Евростат: Строителството в България отбелязва през февруари най-голям месечен ръст от над четири години и половина
Продукцията на строителния бранш е намаляла с 0,2 на 100 в еврозоната и е повишена с 0,1 на 100 в Европейския съюз през февруари по отношение на януари 2026 година, сочат най-новите сезонно поправени данни на Евростат.
През януари строителната продукция се намали с 1,3 на 100 в еврозоната и с 2,1 на 100 в Европейски Съюз.
На годишна основа през февруари 2026 година строителният бранш е измършавял с 1,9 на 100 във валутната зона, както и с 2 на 100 в Европейски Съюз.
В България строителният бранш е разширил продукцията си с максимален месечен ритъм от повече от четири години и половина, отбелязвайки 3,1-процентов растеж през февруари по отношение на януари. Последният път, когато страната ни записва по-значителен растеж на строителната продукция, беше през юни 2021 година, сочи инспекция на Българска телеграфна агенция в база данните на Евростат.
През януари, отнесено към декември 2025 година, родната строителна продукция спадна с 1,7 на 100.
На годишна база през февруари т.г. генерираната от българския строителен бранш продукция е повишена със 7,9 на 100 след нарастване с 2,8 на 100, записано през първия месец на 2026 година През февруари България е била четвърта в Европейски Съюз по годишен растеж на строителната продукция след Словения, Румъния и Словакия.
Националният статистически институт (НСИ) заяви по-рано този месец, че през февруари 2026 година показателят на продукцията в бранш „ Строителство “ се е повишил с 3,1 на 100 по отношение на предходния месец, както и с 8 на 100 в съпоставяне със същия месец на 2025 година.
В еврозоната през февруари по отношение на януари продукцията в строителството се е нараснала с 0,2 на 100 при сградното строителство и с 0,2 на 100 при гражданското строителство, до момента в който при профилираните строителни действия се е намалила с 0,3 на 100.
В Европейски Съюз се регистрира растеж от 0,7 на 100 при сградното строителство и 0,5 на 100 при гражданското строителство, а при профилираните действия - спад от 0,2 на 100.
Сред страните членки, за които има налични данни, максимален месечен спад в строителната продукция е регистриран в Полша (-3,7 на сто), Белгия и Франция (по -1,4 на сто) и Германия (-1,2 на сто). Най-голямо нарастване се регистрира в Румъния (8,7 на сто), Словения (5,5 на сто) и Словакия (5,4 на сто).
На годишна основа в еврозоната през февруари 2026 година продукцията в строителството е намаляла с 8,1 на 100 при сградното строителство, с 1,9 на 100 при гражданското строителство и с 0,1 на 100 при профилираните действия. В Европейски Съюз спадът е бил надлежно 7,2 на 100, 2,7 на 100 и 0,5 на 100.
Сред страните членки максимален годишен спад е регистриран в Полша (-13,7 на сто), Испания (-10,2 на сто) и Франция (-3,5 на сто), а най-значителен растеж - в Словения (24,1 на сто), Румъния (15,6 на сто), Словакия (8,2 на сто) и България (7,9 на сто).
