Проучване: Пътят към Марс ще има ужасяващи последствия
Продължителният път в открития космос към Марс ще има жестоки последици за екипажа на възможния транспортен съд, написа vesti.bg.
Основната заплаха идва от галактическата радиация. На Земята ние сме предпазени от нея с помощта на земното магнитно поле. Дори астронавтите на Международната галактическа станция (МКС) се намират под този щит. Но в открития космос няма такава отбрана. А и на самия Марс няма задоволително мощно магнитно поле, което да пази възможните астронавти.
А галактическата радиация има ужасяващо влияние върху организмите, пригодени за живот на Земята, демонстрират нови проучвания.
"Открихме доста съществени промени в държанието на мишки и работата на мозъка им, откакто бяха облъчени с реалистични дози неутрони. Ние сме първите, посочили, че реализацията на проектите на НАСА за пътешестване до Марс ще бъде обвързвана с нараснал риск ", разяснява пред "eNeuro " Чарлз Лимоли от Калифорнийския университет.
През последните години учените интензивно учат следствията от нескончаем престой в Космоса за човешкия организъм. Повечето от тези изследвания са извършени или на американски совалки или непосредствено на МКС, както и на редица съветски орбитални кораби. Изследванията разкриха редица закани за здравето на бъдещите марсиански колонисти или космонавти в дълбокия Космос.
Експериментите с плодни мухи демонстрират, че дългия престой в нулева гравитация води до намаляване на вродения имунитет и прави насекомите уязвими към гъбички, а също по този начин нарушава разчитането на редица гени.
А опитите с бозайници, сочат, че животът в Космоса форсира стареенето на костния мозък, който създава имунните кафези, а продължителното бомбардиране на мозъка с галактически лъчи необратимо снижава качествата на мозъка за мислене.
Резултатите такива проучвания постоянно провокират доста разногласия, защото учените не следят действителния резултат на галактическите лъчи върху мозъка на хората или други бозайници, а вместо това употребяват мощни лъчи с тежки или леки йони или други свръхчастици, имитиращи галактическата радиация.
Дискусиите се подхранват от обстоятелството, че другите групи експериментатори постоянно стигат до противоположни изводи, като употребяват едни и същи типове частици, само че в разнообразни дози или облъчват животни по разнообразни способи.
Всичко това до неотдавна не позволяваше да се даде точна оценка по какъв начин тъкмо радиацията ще се отрази върху здравето на бъдещите лунни или марсиански колонисти.
Лимоли и неговите сътрудници се пробвали да отстранен тези разминавания, като сложили пробни животни в условия, допустимо най-близки до тези, в които ще се озоват бъдещите космонавти.
За да създадат това, те пресметнали видовете галактически лъчи, които най-силно ще ги обиден и основали специфичен емитер въз основата на радиоактивен Калифорний-252.
Продуктите на разпад на този неустойчив изотоп се оказали доста сходни на потока от частици, които биха "бомбардирали " тялото на астронавтите по време на полета им до Марс, в това число във връзка с силата на тяхното влияние върху покритието на кораба.
В по-голямата си част, както в тази ситуация на същинските лъчи, те ще се състоят от неутрони, един от най-слабо проучените съставни елементи на галактическата радиация.
Последните опити на съветски галактически лекари демонстрират, че тези частици могат да забавят образуването на нови кафези в мозъка на животните и да повлияят на тяхното държание, в случай че бъдат бързо облъчени с задоволително огромни дози.
Американските откриватели ревизирали дали тези аномалии ще продължат да съществуват при "естествено " равнище на галактическо облъчване. Както се оказало, даже и в този случай, мозъкът на мишките, изключително техният хипокампус, центъра на паметта, и амигдалата, главният "диригент " на страстите, се е трансформирал видимо.
Неутроните и високоенергийните фотони освен потискат образуването на нови нервни кафези, само че и трансформират метода, по който съществуващите неврони взаимодействат между тях.
По-специално, облъчването направило клетките в центъра на паметта по-малко дейни и свързани между тях, а също по този начин нарушило способността им да образуват нови връзки със прилежащите. Подобни промени са настъпили в амигдалата и в префронталния кортекс.
В паметта на опитните мишки се появили бели петна. Те разпознавали мъчно нови предмети в клетката, по-трудно търсели излаз от лабиринта и така нататък
В допълнение, мишките внезапно се трансформирали в "социофоби " и почнали непрекъснато да заобикалят контакт с всевъзможни други гризачи, както и полазвали признаци на меланхолия, суматоха и други психологични разстройства.
Освен това, те по-рядко напускали обиталищата си, проявявали несъразмерна нерешителност и по-бавно забравяли за рискови обстановки, които към този момент са претърпели.
Интересното е, че тежки нарушавания от този тип не се следят при всички гризачи - приблизително неутронното облъчване се отразява съществено на работата на хипокампуса при всяка трета мишка, а на амигдалата - при всеки пети гризач.
По сходен метод, съгласно откривателите, галактическата радиация ще повлияе на хората по пътя към Марс.
Всичко това, съгласно Лимоли, демонстрира, че човечеството би трябвало да разбере по какъв начин да защищити астронавтите и космонавтите от действието на галактическите лъчи или да потисне резултатите, които те генерират, преди да полетят към Марс и другите далечни светове в Слънчевата система.
Основната заплаха идва от галактическата радиация. На Земята ние сме предпазени от нея с помощта на земното магнитно поле. Дори астронавтите на Международната галактическа станция (МКС) се намират под този щит. Но в открития космос няма такава отбрана. А и на самия Марс няма задоволително мощно магнитно поле, което да пази възможните астронавти.
А галактическата радиация има ужасяващо влияние върху организмите, пригодени за живот на Земята, демонстрират нови проучвания.
"Открихме доста съществени промени в държанието на мишки и работата на мозъка им, откакто бяха облъчени с реалистични дози неутрони. Ние сме първите, посочили, че реализацията на проектите на НАСА за пътешестване до Марс ще бъде обвързвана с нараснал риск ", разяснява пред "eNeuro " Чарлз Лимоли от Калифорнийския университет.
През последните години учените интензивно учат следствията от нескончаем престой в Космоса за човешкия организъм. Повечето от тези изследвания са извършени или на американски совалки или непосредствено на МКС, както и на редица съветски орбитални кораби. Изследванията разкриха редица закани за здравето на бъдещите марсиански колонисти или космонавти в дълбокия Космос.
Експериментите с плодни мухи демонстрират, че дългия престой в нулева гравитация води до намаляване на вродения имунитет и прави насекомите уязвими към гъбички, а също по този начин нарушава разчитането на редица гени.
А опитите с бозайници, сочат, че животът в Космоса форсира стареенето на костния мозък, който създава имунните кафези, а продължителното бомбардиране на мозъка с галактически лъчи необратимо снижава качествата на мозъка за мислене.
Резултатите такива проучвания постоянно провокират доста разногласия, защото учените не следят действителния резултат на галактическите лъчи върху мозъка на хората или други бозайници, а вместо това употребяват мощни лъчи с тежки или леки йони или други свръхчастици, имитиращи галактическата радиация.
Дискусиите се подхранват от обстоятелството, че другите групи експериментатори постоянно стигат до противоположни изводи, като употребяват едни и същи типове частици, само че в разнообразни дози или облъчват животни по разнообразни способи.
Всичко това до неотдавна не позволяваше да се даде точна оценка по какъв начин тъкмо радиацията ще се отрази върху здравето на бъдещите лунни или марсиански колонисти.
Лимоли и неговите сътрудници се пробвали да отстранен тези разминавания, като сложили пробни животни в условия, допустимо най-близки до тези, в които ще се озоват бъдещите космонавти.
За да създадат това, те пресметнали видовете галактически лъчи, които най-силно ще ги обиден и основали специфичен емитер въз основата на радиоактивен Калифорний-252.
Продуктите на разпад на този неустойчив изотоп се оказали доста сходни на потока от частици, които биха "бомбардирали " тялото на астронавтите по време на полета им до Марс, в това число във връзка с силата на тяхното влияние върху покритието на кораба.
В по-голямата си част, както в тази ситуация на същинските лъчи, те ще се състоят от неутрони, един от най-слабо проучените съставни елементи на галактическата радиация.
Последните опити на съветски галактически лекари демонстрират, че тези частици могат да забавят образуването на нови кафези в мозъка на животните и да повлияят на тяхното държание, в случай че бъдат бързо облъчени с задоволително огромни дози.
Американските откриватели ревизирали дали тези аномалии ще продължат да съществуват при "естествено " равнище на галактическо облъчване. Както се оказало, даже и в този случай, мозъкът на мишките, изключително техният хипокампус, центъра на паметта, и амигдалата, главният "диригент " на страстите, се е трансформирал видимо.
Неутроните и високоенергийните фотони освен потискат образуването на нови нервни кафези, само че и трансформират метода, по който съществуващите неврони взаимодействат между тях.
По-специално, облъчването направило клетките в центъра на паметта по-малко дейни и свързани между тях, а също по този начин нарушило способността им да образуват нови връзки със прилежащите. Подобни промени са настъпили в амигдалата и в префронталния кортекс.
В паметта на опитните мишки се появили бели петна. Те разпознавали мъчно нови предмети в клетката, по-трудно търсели излаз от лабиринта и така нататък
В допълнение, мишките внезапно се трансформирали в "социофоби " и почнали непрекъснато да заобикалят контакт с всевъзможни други гризачи, както и полазвали признаци на меланхолия, суматоха и други психологични разстройства.
Освен това, те по-рядко напускали обиталищата си, проявявали несъразмерна нерешителност и по-бавно забравяли за рискови обстановки, които към този момент са претърпели.
Интересното е, че тежки нарушавания от този тип не се следят при всички гризачи - приблизително неутронното облъчване се отразява съществено на работата на хипокампуса при всяка трета мишка, а на амигдалата - при всеки пети гризач.
По сходен метод, съгласно откривателите, галактическата радиация ще повлияе на хората по пътя към Марс.
Всичко това, съгласно Лимоли, демонстрира, че човечеството би трябвало да разбере по какъв начин да защищити астронавтите и космонавтите от действието на галактическите лъчи или да потисне резултатите, които те генерират, преди да полетят към Марс и другите далечни светове в Слънчевата система.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ