Проектът Флорида - на един сладолед разстояние от Дисниленд
" Проектът Флорида " на надарения американски режисьор Шон Бейкър е един от филмите, за които най-вече се надявахме да доближат огромните екрани на нашите географски ширини. Благодарение на 22-рото издание на София Филм Фест това е реалност!
Бейкър е прочут като създател на разнообразни самостоятелни кино планове, сред които неповторимата нискобюджетна творба " Мандарина " ( " Tangerine ", 2015), чиято премиера прездизвика взрив в Сънданс през 2015 година. Основната причина - Бейкър изумява всички, като споделя, че филмът е сниман напълно с iPhone 5S.
Сега с 45 награди и над 70 номинации, измежду които номинация за " Оскар " на Уилям Дефо, филмът " Проектът Флорида " към този момент е у нас, единствено няколко месеца след представянето си в Кан. И освен - самият Шон Бейкър е в България, с цел да показа персонално плана си и да даде " Интервю с подпис " на 17 март от 12:00 часа в Дома на киното.
" Проектът Флорида " несъмнено не е от филмите, които могат да бъдат разказани. Той би трябвало да бъде забелязан. Превърнал се в събитие в света на самостоятелното кино, той се разпростира постепенно и последователно, като учебник, от който можеш да научиш доста.
Това е един от тези кино шедьоври, които нямат някой комплициран сюжет, който да се развива и да доближи своята кулминационна точка. Акцентът е подложен върху героите - всеки със своята персонална орис и приумици.
Сценарият е дело на режисьора в съавторство с Крис Бъргок. Историята следва неповторимата шестгодишна Муни и нейната " тайфа " приятелчета, чиято лятна почивка е изпълнена с детски чудеса и завършения във време, когато възрастните в близост претърпяват много житейски компликации.
" Проектът Флорида " и неговият маргинален мотел, оксиморонно ситуиран покрай Дисниленд, ни разкрива хора на ръба на бедността и цялостната съсипия, маргинали без непрекъснати приходи, деца, принудени по-бързо да станат възрастни и възрастни, носещи се безтегловно в живота като безгрижни деца, чиито живот е неразбираем и комплициран за другите. Социалното кино изначално е лишето от комизъм, само че тук, повярвайте, е занимателно - има фойерверки, пица, сладолед и усмихнати деца.
Шестгодишната Муни е надраснала доста възрастта си и макар, че е принудена да продава нелегално парфюми с майка си, за има какво да яде, тя нито за момент не губи своята жизнеспособност и детски възторг. Сякаш на инат на цялата вътрешност на историята изпъкват бонбонено-лилавите дъски на мотела, блестящо розовото небе и зелената коса на Хейли (Бриа Винайте), майката на Мууни.
Някой би споделил, че да живееш в на ниска цена мотел със своята татуирана от горе до долу майка, която си ляга с непознати, с цел да изкара малко пари, би значело, че живееш в пъкъла и си лишен изначално от детство. Е, кажете го на Мууни, само че да знаете, че тя безпардонно би ви се изплезила, наплюла и поставила на място, тъй като тя има детство и гребе от него с цялостни шепи! " Целува се " със сладоледа, хвърля камъни по прозорците на изоставените здания със своите другари, лудува, обича да слуша музика и да танцува.
Може би единственият позитивен персонаж на възрастен във кино лентата е шефът Боби. Уилям Дефо е изиграл доста пъти злодеят в лентата, само че този път обликът му е на положителния. Строг, само че обективен и с огромно сърце, той се раздира от това да извършва прецизно отговорностите си и да оказва помощ на Мууни и майка ѝ да не останат без покрив над главата си.
Няма по какъв начин да не похвалим и положителната работа на оператора Алексис Зебе, чиято камера се движи навръх равнището на детските очи, за ни покаже какъв брой високо може да бъде небето и какъв брой необятен е хоризонтът, без значение от житейската обстановка, в която е попаднал човек.
Бейкър слага един от най-важните обществени проблеми в актуалното американско общество с непринудена лекост и даже въодушевление. В мотела за небогати на една крайници от Дисниленд, хората не престават живота си и се пробват да бъдат щастливи, без да подценяват простите удоволствия от живота. Защото детството не може и не би трябвало да бъде отнето!
Бейкър е прочут като създател на разнообразни самостоятелни кино планове, сред които неповторимата нискобюджетна творба " Мандарина " ( " Tangerine ", 2015), чиято премиера прездизвика взрив в Сънданс през 2015 година. Основната причина - Бейкър изумява всички, като споделя, че филмът е сниман напълно с iPhone 5S.
Сега с 45 награди и над 70 номинации, измежду които номинация за " Оскар " на Уилям Дефо, филмът " Проектът Флорида " към този момент е у нас, единствено няколко месеца след представянето си в Кан. И освен - самият Шон Бейкър е в България, с цел да показа персонално плана си и да даде " Интервю с подпис " на 17 март от 12:00 часа в Дома на киното.
" Проектът Флорида " несъмнено не е от филмите, които могат да бъдат разказани. Той би трябвало да бъде забелязан. Превърнал се в събитие в света на самостоятелното кино, той се разпростира постепенно и последователно, като учебник, от който можеш да научиш доста.
Това е един от тези кино шедьоври, които нямат някой комплициран сюжет, който да се развива и да доближи своята кулминационна точка. Акцентът е подложен върху героите - всеки със своята персонална орис и приумици.
Сценарият е дело на режисьора в съавторство с Крис Бъргок. Историята следва неповторимата шестгодишна Муни и нейната " тайфа " приятелчета, чиято лятна почивка е изпълнена с детски чудеса и завършения във време, когато възрастните в близост претърпяват много житейски компликации.
" Проектът Флорида " и неговият маргинален мотел, оксиморонно ситуиран покрай Дисниленд, ни разкрива хора на ръба на бедността и цялостната съсипия, маргинали без непрекъснати приходи, деца, принудени по-бързо да станат възрастни и възрастни, носещи се безтегловно в живота като безгрижни деца, чиито живот е неразбираем и комплициран за другите. Социалното кино изначално е лишето от комизъм, само че тук, повярвайте, е занимателно - има фойерверки, пица, сладолед и усмихнати деца.
Шестгодишната Муни е надраснала доста възрастта си и макар, че е принудена да продава нелегално парфюми с майка си, за има какво да яде, тя нито за момент не губи своята жизнеспособност и детски възторг. Сякаш на инат на цялата вътрешност на историята изпъкват бонбонено-лилавите дъски на мотела, блестящо розовото небе и зелената коса на Хейли (Бриа Винайте), майката на Мууни.
Някой би споделил, че да живееш в на ниска цена мотел със своята татуирана от горе до долу майка, която си ляга с непознати, с цел да изкара малко пари, би значело, че живееш в пъкъла и си лишен изначално от детство. Е, кажете го на Мууни, само че да знаете, че тя безпардонно би ви се изплезила, наплюла и поставила на място, тъй като тя има детство и гребе от него с цялостни шепи! " Целува се " със сладоледа, хвърля камъни по прозорците на изоставените здания със своите другари, лудува, обича да слуша музика и да танцува.
Може би единственият позитивен персонаж на възрастен във кино лентата е шефът Боби. Уилям Дефо е изиграл доста пъти злодеят в лентата, само че този път обликът му е на положителния. Строг, само че обективен и с огромно сърце, той се раздира от това да извършва прецизно отговорностите си и да оказва помощ на Мууни и майка ѝ да не останат без покрив над главата си.
Няма по какъв начин да не похвалим и положителната работа на оператора Алексис Зебе, чиято камера се движи навръх равнището на детските очи, за ни покаже какъв брой високо може да бъде небето и какъв брой необятен е хоризонтът, без значение от житейската обстановка, в която е попаднал човек.
Бейкър слага един от най-важните обществени проблеми в актуалното американско общество с непринудена лекост и даже въодушевление. В мотела за небогати на една крайници от Дисниленд, хората не престават живота си и се пробват да бъдат щастливи, без да подценяват простите удоволствия от живота. Защото детството не може и не би трябвало да бъде отнето!
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ