Проект по инициатива на DEVIN и Българска фондация Биоразнообразие“ предприема

Проект по самодейност на DEVIN и Българска фондация „ Биоразнообразие “ подхваща стъпки за запазване на Чаирските езера

В навечерието на Международния ден на влажните зони описваме за неземно красивите Чаирски езера – седем водоема в Западните Родопи сред селата Триград и Мугла, които имат статут на предпазени торфища. Разположени на надморска височина от 1360 до 1460 м, те са потънали в причудлива растителност измежду обилие от чиста родопска вода. Датирани в епохата на кватернера, езерата са се образували над десния бряг на река Чаирска, а торфените острови пазят редки растителни типове.

Торфищата – пазители на естествени благосъстояния

Торфът се образува в продължение на хиляди години при безкисклородни условия и висока мокрота и съставлява неразградена растителност, трансформирала се в среда за живот на торфени мъхове и други растителни типове. Според Диана Копански от Програмата на Организация на обединените нации за околната среда „ торфищата са антични въглеродни депа, предлагащи леговище на мигриращи птици, рядка флора и фауна и неповторимо биоразнообразие “.

У нас торфищата заемат 800-900 хектара или едвам 0,1% от територията на страната и са местообитания на над 200 типа семенни и спорови растения и на над 120 типа мъхове.



Безценен естествен феномен

Чаирските езера са естествени свлачищни езера. Само две от тях са запазили естествения си образ, като Синия вир, най-младото езеро, към момента има темперамент на езеро, а Самодивското езеро е изцяло заето от торфище. Най-големите по мярка езера са Големия и Кадиревия мочур, като най-големият торфен остров се намира в Големия мочур.

До средата на 20 в. торфеният остров в Големия мочур представлявал торфище, обградено от ливади. Вероятно оттова идва името на местността (от чаир – морава, пасбище на турски език). Оказва се, че торфището в Големия мочур е остаряло, а самият торфен остров евентуално е на най-малко 2000 – 3000 години.

Заплахите за торфищата

И в случай че за образуването на пълен торфен пласт са нужни стотици и даже хиляди години, то времето за изгубване на торфището е доста по-кратко. Ето за какво торфищата незабавно се нуждаят от отбрана и възобновяване.

Най-голямата опасност за торфищата е човешката активност като да вземем за пример осушаване или дрениране, само че и заливания. В единия случай, с цел да се употребява земята за аграрни потребности, а в другия – с цел да се построи язовир или различен воден обект. Друг проблем е заустването на непречистени битови води, потреблението на торове и паша, както и отлагането на атмосферни замърсявания. Въздействието на тези фактори се ускорява вследствие на все по-честите сухи интервали, съчетани с рисково високи температури.



През 50-те и 60-те години на XX в. езерата Големия и Кадиревия мочур са превърнати в рибарници. Докато има риба и местата се поддържат, се резервира динамично равновесие. След това обаче папур и върби обрастват краищата на водните огледала и навлизат в самия торфен остров. Ако този развой не бъде спрян, той може окаже пагубно влияние върху скъпото местообитание.

Чаирските езера в сигурни ръце

Добрата вест е, че в България, която напълно не е богата на торфища, към този момент се вършат значими стъпки за опазването на Чаирските езера посредством тригодишен план под мотото „ Капсули биоразнообразие в Родопите “ – по самодейност на DEVIN и с съществени сътрудници Българска фондация „ Биоразнообразие “, Институтът по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българската академия на науките, Министерството на околната среда и горите, Регионална ревизия по околната среда и водите – Смолян и Държавно горско стопанство – гр. Девин. По плана се подхващат незабавни ограничения за запазване на торфищата: почистват се битови отпадъци; създава се хидроложки план за поддържането им; извлича се биомаса за тестване и други

Проектът оставя основите на устойчива тактика за поддържане и възобновяване на тази неповторима екосистема и учените са уверени, че с общите старания на институциите, локалните общности и бизнеса Чаирските езера могат да бъдат непокътнати. Съдбата на естествения феномен обаче зависи от непрекъснато наблюдаване и грижа, осведоменост и отговорност от всички нас. Чаирските езера са не просто естествено благосъстояние – те са скъп запас, който би трябвало да опазим и предадем недокоснат на идните генерации.

 

*публикация