Даде ли Борисов на Гърция нов лост за икономическо влияние?
Проектът за бърза железопътна връзка сред Егейско море, Черно море и Дунава на процедура обрича на гибел кулоар №8, който би трябвало да свърже Дурас с Тирана, Скопие, София, Варна и респективно Бургас.
Стойността на плана единствено от гръцка страна за бърза жп връзка сред Егейско море, Черно море и Дунава ще е в границите на 4 милиарда евро, съобщи гръцкият министър на превоза Христос Спиридзис. Меморандумът за създаване на жп коридора ще бъде подписан в Кавала от министър председателите на двете страни.
Само че ограничението на разбирането за нова жп връзка на Балканите единствено до превоза е палиативно и не води до лекуване на старите болки на полуострова ни. Към този извод насочват проектите за свързване на гръцките пристанища Кавала и Александруполис с Бургас и Варна, а по-късно и с Русe.
Кой има изгода от този план, прочут като Sea2Sea?
Колкото и обикновено да звучи, това е единствено Гърция. Защо? Защото тази комплицирана геополитическа гръцка игра цели " закачането " на цяла Северна Гърция – от Солун до Александруполис, за българските черноморски пристанища. Така от Солун – преминавайки през цяла Македония и Западна Тракия – товарите ще стигат до рогчето на българо-турско-гръцката граница, където се намира Свиленград. Досега Атина бягаше от това. Но в този момент желае с един патрон да удари два заека: да развие личната си територия около Егейско море от Солун до Александруполис, завъртайки на север до Свиленград и да го употребява като интернационален кулоар. И да привлекат за себе си, което не е неприятно, вложения за северните си пристанища Кавала и Александруполис. Само че...
Само че за какво пък София не упорства пътят да се отреже? Как ли? От Солун напряко като се стигне до Комотини, през Комотини до Подкова, а по-късно е ясно. Разстоянието сред тяхната най-северна ж.п. гара – Состис, и нашата най-южна – Подкова, е 42 км. Още преди 30-тина година е разработван подобен план за свързване на двете жп мрежи – българската и гръцката – единствено с по 21 км. нови стоманени пътища на територията на съответните страни.
При това състояние къде остава Александруполис (Дедеагач)? Ами пропуснат, на гръцко-турската граница. Сега, с новата „ мултимодална “ връзка ще бъдат реализирани няколко неща. Първо, Александруполис става клиент за наливане на фондове и развиване на района към него. Второ, Северна Гърция употребява българските черноморски пристанища като хинтерланд. И, трето, Sea2Sea поставя кръст на кулоар №8, който теоретично би трябвало да свърже България през Македония и Албания с Адриатическо море и Бургас и Варна да си кореспондират непосредствено с „ тока на италианския ботуш “.
Ние какво вършим? Обръщаме нещата с главата надолу – вместо София да е ръководител-движение на кулоар №8, тя се трансформира в стрелочник, изпълняващ заповедите на гръцки шеф гара. И идващите през Гърция артикули получават пряк достъп:
а/ до българските пристанища на Черно море;
б/ до Дунава и оттова – нагоре.
Т.е. вместо стоките да минават през целия Балкански полуостров – Албания, Македония, България, те минават през Гърция и малко през нас. Това е просто една нелепост, която няма пояснение от българска позиция. Защото транспортният кулоар България-Македония-Албания е витално значим за нас от геополитическа позиция. Така стои и въпросът с Македония. С новата връзка и зачеркването на кулоар №8 София на процедура се съгласява стоките от гръцките средиземноморски пристанища да вървят през Македония към Белград и оттова към Европа. Т.е. нежно Скопие още веднъж попада в клещите на своите " другари " Атина и Белград.
Да не забравяме, че жп линии не се вършат всяка година. Също по този начин дано не забравяме, че не сме срещу жп връзката Александруполис - Свиленград. Но помним ли, че определихме датата за " рязане на лентичката " на кулоар №8 за далечната 2027 година? А до тогава? Ще оставим " трансформиращата се в народна власт " Сърбия и нашата " другарска прилежаща " Гърция да вършат каквото си желаят със Скопие? Въпросът е да не заработим по схемата " Човешко е да обещаеш, мъжко – да не изпълниш ". И не би трябвало да забравяме, че сякаш обявихме Западните Балкани като приоритет за нашето председателство на Европейския съвет. Ако в действителност е по този начин, то №8 би трябвало да е с едни гърди пред Sea2Sеa.
Транспортните и енергийни връзки имат политически мирис. Като концепция Sea2Sеa беше утвърден от Еврокомисията през 2012 година. А паневропейските транспортни коридори се появиха на конференцията в Крит през 1994 година и бяха дообогатени на последвалата през 1997 година конференция в Хелзинки.
През 2015 година, по време на визитата на българска държавна делегация в Китай, транспортният министър Ивайло Московски показа на китайските сътрудници благоприятни условия за вложения в 4 жп посоки. Сред тях беше модернизацията жп линия София-Перник-Радомир, оценена на 360 млн. евро; рационализация на жп линията Радомир-Гюешево, която ще коства 556 млн. евро. Това е единственото " придвижване " на думи за кулоар №8.
Всъщност реализирането на връзката Кавала-Александруполис-Бургас-Варна демонстрира нежеланието на София да вземе нещата в свои ръце – до момента в който Sea2Sea оставя на гърците преимуществото, то кулоар №8 носи с изключение на геополитическа и икономическа стойност и отговорност за България. А ние очевидно не обичаме тази игра.
Следва да си зададем въпроса какво ще е бъдещето на кулоар №8, в случай че трафикът от Средиземноморието бъде обран от Sea2Sea?
Крайно време е София да поведе свое хоро на Балканите – не към " Велика България ", а към сериозна и тежка България. Трябва да започваме да демонстрираме, че ние водим хорото, а не просто подскачаме на " Барба Яни " с глупава признателност в погледа към Акропола.
И в случай че демонстрираме просто обвързаност към " Узо " или " Сръбска жестока земунска дюлева ракия " и откажем да се чукаме с „ Жолта лозова ракия “, може да пием една студена минерална вода „ Пелистерка “. Което в действителност ще значи, че вместо да наложим " българската скара " в политическата кухня на Балканите, ще продължим да дъвчем плескавици и гирос. Въпрос на усет. И на здрав разсъдък.
Автор: БГНЕС
Стойността на плана единствено от гръцка страна за бърза жп връзка сред Егейско море, Черно море и Дунава ще е в границите на 4 милиарда евро, съобщи гръцкият министър на превоза Христос Спиридзис. Меморандумът за създаване на жп коридора ще бъде подписан в Кавала от министър председателите на двете страни.
Само че ограничението на разбирането за нова жп връзка на Балканите единствено до превоза е палиативно и не води до лекуване на старите болки на полуострова ни. Към този извод насочват проектите за свързване на гръцките пристанища Кавала и Александруполис с Бургас и Варна, а по-късно и с Русe.
Кой има изгода от този план, прочут като Sea2Sea?
Колкото и обикновено да звучи, това е единствено Гърция. Защо? Защото тази комплицирана геополитическа гръцка игра цели " закачането " на цяла Северна Гърция – от Солун до Александруполис, за българските черноморски пристанища. Така от Солун – преминавайки през цяла Македония и Западна Тракия – товарите ще стигат до рогчето на българо-турско-гръцката граница, където се намира Свиленград. Досега Атина бягаше от това. Но в този момент желае с един патрон да удари два заека: да развие личната си територия около Егейско море от Солун до Александруполис, завъртайки на север до Свиленград и да го употребява като интернационален кулоар. И да привлекат за себе си, което не е неприятно, вложения за северните си пристанища Кавала и Александруполис. Само че...
Само че за какво пък София не упорства пътят да се отреже? Как ли? От Солун напряко като се стигне до Комотини, през Комотини до Подкова, а по-късно е ясно. Разстоянието сред тяхната най-северна ж.п. гара – Состис, и нашата най-южна – Подкова, е 42 км. Още преди 30-тина година е разработван подобен план за свързване на двете жп мрежи – българската и гръцката – единствено с по 21 км. нови стоманени пътища на територията на съответните страни.
При това състояние къде остава Александруполис (Дедеагач)? Ами пропуснат, на гръцко-турската граница. Сега, с новата „ мултимодална “ връзка ще бъдат реализирани няколко неща. Първо, Александруполис става клиент за наливане на фондове и развиване на района към него. Второ, Северна Гърция употребява българските черноморски пристанища като хинтерланд. И, трето, Sea2Sea поставя кръст на кулоар №8, който теоретично би трябвало да свърже България през Македония и Албания с Адриатическо море и Бургас и Варна да си кореспондират непосредствено с „ тока на италианския ботуш “.
Ние какво вършим? Обръщаме нещата с главата надолу – вместо София да е ръководител-движение на кулоар №8, тя се трансформира в стрелочник, изпълняващ заповедите на гръцки шеф гара. И идващите през Гърция артикули получават пряк достъп:
а/ до българските пристанища на Черно море;
б/ до Дунава и оттова – нагоре.
Т.е. вместо стоките да минават през целия Балкански полуостров – Албания, Македония, България, те минават през Гърция и малко през нас. Това е просто една нелепост, която няма пояснение от българска позиция. Защото транспортният кулоар България-Македония-Албания е витално значим за нас от геополитическа позиция. Така стои и въпросът с Македония. С новата връзка и зачеркването на кулоар №8 София на процедура се съгласява стоките от гръцките средиземноморски пристанища да вървят през Македония към Белград и оттова към Европа. Т.е. нежно Скопие още веднъж попада в клещите на своите " другари " Атина и Белград.
Да не забравяме, че жп линии не се вършат всяка година. Също по този начин дано не забравяме, че не сме срещу жп връзката Александруполис - Свиленград. Но помним ли, че определихме датата за " рязане на лентичката " на кулоар №8 за далечната 2027 година? А до тогава? Ще оставим " трансформиращата се в народна власт " Сърбия и нашата " другарска прилежаща " Гърция да вършат каквото си желаят със Скопие? Въпросът е да не заработим по схемата " Човешко е да обещаеш, мъжко – да не изпълниш ". И не би трябвало да забравяме, че сякаш обявихме Западните Балкани като приоритет за нашето председателство на Европейския съвет. Ако в действителност е по този начин, то №8 би трябвало да е с едни гърди пред Sea2Sеa.
Транспортните и енергийни връзки имат политически мирис. Като концепция Sea2Sеa беше утвърден от Еврокомисията през 2012 година. А паневропейските транспортни коридори се появиха на конференцията в Крит през 1994 година и бяха дообогатени на последвалата през 1997 година конференция в Хелзинки.
През 2015 година, по време на визитата на българска държавна делегация в Китай, транспортният министър Ивайло Московски показа на китайските сътрудници благоприятни условия за вложения в 4 жп посоки. Сред тях беше модернизацията жп линия София-Перник-Радомир, оценена на 360 млн. евро; рационализация на жп линията Радомир-Гюешево, която ще коства 556 млн. евро. Това е единственото " придвижване " на думи за кулоар №8.
Всъщност реализирането на връзката Кавала-Александруполис-Бургас-Варна демонстрира нежеланието на София да вземе нещата в свои ръце – до момента в който Sea2Sea оставя на гърците преимуществото, то кулоар №8 носи с изключение на геополитическа и икономическа стойност и отговорност за България. А ние очевидно не обичаме тази игра.
Следва да си зададем въпроса какво ще е бъдещето на кулоар №8, в случай че трафикът от Средиземноморието бъде обран от Sea2Sea?
Крайно време е София да поведе свое хоро на Балканите – не към " Велика България ", а към сериозна и тежка България. Трябва да започваме да демонстрираме, че ние водим хорото, а не просто подскачаме на " Барба Яни " с глупава признателност в погледа към Акропола.
И в случай че демонстрираме просто обвързаност към " Узо " или " Сръбска жестока земунска дюлева ракия " и откажем да се чукаме с „ Жолта лозова ракия “, може да пием една студена минерална вода „ Пелистерка “. Което в действителност ще значи, че вместо да наложим " българската скара " в политическата кухня на Балканите, ще продължим да дъвчем плескавици и гирос. Въпрос на усет. И на здрав разсъдък.
Автор: БГНЕС
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ