Бюджетът на 5,7% дефицит мина на първо четене: 10,1 млрд. евро нов дълг и 30% по-скъпи винетки
Проектът планува 56,8 милиарда евро разноски, персонални осигуровки за държавните чиновници и заледяване на минималната заплата на 620 евро
Народното събрание одобри на първо четене държавния бюджет на България за 2026 година след изострен политически конфликт за недостига, новия дълг и неналичието на структурни промени. Проектът получи поддръжката на 143 народни представители, 81 гласоподаваха срещу, а въздържали се нямаше.
Зад финансовата рамка застанаха депутатите от ръководещата „ Прогресивна България “ и Движение за права и свободи. Срещу нея гласоподаваха ГЕРБ-СДС, „ Демократична България “, „ Продължаваме промяната “ и „ Възраждане “.
Управляващото болшинство показа бюджета като нужна стъпка за преодоляване на насъбраните дефицити и стабилизиране на обществените финанси. Опозицията дефинира плана като проинфлационен, лишен от промени и учреден върху ново огромно задлъжняване.
Законопроектът планува недостиг по консолидираната фискална стратегия в размер на 5,7% от брутния вътрешен артикул. Заложените доходи, помощи и дарения доближават 49,6 милиарда евро, а общите разноски възлизат на 56,8 милиарда евро.
Максималният размер на новия дълг, който страната ще има право да поеме през 2026 година, е 10,1 милиарда евро. В тази сума влиза заем до 3,261 милиарда евро по европейския инструмент SAFE, ориентиран към подсилване на отбранителната промишленост.
Очакванията са държавният дълг да доближи 37,7 милиарда евро, или към 30,1% от Брутният вътрешен продукт. Именно размерът на новото задлъжняване се трансформира в една от основните линии на конфликта сред ръководещите и опозицията.
ГЕРБ-СДС разгласи, че няма да поддържа плана. Теменужка Петкова съобщи, че финансовата рамка включва нужни разноски, само че ръководещите демонстрират несъразмерна упоритост както при харчовете, по този начин и при размера на недостига.
Тя отхвърли тезата на вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев, че свиването на недостига до 3% ще задуши стопанската система. Според Петкова по-големият недостиг води до повече дълг, по-високи лихвени разноски, инфлационен напън и прекачване на финансовата тежест върху идващите генерации.
Бившият финансов министър сложи въпроса за какво при в началото декларирана нужда от 3,2 милиарда евро нов запас законът дава право за вдишване на отговорности до 10,1 милиарда евро. Тя настоя ръководещите да обяснят по какъв начин ще бъдат изразходвани средствата и какъв ще бъде дълготрайният резултат върху бюджета.
Петкова нападна и заложеното нарастване на осигурителната тежест. Проектът покачва минималните осигурителни прагове по стопански действия, трансформира режима за държавните чиновници и планува 30% нарастване на цената на винетките от 1 август 2026 година
Според нея сходни промени не би трябвало да се прокарват през преходни и заключителни разпореждания без необятен публичен и парламентарен спор. Тя акцентира, че ГЕРБ-СДС пази устойчивите обществени финанси и няма да поддържа рамка, която съгласно партията не подсигурява непоклатимост.
Теменужка Петкова отбрани и дейностите на предходното държавно управление при предоговарянето на Плана за възобновяване и резистентност. По думите ѝ кабинетът „ Желязков “ е премахнал промени, които не са били в полза на България.
С рецензии към бюджетната политика се включи и Красимир Вълчев. Той съобщи, че България е следвала благоразумна фискална политика до пандемията през 2020 година, без значение от промените във властта и разликите сред обособените финансови министри.
Според Вълчев след 2021 година обществото е получило обръщение, че страната е в положение да харчи повече без тежки последствия. Пропусната е била втората част от сметката - че продължителните разноски над приходите водят до повишение на налози, осигуровки и дълг.
Той отбрани политиката на уравновесени бюджети, ниски дефицити и релативно ниска данъчно-осигурителна тежест. По думите му проблемите не са почнали през 2025 година, а са се натрупали през 2023 и 2024 година
Красимир Вълчев прикани премиера Румен Радев да упорства Министерството на труда и обществената политика и Министерството на здравеопазването да ревизират разноските, свързани с решенията на ТЕЛК. Той съобщи, че в тази система има злоупотреби и че без нахлуване в най-проблемните разходни стратегии бюджетът няма да бъде овладян.
Председателят на „ Продължаваме промяната “ Асен Василев дефинира плана като бюджет, учреден върху две огромни заблуди. Той упрекна ръководещите, че слагат събирането на такси пред вложенията в обучение, опазване на здравето и човешки капитал.
Василев оспори изказванието, че нарастването на пенсиите и обществените разноски сред 2021 и 2025 година е разрушило фискалната рамка. По показаните от него цифри тези заплащания са нарастнали от 10,4% до 10,7% от Брутният вътрешен продукт, или единствено с 0,3 процентни пункта.
Той съобщи, че стопанската система е повишена през същия интервал и по този начин е разрешила по-високи пенсии и обществени разноски без значително нарастване на каузи им в Брутният вътрешен продукт. По думите му България е отлепила от последното място в Европейския съюз по част от индикаторите за витален стандарт.
Асен Василев съобщи, че към 30% от нарастването на разноските в бюджета е завещание от политиката, която самият той е водил като финансов министър, и отбрани тази част от рамката.
Втората съгласно него погрешна теза е изказванието за скрити наследени разноски. Василев уточни, че заложените средства за прехрана и финансови разноски са по-високи даже от тези в предходния план на Теменужка Петкова, против който избухнаха всеобщи митинги.
От „ Демократична България “ Мартин Димитров дефинира приемането на плана като същинското начало на бюджетната рецесия. Той предизвести, че процедурата по свръхдефицит носи сериозен риск за финансовата непоклатимост и слага България под засилен европейски надзор.
Димитров свърза високите държавни разноски и заемите с спомагателен инфлационен напън. Според него вливането на 10,1 милиарда евро заемни средства в стопанската система ще усили търсенето и ще тласне цените нагоре.
Той акцентира, че дефицитът от 5,7% е измежду най-високите в Европейския съюз. За съпоставяне междинният бюджетен недостиг в Европейски Съюз за 2026 година е към 3,4%, а България се подрежда до страни като Полша, Унгария и Румъния.
Мартин Димитров съобщи, че ръководещите са избрали високи разноски, вместо оптимизация на администрацията, публичните поръчки и неефективните стратегии. Той попита ръководителя на бюджетната комисия Константин Проданов къде са обещаните промени и съкращаването на разхищенията.
Според депутата политиката на „ Прогресивна България “ продължава модела на ГЕРБ, който самите ръководещи са подлагали на критика. Димитров предизвести, че финансовата рамка слага обществените финанси под риск и отсрочва нужните решения.
Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов отбрани законопроекта. Той съобщи, че процедурата по свръхдефицит е резултат от траекторията на разноските през предходните години, преди ръководството на „ Прогресивна България “.
Проданов уточни, че 10 страни се намират в сходна процедура и дефинира европейския механизъм като сигнален сигнал, а не като непосредствена финансова злополука. Според него кабинетът към този момент подхваща ограничения за ограничение на недостига.
Той изясни, че приходните и разходните ограничения в плана са на стойност към 2 милиарда евро. Без тях бюджетният недостиг би достигнал 7,4% от Брутният вътрешен продукт вместо заложените 5,7%.
Проданов призна, че част от европейските средства и капиталовите планове мъчно ще бъдат изпълнени в границите на годината. Той отбрани високото ниво на финансовите разноски с аргумента, че страната би трябвало да постави старания да усвои наличното европейско финансиране.
Общият размер на финансовите разноски през 2026 година е 9,360 милиарда евро. От тях 4,028 милиарда евро идват от национално финансиране, а 5,331 милиарда евро са европейски средства, в това число заплащания по Националния проект за възобновяване и резистентност.
Една от най-преките промени за водачите е нарастването на винетните такси с 30% от 1 август 2026 година Управляващите чакат и по-високи доходи от ТОЛ системата.
Проектът форсира и към този момент признатия акцизен календар за интервала 2025 - 2029 година Това значи поетапно нарастване на акцизните ставки върху тютюневите произведения.
Съществена смяна визира държавните чиновници и заетите по Закона за правосъдната власт. От 1 август 2026 година те ще стартират да заплащат персонални осигурителни вноски.
През първия стадий вноските ще се разпределят сред работодателя и служителя в съответствие 80:20. От 1 януари 2027 година съотношението ще стане 60:40, както е при останалите работещи.
Законопроектът планува и преразглеждане на механизма за установяване на минималната работна заплата. До приемането на нова формула минималното заплащане остава на настоящето ниво от 620 евро.
Тази мярка срещна рецензии от синдикати и опозиционни партии, съгласно които замразяването на минималната заплата ще ограничи приходите на най-нископлатените служащи при продължаващо повишаване на стоките и услугите.
Управляващите пазят смяната с нуждата минималната заплата да бъде обвързана с по-широк кръг стопански индикатори, а не само със междинното заплащане.
След първото четене депутатите би трябвало да внесат оферти за промени в обособените текстове. Преди окончателното приемане ще бъдат прегледани съответните разноски, данъчни и осигурителни ограничения, таванът на новия дълг и механизмите за ограничение на недостига.
Политическият конфликт занапред ще се изостря. Управляващите показват бюджета като тежка, само че нужна рамка за стабилизиране на страната. Опозицията вижда в него рекорден дълг, инфлационен напън и отвод от промени.
Окончателното решение ще пристигна при второто четене, когато депутатите ще гласоподават всеки текст поотделно. Именно тогава ще стане ясно дали ръководещото болшинство ще резервира параметрите за 5,7% недостиг, 10,1 милиарда евро нов дълг и нарастването на винетките с 30%.
Народното събрание одобри на първо четене държавния бюджет на България за 2026 година след изострен политически конфликт за недостига, новия дълг и неналичието на структурни промени. Проектът получи поддръжката на 143 народни представители, 81 гласоподаваха срещу, а въздържали се нямаше.
Зад финансовата рамка застанаха депутатите от ръководещата „ Прогресивна България “ и Движение за права и свободи. Срещу нея гласоподаваха ГЕРБ-СДС, „ Демократична България “, „ Продължаваме промяната “ и „ Възраждане “.
Управляващото болшинство показа бюджета като нужна стъпка за преодоляване на насъбраните дефицити и стабилизиране на обществените финанси. Опозицията дефинира плана като проинфлационен, лишен от промени и учреден върху ново огромно задлъжняване.
Законопроектът планува недостиг по консолидираната фискална стратегия в размер на 5,7% от брутния вътрешен артикул. Заложените доходи, помощи и дарения доближават 49,6 милиарда евро, а общите разноски възлизат на 56,8 милиарда евро.
Максималният размер на новия дълг, който страната ще има право да поеме през 2026 година, е 10,1 милиарда евро. В тази сума влиза заем до 3,261 милиарда евро по европейския инструмент SAFE, ориентиран към подсилване на отбранителната промишленост.
Очакванията са държавният дълг да доближи 37,7 милиарда евро, или към 30,1% от Брутният вътрешен продукт. Именно размерът на новото задлъжняване се трансформира в една от основните линии на конфликта сред ръководещите и опозицията.
ГЕРБ-СДС разгласи, че няма да поддържа плана. Теменужка Петкова съобщи, че финансовата рамка включва нужни разноски, само че ръководещите демонстрират несъразмерна упоритост както при харчовете, по този начин и при размера на недостига.
Тя отхвърли тезата на вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев, че свиването на недостига до 3% ще задуши стопанската система. Според Петкова по-големият недостиг води до повече дълг, по-високи лихвени разноски, инфлационен напън и прекачване на финансовата тежест върху идващите генерации.
Бившият финансов министър сложи въпроса за какво при в началото декларирана нужда от 3,2 милиарда евро нов запас законът дава право за вдишване на отговорности до 10,1 милиарда евро. Тя настоя ръководещите да обяснят по какъв начин ще бъдат изразходвани средствата и какъв ще бъде дълготрайният резултат върху бюджета.
Петкова нападна и заложеното нарастване на осигурителната тежест. Проектът покачва минималните осигурителни прагове по стопански действия, трансформира режима за държавните чиновници и планува 30% нарастване на цената на винетките от 1 август 2026 година
Според нея сходни промени не би трябвало да се прокарват през преходни и заключителни разпореждания без необятен публичен и парламентарен спор. Тя акцентира, че ГЕРБ-СДС пази устойчивите обществени финанси и няма да поддържа рамка, която съгласно партията не подсигурява непоклатимост.
Теменужка Петкова отбрани и дейностите на предходното държавно управление при предоговарянето на Плана за възобновяване и резистентност. По думите ѝ кабинетът „ Желязков “ е премахнал промени, които не са били в полза на България.
С рецензии към бюджетната политика се включи и Красимир Вълчев. Той съобщи, че България е следвала благоразумна фискална политика до пандемията през 2020 година, без значение от промените във властта и разликите сред обособените финансови министри.
Според Вълчев след 2021 година обществото е получило обръщение, че страната е в положение да харчи повече без тежки последствия. Пропусната е била втората част от сметката - че продължителните разноски над приходите водят до повишение на налози, осигуровки и дълг.
Той отбрани политиката на уравновесени бюджети, ниски дефицити и релативно ниска данъчно-осигурителна тежест. По думите му проблемите не са почнали през 2025 година, а са се натрупали през 2023 и 2024 година
Красимир Вълчев прикани премиера Румен Радев да упорства Министерството на труда и обществената политика и Министерството на здравеопазването да ревизират разноските, свързани с решенията на ТЕЛК. Той съобщи, че в тази система има злоупотреби и че без нахлуване в най-проблемните разходни стратегии бюджетът няма да бъде овладян.
Председателят на „ Продължаваме промяната “ Асен Василев дефинира плана като бюджет, учреден върху две огромни заблуди. Той упрекна ръководещите, че слагат събирането на такси пред вложенията в обучение, опазване на здравето и човешки капитал.
Василев оспори изказванието, че нарастването на пенсиите и обществените разноски сред 2021 и 2025 година е разрушило фискалната рамка. По показаните от него цифри тези заплащания са нарастнали от 10,4% до 10,7% от Брутният вътрешен продукт, или единствено с 0,3 процентни пункта.
Той съобщи, че стопанската система е повишена през същия интервал и по този начин е разрешила по-високи пенсии и обществени разноски без значително нарастване на каузи им в Брутният вътрешен продукт. По думите му България е отлепила от последното място в Европейския съюз по част от индикаторите за витален стандарт.
Асен Василев съобщи, че към 30% от нарастването на разноските в бюджета е завещание от политиката, която самият той е водил като финансов министър, и отбрани тази част от рамката.
Втората съгласно него погрешна теза е изказванието за скрити наследени разноски. Василев уточни, че заложените средства за прехрана и финансови разноски са по-високи даже от тези в предходния план на Теменужка Петкова, против който избухнаха всеобщи митинги.
От „ Демократична България “ Мартин Димитров дефинира приемането на плана като същинското начало на бюджетната рецесия. Той предизвести, че процедурата по свръхдефицит носи сериозен риск за финансовата непоклатимост и слага България под засилен европейски надзор.
Димитров свърза високите държавни разноски и заемите с спомагателен инфлационен напън. Според него вливането на 10,1 милиарда евро заемни средства в стопанската система ще усили търсенето и ще тласне цените нагоре.
Той акцентира, че дефицитът от 5,7% е измежду най-високите в Европейския съюз. За съпоставяне междинният бюджетен недостиг в Европейски Съюз за 2026 година е към 3,4%, а България се подрежда до страни като Полша, Унгария и Румъния.
Мартин Димитров съобщи, че ръководещите са избрали високи разноски, вместо оптимизация на администрацията, публичните поръчки и неефективните стратегии. Той попита ръководителя на бюджетната комисия Константин Проданов къде са обещаните промени и съкращаването на разхищенията.
Според депутата политиката на „ Прогресивна България “ продължава модела на ГЕРБ, който самите ръководещи са подлагали на критика. Димитров предизвести, че финансовата рамка слага обществените финанси под риск и отсрочва нужните решения.
Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов отбрани законопроекта. Той съобщи, че процедурата по свръхдефицит е резултат от траекторията на разноските през предходните години, преди ръководството на „ Прогресивна България “.
Проданов уточни, че 10 страни се намират в сходна процедура и дефинира европейския механизъм като сигнален сигнал, а не като непосредствена финансова злополука. Според него кабинетът към този момент подхваща ограничения за ограничение на недостига.
Той изясни, че приходните и разходните ограничения в плана са на стойност към 2 милиарда евро. Без тях бюджетният недостиг би достигнал 7,4% от Брутният вътрешен продукт вместо заложените 5,7%.
Проданов призна, че част от европейските средства и капиталовите планове мъчно ще бъдат изпълнени в границите на годината. Той отбрани високото ниво на финансовите разноски с аргумента, че страната би трябвало да постави старания да усвои наличното европейско финансиране.
Общият размер на финансовите разноски през 2026 година е 9,360 милиарда евро. От тях 4,028 милиарда евро идват от национално финансиране, а 5,331 милиарда евро са европейски средства, в това число заплащания по Националния проект за възобновяване и резистентност.
Една от най-преките промени за водачите е нарастването на винетните такси с 30% от 1 август 2026 година Управляващите чакат и по-високи доходи от ТОЛ системата.
Проектът форсира и към този момент признатия акцизен календар за интервала 2025 - 2029 година Това значи поетапно нарастване на акцизните ставки върху тютюневите произведения.
Съществена смяна визира държавните чиновници и заетите по Закона за правосъдната власт. От 1 август 2026 година те ще стартират да заплащат персонални осигурителни вноски.
През първия стадий вноските ще се разпределят сред работодателя и служителя в съответствие 80:20. От 1 януари 2027 година съотношението ще стане 60:40, както е при останалите работещи.
Законопроектът планува и преразглеждане на механизма за установяване на минималната работна заплата. До приемането на нова формула минималното заплащане остава на настоящето ниво от 620 евро.
Тази мярка срещна рецензии от синдикати и опозиционни партии, съгласно които замразяването на минималната заплата ще ограничи приходите на най-нископлатените служащи при продължаващо повишаване на стоките и услугите.
Управляващите пазят смяната с нуждата минималната заплата да бъде обвързана с по-широк кръг стопански индикатори, а не само със междинното заплащане.
След първото четене депутатите би трябвало да внесат оферти за промени в обособените текстове. Преди окончателното приемане ще бъдат прегледани съответните разноски, данъчни и осигурителни ограничения, таванът на новия дълг и механизмите за ограничение на недостига.
Политическият конфликт занапред ще се изостря. Управляващите показват бюджета като тежка, само че нужна рамка за стабилизиране на страната. Опозицията вижда в него рекорден дълг, инфлационен напън и отвод от промени.
Окончателното решение ще пристигна при второто четене, когато депутатите ще гласоподават всеки текст поотделно. Именно тогава ще стане ясно дали ръководещото болшинство ще резервира параметрите за 5,7% недостиг, 10,1 милиарда евро нов дълг и нарастването на винетките с 30%.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ