Илия Проданов, НАЗ и Симеон Караколев, НОКА - Илиана Беновска „Беновска пита – Радио К2“, 27.01.2024 г.
Пречи или съдейства държавата за решаването на проблемите на земеделците?
„Озаглавила съм разговора „Земеделци, с какво ни храните“, но сигурно ще излезем извън рамките на така обявената тема. Г-да, въпросът не е само за вашето въздействие върху проблемите, но и на българите по отношение земеделието, животновъдството. Въпросът е как държавата ви пречи или съдейства, нали това е въпросът, който трябва да се реши?“, попита Беновска. Симеон Караколев отговори, че бездействието е равносилно на лошо действие!
„Лошо ли беше действието, когато на 22 януари правителството излезе със съобщение за среща с ваши колеги и търси вариант за подпомагане на засегнатите от бедствията и войната в земеделието. Това е поредната, N на брой среща, която се прави между вашия сектор и поредния министър-председател и министър на земеделието!“, продължи Беновска. Илия Проданов заяви, че голяма част от законодателните инициативи, предложени от земеделците, стоят вече от 10 години и е крайно време да бъдат решени. Няма как без добри условия и добро законодателство да се развива успешно земеделие! Конкуренцията в момента е убийствена!
„Добре, казвате, че проблемите трябва да бъдат решени! Кой да ги реши!“, попита водещата. Илия Проданов отговори, че има няколко варианта. Единия е законодателната инициатива да дойде от страна на Министерството на земеделието. Другия вариант е от народните представители. „До момента аз не съм видял в Парламента нещо да се входира в комисията по земеделие, а в МЗХ доколкото разбирам работата е започнала по някои от законите. По-скоро ще насочим усилия натам, за да ускорим процеса и да може по-бързо да влязат в НС по-скоро!“, заяви Проданов.
Симеон Караколев заяви: „Спасяването на давещия се е дело на самия давещ се, така че ние сме поели инициативата! Стигнали сме до извода, че вече не можем да чакаме този или онзи да ни оправя, така че сме поели инициативата, като започваме сами да подготвяме и прилагаме това, което ни липсва в последните 10 години поне! Тоест ние подготвяме почвата, защото досега различни партии, различни правителства бяха всеки със своите виждания и ето го резултата. Затова в момента ние вземаме инициативата и казваме – досега на тази почва това, което вие сте подготвили като семе, не никне! Затова искаме ние да подготвяме почвата, защото знаем и можем! Ние най-добре знаем какво никне на тази почва!“.
Стратегическият диалог за бъдещето на селското стопанство, иницииран от Урсула фон дер Лайен.
„Вие следите ли, вчера имаше съобщение от ЕК, че председателят Урсула фон дер Лайен поставя началото на стратегически диалог за бъдещето на селското стопанство. Вие нали си давате сметка къде отиваме?“, попита Беновска. Караколев отговори, че действията на фон дер Лайен са по-скоро кризисен пиар заради предстоящите евроизбори. Защото това, което се случва в цяла Европа, ще доведе до пренареждане на картите в ЕП. „Така че не намирам нищо съществено в действията на председателя на ЕК. По-скоро това са панически действия, защото не се знае накъде ще избият тези протести, не се знае какви искания ще бъдат поставени. И не на последно място, дебата за селскостопанската политика не е спирал в последните 3 години! Не са спирали и призивите на земеделските производители, че тази „зелена политика“ може да е амбициозна, но не е лесна за изпълнение!“.
Илия Проданов заяви, че не вярва да се стигне до някакъв сериозен резултат от срещите на Урсула фон дер Лайен. България е алармирала още в края на 2022 г., заедно със страните от Вишеградската четворка. „Тогава Германия и Франция си стояха на топличко при техните машини във фермите!“, добави Проданов.
„Сега на Германия ще ѝ струват 1 милиард най-малко тези протести!“, отбеляза Беновска. Проданов отговори: „Този 1 милиард винаги се е давал, просто няма да им бъде взет на земеделците, това е, което трябва да се случи! Но това беше искрата, която запали напрежението. Напрежението го има в цяла Европа и то е видно, не само в Германия и Франция!“.
Каква е ситуацията в секторите зърнопроизводство и животновъдство?
„Но хайде да систематизираме какво искате и за кого искате? Подозренията са, че вие искате да станете още по-богати, защото подозренията са, че вие сте „лендлордове“, ако мога така да се изразя и нямате никаква грижа нито за българската продукция, нито за здравето на хората, нито за състезателно начало поради огромния внос?“, попита Беновска. Симеон Караколев отговори, че представлява сектор, който е традиционен за България в годините назад. Той все още успява да произвежда и да изнася. Овчето саламурено сирене намира добър пазар в страните от Западна Европа. При агнешкото месо обаче нещата не стоят така и започваме да се превръщаме във вносител на агнешко месо. „И всичко това е заради тази политика на насърчаване на уж приоритетното за целия ЕС овцевъдство и козевъдство! Затова отново стигаме до въпроса защо се случва това и какво трябва да се направи, за да се стабилизира и насърчи производството на овче мляко и млечни продукти!“, категоричен бе той.
„А Вие, г-н Проданов, кой сектор представлявате и каква и скритата ви цел, да се обогатите? Или да се погрижите за качеството на пазара на българското?“, продължи Беновска. Илия Проданов отговори, че числата в момента в сектора са плашещи и загубите на зърнопроизводителите за 2023 г. с в такива мащаби, че няма бюджет, който да може да ги покрие. Точно затова се искат законови промени, за да не се налага държавата да дотира сектора. Обемите на производство са доста големи и ако тръгне към пропастта, той влачи след себе си и други неща, като междуфирмена задлъжнялост, банкови кредитирания. Междуфирмената задлъжнялост за миналата година е 40%, което никога досега не се е случвало. Земеделските производители са използвали максималния си капацитет за кредитиране. „На крачка сме от това да тръгне един процес на домино, който няма да може да бъде спрян от държавата!“, категоричен бе Проданов.
„Този разговор отива повече на експертно равнище. Нали знаете защо хората ни гледат и ни слушат, те искат да знаят какво месо ядат, какъв хляб ядат. Може ли да го обясните по-просто, за да получите подкрепа? Иначе ще битува мнението, че сте „лендлордове“, които искат да стават все по-богати!“, продължи Беновска. Проданов отговори, че България консумира единствено и само българска пшеница и яде само хляб, направен от българска пшеница. И не бива да се допуска това нещо да се промени!
Симеон Караколев заяви, че при животновъдството нещата не стоят по този начин. Той продължи: „България е била нетен износител, но благодарение на тази недалновидна политика, на тези ялови мерки нещата са стигнали дотук, че по витрините на магазините половината продукти да са направени с небългарско мляко! Дотам се стига, когато се унищожава един отрасъл! Не бива да се допуска унищожаването на нито един отрасъл повече! Защото както се тръгва с унищожаването на този отрасъл, България се превръща в консуматорска нация! А това е лошо за държава и нация с такъв потенциал, като България!“.
Спазването на екологичните критерии.
„Веднага ви питам и двамата, г-н Проданов казва, че консумира хляб от българска пшеница, Вие, г-н Караколев пледирате за българско месо! С какво торите това българско зърно и с какво храните тези български животни?“, попита Беновска. Илия Проданов отговори, че българското зърнопроизводство е доста екологично. Тори се основно с български торове. Растенията се третират с препарати за растителна защита, които са позволени само в ЕС. Това е другото важно нещо, което ни отличава от вносните продукти, които влизат в страната. „Стремежът към чисто производство в България е много силен! Имайте предвид, че нашите стопанства са много екологични и се стремят към чисто производство, в това не трябва да има никакво съмнение!“, категоричен бе Проданов.
„А Вие знаете ли, че моите дечица си купуват бисквитки от небългарски произход?“, попита Беновска. Проданов отговори, че при някои крайни продукти има внос, където технология и маркетинг не позволяват да се произвеждат у нас. Тук вече е ролята на държавата да стимулира и инициира производството на тези продукти у нас чрез определени политики.
„Г-н Караколев, с какво храните козите и овцете?“, попита Беновска. Симеон Караколев отговори, че за голяма радост в България 90% от козите и овцете се отглеждат пасищно. Той добави: „Българите могат да бъдат спокойни и гостоприемни, че това, което слагат на трапезата си като овче сирене, мляко или козе сирене и мляко са от пасищно отглеждани животни! За разлика от повечето страни в ЕС, визирам Западна Европа! У нас 90% се отглеждат пасищно, а 10% оборно, докато в Западна Европа е точно обратното! Затова ние не трябва да мачкаме този сектор у нас, а да го поощряваме, защото той е източник на чиста храна!“.
Предстоящата среща между изпълнителната власт и земеделските производители на 30.01.2024 г.
„Добре, да обобщим, след срещата в МС, на която не присъства финансовия министър, искам да подчертая, какво трябва да се случи ефективно в областта на българското земеделие, животновъдство и в какви срокове?“, попита Беновска. Илия Проданов отвърна, че във вторник предстои втора среща в 13.30 в МС. „На тази среща трябва да бъдат уточнени ясни, точни и конкретни срокове за изпълнение на всяко едно от исканията. Имаме законодателни искания, на които трябва да се заложат кратки и изпълними срокове! За някои от законодателните инициативи месец, за други може би два. Но това трябва да бъде разписано както от нас, от браншовете, така и от изпълнителната власт!“, заяви той.
„Имате ли предварителен документ, или тепърва ще го обсъждате във вторник?“, попита Беновска. Проданов обясни, че във вторник, 30 януари, в 10.30 има предварителна среща в Министерството на земеделието, на която ще се обсъди какво трябва да представлява това споразумение. Дали след това ще се стигне до разписване е рано да се каже. Той продължи, че другото важно нещо е финансовата част, на която също трябва да се даде ясен и конкретен срок. Всичко, по-дълго от два месеца, не е приемливо като срокове!
„На миналата среща май нямаше масирано участие, бяха поканени големите организации, нали?“, попита Беновска. Караколев отговори, че са били поканени наистина големите организации, присъствал е целия управителен съвет на Българска аграрна камара. Тя представлява 13 организации, покриващи целия сектор. Той добави: „Мога да подкрепя Илия Проданов, че всичко, предложено ни за по-дълъг срок от два месеца вече не е приемлив за нас! И най-важното, ние очакваме подписване, ако се стигне до подписване, но ако се стигне, то всеки един детайл трябва да бъде конкретизиран с ясни ангажименти от страна на правителството и последващите от ротацията след това!“.
„С извинение за въпроса, но защо последната среща се проведе при закрити врати? Какво тайно си говорите? Ето, Вие, г-н Караколев сте един, предполагам, че ще дойдете и със знамето, с роженското знаме може да дойдете в софийския Министерски съвет! Шегувам се, но ви давам образ! Защо не поискате, и двамата сте млади, дейни хора, това да бъде открито, нека дебатите да станат обществено достояние?“, попита Беновска. Караколев отговори: „МС решава какво и как да се изнася! На нас ни вземат всички устройства на влизане в Гранитна зала и нямаме никаква опция, с която можем да предаваме директно!“. Беновска отвърна: „Какво се учудвам, то на нас не ни дават микрофони, пък на вас защо да ви дават устройства! Г-н Караколев, тогава наистина Ви очаквам със знамето във вторник! Пусна се слух, че се било скъсало вашето знаме на Рожен, като метафора!“. Караколев отвърна: „Пускат се всякакви слухове, важното е знамето да го носим в сърцата си! Знамето го носим в сърцата си! Иначе това е съвсем нормално износване, което се случва на такава височина в такъв период от годината. И знамето се подменя. Имаме осигурено финансиране за 10 години напред, така че там няма драма! По-скоро драмата е в нечии политически разпри на местно ниво!“. Така завърши разговорът между Илия Проданов, Симеон Караколев и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване “Беновска пита” по “Радио К2” и на живо във Фейсбук и Ютюб на 27-и януари 2024 година.
