Юли 2023 г. – най-топлият месец на Земята поне от 1850 г.
Продължителната гореща вълна в Европа стана причина за отбелязването на рисково високи температури по Средиземноморието – 48°C в Сардниия, 47 °C в Сицилия и 46,4 °C на Пелопонес.
Симеон Матев е създател в Климатека и лекар по климатология, защитил е докторат на тематика „ Съвременни промени на климата в България “. В момента е помощник по климатология в катедра „ Климатология, хидрология и геоморфология “ на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, като главните му научни ползи са в региона на изменението на климата, дълготрайните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „ Времето “ в съвсем всички наши малките екрани, както зад кадър, по този начин и в ефир.
Месец юли 2023 година е бил най-топлият в инструменталната история на Африка, Азия и Южна Америка. 9,3% от площта на Земята е била с рекордно високи температури, а под 1% – с рекордно ниски. Земята към този момент има „ нов “ най-горещ ден и това е 6 юли 2023 – със 17,08 °C. А съвсем всички дни след 3 юли т.г. усъвършенстват най-високата междинна световна температура досега от 16,8 °C, която е била регистрирана на 13 юли 2016 година Продължителните горещи талази в Северна Америка, Африка, Азия и Южна Европа са причина за рисково високи температури, достигащи и надхвърлящи 50 °C, както и за здравната, земеделска и енергийна рецесия в засегнатите райони. Твърде евентуално е без човешко въздействие върху климата, горещини с такива мащаби да не се случват. В нашата страна месецът е бил по-топъл от естественото, само че с дълга гореща вълна.
Според систематизираната информация от Европейската работа за изменение на климата “Коперник ” (C3S), междинната температура на въздуха през юли 2023 година в световен проект е била с 0,72 °C по-висока по отношение на новия климатологичен интервал (1991 – 2020 г.) и месецът е бил с 0,89 °C по-топъл от предходния климатологичен интервал (1981 – 2010 г.). Тези стойности дефинират миналия месец юли като най-топлия юли от 1979 година, като разликата със идващите пет най-топли месеци юли в класацията (2016, 2019, 2020, 2021 и 2022 г.), е забележителна и надвишава 0,3 °C.
При разбор на данните от архива на NOAA, в който има данни от 1850 година, се удостоверяват данните от Коперник, че миналият юли е най-топлият за последните 173 години и месецът доста превъзхожда идващите в тази ранглиста.
Аномалията на двете графики е друга, тъй като в тази от NOAA за норма се употребява интервалът 1901 – 2020 година Нормата от този интервал е по-ниска от нормата, употребена от Коперник, което е удостоверение на стоплянето, настъпило през последните 30 години. Това е и повода да има разлика сред месеците с позитивна (червени) и негативна (синя) особеност. Но въпреки цената на самата особеност да е друга при двете организации, то наклонността на покачване на междинната юлска температура е идентичен.
В климатологично отношение юли е бил най-топлият месец в годината световно и от тази позиция той е и най-топлият месец въобще в историята на земното кълбо от 1850 година насам.
При разпределението на температурните отклонения по земното кълбо, с наднормени температури се отличават по-голямата част от Южна Америка, Европа, Африка и Азия. По-топло от нормалното е било и в южната и западната част на Северна Америка и източната половина на Австралия. По данни на NOAA площите с рекордно високи междинни юлски температури покриват 9,3% от повърхността на света, което е най-високата стойност по този индикатор, откогато се води статистика за него от 1951 г.
Сравнително малко райони са с температури под нормата, като такива по-големи площи са съсредоточени в централните елементи на Съединени американски щати и Канада, в Гренландия, Североизточна Европа, Пакистан и Северна Индия, Западна Австралия и Южна Африка. Най-големи територии с поднормени температури има в Арктика и най-много Антарктида. Отново по данни от NOAA площите с рекордно ниски температури през юли са били по-малко от 1% от земната повърхнина.
Изминалият юли е бил с най-високи междинни месечни температури в Азия, Африка, а Южна Америка регистрира най-високата си месечна особеност досега – т.е. най-голямо отклоняване от нормата. В Северна Америка юли 2023 година е вторият най-топъл юли в историята, а в Европа това е осмият най-топъл юли, като Европа ще бъде прегледана в детайли по-надолу. Няколко страни също регистрират най-топлия юли в своята инструментална метеорологична история: Перу, Япония, Карибите и Тасмания.
Горещите талази, които господстваха в огромна част от месеца в другите елементи на света, доведоха до отчитането на рисково високи стойности на доста места,
като ще покажем единствено дребна част от тях.
В Долината на гибелта в Съединени американски щати бяха измерени 53,3 °C. Това не е толкоз изненадващо, тъй като мястото е рекордьор по жега – тук на 10 юли 1913 година е била измерена най-високата температура на Земята от 57,5 °C, съгласно Световната метеорологична организация.
Китай “счупи “ върха за оптималната температура, като в градчето Санбао в префектурата Турпан в Синцзян-Уйгурски самостоятелен регион, на 16 юли бяха регистрирани 52,2 °C. Старият връх на страната беше от 2015 година – 50,3 °C, измерени в същия регион.
Интересен факт за Китай е, че през миналата зима там беше маркирана най-ниската температура – на 22 януари в Мохе, град в североизточната китайска провинция Хейлунцзян, температурата се намали до минус 53 °C, с което съгласно Китайската метеорологична работа, е усъвършенстван предходният връх от минус 52,3 °C, регистриран през 1969 година По този метод безспорната температурна амплитуда (разликата сред най-високата и най-ниската измерена температура) на Китай нараства на 105,2 °C. (Само за съпоставяне, за България тази стойност е 83,5 °C.)
Близо 50 °C (49,5) бяха регистрирани на 5 юли в град Адрар в Алжир.
През изтеклия месец юли бяха маркирани доста „ топли “ върхове. Например град Финикс, Съединени американски щати означи най-дългата си серия от 31 следващи дни с температура над 43,4 °C. Предишната рекордна серия е от „ единствено “ 18 дни такива дни и се е случила през далечната 1979 г.
Забележителни дневни върхове бяха регистрирани в световен мащаб. Според “Коперник ” съвсем всички дни след 3 юли т.г. усъвършенстват най-високата междинна световна температура досега от 16,8 °C, която е била регистрирана на 13 юли 2016 година Земята към този момент има „ нов “ най-горещ ден и това е 6 юли 2023 – със 17,08 °C
емпературите на въздуха над океаните също са били преобладаващо над междинните. Изключително огромна позитивна особеност е била регистрирана в огромна част от Северния Атлантик. Голяма позитивна особеност е следена и в регионите, подвластни на развиващия се Ел Ниньо, над екваториалната и тропична източна част на Тихия океан. Необичайно високи температури бяха регистрирани и към Антарктида.
Регионите с релативно ниска температура са се простирали в южните елементи на трите океана – Атлантическия, Индийския и Тихия. Температурите на въздуха също са били по-високи от междинните за интервала 1991 – 2020 година в по-голямата част от тропиците и Северния Пасифик, с изключително високи стойности на изток от Япония.
Високите температури на въздуха над океаните и моретата е в синхрон с регистрираната рекордно висока междинна месечна температура на морската повърхнина. Най-голяма особеност на морската повърхнина е записана в Северния Атлантик, като тазгодишната особеност превъзхожда с доста предходните най-високи измерени през 2005 и 2010 година
В Европа това е осмият най-топъл юли
В Европа юли 2023 година е бил по-топъл от междинното, като отклонението от нормата за интервала 1991 – 2020 г е била 0,38 °C. На фона на горещата вълна, обхванала южната част от континента, тази особеност е със сравнителна ниска стойност. Тя е била с 1,34 °C по-ниска от аномалията, маркирана през най-топлия юли в Европа досега – регистриран през 2010 година За последните 10 години междинните юлски температури на Стария континент са се повишили с 0,40 °C.
В районен проект поднормени месечни температури са регистрирани в северните и североизточни региони, включително и Исландия (Фиг. 11). Над Централна и най-много Южна Европа месецът е бил наднормен, като най-големи позитивни аномалии са регистрирани в Южна Италия и югозападната част на Балканите. Продължителната и интензивна гореща вълна, обхванала Средиземноморския район след 10 юли, стана причина за отбелязването на рисково високи температури, които са рекордни на локално равнище. Температурата доближи 48 °C на остров Сардиния, Италия, а на остров Сицилия, в град Палермо – 47 °C. На 23 юли в Пелопонес, Гърция са регистрирани 46,4 °C.
В България междинните юлски температури са се повишили с към 1,35 °C за последните 30 години
В България междинните юлски температури са били по-високи от нормата, по отношение на междинните за интервала 1991 – 2020 година Според данни от някои станции на Национален институт по метеорология и хидрология, както и от общоприетоо ситуирани автоматизирани станции, най-голяма позитивна особеност, която приближава и надвишава 3 °C, има в централните елементи на страната, както и по високите ни планини. По-малки са отклоненията от нормата по Черноморието, както и в крайните северозападни региони.
През този юли беше записано третото най-голямо месечно отклоняване от нормата за последните 44 години, след 2012 и 2007 година (Фиг. 12). След информация в архива на Национален институт по метеорология и хидрология през ХХ в., с по-висока особеност от тазгодишната се отличават още 1928 и 1950 година, а с малко под нея е 1946 година През новия век прави усещане поредност от 4 поредни години сред 2003 и 2006 година с по-ниски отклонения от нормата. Средните юлски температури в България са се повишили с към 0,5 °C за последните 10 години, а за последните 30 година или по отношение на интервала 1961 – 1990 година – разликата към този момент е с към 1,35 °C.
В началото на месеца имаше относително огромна динамичност – с чести валежи и прегърмявания в другите райони, с температури, близки до нормалните за това време на годината, без рискови стойности. Впоследствие настъпи стабилизиране на атмосферата и транспорт на топъл въздух от югозапад, който увеличи температурите до рисково високи стойности. Най-високата измерена температура в станциите на Национален институт по метеорология и хидрология беше 43 °C в Русе. Освен това оптималните температури на доста места в централните елементи на Дунавската низина и в Тракийската равнина доближиха 41, 42 °C. В гр. Сандански единствено един път температурата трансферира 40 °C, като най-високата измерена стойност беше 40,8 °C.
Тази гореща вълна, с изключение на с рисково високите си стойности, се отличи и със своята огромна дълготрайност.
В 11 следващи дни междинната температура беше с дневна особеност над 3 °C, като по-този индикатор няма друга сходна през този век. Дори при по-горещите 2007 и 2012 година, продължителността на дните с такава особеност е по-малка. Горещият интервал завърши с прекосяването на добре изразен леден атмосферен фронт на 27 юли, който намали температурите с повече от 10 °C, като ги вкара под норма.
Интересно е, че на вр. Мусала беше регистриран даже снеговалеж.
Застудяването по нашето Черноморско крайбрежие ще бъде запомнено със мощното намаляване на температурата на морската вода в някои места, като Ахтопол, Шкорпиловци, Шабла и други (Фиг. 13). Това намаляване на температурата на морската вода е известно като ъпуелинг и най-общо казано съставлява издухване на топлата вода във вътрешността в морето, при подобаващ за задачата вятър и изплуването на нейно място на по-студена дълбоководна вода. Това събитие се следи нерядко по нашето крайбрежие през юли и нормално е съпроводено от относително високи температури на въздуха. Често в прилежащите заливи, където ориентацията на брега е несъответствуваща за ъпуелинг, водата остава с висока температура, както в тази ситуация към Каварна, където температурата на водата беше към 28 °C, а към Шабла температурата на морската вода се намали до под 10 °C. Обикновено освен това събитие след ден – два настава нормализиране на температурата на водата по цялото крайбрежие, само че тази година тези процеси продължиха извънредно дълго, съвсем до началото на август.
Ледена завивка
В Арктика площта с морски лед е била 8,9 млн. км2, което е с 3% по-малко от междинното за интервала 1991 – 2020 година Тази особеност затвърждава наклонността, почнала през 2022 година, за следващи месеци, през които отклонението от нормите е с дребна стойност.
В тази връзка, концентрации над междинното са следени в необятна линия, която стартира от Шпицберген и минава през Карско море и море Лаптеви, като доближава до Новосибирските острови. Повече лед от междинното е имало и в региона на Чукотско море. В останалата част от Арктика са преобладавали концентрации под междинното.
В Антарктика продължава интервалът с рекордно малко лед. За юли площта на леда е била с 15% по-ниска от междинното за 1991 – 2020 година Тази особеност е доста по-голяма от аномалията на досегашния рекордьор по минимум лед – юни 2022 година, със 7%. Това е петият месец за годината с рекордно малко лед след януари, февруари, май и юни.
Юли 2023 година сподели образно, какво могат да причинят горещите талази в съвремието ни. Многобройни усъвършенствани „ топли “ върхове от всевъзможен диаметър – световен, континентален, районен на страни и градове, дълги продължителни серии от дни с рисково високи стойности на всички континенти, висок брой на хора, изпитващи усложнения в горещите дни, огромен брой жертви, чиято гибел е предизвикана от топлинен дискомфорт, енергийни и продоволствени рецесии, свързани с горещината и още, и още.
Според научна обява в мрежата World Weather Attribution, горещите талази са директно свързани с изменението на климата. В нея се споделя, че „ без провокираното от индивида изменение на климата, тези горещи талази биха били извънредно редки. В Китай това би било събитие един път на към 250 години, а оптималните температури, измерени през юли 2023 година, биха били на практика невероятно да се случат в района на САЩ/Мексико и Южна Европа, в случай че човечеството не бе оказало въздействие върху климата ”.
Симеон Матев е създател в Климатека и лекар по климатология, защитил е докторат на тематика „ Съвременни промени на климата в България “. В момента е помощник по климатология в катедра „ Климатология, хидрология и геоморфология “ на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, като главните му научни ползи са в региона на изменението на климата, дълготрайните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „ Времето “ в съвсем всички наши малките екрани, както зад кадър, по този начин и в ефир.
Месец юли 2023 година е бил най-топлият в инструменталната история на Африка, Азия и Южна Америка. 9,3% от площта на Земята е била с рекордно високи температури, а под 1% – с рекордно ниски. Земята към този момент има „ нов “ най-горещ ден и това е 6 юли 2023 – със 17,08 °C. А съвсем всички дни след 3 юли т.г. усъвършенстват най-високата междинна световна температура досега от 16,8 °C, която е била регистрирана на 13 юли 2016 година Продължителните горещи талази в Северна Америка, Африка, Азия и Южна Европа са причина за рисково високи температури, достигащи и надхвърлящи 50 °C, както и за здравната, земеделска и енергийна рецесия в засегнатите райони. Твърде евентуално е без човешко въздействие върху климата, горещини с такива мащаби да не се случват. В нашата страна месецът е бил по-топъл от естественото, само че с дълга гореща вълна.
Според систематизираната информация от Европейската работа за изменение на климата “Коперник ” (C3S), междинната температура на въздуха през юли 2023 година в световен проект е била с 0,72 °C по-висока по отношение на новия климатологичен интервал (1991 – 2020 г.) и месецът е бил с 0,89 °C по-топъл от предходния климатологичен интервал (1981 – 2010 г.). Тези стойности дефинират миналия месец юли като най-топлия юли от 1979 година, като разликата със идващите пет най-топли месеци юли в класацията (2016, 2019, 2020, 2021 и 2022 г.), е забележителна и надвишава 0,3 °C.
При разбор на данните от архива на NOAA, в който има данни от 1850 година, се удостоверяват данните от Коперник, че миналият юли е най-топлият за последните 173 години и месецът доста превъзхожда идващите в тази ранглиста.
Аномалията на двете графики е друга, тъй като в тази от NOAA за норма се употребява интервалът 1901 – 2020 година Нормата от този интервал е по-ниска от нормата, употребена от Коперник, което е удостоверение на стоплянето, настъпило през последните 30 години. Това е и повода да има разлика сред месеците с позитивна (червени) и негативна (синя) особеност. Но въпреки цената на самата особеност да е друга при двете организации, то наклонността на покачване на междинната юлска температура е идентичен.
В климатологично отношение юли е бил най-топлият месец в годината световно и от тази позиция той е и най-топлият месец въобще в историята на земното кълбо от 1850 година насам.
При разпределението на температурните отклонения по земното кълбо, с наднормени температури се отличават по-голямата част от Южна Америка, Европа, Африка и Азия. По-топло от нормалното е било и в южната и западната част на Северна Америка и източната половина на Австралия. По данни на NOAA площите с рекордно високи междинни юлски температури покриват 9,3% от повърхността на света, което е най-високата стойност по този индикатор, откогато се води статистика за него от 1951 г.
Сравнително малко райони са с температури под нормата, като такива по-големи площи са съсредоточени в централните елементи на Съединени американски щати и Канада, в Гренландия, Североизточна Европа, Пакистан и Северна Индия, Западна Австралия и Южна Африка. Най-големи територии с поднормени температури има в Арктика и най-много Антарктида. Отново по данни от NOAA площите с рекордно ниски температури през юли са били по-малко от 1% от земната повърхнина.
Изминалият юли е бил с най-високи междинни месечни температури в Азия, Африка, а Южна Америка регистрира най-високата си месечна особеност досега – т.е. най-голямо отклоняване от нормата. В Северна Америка юли 2023 година е вторият най-топъл юли в историята, а в Европа това е осмият най-топъл юли, като Европа ще бъде прегледана в детайли по-надолу. Няколко страни също регистрират най-топлия юли в своята инструментална метеорологична история: Перу, Япония, Карибите и Тасмания.
Горещите талази, които господстваха в огромна част от месеца в другите елементи на света, доведоха до отчитането на рисково високи стойности на доста места,
като ще покажем единствено дребна част от тях.
В Долината на гибелта в Съединени американски щати бяха измерени 53,3 °C. Това не е толкоз изненадващо, тъй като мястото е рекордьор по жега – тук на 10 юли 1913 година е била измерена най-високата температура на Земята от 57,5 °C, съгласно Световната метеорологична организация.
Китай “счупи “ върха за оптималната температура, като в градчето Санбао в префектурата Турпан в Синцзян-Уйгурски самостоятелен регион, на 16 юли бяха регистрирани 52,2 °C. Старият връх на страната беше от 2015 година – 50,3 °C, измерени в същия регион.
Интересен факт за Китай е, че през миналата зима там беше маркирана най-ниската температура – на 22 януари в Мохе, град в североизточната китайска провинция Хейлунцзян, температурата се намали до минус 53 °C, с което съгласно Китайската метеорологична работа, е усъвършенстван предходният връх от минус 52,3 °C, регистриран през 1969 година По този метод безспорната температурна амплитуда (разликата сред най-високата и най-ниската измерена температура) на Китай нараства на 105,2 °C. (Само за съпоставяне, за България тази стойност е 83,5 °C.)
Близо 50 °C (49,5) бяха регистрирани на 5 юли в град Адрар в Алжир.
През изтеклия месец юли бяха маркирани доста „ топли “ върхове. Например град Финикс, Съединени американски щати означи най-дългата си серия от 31 следващи дни с температура над 43,4 °C. Предишната рекордна серия е от „ единствено “ 18 дни такива дни и се е случила през далечната 1979 г.
Забележителни дневни върхове бяха регистрирани в световен мащаб. Според “Коперник ” съвсем всички дни след 3 юли т.г. усъвършенстват най-високата междинна световна температура досега от 16,8 °C, която е била регистрирана на 13 юли 2016 година Земята към този момент има „ нов “ най-горещ ден и това е 6 юли 2023 – със 17,08 °C
емпературите на въздуха над океаните също са били преобладаващо над междинните. Изключително огромна позитивна особеност е била регистрирана в огромна част от Северния Атлантик. Голяма позитивна особеност е следена и в регионите, подвластни на развиващия се Ел Ниньо, над екваториалната и тропична източна част на Тихия океан. Необичайно високи температури бяха регистрирани и към Антарктида.
Регионите с релативно ниска температура са се простирали в южните елементи на трите океана – Атлантическия, Индийския и Тихия. Температурите на въздуха също са били по-високи от междинните за интервала 1991 – 2020 година в по-голямата част от тропиците и Северния Пасифик, с изключително високи стойности на изток от Япония.
Високите температури на въздуха над океаните и моретата е в синхрон с регистрираната рекордно висока междинна месечна температура на морската повърхнина. Най-голяма особеност на морската повърхнина е записана в Северния Атлантик, като тазгодишната особеност превъзхожда с доста предходните най-високи измерени през 2005 и 2010 година
В Европа това е осмият най-топъл юли
В Европа юли 2023 година е бил по-топъл от междинното, като отклонението от нормата за интервала 1991 – 2020 г е била 0,38 °C. На фона на горещата вълна, обхванала южната част от континента, тази особеност е със сравнителна ниска стойност. Тя е била с 1,34 °C по-ниска от аномалията, маркирана през най-топлия юли в Европа досега – регистриран през 2010 година За последните 10 години междинните юлски температури на Стария континент са се повишили с 0,40 °C.
В районен проект поднормени месечни температури са регистрирани в северните и североизточни региони, включително и Исландия (Фиг. 11). Над Централна и най-много Южна Европа месецът е бил наднормен, като най-големи позитивни аномалии са регистрирани в Южна Италия и югозападната част на Балканите. Продължителната и интензивна гореща вълна, обхванала Средиземноморския район след 10 юли, стана причина за отбелязването на рисково високи температури, които са рекордни на локално равнище. Температурата доближи 48 °C на остров Сардиния, Италия, а на остров Сицилия, в град Палермо – 47 °C. На 23 юли в Пелопонес, Гърция са регистрирани 46,4 °C.
В България междинните юлски температури са се повишили с към 1,35 °C за последните 30 години
В България междинните юлски температури са били по-високи от нормата, по отношение на междинните за интервала 1991 – 2020 година Според данни от някои станции на Национален институт по метеорология и хидрология, както и от общоприетоо ситуирани автоматизирани станции, най-голяма позитивна особеност, която приближава и надвишава 3 °C, има в централните елементи на страната, както и по високите ни планини. По-малки са отклоненията от нормата по Черноморието, както и в крайните северозападни региони.
През този юли беше записано третото най-голямо месечно отклоняване от нормата за последните 44 години, след 2012 и 2007 година (Фиг. 12). След информация в архива на Национален институт по метеорология и хидрология през ХХ в., с по-висока особеност от тазгодишната се отличават още 1928 и 1950 година, а с малко под нея е 1946 година През новия век прави усещане поредност от 4 поредни години сред 2003 и 2006 година с по-ниски отклонения от нормата. Средните юлски температури в България са се повишили с към 0,5 °C за последните 10 години, а за последните 30 година или по отношение на интервала 1961 – 1990 година – разликата към този момент е с към 1,35 °C.
В началото на месеца имаше относително огромна динамичност – с чести валежи и прегърмявания в другите райони, с температури, близки до нормалните за това време на годината, без рискови стойности. Впоследствие настъпи стабилизиране на атмосферата и транспорт на топъл въздух от югозапад, който увеличи температурите до рисково високи стойности. Най-високата измерена температура в станциите на Национален институт по метеорология и хидрология беше 43 °C в Русе. Освен това оптималните температури на доста места в централните елементи на Дунавската низина и в Тракийската равнина доближиха 41, 42 °C. В гр. Сандански единствено един път температурата трансферира 40 °C, като най-високата измерена стойност беше 40,8 °C.
Тази гореща вълна, с изключение на с рисково високите си стойности, се отличи и със своята огромна дълготрайност.
В 11 следващи дни междинната температура беше с дневна особеност над 3 °C, като по-този индикатор няма друга сходна през този век. Дори при по-горещите 2007 и 2012 година, продължителността на дните с такава особеност е по-малка. Горещият интервал завърши с прекосяването на добре изразен леден атмосферен фронт на 27 юли, който намали температурите с повече от 10 °C, като ги вкара под норма.
Интересно е, че на вр. Мусала беше регистриран даже снеговалеж.
Застудяването по нашето Черноморско крайбрежие ще бъде запомнено със мощното намаляване на температурата на морската вода в някои места, като Ахтопол, Шкорпиловци, Шабла и други (Фиг. 13). Това намаляване на температурата на морската вода е известно като ъпуелинг и най-общо казано съставлява издухване на топлата вода във вътрешността в морето, при подобаващ за задачата вятър и изплуването на нейно място на по-студена дълбоководна вода. Това събитие се следи нерядко по нашето крайбрежие през юли и нормално е съпроводено от относително високи температури на въздуха. Често в прилежащите заливи, където ориентацията на брега е несъответствуваща за ъпуелинг, водата остава с висока температура, както в тази ситуация към Каварна, където температурата на водата беше към 28 °C, а към Шабла температурата на морската вода се намали до под 10 °C. Обикновено освен това събитие след ден – два настава нормализиране на температурата на водата по цялото крайбрежие, само че тази година тези процеси продължиха извънредно дълго, съвсем до началото на август.
Ледена завивка
В Арктика площта с морски лед е била 8,9 млн. км2, което е с 3% по-малко от междинното за интервала 1991 – 2020 година Тази особеност затвърждава наклонността, почнала през 2022 година, за следващи месеци, през които отклонението от нормите е с дребна стойност.
В тази връзка, концентрации над междинното са следени в необятна линия, която стартира от Шпицберген и минава през Карско море и море Лаптеви, като доближава до Новосибирските острови. Повече лед от междинното е имало и в региона на Чукотско море. В останалата част от Арктика са преобладавали концентрации под междинното.
В Антарктика продължава интервалът с рекордно малко лед. За юли площта на леда е била с 15% по-ниска от междинното за 1991 – 2020 година Тази особеност е доста по-голяма от аномалията на досегашния рекордьор по минимум лед – юни 2022 година, със 7%. Това е петият месец за годината с рекордно малко лед след януари, февруари, май и юни.
Юли 2023 година сподели образно, какво могат да причинят горещите талази в съвремието ни. Многобройни усъвършенствани „ топли “ върхове от всевъзможен диаметър – световен, континентален, районен на страни и градове, дълги продължителни серии от дни с рисково високи стойности на всички континенти, висок брой на хора, изпитващи усложнения в горещите дни, огромен брой жертви, чиято гибел е предизвикана от топлинен дискомфорт, енергийни и продоволствени рецесии, свързани с горещината и още, и още.
Според научна обява в мрежата World Weather Attribution, горещите талази са директно свързани с изменението на климата. В нея се споделя, че „ без провокираното от индивида изменение на климата, тези горещи талази биха били извънредно редки. В Китай това би било събитие един път на към 250 години, а оптималните температури, измерени през юли 2023 година, биха били на практика невероятно да се случат в района на САЩ/Мексико и Южна Европа, в случай че човечеството не бе оказало въздействие върху климата ”.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ