Беззалезно поетическо зарево
Продрум ДИМОВ
Напусналата ни в разцвета на сили, младост и неповторима креативна зряла възраст поетеса е родена на 25 април 1962 година в Бургас. Навярно малко на брой знаят, че майката на Петя е от пазарджишкото село Сестримо. Спомням си я като учителка по български език и литература през образователната 1958/1959 година в родното ми село Лесичово. Но надали и самата тя е очаквала, че житейският вятър ще я отвее вечно в красивия ни черноморски град, където отива да летува с близката си колежка и другарка Пенка Кенацова, с цел да се срещне и запознае инцидентно със своя предстоящ брачен партньор Стайко от с. Граматиково, Бургаско.
И по този начин една неподозирана среща на младата учителка предопределя дефинитивно целия й живот. Едва ли младите съпрузи са очаквали, че скъпата им дъщеричка Петя ще ги подари с толкоз щастливи мигове, само че и с непреодолими тежки прекарвания. Безспорно Мария Попова, която ще остане вечно Дубарова, беше освен сериозен и придирчив възпитател, роден книжовник, само че и със забележителен нюх към художественото слово, с което подарява и своето момиче. Под нейното топло крило пораства и крепне бъдещата млада поетеса. Паралелно с това неоценимо се оказва благотворното въздействие на поетите Христо Фотев и Недялко Йорданов, както и Григор Ленков, с чието благородно професионално поощрение дребната Петя бързо надраства в литературно-творчески аспект своите връстници. Още прекомерно дребна протяга ръка към белия лист и стартира да реди стихове, с които
впечатлява литературните ни среди
" Беше още дете, ученичка в четвърти или пети клас - спомня си Георги Константинов, тогава основен редактор на сп. " Родна тирада ". - Останахме изумени от стиховете, които получавахме. " Тези й първи поетични чеда изненадват със стилно-езиковия си изказ и художествено-естетическите си стойности. " Просто не вярвахме - продължава Георги Константинов, - че това са произведения на толкоз невръстно момиче. И с цел да могат да намерят място в списанието, я представяхме за ученичка осмокласничка. "
Така " Родна тирада " дава криле на дребната Петя Дубарова, вдъхва й кураж и младата поетеса потегля стремглаво по многообещаващия път на креативното си израстване. Скоро тя се откроява измежду най-талантливите участници в курсовете, които провежда за младите ни литературни дарования " Родна тирада " по време на ваканциите. Името й на млад и извънредно талантлив създател бързо нашумява и това още повече я подтиква в шеметния й изобретателен напредък.
Така тази рядко талантлива възпитаничка на британската гимназия в Бургас
живее в своя разтревожен свят
кондензиран с доста креативен порив, вдъхновяван от светли фантазии, само че и притискан от значително самотност. Задълбочена в учебните занимания, без да напуща коловозите на примамливите литературно-творчески търсения, намира почивка постоянно в съприкосновението си с морето и природата, в които е търсел отдушник неспокойният й дух. Но в това време не може и да избяга от разногласието си със комплицираните и спорни процеси в обществото и се усеща неразбрана.
Честната й, кристално чиста душа е засегната от битуващите нравствени деформации, които се разминават с нейните показа за обещаната обществена естетика, човечност и правдивост, разколебават вярата й, хвърлят сянка върху сантименталните настройки, с които е закърмена още в зорите на своето детство. И ненадейно стартира да се усеща сама, изоставена и изолирана в учебната среда. Чувства се надали не непозната дори и измежду най-близките си съученици, другари и приятели.
Нещо повече - даже и у дома, при родителите си, заобикаля да споделя несъгласията си, няма с кого да се разтовари и погребва всички горчилки в себе си. Дълбоко вътрешно безпокойствие непрекъснато терзае душата й и не я оставя на мира. И с цел да се освободи от връхлетялото я напрежение, търси утешение, общувайки с неспокойното море. В залива на Бургас, смълчана и съкрушена, разлива
печален взор над безчувствените талази
които все прииждат и се връщат, без да усетят и успокоят тягостните й мисли. Самотата е неумолима, отвред я притиска безмилостно и няма желание да я отърве от ледените си окови. Чашата прелива, когато през късната есен на 1979 година, по време на бригада, нейни съученици от гимназията повреждат поточна линия на локалната бирена фабрика и всички изсипват виновността върху нея като секретар на класа. За неволя офанзивите против почтеното момиче се оглавяват от учебното управление, сипят се незаслужени упреци, закани за понижаване на държанието, горчиви обиди... Тежки, непоносими мигове, в които никой не й подава ръка. Сама. Намира освобождение в купчината диазепами, които само й се костват избавителни. На 4 декември 1979 година Петя си отива от този свят.
В тези трагични мигове нашата общност надали е могла да усети неоценимата загуба за българската лирика, литература и нематериалност. И първи може би ни върнаха към същинските стойности на този толкоз прибързано загаснал физически млад живот Недялко Йорданов и Георги Константинов, които събраха нейни стихове и разкази и през 1984 година посредством варненското издателство " Георги Бакалов " ги предложиха на вниманието на духовна България. А през 1985 година Веселин Андреев издаде своята забележителна книга " Соната за Петя Дубарова ", която завладя непринудено читателските ни среди и
развълнува надълбоко младото потомство
" Соната за Петя Дубарова " накара мало и огромно да произнася с поклонение името на надарената гимназистка от Бургас.
Безспорно е, че това толкоз потребно заглавие на Веселин Андреев взриви обществото ни и ни върна към респектиращото креативно наличие и разтърсващата житейска драма на това надарено момиче. Мнозина още си задават въпроса - на какво се дължи нейният необикновен и изумяващ нравствен и духовен растеж? Що се касае до скоростното й нахлуване в областта на литературното занятие, би трябвало да си го разбираем на първо място с голямото влияние и благородното въздействие на майката литераторка.
През средата на 70-те години, към този момент 13-14 годишна, Петя е набрала задоволително креативна зряла възраст и стартира да впечатлява с поетично-творческата си характерност, с другата си литературна физиономия, художествено-естетически нюх и прочувствена настройка. Твърде присъщ и прелестно неочакван е и сюжетно-тематичният й обсег, вълнуващата й прочувствена обагреност на стиха и образната й система. Такава я виждаме в професионално зрелите й стихотворения " Нощна приказка ", " Зимна вечер ", " Морето ", " Нощ ", " Мои часове "...
Обект на непрестанни дълбоки изморителни разсъждения, подбудени от спорния произход на социалистическата реалност, Петя в никакъв случай не губи вярата в положителното и красивото в живота. Напротив - този прелестен младеж е влюбен по вапцаровски в живота:
Обичам да раста в дивен край,
с природата обичам да пребивавам,
природата обичам пък безспир,
тъй като съм един живот от нея.
( " Обич " )
И това са мигове от нейния толкоз къс, само че пък и толкоз изчерпателен живот, излят в наелектризирани стихове, на които несъмнено завиждат и най-изисканите майстори на мерената ни тирада.
" Неведнъж - споделя Георги Константинов - съм търсил и аз някакво пояснение на нейните толкоз ярки, дори в прочут смисъл професионално овладени, поетически прояви. Освен естествената заложба, тя притежаваше и забележително стихотворно умеене, личеше, че не подхожда към нещата, които я вълнуват, стихийно и безогледно, а деликатно сортира нюансите на словото. "
Паралелно с напористото си потапяне в актуалния ни лиричен свят, Петя не остава непозната и за прозаичното творчество, за което красноречиво приказват и оповестените й завладяващи къси разкази. Те дообогатяват креативния портрет на починалата млада авторка. Даже прави преводи и на британски език.
Въпреки че Петя Дубарова измина надали не на един мирис своя под напрежение и толкоз маломерен житейски път, увенчан с трагичен и драматичен, само че заслужен, край, нейната забележителна младост ни остави неоценимо нравствено и духовно завещание. Живот героизъм, който като беззалезно сияние ще озарява и стопля с неугасваща религия нашия сегашен и утринен ден. Сякаш и през днешния ден чуваме нейния незаглъхващ, доста хуманен лиричен глас:
И ще имаме вяра, ще имаме вяра в човешкия си ден
и във парадайса, от самите нас отсъден.
Ако тука - на земята, живи си го създадем,
той даже след нас блажен ще бъде.
( " Рай " )
Думи - безценен завет за сегашните и идните генерации.
Напусналата ни в разцвета на сили, младост и неповторима креативна зряла възраст поетеса е родена на 25 април 1962 година в Бургас. Навярно малко на брой знаят, че майката на Петя е от пазарджишкото село Сестримо. Спомням си я като учителка по български език и литература през образователната 1958/1959 година в родното ми село Лесичово. Но надали и самата тя е очаквала, че житейският вятър ще я отвее вечно в красивия ни черноморски град, където отива да летува с близката си колежка и другарка Пенка Кенацова, с цел да се срещне и запознае инцидентно със своя предстоящ брачен партньор Стайко от с. Граматиково, Бургаско.
И по този начин една неподозирана среща на младата учителка предопределя дефинитивно целия й живот. Едва ли младите съпрузи са очаквали, че скъпата им дъщеричка Петя ще ги подари с толкоз щастливи мигове, само че и с непреодолими тежки прекарвания. Безспорно Мария Попова, която ще остане вечно Дубарова, беше освен сериозен и придирчив възпитател, роден книжовник, само че и със забележителен нюх към художественото слово, с което подарява и своето момиче. Под нейното топло крило пораства и крепне бъдещата млада поетеса. Паралелно с това неоценимо се оказва благотворното въздействие на поетите Христо Фотев и Недялко Йорданов, както и Григор Ленков, с чието благородно професионално поощрение дребната Петя бързо надраства в литературно-творчески аспект своите връстници. Още прекомерно дребна протяга ръка към белия лист и стартира да реди стихове, с които
впечатлява литературните ни среди
" Беше още дете, ученичка в четвърти или пети клас - спомня си Георги Константинов, тогава основен редактор на сп. " Родна тирада ". - Останахме изумени от стиховете, които получавахме. " Тези й първи поетични чеда изненадват със стилно-езиковия си изказ и художествено-естетическите си стойности. " Просто не вярвахме - продължава Георги Константинов, - че това са произведения на толкоз невръстно момиче. И с цел да могат да намерят място в списанието, я представяхме за ученичка осмокласничка. "
Така " Родна тирада " дава криле на дребната Петя Дубарова, вдъхва й кураж и младата поетеса потегля стремглаво по многообещаващия път на креативното си израстване. Скоро тя се откроява измежду най-талантливите участници в курсовете, които провежда за младите ни литературни дарования " Родна тирада " по време на ваканциите. Името й на млад и извънредно талантлив създател бързо нашумява и това още повече я подтиква в шеметния й изобретателен напредък.
Така тази рядко талантлива възпитаничка на британската гимназия в Бургас
живее в своя разтревожен свят
кондензиран с доста креативен порив, вдъхновяван от светли фантазии, само че и притискан от значително самотност. Задълбочена в учебните занимания, без да напуща коловозите на примамливите литературно-творчески търсения, намира почивка постоянно в съприкосновението си с морето и природата, в които е търсел отдушник неспокойният й дух. Но в това време не може и да избяга от разногласието си със комплицираните и спорни процеси в обществото и се усеща неразбрана.
Честната й, кристално чиста душа е засегната от битуващите нравствени деформации, които се разминават с нейните показа за обещаната обществена естетика, човечност и правдивост, разколебават вярата й, хвърлят сянка върху сантименталните настройки, с които е закърмена още в зорите на своето детство. И ненадейно стартира да се усеща сама, изоставена и изолирана в учебната среда. Чувства се надали не непозната дори и измежду най-близките си съученици, другари и приятели.
Нещо повече - даже и у дома, при родителите си, заобикаля да споделя несъгласията си, няма с кого да се разтовари и погребва всички горчилки в себе си. Дълбоко вътрешно безпокойствие непрекъснато терзае душата й и не я оставя на мира. И с цел да се освободи от връхлетялото я напрежение, търси утешение, общувайки с неспокойното море. В залива на Бургас, смълчана и съкрушена, разлива
печален взор над безчувствените талази
които все прииждат и се връщат, без да усетят и успокоят тягостните й мисли. Самотата е неумолима, отвред я притиска безмилостно и няма желание да я отърве от ледените си окови. Чашата прелива, когато през късната есен на 1979 година, по време на бригада, нейни съученици от гимназията повреждат поточна линия на локалната бирена фабрика и всички изсипват виновността върху нея като секретар на класа. За неволя офанзивите против почтеното момиче се оглавяват от учебното управление, сипят се незаслужени упреци, закани за понижаване на държанието, горчиви обиди... Тежки, непоносими мигове, в които никой не й подава ръка. Сама. Намира освобождение в купчината диазепами, които само й се костват избавителни. На 4 декември 1979 година Петя си отива от този свят.
В тези трагични мигове нашата общност надали е могла да усети неоценимата загуба за българската лирика, литература и нематериалност. И първи може би ни върнаха към същинските стойности на този толкоз прибързано загаснал физически млад живот Недялко Йорданов и Георги Константинов, които събраха нейни стихове и разкази и през 1984 година посредством варненското издателство " Георги Бакалов " ги предложиха на вниманието на духовна България. А през 1985 година Веселин Андреев издаде своята забележителна книга " Соната за Петя Дубарова ", която завладя непринудено читателските ни среди и
развълнува надълбоко младото потомство
" Соната за Петя Дубарова " накара мало и огромно да произнася с поклонение името на надарената гимназистка от Бургас.
Безспорно е, че това толкоз потребно заглавие на Веселин Андреев взриви обществото ни и ни върна към респектиращото креативно наличие и разтърсващата житейска драма на това надарено момиче. Мнозина още си задават въпроса - на какво се дължи нейният необикновен и изумяващ нравствен и духовен растеж? Що се касае до скоростното й нахлуване в областта на литературното занятие, би трябвало да си го разбираем на първо място с голямото влияние и благородното въздействие на майката литераторка.
През средата на 70-те години, към този момент 13-14 годишна, Петя е набрала задоволително креативна зряла възраст и стартира да впечатлява с поетично-творческата си характерност, с другата си литературна физиономия, художествено-естетически нюх и прочувствена настройка. Твърде присъщ и прелестно неочакван е и сюжетно-тематичният й обсег, вълнуващата й прочувствена обагреност на стиха и образната й система. Такава я виждаме в професионално зрелите й стихотворения " Нощна приказка ", " Зимна вечер ", " Морето ", " Нощ ", " Мои часове "...
Обект на непрестанни дълбоки изморителни разсъждения, подбудени от спорния произход на социалистическата реалност, Петя в никакъв случай не губи вярата в положителното и красивото в живота. Напротив - този прелестен младеж е влюбен по вапцаровски в живота:
Обичам да раста в дивен край,
с природата обичам да пребивавам,
природата обичам пък безспир,
тъй като съм един живот от нея.
( " Обич " )
И това са мигове от нейния толкоз къс, само че пък и толкоз изчерпателен живот, излят в наелектризирани стихове, на които несъмнено завиждат и най-изисканите майстори на мерената ни тирада.
" Неведнъж - споделя Георги Константинов - съм търсил и аз някакво пояснение на нейните толкоз ярки, дори в прочут смисъл професионално овладени, поетически прояви. Освен естествената заложба, тя притежаваше и забележително стихотворно умеене, личеше, че не подхожда към нещата, които я вълнуват, стихийно и безогледно, а деликатно сортира нюансите на словото. "
Паралелно с напористото си потапяне в актуалния ни лиричен свят, Петя не остава непозната и за прозаичното творчество, за което красноречиво приказват и оповестените й завладяващи къси разкази. Те дообогатяват креативния портрет на починалата млада авторка. Даже прави преводи и на британски език.
Въпреки че Петя Дубарова измина надали не на един мирис своя под напрежение и толкоз маломерен житейски път, увенчан с трагичен и драматичен, само че заслужен, край, нейната забележителна младост ни остави неоценимо нравствено и духовно завещание. Живот героизъм, който като беззалезно сияние ще озарява и стопля с неугасваща религия нашия сегашен и утринен ден. Сякаш и през днешния ден чуваме нейния незаглъхващ, доста хуманен лиричен глас:
И ще имаме вяра, ще имаме вяра в човешкия си ден
и във парадайса, от самите нас отсъден.
Ако тука - на земята, живи си го създадем,
той даже след нас блажен ще бъде.
( " Рай " )
Думи - безценен завет за сегашните и идните генерации.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ