Проф. Мартин Иванов за съвместния проект на СУ и НБУ: Искаме да хвърлим повече светлина върху Народния съд
Проектът на Софийския университет и Нов български университет си слага за цел да хвърли повече светлина върху Народния съд. Историята е значима не с цел да фиксира някакви обстоятелства обратно във времето, а да дава храна за размисъл. Това сподели историкът проф. Мартин Иванов в предаването " Утрото на фокус “ на Радио " Фокус “ с водещ Ася Александрова.
Проектът е финансиран от Фонд " Научни проучвания “ към Министерство на образованието.
Целта на историците е да съберат биографични данни за наказаните от Народния съд и да ги разгласяват. Става въпрос за повече от 2500 смъртни присъди в цялата страна, съвсем 11 000 съдени и 28 000 разследвани. " Нашата задача е да съхраним имената на наказаните. Ще има информация за тяхното фамилно състояние, възраст и специалност, за присъдата, за обвиняването – все неща, които при едно по-задълбочено по-късно проучване към този момент можем да се опитаме да отговорим какви са хората, които са били съдени от Народния съд, дали са единствено фашистки нарушители, както се пробва да ни убеди тогавашната, а в някакъв смисъл и днешната агитация, или става дума за елита на българското общество “, изясни проф. Иванов.
Терорът на новата власт стартира още в навечерието на 9 септември и продължава до края на 50-те и началото на 60-те години. " Има хора, които са съдени от Народния съд, само че те към този момент са убити. Има и такива, които са наказани на една година или условно, само че по-късно минават през няколко концентрационни лагери. Има хора, които не са съдени от Народния съд, само че са изселени или пратени в лагери. Тези неща значително не са документирани. Знаем прекомерно малко за случилото се в провинцията. Ние и до ден сегашен спорим дали убитите след 9 септември са 3000 или 30 000. Не знаем кои и какъв брой хора са минали през лагерите. Народният съд дава тази неповторима опция да хвърлим повече светлина и да стартираме да си задаваме по-дълбоки въпроси “, счита историкът.
Събраните през двата месеца работа на историците данни към този момент ясно обрисуват два типа процеси. " Едните слагат акцента върху отмъщението над хората, които са правили убийства и изтезания преди 9 септември, палили са къщи, борили са се интензивно против комунистическата заплаха. Това са процеси най-вече в региони с интензивно партизанско и комунистическо придвижване. В останалата част от страната, където партизанското придвижване е било доста рехаво или въобще не го е имало, или става въпрос за огромни градове като София, Русе и Силистра, се вижда, че доминират хората, които са имали нещастието да са публично известни – лекари, шефове на гимназии, юристи, публицисти даже на дребни локални вестници, които са упрекнати във фашистка активност. Става въпрос за хора, които можем да назовем хайлайф, става въпрос за персонални вражди и възмездие “, уточни проф. Мартин Иванов.
Проектът е финансиран от Фонд " Научни проучвания “ към Министерство на образованието.
Целта на историците е да съберат биографични данни за наказаните от Народния съд и да ги разгласяват. Става въпрос за повече от 2500 смъртни присъди в цялата страна, съвсем 11 000 съдени и 28 000 разследвани. " Нашата задача е да съхраним имената на наказаните. Ще има информация за тяхното фамилно състояние, възраст и специалност, за присъдата, за обвиняването – все неща, които при едно по-задълбочено по-късно проучване към този момент можем да се опитаме да отговорим какви са хората, които са били съдени от Народния съд, дали са единствено фашистки нарушители, както се пробва да ни убеди тогавашната, а в някакъв смисъл и днешната агитация, или става дума за елита на българското общество “, изясни проф. Иванов.
Терорът на новата власт стартира още в навечерието на 9 септември и продължава до края на 50-те и началото на 60-те години. " Има хора, които са съдени от Народния съд, само че те към този момент са убити. Има и такива, които са наказани на една година или условно, само че по-късно минават през няколко концентрационни лагери. Има хора, които не са съдени от Народния съд, само че са изселени или пратени в лагери. Тези неща значително не са документирани. Знаем прекомерно малко за случилото се в провинцията. Ние и до ден сегашен спорим дали убитите след 9 септември са 3000 или 30 000. Не знаем кои и какъв брой хора са минали през лагерите. Народният съд дава тази неповторима опция да хвърлим повече светлина и да стартираме да си задаваме по-дълбоки въпроси “, счита историкът.
Събраните през двата месеца работа на историците данни към този момент ясно обрисуват два типа процеси. " Едните слагат акцента върху отмъщението над хората, които са правили убийства и изтезания преди 9 септември, палили са къщи, борили са се интензивно против комунистическата заплаха. Това са процеси най-вече в региони с интензивно партизанско и комунистическо придвижване. В останалата част от страната, където партизанското придвижване е било доста рехаво или въобще не го е имало, или става въпрос за огромни градове като София, Русе и Силистра, се вижда, че доминират хората, които са имали нещастието да са публично известни – лекари, шефове на гимназии, юристи, публицисти даже на дребни локални вестници, които са упрекнати във фашистка активност. Става въпрос за хора, които можем да назовем хайлайф, става въпрос за персонални вражди и възмездие “, уточни проф. Мартин Иванов.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ