детска болница “ още през 2020 година внесохме седем стъпки, които да подсигуряват, че ще имаме съвременна, високотехнологична болница, която е в положение да обезпечи най-голям стандарт на педиатрична грижа. Сред тях са разбор на детското опазване на здравето и на потребностите, в детайли задание и отворен конкурс за построяването и Пътна карта за ръководството ѝ – тъй като и най-прекрасната постройка е безсмислена, в случай че няма кой да работи в нея. Не на последно място, настояваме за основаването на Обществен съвет, който да подсигурява, че процесът по основаването на Детската болница е транспарантен, обществено регистриран и на първо място – в полза на децата.
Преди дни министрите на опазването на здравето и районното развиване оповестиха, че е определен терен за Детската болница. Радваме се на толкоз бърза реакция след конференцията, на която от НМД, БПА, родители и жители попитахме по кое време най-сетне България ще има детска болница. Трябва да е пределно ясно, че Министерство на здравеопазването изгуби доверието на хората във връзка с Детската болница . Затова е основно значимо обществено да бъдат оповестени критериите и причините, по които е определен този терен, както и всяка последваща стъпка от процеса. Ние ще настояваме за това непрекъснато.
- Колко е нужна Педиатрия на България?
- Ако приказваме за Национална педиатрия, България продължава да е единствената страна в Европейския съюз, която няма Национална детска болница. Децата и техните родители са принудени да обикалят до 14 здравни заведения, с цел да получат съответна здравна помощ на територията на София. Колко е тъжно десетки родители да са принудени да обикалят със страдащите си деца по лечебни заведения и да чуват: „ Не сте за тук “. И това не е тъй като лекарите не желаят да оказват помощ, в противен случай – на доста места детското опазване на здравето се държи само на положителното предпочитание и отдаденост на лекарите . Между другото, координацията сред обособените клиники лишава доста време и запаси на самите лекари и медицински експерти.
Детската болница е фантазия на 40 години за България. След решението на Министерски съвет през 2018 2 постоянни и 2 служебни държавни управления започнаха транспарантна процедура за основаването на Детската болница, като всякога на пътя ѝ изникват нови спънки и сензации. Несъмнено, Национална педиатрия е нужна, освен това – незабавно, само че не на цената на компромис с качеството на здравната грижа. А това може да стане единствено с явен проект, който споделя освен по какъв начин ще бъде основана постройката, а по какъв начин ще работи Детската болница, кой ще работи в нея и по какъв начин тя е обвързвана с останалите експерти и детски клиники.
- Какво е особеното при такава болница?
- Първо, кардиналното схващане, че децата не са умалени възрастни. Децата имат потребност от особено отношение и грижи поради обстоятелството, че са човешки същества в доста специфичен интервал от своето развиване, който дефинира в огромна степен целия им живот. Всички експерти, които работят с деца, знаят, че е от изключително значение първо по какъв начин се поддържа връзка със самото дете – зависи от възрастта му, несъмнено, само че огромна част от децата не могат да обяснят с думи по какъв начин тъкмо се чувстват; на тях не може да бъде обяснена комплицирана диагноза и проект за лекуване, по метода, по който можем да го разбираем на възрастен. Нещо повече, в подтекста на болничния престой, който е сложен за всеки един от нас, за децата е от изключителна значимост да се усещат колкото се може по-сигурни, а това става с наличието, присъединяване и спокойствието на родителите . Създавайки детска болница, не можем да мислим единствено за децата, а и за мястото на родителите. Как и едните, и другите са подкрепени освен с най-хубавите медицински грижи, само че и с психическа поддръжка, да вземем за пример.
Второ, нужно е изрично да си кажем, че Националната детска болница би трябвало да дава най-високото допустимо равнище на педиатрична грижа в България. И освен това – да развива детското опазване на здравето. Това е болничното заведение, която се занимава с тежките и комплицираните случаи и наред с това тя би трябвало да дава благоприятни условия за развиване на педиатричната грижа, да образова млади педиатри, даже да основава благоприятни условия за научни достижения.
- Появиха се и частни ползи, само че лекари споделят, че няма педиатри за две лечебни заведения?
- Ако става дума за желанието да бъде направена частна детска болница, то, несъмнено, частната самодейност също има своето място. То обаче е, откакто страната подсигурява работеща Национална детска болница. Проблемът с неналичието на педиатри е голям и, да - няма толкоз детски лекари. Нещо повече - изобщо няма педиатрични медицински сестри, изключително за две лечебни заведения. Нещо повече, в случай че погледнем настоящето състояние, на база личния разбор на Министерство на здравеопазването, виждаме, че заетостта на педиатричните болнични кревати в София е сред 50 и 80%. Няма отговор на въпроса защо са ни още няколкостотин болнични кревати - които ще лекуват кого? Заедно с това практиката демонстрира, че комплицираните и тежки случаи отново се озовават от частните в в този момент съществуващата държавна СБАЛ по детски заболявания „ Иван Митев “ – където лекарите работят макар недобрите условия, които имат.
- Къде се къса връзката сред същинската потребност от такава болница и политическото говорене, с цел да седим на едно място?
- Знаете ли, в България никой не дава отговор за детските политики. Разбира се, ние имаме Министерство на здравеопазването, което дава отговор за детското здраве, Министерство на образованието, което дава отговор за учебното заведение и по този начин нататък. Липсва обаче една институция, която действително да има мандата да дава отговор за това децата да бъдат виждани в целокупност, а детските политики да бъдат координирани. Така другите решения, които се взимат във връзка с политиките у нас, надалеч не всеки път биват оценени от позиция на техния резултат върху децата. В напълно съответния случай на Детската болница една добра съгласуваност сред другите системи и политики значи, че тя освен би трябвало да е високотехнологична, да дава модерна здравна грижа, а и би трябвало да обезпечи психическа и обществена поддръжка, да обезпечи опция на децата да продължат образованието си по време на болничен престой, да могат да имат благоприятни условия за игра, за културни мероприятия… Това изисква координацията на доста и разнообразни системи, освен това надалеч освен в Националната детска болница, само че и във всяка една болница, в която деца имат болничен престой.
- И до момента в който единствено се приказва, всичко е за сметка на здравето на децата. Така май излиза…
- Друг огромен проблем, който имаме в България, е, че страната няма проект какво желае да реализира за хората под 18 години. Включително и в нарушаване на личното ни законодателство, България няма Национална тактика за детето , която да споделя какво би трябвало да създадат институциите, с цел да подсигуряват най-хубавата грижа за здравето на децата, в това число – освен това приказваме освен за физическото, само че и за психологичното и за общественото здраве. Ние към момента нямаме и обособена тактика за детско опазване на здравето – въпреки да имаме уверението на Министерство на здравеопазването, че по такава се работи, тя не е разисквана нито с педиатрите, нито с гражданските организации. Това, съчетано с неналичието на виновна институция, води до напълно съответни образци, в които децата „ изпадат “ от системите и в действителност те са тези, които заплащат за систематичните пропуски.
- Когато болен пациент се находища, за какво е процедура от частната болница бива изместен в държавна. Свидетели сме на това много често…
- Както загатнах, това, което и лекарите споделят, е, че при децата също тежките и комплицирани случаи най-после се озовават в държавната СБАЛ по детски заболявания. Както казахме и по време на конференцията преди към две седмици - нищо не задължава частната болница да се ангажира с лекуването на тежки болести с дълготрайно лекуване и незадоволително финансиране, вместо да се насочи извънредно към лекуването на по-леки болести с по-добре финансирани клинични пътеки. Именно по тази причина въпросът за Националната детска болница би трябвало да бъде решен преди този за частната.
- Как се работи с деца, в действителност. Има ли някаква универсална рецепта…
- Първо и на първо място би трябвало да вярваш, че децата са хора и персони. Детството не е универсално – децата са доста разнообразни. За да можеш да работиш с всяко едно дете, би трябвало да го разглеждаш като участник и сътрудник, а не като обект.
- Г-жо Брестничка, за какво въпросът за градежа на Националната педиатрична болница се трансформира в такава сага?
- Да стартираме оттова, че Детската болница би трябвало да бъде абсолютният консенсус сред политическите партии – както и всички тематики, свързани с децата. През 2018-а, откакто ние - от Национална мрежа за децата, Българската педиатрична асоциация, Асоциация Родители и десетки други организации и жители, настояхме България да има Национална детска болница, Министерски съвет взе най-сетне решението за основаване на Национална педиатрия. От тогава до в този момент, обаче, загубихме пет години, в които процесът първо потегли в неверна посока с невъзможния скелет в двора на Александровска болница , а по-късно беше неведнъж рестартиран. За тези пет години можеше да построим Детската болница, в случай че бяхме почнали по верния метод.
За страдание, Националната детска болница в един миг се трансформира в политически въпрос, който някак измести най-важната преценка – каква болница би осигурявала най-хубавата здравна грижа за децата. От Националната гражданска самодейност „ За същинска детска болница “ още през 2020 година внесохме седем стъпки, които да подсигуряват, че ще имаме съвременна, високотехнологична болница, която е в положение да обезпечи най-голям стандарт на педиатрична грижа. Сред тях са разбор на детското опазване на здравето и на потребностите, в детайли задание и отворен конкурс за построяването и Пътна карта за ръководството ѝ – тъй като и най-прекрасната постройка е безсмислена, в случай че няма кой да работи в нея. Не на последно място, настояваме за основаването на Обществен съвет, който да подсигурява, че процесът по основаването на Детската болница е транспарантен, обществено регистриран и на първо място – в полза на децата.
Преди дни министрите на опазването на здравето и районното развиване оповестиха, че е определен терен за Детската болница. Радваме се на толкоз бърза реакция след конференцията, на която от НМД, БПА, родители и жители попитахме по кое време най-сетне България ще има детска болница. Трябва да е пределно ясно, че Министерство на здравеопазването изгуби доверието на хората във връзка с Детската болница . Затова е основно значимо обществено да бъдат оповестени критериите и причините, по които е определен този терен, както и всяка последваща стъпка от процеса. Ние ще настояваме за това непрекъснато.
- Колко е нужна Педиатрия на България?
- Ако приказваме за Национална педиатрия, България продължава да е единствената страна в Европейския съюз, която няма Национална детска болница. Децата и техните родители са принудени да обикалят до 14 здравни заведения, с цел да получат съответна здравна помощ на територията на София. Колко е тъжно десетки родители да са принудени да обикалят със страдащите си деца по лечебни заведения и да чуват: „ Не сте за тук “. И това не е тъй като лекарите не желаят да оказват помощ, в противен случай – на доста места детското опазване на здравето се държи само на положителното предпочитание и отдаденост на лекарите . Между другото, координацията сред обособените клиники лишава доста време и запаси на самите лекари и медицински експерти.
Детската болница е фантазия на 40 години за България. След решението на Министерски съвет през 2018 2 постоянни и 2 служебни държавни управления започнаха транспарантна процедура за основаването на Детската болница, като всякога на пътя ѝ изникват нови спънки и сензации. Несъмнено, Национална педиатрия е нужна, освен това – незабавно, само че не на цената на компромис с качеството на здравната грижа. А това може да стане единствено с явен проект, който споделя освен по какъв начин ще бъде основана постройката, а по какъв начин ще работи Детската болница, кой ще работи в нея и по какъв начин тя е обвързвана с останалите експерти и детски клиники.
- Какво е особеното при такава болница?
- Първо, кардиналното схващане, че децата не са умалени възрастни. Децата имат потребност от особено отношение и грижи поради обстоятелството, че са човешки същества в доста специфичен интервал от своето развиване, който дефинира в огромна степен целия им живот. Всички експерти, които работят с деца, знаят, че е от изключително значение първо по какъв начин се поддържа връзка със самото дете – зависи от възрастта му, несъмнено, само че огромна част от децата не могат да обяснят с думи по какъв начин тъкмо се чувстват; на тях не може да бъде обяснена комплицирана диагноза и проект за лекуване, по метода, по който можем да го разбираем на възрастен. Нещо повече, в подтекста на болничния престой, който е сложен за всеки един от нас, за децата е от изключителна значимост да се усещат колкото се може по-сигурни, а това става с наличието, присъединяване и спокойствието на родителите . Създавайки детска болница, не можем да мислим единствено за децата, а и за мястото на родителите. Как и едните, и другите са подкрепени освен с най-хубавите медицински грижи, само че и с психическа поддръжка, да вземем за пример.
Второ, нужно е изрично да си кажем, че Националната детска болница би трябвало да дава най-високото допустимо равнище на педиатрична грижа в България. И освен това – да развива детското опазване на здравето. Това е болничното заведение, която се занимава с тежките и комплицираните случаи и наред с това тя би трябвало да дава благоприятни условия за развиване на педиатричната грижа, да образова млади педиатри, даже да основава благоприятни условия за научни достижения.
- Появиха се и частни ползи, само че лекари споделят, че няма педиатри за две лечебни заведения?
- Ако става дума за желанието да бъде направена частна детска болница, то, несъмнено, частната самодейност също има своето място. То обаче е, откакто страната подсигурява работеща Национална детска болница. Проблемът с неналичието на педиатри е голям и, да - няма толкоз детски лекари. Нещо повече - изобщо няма педиатрични медицински сестри, изключително за две лечебни заведения. Нещо повече, в случай че погледнем настоящето състояние, на база личния разбор на Министерство на здравеопазването, виждаме, че заетостта на педиатричните болнични кревати в София е сред 50 и 80%. Няма отговор на въпроса защо са ни още няколкостотин болнични кревати - които ще лекуват кого? Заедно с това практиката демонстрира, че комплицираните и тежки случаи отново се озовават от частните в в този момент съществуващата държавна СБАЛ по детски заболявания „ Иван Митев “ – където лекарите работят макар недобрите условия, които имат.
- Къде се къса връзката сред същинската потребност от такава болница и политическото говорене, с цел да седим на едно място?
- Знаете ли, в България никой не дава отговор за детските политики. Разбира се, ние имаме Министерство на здравеопазването, което дава отговор за детското здраве, Министерство на образованието, което дава отговор за учебното заведение и по този начин нататък. Липсва обаче една институция, която действително да има мандата да дава отговор за това децата да бъдат виждани в целокупност, а детските политики да бъдат координирани. Така другите решения, които се взимат във връзка с политиките у нас, надалеч не всеки път биват оценени от позиция на техния резултат върху децата. В напълно съответния случай на Детската болница една добра съгласуваност сред другите системи и политики значи, че тя освен би трябвало да е високотехнологична, да дава модерна здравна грижа, а и би трябвало да обезпечи психическа и обществена поддръжка, да обезпечи опция на децата да продължат образованието си по време на болничен престой, да могат да имат благоприятни условия за игра, за културни мероприятия… Това изисква координацията на доста и разнообразни системи, освен това надалеч освен в Националната детска болница, само че и във всяка една болница, в която деца имат болничен престой.
- И до момента в който единствено се приказва, всичко е за сметка на здравето на децата. Така май излиза…
- Друг огромен проблем, който имаме в България, е, че страната няма проект какво желае да реализира за хората под 18 години. Включително и в нарушаване на личното ни законодателство, България няма Национална тактика за детето , която да споделя какво би трябвало да създадат институциите, с цел да подсигуряват най-хубавата грижа за здравето на децата, в това число – освен това приказваме освен за физическото, само че и за психологичното и за общественото здраве. Ние към момента нямаме и обособена тактика за детско опазване на здравето – въпреки да имаме уверението на Министерство на здравеопазването, че по такава се работи, тя не е разисквана нито с педиатрите, нито с гражданските организации. Това, съчетано с неналичието на виновна институция, води до напълно съответни образци, в които децата „ изпадат “ от системите и в действителност те са тези, които заплащат за систематичните пропуски.
- Когато болен пациент се находища, за какво е процедура от частната болница бива изместен в държавна. Свидетели сме на това много често…
- Както загатнах, това, което и лекарите споделят, е, че при децата също тежките и комплицирани случаи най-после се озовават в държавната СБАЛ по детски заболявания. Както казахме и по време на конференцията преди към две седмици - нищо не задължава частната болница да се ангажира с лекуването на тежки болести с дълготрайно лекуване и незадоволително финансиране, вместо да се насочи извънредно към лекуването на по-леки болести с по-добре финансирани клинични пътеки. Именно по тази причина въпросът за Националната детска болница би трябвало да бъде решен преди този за частната.
- Как се работи с деца, в действителност. Има ли някаква универсална рецепта…
- Първо и на първо място би трябвало да вярваш, че децата са хора и персони. Детството не е универсално – децата са доста разнообразни. За да можеш да работиш с всяко едно дете, би трябвало да го разглеждаш като участник и сътрудник, а не като обект.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ