Продължителното правене на нищо е пряко свързано с лошо състояние

Продължителното правене на нищо е директно обвързвано с неприятно положение на духа.

Над 5 часа свободно време на ден вреди на самочувствието и поражда скрупули

Повечето хора от дълго време към този момент не работят от заран до здрач без отдих и отпуск, написа. Дори и 5-дневната работна седмица не задоволява мнозина – в някои страни се борят за 4-дневна.

Но научно проучване потвърждава, че въодушевлението и приповдигнатото въодушевление, свързани със свободното време, не траят дълго. После стартира противоположен резултат, оповестява Би Би Си.

“Много хубаво не е на хубаво "

Това предписание се отнася за доста неща, в това число и за часовете денем, отредени за отмора - споделя ръководителката на проучването Мариса Шариф, професор в университета на Пенсилвания. – Нашето изследване сподели, че продължителното правене на нищо е директно обвързвано с неприятно положение на духа. То поражда от липса на цели и възприятие за непродуктивност”, изяснява тя.

Шариф и сътрудниците ѝ са анализирали резултатите от два огромни сондажа, в които са взели участие общо 35 хиляди души. Няколко въпроса в анкетите са били свързани със самочувствието и удовлетворението на участниците от живота в подтекста на свободното време. Резултатите демонстрират, че възприятието за благоденствие пораства със свободното време примерно до два часа. После доволството от живота стартира да спада. Особено ниско е равнището му, когато безделието се проточи над 5 следващи часа.

Голямо значение има по какъв начин тъкмо хората прекарват незаетото с работавреме, показват създателите на проучването. Ленивото търкаляне в леглото с часове и изобщо непродуктивно прекараният ден в действителност са имали негативно въздействие върху самочувствието на запитаните. Запълненото със обществена интензивност време (например среща с другари или посещаване на фитнеса) не оказват такова неприятно влияние. В случаи, когато човек се види с обилие от свободно време както при излизане в пенсия и овакантяване на работа, добре е да си слага цели и да се заеме с разнообразни занимания и занимания.

Според експертите има два вида хора, за които казусът със свободното време е стресиращ. Едните се стремят неистово да го оползотворят оптимално, с цел да получат повече наслаждение, а това ги натоварва. Други гледат на почивката като на прахосани часове и дни. Това нормално са хора с отговорности на високоплатени позиции, които считат, че даже и с малко неявяване от работа губят надзор, въздействие и пари.

Отношението към свободното време се е променяло през вековете, изяснява Би Би Си. В Древна Гърция и Рим тежката работа се е вършела от робите, а за богатите свободата да не работят e била положение на духа. Те са запълвали времето си със спорт, учене на музика и философия, диспути с равните им по статус. Още от този момент Dolce far niente става в Италия синоним за наслаждение измежду заможните пластове.

При настъпилата с времето смяна и служащите стартират да гледат на свободното време като на метод да възстановят силите си за новия работен цикъл – развой, който се развива бързо във времената на индустриалната гражданска война. Но в кръга на богатите фамилии правенето на нищо и тогава продължава да бъде главно занятие.

Анат Кейнан, професор по маркетинг в Бостънския университет, отбелязва, че през днешния ден още веднъж е настъпила смяна – неналичието на свободно време е станала знак на висок обществен статус. “В обществените мрежи звезди се оплакват, че нямат персонален живот и обезверено се нуждаят от почивка. А други гледат на безкрайния работен ден като на знак за успех”, споделя тя. И твърди, че единственият верен метод и за едните, и за другите, е да почиват, като се провиснал, без огромни упоритости да оползотворят на макс свободните от работа интервали и без скрупули, че като не работят, си губят времето.