Законът за единния цифров пазар на ЕС като пречка пред развитието му
Проектът на законодателен акт за цифровия пазар на Европейски Съюз е оповестен през 2020 година с съществена цел да подсигурява отворени и обективни цифрови пазари. Тъй като някои огромни онлайн платформи работят като „ пазачи на осведомителния вход “ на цифровите пазари, законът има за цел да подсигурява, че тези платформи работят честно. Заедно със законодателния акт за цифровите услуги, въпросният закон не един от главните детайли на европейската тактика в региона на цифровите технологии.
Новопубликуван разбор на Литовския институт за свободен пазар (LFMI) поддържа тезата, че ограниченията планувани в него не дават отговор на апелите за подсилване на вътрешния пазар, нито пък биха подтикнали повече здравословна конкуренция и нововъведения. Авторите на регламента настояват, че законът ще ограничи единствено огромните компании, само че изследването показва, че използването му неизбежно ще навреди както и на дребните междинни предприятия, по този начин и на крайния консуматор. Проучването стига до извода, че законът е опит за основаване на неестествен пазар с изкуствена конкуренция, при който потребителят остава на назад във времето.
Обявената цел на закона за цифровия пазар е да хармонизира регулациите в Европейски Съюз и да се употребяват преимуществата на единния пазар. Тази цел обаче не е изпълнена в наредбите на регламента. Според създателите на разбора, наредбите разказани в член 1 на закона предизвикват антиконкурентни практики и злоупотреби с властово състояние, вместо да ги обезкуражават. Налице е логическа променчивост във формулирането на задачата на закона, а обяснението й в текста вършат оповестените цели мъчно постижими. Начинът по който е дефиниран закона освен подкопава законодателния развой на Европейски Съюз, само че и слага под въпрос неговата нужда.
Икономиката действа ползотворно, когато регулациите са съответни, а пазарният резултат е неустановен. При тези условия „ спечелилият “ се дефинира посредством спонтанна конкуренция при равни други условния. В противоположен случай „ спечелилият “ се дефинира посредством инцидентно или съзнателно съблюдаване на законови и административни условия без присъединяване и решенията на потребителите, което значи с по-малко внимание и по-слабо отразяване на техните потребности. Законът за цифровия пазар обрисува противоположното състояние: концепциите и условията на регулациите са неразбираеми и не съдържат предстоящата конкретика, до момента в който пазарът и неговата конструкция авансово дефинират взаимоотношенията сред потребителите и доставчиците. Въведени са неприятно дефинираните понятия, съчетани с безграничен обсег на пълномощията на регулатора.
Някои от дефинициите и концепциите, включени в регламента са неразбираеми, неверни и мъчно могат да бъдат обсъждани като потребни. Има словосъчетания, отворени към прекомерно необятна интерпретация и лишени от подтекст, а това в допълнение усложнява изваждането на заключения и належащо пояснение. Тези провокации са причина за правосъдни каузи, а също и за големи финансови разноски за фирмите, опитващи се да избегнат или спазят проблематичната регулаторна рамка. Нищо от това не способства за нововъведенията, предприемаческия дух и растежа на цифровия пазар в Европейски Съюз, настояват от LFMI.
Законът за цифровия пазар планува неестествен метод към конкуренцията. Само несъмнено положение или конструкция на пазара се преглеждат като удобни за конкуренцията, a смисъла на конкуренцията остава неразбираемо, когато задачите и отговорностите са избрани от пазарния разбор. Ако мощна конкуренция е желателна в името на потребителя, статичното схващане (каквото е приложено в регламента) не оказва помощ. Състоянието на пазара, което е най-хубаво за конкуренцията, се разграничава според от услугата, обстановката и времето. В цифрова промишленост това даже е по-силно изразено заради по-краткото време сред софтуерните промени и тяхната периодичност.
Ако крайната цел на дадена политика е максимизиране на изгодите за потребителя, значимото е съществуването на същинска пазарна конкуренция с динамичен, непрекъснато изменящ се темперамент. Размерът, броят и дейностите на участниците на пазара при такава спонтанна конкуренция не могат да бъдат разказани „ ex ante “. Изкуствено основан „ пазарен дизайн “ – както постоянно регулаторите схващат конкуренцията - освен не съумява да улови еволюционната природа на естествената конкуренция, само че и съвсем в никакъв случай не отразява демократичните и гражданските публични полезности.
Настоящите правила за даване на цифровите услугите основават добавена стойност както за другите участници на пазара, по този начин и за крайните консуматори. Факт е, че всички, които се облагодетелстват в този момент — освен по този начин наречените „ пазители “, само че и техните консуматори и евентуални съперници — ще бъдат наранени от използването на закона за цифровия пазар. Според регулаторния съвет за надзор на Европейска комисия, регламентът има потребност да бъде „ по-добре “ дефиниран и „ по-ясно “ структуриран във връзка с показаните доказателства. Освен това, има известнинесъответствия в оценката на въздействието на регламента, а слабата обосновка е постоянно срещана рецензия.
Перфектните услуги и съвършените снабдители са химера, припомнят от LFMI. Тъй като всички аспекти на човешкия живот са белязани от несъвършенство, сегашното положението на цифровия пазар и неговите участници, в това число огромните цифрови платформи, е посредствен и е в непрекъснат блян към усъвършенстване и развиване. Следователно, когато се оферират интервенции на пазара, всевъзможни упования за съвършени резултати би трябвало да бъдат оставени настрани. Това би трябвало да се прави с още по-голямо внимание, когато услугите, които са застрашени, засягат потребителите и когато самата политика на конкуренция се трансформира. При обсъждания правилник позитивните резултати не са потвърдени, а единствено планувани, до момента в който отрицателните последствия се подценяват изцяло.
Остава неразбираемо по какъв начин участниците на цифровия пазар ще съумеят да запазят актуалните си действия, които потребителите, политиците и регулаторът считат за положителни и ще изоставят нежеланите. Технологиите, които се основават на пазара, са най-хубавите в този съответен интервал от време, никой с изключение на същият или различен иноватор не е в позиция или има потенциал за това да реши кои аспекти би трябвало да бъдат усъвършенствани.
Преобладаващият дух на регламента е, че „ би трябвало да се направи нещо “. В отчета за оценка на въздействието, Европейската комисия твърди, че има основателни опасения, че пазарната мощ на огромните платформи е сложна за превъзмогване, само че редица откриватели и анализатори показват несъответствието сред разпознатите проблеми и средствата, определени за разрешаването им. Една от аргументите за сходни начинания е отрицателното отношение към огромните компании измежду избрани групи. Създаването на политики на база отрицателни настройки е чист популизъм, въпреки и единствено с софтуерен привкус в този случай. Групите, които не харесват огромните платформи, цифровия бранш или технологиите като цяло заради някакви действителни или мислени аргументи ще се сблъскат с доста осезаеми и непредвидени последствия, като отрицателни промени в цифровите услуги и закъснение на нововъведенията.
Дебатът, който се води към предлагането за регламента, е доминиран от политика и неглижираикономическите последствия. Политическият дискурс не съумява да отговори на въпросите по какъв начин се основават нововъведенията и технологиите, какво стимулира хората да ги употребяват и какви последици ще има законът за цифровия пазар върху креативния капацитет на Европа. Изключват се и опасенията по отношение на ползите на потребителите. Тъй като има прекомерно доста терзания към развиването на цифровите услуги, значимо е страстите и пристрастията на политиците да бъдат ясно разграничени от здравите причини за по-ефективно ръководство на политиките. Налице е обаче противоположното. Факт е, че този закон не е ориентиран нито към конкуренцията, нито към потребителите, нито към нововъведенията.
Ако задачата на закона е да подтиква цифровия бранш в Европейски Съюз, то би трябвало да се обърне внимание към възстановяване на изискванията на компаниите да поемат риск и да влагат в Европейски Съюз, а не в други пазари. Това включва отбрана на правата на благосъстоятелност, транспарантна и минимална рамка на контролиране, еластичност на заетостта, и други ограничения за удобна бизнес среда. Тъй като конкуренцията е нужна с цел да се оферират най-хубавите благоприятни условия за потребителите, конкуренцията не може да се настрои авансово, не може да бъде синтетична, а би трябвало да се дефинира от желанията на потребителите — т.е. ex-post, не ex-ante. Голямото многообразие от непрекъснато изменящи се консуматори може да въздейства единствено на спонтанната пазарна конкуренция — конкуренция, която отразява непрекъсната смяна на потребителите и техните стремежи. Анализът на LFMI заключава, че законът за цифровия пазар е причина за закъснение в конкуренцията, нововъведенията и растежа и съставлява затруднение в цифровата среда.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
Новопубликуван разбор на Литовския институт за свободен пазар (LFMI) поддържа тезата, че ограниченията планувани в него не дават отговор на апелите за подсилване на вътрешния пазар, нито пък биха подтикнали повече здравословна конкуренция и нововъведения. Авторите на регламента настояват, че законът ще ограничи единствено огромните компании, само че изследването показва, че използването му неизбежно ще навреди както и на дребните междинни предприятия, по този начин и на крайния консуматор. Проучването стига до извода, че законът е опит за основаване на неестествен пазар с изкуствена конкуренция, при който потребителят остава на назад във времето.
Обявената цел на закона за цифровия пазар е да хармонизира регулациите в Европейски Съюз и да се употребяват преимуществата на единния пазар. Тази цел обаче не е изпълнена в наредбите на регламента. Според създателите на разбора, наредбите разказани в член 1 на закона предизвикват антиконкурентни практики и злоупотреби с властово състояние, вместо да ги обезкуражават. Налице е логическа променчивост във формулирането на задачата на закона, а обяснението й в текста вършат оповестените цели мъчно постижими. Начинът по който е дефиниран закона освен подкопава законодателния развой на Европейски Съюз, само че и слага под въпрос неговата нужда.
Икономиката действа ползотворно, когато регулациите са съответни, а пазарният резултат е неустановен. При тези условия „ спечелилият “ се дефинира посредством спонтанна конкуренция при равни други условния. В противоположен случай „ спечелилият “ се дефинира посредством инцидентно или съзнателно съблюдаване на законови и административни условия без присъединяване и решенията на потребителите, което значи с по-малко внимание и по-слабо отразяване на техните потребности. Законът за цифровия пазар обрисува противоположното състояние: концепциите и условията на регулациите са неразбираеми и не съдържат предстоящата конкретика, до момента в който пазарът и неговата конструкция авансово дефинират взаимоотношенията сред потребителите и доставчиците. Въведени са неприятно дефинираните понятия, съчетани с безграничен обсег на пълномощията на регулатора.
Някои от дефинициите и концепциите, включени в регламента са неразбираеми, неверни и мъчно могат да бъдат обсъждани като потребни. Има словосъчетания, отворени към прекомерно необятна интерпретация и лишени от подтекст, а това в допълнение усложнява изваждането на заключения и належащо пояснение. Тези провокации са причина за правосъдни каузи, а също и за големи финансови разноски за фирмите, опитващи се да избегнат или спазят проблематичната регулаторна рамка. Нищо от това не способства за нововъведенията, предприемаческия дух и растежа на цифровия пазар в Европейски Съюз, настояват от LFMI.
Законът за цифровия пазар планува неестествен метод към конкуренцията. Само несъмнено положение или конструкция на пазара се преглеждат като удобни за конкуренцията, a смисъла на конкуренцията остава неразбираемо, когато задачите и отговорностите са избрани от пазарния разбор. Ако мощна конкуренция е желателна в името на потребителя, статичното схващане (каквото е приложено в регламента) не оказва помощ. Състоянието на пазара, което е най-хубаво за конкуренцията, се разграничава според от услугата, обстановката и времето. В цифрова промишленост това даже е по-силно изразено заради по-краткото време сред софтуерните промени и тяхната периодичност.
Ако крайната цел на дадена политика е максимизиране на изгодите за потребителя, значимото е съществуването на същинска пазарна конкуренция с динамичен, непрекъснато изменящ се темперамент. Размерът, броят и дейностите на участниците на пазара при такава спонтанна конкуренция не могат да бъдат разказани „ ex ante “. Изкуствено основан „ пазарен дизайн “ – както постоянно регулаторите схващат конкуренцията - освен не съумява да улови еволюционната природа на естествената конкуренция, само че и съвсем в никакъв случай не отразява демократичните и гражданските публични полезности.
Настоящите правила за даване на цифровите услугите основават добавена стойност както за другите участници на пазара, по този начин и за крайните консуматори. Факт е, че всички, които се облагодетелстват в този момент — освен по този начин наречените „ пазители “, само че и техните консуматори и евентуални съперници — ще бъдат наранени от използването на закона за цифровия пазар. Според регулаторния съвет за надзор на Европейска комисия, регламентът има потребност да бъде „ по-добре “ дефиниран и „ по-ясно “ структуриран във връзка с показаните доказателства. Освен това, има известнинесъответствия в оценката на въздействието на регламента, а слабата обосновка е постоянно срещана рецензия.
Перфектните услуги и съвършените снабдители са химера, припомнят от LFMI. Тъй като всички аспекти на човешкия живот са белязани от несъвършенство, сегашното положението на цифровия пазар и неговите участници, в това число огромните цифрови платформи, е посредствен и е в непрекъснат блян към усъвършенстване и развиване. Следователно, когато се оферират интервенции на пазара, всевъзможни упования за съвършени резултати би трябвало да бъдат оставени настрани. Това би трябвало да се прави с още по-голямо внимание, когато услугите, които са застрашени, засягат потребителите и когато самата политика на конкуренция се трансформира. При обсъждания правилник позитивните резултати не са потвърдени, а единствено планувани, до момента в който отрицателните последствия се подценяват изцяло.
Остава неразбираемо по какъв начин участниците на цифровия пазар ще съумеят да запазят актуалните си действия, които потребителите, политиците и регулаторът считат за положителни и ще изоставят нежеланите. Технологиите, които се основават на пазара, са най-хубавите в този съответен интервал от време, никой с изключение на същият или различен иноватор не е в позиция или има потенциал за това да реши кои аспекти би трябвало да бъдат усъвършенствани.
Преобладаващият дух на регламента е, че „ би трябвало да се направи нещо “. В отчета за оценка на въздействието, Европейската комисия твърди, че има основателни опасения, че пазарната мощ на огромните платформи е сложна за превъзмогване, само че редица откриватели и анализатори показват несъответствието сред разпознатите проблеми и средствата, определени за разрешаването им. Една от аргументите за сходни начинания е отрицателното отношение към огромните компании измежду избрани групи. Създаването на политики на база отрицателни настройки е чист популизъм, въпреки и единствено с софтуерен привкус в този случай. Групите, които не харесват огромните платформи, цифровия бранш или технологиите като цяло заради някакви действителни или мислени аргументи ще се сблъскат с доста осезаеми и непредвидени последствия, като отрицателни промени в цифровите услуги и закъснение на нововъведенията.
Дебатът, който се води към предлагането за регламента, е доминиран от политика и неглижираикономическите последствия. Политическият дискурс не съумява да отговори на въпросите по какъв начин се основават нововъведенията и технологиите, какво стимулира хората да ги употребяват и какви последици ще има законът за цифровия пазар върху креативния капацитет на Европа. Изключват се и опасенията по отношение на ползите на потребителите. Тъй като има прекомерно доста терзания към развиването на цифровите услуги, значимо е страстите и пристрастията на политиците да бъдат ясно разграничени от здравите причини за по-ефективно ръководство на политиките. Налице е обаче противоположното. Факт е, че този закон не е ориентиран нито към конкуренцията, нито към потребителите, нито към нововъведенията.
Ако задачата на закона е да подтиква цифровия бранш в Европейски Съюз, то би трябвало да се обърне внимание към възстановяване на изискванията на компаниите да поемат риск и да влагат в Европейски Съюз, а не в други пазари. Това включва отбрана на правата на благосъстоятелност, транспарантна и минимална рамка на контролиране, еластичност на заетостта, и други ограничения за удобна бизнес среда. Тъй като конкуренцията е нужна с цел да се оферират най-хубавите благоприятни условия за потребителите, конкуренцията не може да се настрои авансово, не може да бъде синтетична, а би трябвало да се дефинира от желанията на потребителите — т.е. ex-post, не ex-ante. Голямото многообразие от непрекъснато изменящи се консуматори може да въздейства единствено на спонтанната пазарна конкуренция — конкуренция, която отразява непрекъсната смяна на потребителите и техните стремежи. Анализът на LFMI заключава, че законът за цифровия пазар е причина за закъснение в конкуренцията, нововъведенията и растежа и съставлява затруднение в цифровата среда.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ