Продоволствената сигурност – надеждният достъп до безопасна, достъпна и питателна

Продоволствената сигурност – надеждният достъп до безвредна, налична и питателна храна, е неразривно обвързвана с предсказуем климат и здрави екосистеми. Изменението на климата и обвързваните с него тежки метеорологични условия, суши, пожари, вредители и заболявания към този момент заплашват производството на храни по целия свят. Ако не действаме уверено, тези проблеми ще се влошат, най-бедните и най-уязвимите ще страдат непропорционално и неустойчивостта ще се усили.

Ярки нови доказателства за въздействието на изменението на климата върху способността на човечеството да създава изобилна и питателна храна се появиха на разнообразни континенти. Рояци от скакалци, предизвикани от извънредно проливни дъждове, унищожават реколтата в огромни елементи на Източна Африка и Югозападна Азия, нарушавайки доставките на храни. Тъй като наводненията затрудняват китайското земеделие, държавното управление обезпечава продоволствената сигурност, като лимитира питателните боклуци. Жега и пламтящи пожари в западните региони на Съединени американски щати заплашват реколтата и добитъка, а бурята опустошава милиони акра насаждения  на царевица и соя в Средния Запад. Силната суша във Франция нанесе безпорядък на селскостопанската продукция и накара фермерите да призоват държавното управление за помощ.

Промяната на климата е общата нишка, която провокира или утежнява тези ужасяващи условия и води до опустошително влияние върху наличността на храна, поминъка и човешкото здраве. Тъй като светът изпитва все по-тежки климатични въздействия върху селскостопанското произвеждане, доста от нашите хранителни системи са изтласкани до точката на изкривяване.

Изменението на климата излага на риск производството на храни

Ръстът на добива на пшеница, царевица и други култури понижава в доста страни заради рисковите горещини, тежкото време и сушите. Според някои оценки, при липса на ефикасна акомодация, световните добиви могат да спаднат с до 30% до 2050 година Страните, които към този момент се борят с спорове, замърсяване, обезлесяване и други провокации, евентуално ще понесат тежестта на тези въздействия. Най-тежко ще бъдат наранени тези 2 милиарда души, които към този момент нямат достъп до задоволително храна, в това число дребните фермери и други хора, живеещи в беднотия.

Въпреки десетилетия световен ангажимент, гладът и несигурността на храните не престават да са зашеметяващи. Според Доклада за положението на продоволствената сигурност и храненето в света през 2019 година, близо 750 милиона души са имали тежка продоволствена неустановеност и броят на недохранените или продоволствено неосигурените хора нараства, като климатичните шокове способстват доста. Ако не се подхващат незабавни дейности, изменението на климата ще усили цените на храните, ще понижи наличността на храна и ще изостри неустойчивостта и спора заради конкуренцията за водата и плодородната земя.

Какво значи затоплящият се свят за земеделието и изхранването на планетата?   10 факта* за това по какъв начин изменящият се климат въздейства върху способността ни да отглеждаме храна и да се храним

*според Организацията за издръжка и земеделие (FAO).

Освен, че е наранено от въздействието на изменението на климата, 

селското стопанство има главен принос, само че е и евентуално решение за изменението на климата.  

В скорошен отчет Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) откри, че повече от 1/3 от световните излъчвания на парникови газове идват от производството, разпространяването и потреблението на храни. Що се отнася до производството на храни, по-голямата част от селскостопанските излъчвания са свързани с развъждане на добитък, последвано от развъждане на ориз и произвеждане на синтетични торове. Освен това, защото горите и тревните площи се трансформират в аграрни площи, светът губи жизненоважни екосистеми, които отстраняват парниковите газове от атмосферата.

За да избегнем най-опустошителното влияние на изменението на климата и да реализираме задачите на Парижкото съглашение, би трябвало коренно да трансформираме нашите аграрни системи. Добрата вест е, че 

редица устойчиви практики оферират обилни благоприятни условия за намаляване на климата , 

някои от които също ще оказват помощ на фермерите да изградят резистентност против бъдещи екологични и стопански шокове:

- Намаляване на загубите на храна и боклуци , които съставляват 8% от излъчванията на парникови газове в международен мащаб, може да бъде реализирано посредством приемането на по-устойчиви диети, по-специално отклонение от потреблението на месо, въпреки и мъчно по обществени и културни аргументи, което ще докара до 80% понижаване на излъчванията на парникови газове от селскостопанския бранш.

- Агролесовъдството  (включващо развъждането и опазването на дървета в аграрни земи или пасища) може да понижи излъчванията посредством основаване на спомагателни „ умивалници за въглерод “ във фермите. Въглеродната мивка е всеки контейнер, натурален или по различен метод, който натрупва и съхранява известно количество въглерод-съдържащо химично съединяване за неустановен интервал и по този метод понижава концентрацията на CO2 от атмосферата. В международен мащаб двете най-важни умивалници за въглерод са растителността и океанът. Широко практикувана в Централна и Латинска Америка от доколумбовите времена, тази процедура също по този начин защищава фермите от ерозия на почвата и обезпечава местообитание за многообразие от типове.

- По-доброто ръководство на почвата във фермите , в това число такива практики като понижена обработка на почвата, може да резервира въглерода в почвата, като в същото време увеличи продуктивността. По-високите добиви от хектар от своя страна могат да оказват помощ за облекчение на натиска за по-голямо обезлесяване, като по този метод се избегнат излъчванията. В същото време това може да предотврати загубата на биологично многообразие и да предпазят екосистемите от смяната в земеползването. Устойчивите аграрни практики, които поддържат здравето на почвата, също могат да усилят приходите на фермерите, осигурявайки значим буфер против климатичните шокове за селското население.

- Деградиралите и изоставени аграрни земи  също оферират климатични благоприятни условия. Възстановяването на деградиралите аграрни земи освен понижава излъчванията, само че също по този начин може да понижи риска от ерозия на почвата и свлачища и да възвърне съществуването на чиста вода и други сериозни екосистемни услуги.

Работата за реализиране на усъвършенствано изобилие на почвата и по-висока продуктивност, като в същото време понижава излъчванията на парникови газове, може доста да понижи приноса на земеделието за изменението на климата, като в същото време спомогне за постигането на по-устойчиви общности.

Автор: доцент доктор Тери Врабчева / Климатека

Доц. доктор Тери Врабчева, дм е приключила медицина в Санкт Петербург, Русия и по-късно пази дисертация в Националния център по публично здраве и разбори по проблемите на сигурността на храните, където от 2006 година е доцент. Има специализации в Германия, Франция, Холандия и Италия. Професионалните ѝ ползи са в региона на химическата сигурност на храните. Последните няколко години се занимава с въздействието на климатичните промени върху храните и храненето.

В обявата са употребявани материали от:

1. FAO. 2016. Climate change and your food: Ten facts. http://www.fao.org/news/story/it/item/356770/icode/

2. FAO. 2010. The state of food insecurity in the world. Rome.

3. IPCC. 2007. Climate Change 2007 – the physical science basis. Contribution of Working Group I to the Fourth Assessment Report of IPCC. Cambridge. UK. Cambridge University Press.

4. Porter, J.R. & Semenov, M.A. 2005. Crop responses to climatic variation. Philosophical Transacations of the Royal Society B: Biological Sciences, 360, 2021-2035.

5. Springmann M, Mason-D’Croz D, et al. 2016. Global and regional health effects of future food production under climate change: a modelling study. The Lancet, 3 March.

6. WHO. 2015. World Health Day 2015. http://www.who.int/mediacentre/factsheets/fs399/en/