Бизнесът и синдикатите пак спорят за минималната заплата
Проект за промени в Кодекса на труда, импортиран от Корнелия Нинова и група народни представители от " Българска социалистическа партия за България " още в първите дни от работата на 48-ия парламент, възроди разногласията за определянето на минималната работна заплата (МРЗ) за страната.
Проектът планува тя да е не по-малко от 50 % от междинната, като вносителите се базират на новата европейска Директива по отношение на съответните минимални работни заплати в Европейския съюз.
Според експертните сметки в законопроекта минималната заплата от 1-ви януари следващата година би трябвало да е 850 лв..
Внесеният план планува всяка година до 31-ви октомври да се дефинира минималната работна заплата за идната календарна година, като
размерът ѝ да е най-малко 50 на 100 от междинната брутна работна заплата за страната за предходните 12 месеца.
И по този начин, 30-годишният спор сред бизнеса и синдикатите за определянето на минималната работна заплата по справедливи критерии още веднъж набира скорост със съответните причини " за " и " срещу " с отчитането както на обществената, по този начин и на икономическата логичност на всяка от страните.
Заместник-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева разяснява:
" Разговорът е как се стига до това число, а не толкоз върху самото число. Редица компании не заплащат минимална работна заплата, просто заплатите при тях са по-високи. За бизнеса е значимо по какъв начин се дефинира една сума и за какъв интервал ще бъде годна, с цел да може да възнамерява. Едно е бизнесът в стопански неразвити региони, друго е в огромните градове.
МРЗ е фактор, който въздейства върху повишение на останалите заплати в предприятието.
Извън тези 30-50 лв. би трябвало да се видят резултатите от едно такова деяние - заетостта ще подтиква ли хората да се образоват, или - без значение от това какво вършим, ще пристигна един добър политик, който ще каже - " ще взимате тази заплата ". Политическите партии не помнят, че има и обществени сътрудници ".
От Камарата са безапелационни, че Директивата не изисква минималната заплата да е в размер не по-малко от 50% от междинната, а основава рамка за адекватност на законоустановените минимални работни заплати и поощряване на груповото преговаряне за установяване на заплати.
Внесеният в края на октомври 2022 година от Българска социалистическа партия законопроект ерозира ролята на обществените сътрудници по основен за тях въпрос, сподели още Минчева:
" Директивата предвижда съществено присъединяване на обществените партньори - в установяване на националните критерии за установяване на МРЗ и в установяване на референтните стойности, които да служат за знак за адекватност.
С този законопроект се отстрани напълно ролята на обществените сътрудници ".
От БСК обявиха подготвеност да предизвикват диалози със службите на Европейската комисия и Международната организация на труда при положение на осъществяване на тази или сходни законодателни начинания.
Икономическият консултант в Конфедерация на труда " Подкрепа " Ваня Григорова разяснява:
" Предложението е изцяло в полза на работещите и е един от критериите, заложени в Директивата за адекватността на минималните хонорари на Европейски Съюз. Подкрепяме подобен метод. Има още критерии, които би трябвало да бъдат покрити, с цел да бъде реализирана адекватност на МРЗ ".
Тя напомни, че размерът от 850 лв. е предложение на КТ " Подкрепа ", " което най-вероятно е чуто от вносителите на плана ".
Проектът планува тя да е не по-малко от 50 % от междинната, като вносителите се базират на новата европейска Директива по отношение на съответните минимални работни заплати в Европейския съюз.
Според експертните сметки в законопроекта минималната заплата от 1-ви януари следващата година би трябвало да е 850 лв..
Внесеният план планува всяка година до 31-ви октомври да се дефинира минималната работна заплата за идната календарна година, като
размерът ѝ да е най-малко 50 на 100 от междинната брутна работна заплата за страната за предходните 12 месеца.
И по този начин, 30-годишният спор сред бизнеса и синдикатите за определянето на минималната работна заплата по справедливи критерии още веднъж набира скорост със съответните причини " за " и " срещу " с отчитането както на обществената, по този начин и на икономическата логичност на всяка от страните.
Заместник-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева разяснява:
" Разговорът е как се стига до това число, а не толкоз върху самото число. Редица компании не заплащат минимална работна заплата, просто заплатите при тях са по-високи. За бизнеса е значимо по какъв начин се дефинира една сума и за какъв интервал ще бъде годна, с цел да може да възнамерява. Едно е бизнесът в стопански неразвити региони, друго е в огромните градове.
МРЗ е фактор, който въздейства върху повишение на останалите заплати в предприятието.
Извън тези 30-50 лв. би трябвало да се видят резултатите от едно такова деяние - заетостта ще подтиква ли хората да се образоват, или - без значение от това какво вършим, ще пристигна един добър политик, който ще каже - " ще взимате тази заплата ". Политическите партии не помнят, че има и обществени сътрудници ".
От Камарата са безапелационни, че Директивата не изисква минималната заплата да е в размер не по-малко от 50% от междинната, а основава рамка за адекватност на законоустановените минимални работни заплати и поощряване на груповото преговаряне за установяване на заплати.
Внесеният в края на октомври 2022 година от Българска социалистическа партия законопроект ерозира ролята на обществените сътрудници по основен за тях въпрос, сподели още Минчева:
" Директивата предвижда съществено присъединяване на обществените партньори - в установяване на националните критерии за установяване на МРЗ и в установяване на референтните стойности, които да служат за знак за адекватност.
С този законопроект се отстрани напълно ролята на обществените сътрудници ".
От БСК обявиха подготвеност да предизвикват диалози със службите на Европейската комисия и Международната организация на труда при положение на осъществяване на тази или сходни законодателни начинания.
Икономическият консултант в Конфедерация на труда " Подкрепа " Ваня Григорова разяснява:
" Предложението е изцяло в полза на работещите и е един от критериите, заложени в Директивата за адекватността на минималните хонорари на Европейски Съюз. Подкрепяме подобен метод. Има още критерии, които би трябвало да бъдат покрити, с цел да бъде реализирана адекватност на МРЗ ".
Тя напомни, че размерът от 850 лв. е предложение на КТ " Подкрепа ", " което най-вероятно е чуто от вносителите на плана ".
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ