Как съветските инженери проеткират първата турбореактивна състезателна кола, развиваща 1000 км/ч
Проектът би трябвало да счупи върха за скорост на сушата, само че приключва трагично.
През 1950-те руското управление обича да чупи върхове (или най-малко да се опитва) в космоса и на Земята. За да усъвършенства международния връх за скорост на сушата, един руски инженер предлага доста амбициозна концепция: да конструира спортен автомобил с турбореактивен мотор.
Алексей Андреевич Смолин (1907—1986)Архивна фотография
Абсолютният връх за скорост на сушата по това време е 634 км/ч и е подложен от английския играч Джон Коб. Съветският иненер Алексей Смолин, който има опит в конструирането на самолети и спортни коли, желае да създаде кола, която да форсира до 1000 км/ч.
Архив на музея на ГАЗ
Смолин желае да направи дребен спортен автомобил, оборудван с аеродинамичен корпус и задвижван от турбореактивен мотор. Той си издейства поддръжката на основния инженер на известния авто цех ГАЗ и работата стартира.
Архив на музея на ГАЗ
Така, през 1954 година е конструиран първият турбореактивен автомобил. Колата, наподобяваща ракета, е кръстена „ ГАЗ-СГ3 “.
За да се реализира минимално тегло, корпусът на колата е изработен от дуралумин – метал, употребен всеобщо в авиацията и в галактическото инженерство.
Архив на музея на ГАЗ
Гумите на автомобила са приспособени от изтребител МиГ-15, а моторът е от МиГ-17.
Турбореактивният мотор е задоволителен, с цел да се развие скорост до 1000 км/ч. Но високата скорост основава спомагателни проблеми на инженерите.
Първо, те би трябвало да разработят подобаващи гуми, които да устоят на извънредно високите скорости. Второ, би трябвало да има подобаваща писта, където да се извърши първият тест драйв. Оказва се извънредно мъчно да се откри такава.
Архив на музея на ГАЗ
В последна сметка, откакто и двата казуса са решени, идва денят на първия тест драйв.
През ноември 1954 година руският авто играч Михаил Метелев се облича в екипа си на пистата на военното летище „ Горки “ в Нижни Новгород и се готви да подкара автомобила.
За всеки случай, инженерите карат водача да не кара с повече от 300 км/ч при първия тест, макар че задачата на хоризонта е надалеч по-амбициозна.
Архив на музея на ГАЗ
Въпреки ограниченията за сигурност първият тест драйв приключва пагубно. Колата е размазана. За благополучие водачът е напълно леко ранен – отървава се единствено със строшен пръст на крайници.
Този героичен неуспех при първия тест на първата турбореактивна спортна кола в Съюз на съветските социалистически републики е равностоен на смъртна присъда за амбициозния план.
Така планът е закрит публично през 1957 година. Осем години по-късно американският авто играч Крейг Брийдлов потвърждава на света, че задачата, сложена от руския инженер по-рано, може да бъде достигната. Брийдлов форсира своята турбореактивна кола на име „ Духът на Америка “ до 600,6 благи в час, което се равнява на 966,5 км/ч.
Spirit of AmericaGetty Images
Днес останките от първия руски турбореактивен състезателен автомобил са изложени в музея на „ ГАЗ “ в Нижни Новгород, Русия.
източник: RUSSIA BEYOND
През 1950-те руското управление обича да чупи върхове (или най-малко да се опитва) в космоса и на Земята. За да усъвършенства международния връх за скорост на сушата, един руски инженер предлага доста амбициозна концепция: да конструира спортен автомобил с турбореактивен мотор.
Алексей Андреевич Смолин (1907—1986)Архивна фотография
Абсолютният връх за скорост на сушата по това време е 634 км/ч и е подложен от английския играч Джон Коб. Съветският иненер Алексей Смолин, който има опит в конструирането на самолети и спортни коли, желае да създаде кола, която да форсира до 1000 км/ч.
Архив на музея на ГАЗ
Смолин желае да направи дребен спортен автомобил, оборудван с аеродинамичен корпус и задвижван от турбореактивен мотор. Той си издейства поддръжката на основния инженер на известния авто цех ГАЗ и работата стартира.
Архив на музея на ГАЗ
Така, през 1954 година е конструиран първият турбореактивен автомобил. Колата, наподобяваща ракета, е кръстена „ ГАЗ-СГ3 “.
За да се реализира минимално тегло, корпусът на колата е изработен от дуралумин – метал, употребен всеобщо в авиацията и в галактическото инженерство.
Архив на музея на ГАЗ
Гумите на автомобила са приспособени от изтребител МиГ-15, а моторът е от МиГ-17.
Турбореактивният мотор е задоволителен, с цел да се развие скорост до 1000 км/ч. Но високата скорост основава спомагателни проблеми на инженерите.
Първо, те би трябвало да разработят подобаващи гуми, които да устоят на извънредно високите скорости. Второ, би трябвало да има подобаваща писта, където да се извърши първият тест драйв. Оказва се извънредно мъчно да се откри такава.
Архив на музея на ГАЗ
В последна сметка, откакто и двата казуса са решени, идва денят на първия тест драйв.
През ноември 1954 година руският авто играч Михаил Метелев се облича в екипа си на пистата на военното летище „ Горки “ в Нижни Новгород и се готви да подкара автомобила.
За всеки случай, инженерите карат водача да не кара с повече от 300 км/ч при първия тест, макар че задачата на хоризонта е надалеч по-амбициозна.
Архив на музея на ГАЗ
Въпреки ограниченията за сигурност първият тест драйв приключва пагубно. Колата е размазана. За благополучие водачът е напълно леко ранен – отървава се единствено със строшен пръст на крайници.
Този героичен неуспех при първия тест на първата турбореактивна спортна кола в Съюз на съветските социалистически републики е равностоен на смъртна присъда за амбициозния план.
Така планът е закрит публично през 1957 година. Осем години по-късно американският авто играч Крейг Брийдлов потвърждава на света, че задачата, сложена от руския инженер по-рано, може да бъде достигната. Брийдлов форсира своята турбореактивна кола на име „ Духът на Америка “ до 600,6 благи в час, което се равнява на 966,5 км/ч.
Spirit of AmericaGetty Images
Днес останките от първия руски турбореактивен състезателен автомобил са изложени в музея на „ ГАЗ “ в Нижни Новгород, Русия.
източник: RUSSIA BEYOND
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ