Истински народен човек
Продрум ДИМОВ
Навършиха се 140 години от рождението на един от най-ярките създателите на духовна България - огромния композитор и музикант Маестро Георги Атанасов. Концертната зала на Пазарджик носи неговото име, а в течение на близо осем десетилетия в градската градина се извисява паметникът му.
Роден е на 6 май 1882 година в Пловдив, в семейство, колкото да свързвало двата края, препитавайки се от дребна бакалничка. Майка му е родена в с. Карабунар, Пазарджишко, само че още на 2 година се преселва с родителите си в огромния тракийски град. Баща му Атанас Георгиев, родом от с. Куклен, Пловдивско, е чиракувал при родителите на бъдещата си брачна половинка. От брака им се раждат Георги Атанасов и още две девойки.
Семейството се разорява и през 1864 година бащата изпада в обезсърчение. Напуска гнездото, търсейки избавление в Беломорието, и не се връща.
Малкият Георги пораства като извънредно мъдро и будно момче, овреме впечатлява околните си с музикалните си качества. Учителят му по пеене Вайданов е очарован от дарованието му и го стартира измежду градските музикални среди.
Точно по това време в Пловдив се връща известният композитор Панайот Пипков, нашумял към този момент като ослепителен озвучител на химна на българската култура и просвета " Върви, народе възродени " (сътворен от Стоян Михайловски през 1892 г.). Той посреща с вдъхновение горещата рекомендация на сътрудника си Вайданов и взема под крилото си надареното момче. Месеци наред с удоволствие му дава безвъзмездни уроци по естетика, пиано и доктрина на музиката. Приятно сюрпризиран от уменията на своя възпитаник, Пипков упорито му предлага да продължи музикалното си обучение в профилирано учебно заведение в Букурещ. Притиснат от оскъдицата, 15-годишният Георги, подсилен от своя вуйчо, събира кураж и потегля за северната ни съседка.
Принуден да живее и учи при мъчно търпими битови условия, младият българин скоро се подрежда измежду най-обнадеждаващите ученици на музикалното школо. Учителят му по цугтромбон пръв усеща мизерията на надарения си възпитаник и съумява да го уреди като оркестрант в Букурещката опера. Ненадейното ненадейно утежняване на връзките сред Румъния и България осуетява завършването на образованието му там. Румънските управляващи подхващат неотложно изгонване на всички български възпитаници и студенти. За оставането на Георги се застъпват пламенно всичките му преподаватели и основният диригент на Букурещката опера Валони - влиятелен италиански оперен диригент. Но на вятъра. Оказал се в беззащитност да избави своя талантлив оркестрант, Валони го поучава бащински, дори му ходатайства, въпреки и при още по-оскъдни условия, да замине за Италия. И Георги Атанасов потегля. Там, в град Пезаро, учи комбинация при международно известния композитор Пиетро Маскани.
Младият пловдивчанин, с цената на доста ограничения и недояждане, съумява да приключи с отличие влиятелния италиански колеж и получава купата " Маестро ". С нея той ще остане вечно в историята на родната музикална просвета.
На Ботуша правят оценка високо изключителните креативен благоприятни условия и му оферират да остане там - предсказват му блестяща професионална реализация като рядко музикално дарование.
Но и най-ласкавите похвали и примамливи оферти не са в положение да заглушат в сърцето на младежа възрожденската му любов към роден край и татковина. Вече 20-годишен, през 1932 година се завръща и още с идването си е сграбчен в Пловдивския боен духов оркестър, където отбива постоянната си военна работа. Само година по-късно е назначен за капелмайстор в Карлово, само че не се задържа дълго и се озовава още веднъж в Пловдив. Името му скоро стартира да се произнася с почитание в музикалните среди. Не закъсняват поканите за работа в София, където италианският ученик е назначен за капелмайстор на Царския симфоничен оркестър.
С установяването му в столицата стартира и внушителният му професионален път, само че той в никакъв случай не скъсва връзката с провинцията и родния край. Под въодушевеното му перо се раждат оперите " Борислав ", " Гергана ", " Запустялата воденица ", " Цвета " " Македонска кървава женитба ", " Косара ", " Алцек ". С тези истински произведения Атанасов слага солидните основи на българското оперно изкуство. Паралелно с това той не остава непознат и към музикалното образование на дребните си фенове. Своята огромна любов към децата той излива в забележителните си оперети " Волният преподавател ", " Самодивско изворче ", " Златното момиче ", " Малкият воин ", " Моралисти ". Освен това е създател и на обичани маршове и други произведения.
Житейският и креативният път на Маестро Георги Атанасов е надълбоко обвързван с Пазарджик и Пазарджишко. Неведнъж е посещавал града на Константин Величков, изнасял е концерти, гостувал е на близки, другари, съидейници. Радвал се е на сърдечно гостолюбие.
Увековечен е с монумент, открит през 1943 година И през днешния ден можем да оставим цвете там и да си спомним за Маестрото. И за думите на проф. Асен Златаров: " Маестро Атанасов беше национален човек. Той не мереше с надменност нито своите оркестранти, нито сътрудници, нито познайници, а имаше за всички протегната ръка и богатства усмивка. "
Навършиха се 140 години от рождението на един от най-ярките създателите на духовна България - огромния композитор и музикант Маестро Георги Атанасов. Концертната зала на Пазарджик носи неговото име, а в течение на близо осем десетилетия в градската градина се извисява паметникът му.
Роден е на 6 май 1882 година в Пловдив, в семейство, колкото да свързвало двата края, препитавайки се от дребна бакалничка. Майка му е родена в с. Карабунар, Пазарджишко, само че още на 2 година се преселва с родителите си в огромния тракийски град. Баща му Атанас Георгиев, родом от с. Куклен, Пловдивско, е чиракувал при родителите на бъдещата си брачна половинка. От брака им се раждат Георги Атанасов и още две девойки.
Семейството се разорява и през 1864 година бащата изпада в обезсърчение. Напуска гнездото, търсейки избавление в Беломорието, и не се връща.
Малкият Георги пораства като извънредно мъдро и будно момче, овреме впечатлява околните си с музикалните си качества. Учителят му по пеене Вайданов е очарован от дарованието му и го стартира измежду градските музикални среди.
Точно по това време в Пловдив се връща известният композитор Панайот Пипков, нашумял към този момент като ослепителен озвучител на химна на българската култура и просвета " Върви, народе възродени " (сътворен от Стоян Михайловски през 1892 г.). Той посреща с вдъхновение горещата рекомендация на сътрудника си Вайданов и взема под крилото си надареното момче. Месеци наред с удоволствие му дава безвъзмездни уроци по естетика, пиано и доктрина на музиката. Приятно сюрпризиран от уменията на своя възпитаник, Пипков упорито му предлага да продължи музикалното си обучение в профилирано учебно заведение в Букурещ. Притиснат от оскъдицата, 15-годишният Георги, подсилен от своя вуйчо, събира кураж и потегля за северната ни съседка.
Принуден да живее и учи при мъчно търпими битови условия, младият българин скоро се подрежда измежду най-обнадеждаващите ученици на музикалното школо. Учителят му по цугтромбон пръв усеща мизерията на надарения си възпитаник и съумява да го уреди като оркестрант в Букурещката опера. Ненадейното ненадейно утежняване на връзките сред Румъния и България осуетява завършването на образованието му там. Румънските управляващи подхващат неотложно изгонване на всички български възпитаници и студенти. За оставането на Георги се застъпват пламенно всичките му преподаватели и основният диригент на Букурещката опера Валони - влиятелен италиански оперен диригент. Но на вятъра. Оказал се в беззащитност да избави своя талантлив оркестрант, Валони го поучава бащински, дори му ходатайства, въпреки и при още по-оскъдни условия, да замине за Италия. И Георги Атанасов потегля. Там, в град Пезаро, учи комбинация при международно известния композитор Пиетро Маскани.
Младият пловдивчанин, с цената на доста ограничения и недояждане, съумява да приключи с отличие влиятелния италиански колеж и получава купата " Маестро ". С нея той ще остане вечно в историята на родната музикална просвета.
На Ботуша правят оценка високо изключителните креативен благоприятни условия и му оферират да остане там - предсказват му блестяща професионална реализация като рядко музикално дарование.
Но и най-ласкавите похвали и примамливи оферти не са в положение да заглушат в сърцето на младежа възрожденската му любов към роден край и татковина. Вече 20-годишен, през 1932 година се завръща и още с идването си е сграбчен в Пловдивския боен духов оркестър, където отбива постоянната си военна работа. Само година по-късно е назначен за капелмайстор в Карлово, само че не се задържа дълго и се озовава още веднъж в Пловдив. Името му скоро стартира да се произнася с почитание в музикалните среди. Не закъсняват поканите за работа в София, където италианският ученик е назначен за капелмайстор на Царския симфоничен оркестър.
С установяването му в столицата стартира и внушителният му професионален път, само че той в никакъв случай не скъсва връзката с провинцията и родния край. Под въодушевеното му перо се раждат оперите " Борислав ", " Гергана ", " Запустялата воденица ", " Цвета " " Македонска кървава женитба ", " Косара ", " Алцек ". С тези истински произведения Атанасов слага солидните основи на българското оперно изкуство. Паралелно с това той не остава непознат и към музикалното образование на дребните си фенове. Своята огромна любов към децата той излива в забележителните си оперети " Волният преподавател ", " Самодивско изворче ", " Златното момиче ", " Малкият воин ", " Моралисти ". Освен това е създател и на обичани маршове и други произведения.
Житейският и креативният път на Маестро Георги Атанасов е надълбоко обвързван с Пазарджик и Пазарджишко. Неведнъж е посещавал града на Константин Величков, изнасял е концерти, гостувал е на близки, другари, съидейници. Радвал се е на сърдечно гостолюбие.
Увековечен е с монумент, открит през 1943 година И през днешния ден можем да оставим цвете там и да си спомним за Маестрото. И за думите на проф. Асен Златаров: " Маестро Атанасов беше национален човек. Той не мереше с надменност нито своите оркестранти, нито сътрудници, нито познайници, а имаше за всички протегната ръка и богатства усмивка. "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ