Проектът „10 години - 100 филма“ е живата памет за

Проектът „ 10 години - 100 кино лентата “ е живата памет за българското кино. По този метод желаеме да удължим и живота на критическата рефлексия, с която работим и сме работили през тези 10 години, споделя пред Българска телеграфна агенция Елена Мошолова от „ Българско кинообщество “ .

Едноименната галерия със е показана в Дома на киното, а селекция от нея – и в кино „ Одеон “. Предстои издаването и на алманах.

„ Искаме да оставим такава писмена диря, на хартия, с цел да може след години хората, които се интересуват от българското кино, да имат източник, към който да се извърнат, да прочетат какъв е бил отзвукът за българските филми сега, когато те са излизали, какво се е говорило за тях, да чуят един друг сериозен глас “, споделя още Елена Мошолова.

РАЗГОВОР ЗА БЪЛГАРСКОТО КИНО

„ Всъщност нашата цел е по някакъв метод даже да възбудим диалога за българското кино. Защото има накъде да се работи. Искаме да има по-хубави филми. Този разговор сред фена и основателите на киното би трябвало да има някакъв посредник. Ние се опитваме да бъдем подобен посредник, да превеждаме филмите на езика на феновете и противоположното – с цел да има по-голяма чуваемост сред двете групи хора “, добавя тя. „ Нашето обръщение е, че българското кино заслужава да се види, заслужава да се разяснява и би трябвало да му обръщаме повече внимание. Затова поканихме Ева Зайков да направи тази забележителна сбирка от рисунки, с цел да може през нейния взор да прочетем и да забележим превъплъщенията на разнообразни артисти “, показва Елена Мошолова.

Според нея е доста значимо да има връзка сред едно произведение на изкуството и феновете: „ Аудиторията се отглежда. Ти би трябвало да я информираш, да я насочваш, изключително по-малките фенове, децата. Трябва да им покажеш кое е красиво, кое е положително, с цел да могат те да се ориентират. Нашата медия се пробва да бъде откровена и доброжелателна, само че в това време да показва неуспехите на българските кинаджи. И се надявам и за напред да го вършим “.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ДА РИСУВАШ

„ Моята обич към рисуването стартира с един страховит артист и художник по едно и също време, и това е Климент Денчев-Климбо, който беше мой кръстник. Като напълно дребна аз желаех да бъда като него – толкоз смела, толкоз добра в рисуването, и работих ужасно доста, с цел да го направя. Това беше едно ужасно предизвикателство – рисуването на артисти, филми и хора на седмото изкуство “, споделя пред Българска телеграфна агенция Ева Тенева-Зайков.

„ Беше ужасно предизвикателство, тъй като актьорите имат по доста лица. Трябва да усетиш точното лъчение, точния фасон, точната поза и кадър. За мен това, което най-вече ми оказа помощ е, че ужасно обичам киното. И съм един безспорен киноманяк. Правих го с извънредно доста неспокойствие, с доста обич и мисля, че си пролича “, добавя тя.

ТОВА НЕ СА ШАРЖОВЕ

Първият, който рисувах, е Ваклуш – от едноименния документален филм, след това рисува Йосиф Сърчаджиев. Рисува на коляно, с молив, креда, въглен, по няколко неща едновременно: „ Гледам от доста фотоси, с цел да мога да схвана тъкмо всяка от формите. Освен това, би трябвало да е в съответната роля. Защото това също е значимо. Гледам да рисувам доста бързо, с цел да хвана чувството, вълнението да си остане “.

„ Това не са шаржове, тъй като шаржът е покрай карикатурата “, споделя Ева Тенева-Зайков: „ Моите неща са по-скоро скицоподобни. Те не са излъскан портрет – тъкмо поради това, с цел да остане свежото лъчение на рисунката. Моят жанр е подобен. Опитвам се да не го преправям, с цел да не е като изкуствен интелект “.

„ Българско кинообщество “ (Filmsociety.bg) е място за диалог за кино. Място, където филмите са в центъра. Ние имаме вяра в киното като прекарване, което ни оказва помощ да осмислим съществуването си. И диалогът за филмите, които си заслужават, е незаменима част от процеса. За нас те са най-точният радар накъде върви човечеството в целокупност и нашето общество, в частност. Огледалото, което ни демонстрира това, което отхвърляме да забележим. Ето за какво е значимо да ги обсъждаме и да осмисляме какво ни споделят. Иска ни се платформата да е почтена и директна. Не бива да забравяме, че киното е на първо място форма на изкуство, което възпитава сензитивност, построява полезности и въодушевява сериозно мислене. Неговата същинска стойност се мери точно посредством способността му да оставя диря, да задава въпроси и да предизвика разговор, който продължава надалеч оттатък екрана “, споделят Николай Тодоров и Елена Мошолова.

Ева Тенева-Зайков се занимава с изобразяване, снимка, мода, пърформанс, графичен дизайн, илюстрация. Арт и криейтив шеф е в интернационална рекламна организация, учител и наставник. Завършва графика в НХА. Създава „ Галерия за детско изкуство “ и кръжец от запалянковци, работещи в името на по-креативното бъдеще на нашите деца. Със своята работа „ Доктори без маски “ стартира серия „ (Не)обикновените “, обикаля света, въвлича освен бъдещи и сегашни създатели, само че и стотици хора като основава общественост, която е и нейното най-голямо произведение на изкуството. Едни от последните ѝ независими изяви е в павилион Musa по време на Венецианското биенале и Брюксел.

/ДД