Биопроизводителят Росица Телкеджийска: Природата прави своята регулация в момента, трябва да сме по-прецизни
Продължителната суша беше най-големият проблем, с който се сблъскахме през 2024 година Имахме 58 дни, в които температурата не падна под 38 градуса. Това показа с Агри. БГ биопроизводителят Росица Телкеджийска.
Ранното стопляне в региона на Сандански, където работи тя, си е споделило думата и още през юни термометърът е показвал над 40 градуса.
За да започват културите, се е наложило още през ранната пролет да се подава вода за напояване. За първи път от 15 години, в които Телкеджийска се занимава със зеленчукопроизводство, се е наложило да се прави непрекъснати поливки от март до ноември.
„ В резултат на жегите имаме по-ниски добиви. Земеделието си е безспорен хазарт, това е игра с природата “, споделя стопанката на биоферма.
Първите компликации са зародили с картофите, само че и при другите култури също е имало мъчно прихващане, изключително при динамичните атмосферни амплитуди през есента. В момента в региона температурите са сред 10 и 16 градуса и всичко е позеленяло, само че Росица чака по-късно да ударят студове.
Трудно е земеделците да се справят с провокациите на природата, само че съгласно нея стопаните може да си оказват помощ като уточняват това, което залагат.
„ Освен всички типове помощни средства от природата, потреблението на биоагенти и фиксиращи бактерии и други препарати, позволени в биологичното произвеждане, би трябвало и доста мощно прецизиране на потребностите на посевите по отношение на смяната, с цел да може да реагираме в точния момент. Закъснението води до стрес на растенията. Търся грешките в нас, природата си прави своята регулация сега. Тя е съвършена, само че ние би трябвало да сме още по-прецизни, с цел да имаме резултати. Това обаче мъчно се получава заради неналичието на фрагменти “, споделя опитната агрономка.
От думите ѝ става ясно, че през това лято цялата техника на биофермата се е изпочупила заради високите температури. „ Техниката се чупи, ние – не. Усилията на човешкия фактор най-сетне ще докара до позитивен резултат, само че все по-трудно става всичко и на доста висока цена “, уверена е Росица.
Цената на крайната продукция също не е била удовлетворяваща. Трета поредна година доматите се продават под 1 лева./кг през юни, юли и август. „ В никакъв случай не можем да ги транспортираме до София и да си покрием разноските. Защо да вършим земеделие като има други способи, по които да си изкарваме препитанието “, се пита младата дама.
„ Все повече фермери, изключително по-малките от района, не виждат причина да се жертват, тъй като това е доста съществено амортизиране на физическия запас и в случай че няма смисъл, мотивация и религия – не се получава “, споделя още тя.
За нея, макар навлизането на прецизната техника, модернизацията и нововъведенията, без човешкия фактор нищо не може да се случи в земеделието. Говорим за същинска храна, а не синтетично създадена в колба под следен климат. Има заплаха в даден миг да няма кой да създава същински храни и тогава не просто ще бъдат скъпи, а може въобще да ги няма. Дори не желая да си помисля, че е допустимо, само че вървим натам “, споделя със страдание Телкеджийска, в чийто стопанство на 700 дка се отглеждат 40 разнообразни култури.
