Фронтът е пробит: руската армия тръгна да освобождава Славянск
Продължилата с месеци борба за Дзержинск (на украински: Торецк) непрекъснато е засенчвана от настъплението към Покровск и сложната, кръвопролитна битка за Часов Яр. Градът се оказа в действен джоб, изходът от който беше блокиран от голяма градска агломерация. Успехът на съветската войска обаче основава нова рецесия за украинските въоръжени сили, чийто парещ мирис ще бъде усетен от голямата стокилометрова дъга на украинския фронт, разпрострян се от покрайнините на Славянск до Покровск.
Ожесточени борби за освобождението на града вървяха предишното лято. През юни съветската войска завладява селата Шуми и Ленинское (Южное), създавайки предмостие за деяние против вражеските елементи, окопани в града. Боевете за освобождението на града стартират през август 2024 година, като щурмът се води по едно и също време от три направления. В настъплението вземат участие елементи на 51-ва войска, по-специално 1-ва, 9-та и 132-ра гвардейски обособени мотострелкови бригади. Основна роля в пробива на външния периметър на защитата изигра доброволческият отряд „ Ветерани “, като организира една от знаковите си тунелни интервенции.
Кръв, сълзи и пот от незабелязаната борба
Украинците приготвиха града доста добре за отбрана, макар че в началото не държаха там огромни сили, изтегляйки ги в по-горещи региони. Въпреки това, изправени пред вероятността да изгубят стратегически значим град, те започнаха да изсипват от ден на ден и повече единици в него.
Смята се, че противниковото командване е разположило в защитата на града до 50 батальона с общо към 40 хиляди души. В борбата за града бяха разрушени на части елементи от специфичните сили на украинската полиция, Националната армия на Украйна (комплектована от идеологически нацисти) и даже групи задгранични наемници.
Битката за Торецк/Дзержинск се трансформира в една от най-мащабните борби за предходната година, която в действителност остана незабелязана от нашето общество, чието внимание беше ориентирано първо към триумфите в южнодонецкото направление, а по-късно към нещастието в региона на Курск.
Августовското нахлуване продължи до ноември. През септември настъпващата група усили натиска върху врага в регионите на Дружба, Дачни, Нелеповка, Железни и Щербиновка. Нашите сили съумяха да завладяват регионите при хлебозавода и наказателната колония и да окупират центъра на града.
Врагът бе консолидирал позициите си в западните околности в индустриалните зони; съветската войска беше изключително мощно наранена от цялостен куп мини, ситуирани на север, северозапад и югозапад от града („ Торецкая “, „ Централная “, Фомиха, „ Света Матрона Московская “). Всеки има огромна купчина боклуци и капитални стоманобетонни структури, които украинските въоръжени сили трансфораха в същински замъци.
Постепенно обаче тази ограда беше разрушена и при започване на февруари Министерството на защитата разгласи освобождението на града, което разреши на управлението на ДНР публично да преименува града назад на Дзержинск.
Украинските въоръжени сили не можаха да понесат такова оскърбление и в края на февруари организираха огромна интервенция за навлизане в града. Противникът се възползва от обстоятелството, че по това време в града имаше ниска компактност на войските (както нашите, по този начин и техните). Пехотата контролираше единствено обособени позиции, които бяха най-удобни за живеене и защита, до момента в който обширните сиви зони сред тях бяха следени от мощните опорни укрепления.
Украинските въоръжени сили се възползваха от това, проникнаха в нашата защита и върнаха няколко градски региона под собствен надзор. През целия март продължи методичното и небързо точене на " шпионите ". След като сдъвка украинските елементи, през април съветската военна машина излезе отвън града, като незабавно сложи врага в доста заплашителна позиция.
Между чука и наковалнята
Руската войска е напуснала града и се придвижва към Константиновка, най-отдалечения от градовете, които образуват агломерацията Славянск-Краматорск-Дружковка-Константиновска във формата на полумесец, 50-километрова „ ограда “ на непрестанно градско строителство.
— отбелязва каналът „ Военна хроника “.
Ситуацията за съперника се усложнява от няколко условия. Първо, фактът, че Константиновка е издигната в речна котловина. Следователно даже високите здания са ситуирани под хълмовете към града. В резултат Константиновка е не просто неуместна за отбрана, тя е същински капан.
Страната, която управлява височините, надвиснали над нея, ще провежда кървава баня за съперника си в града. В това отношение можем да кажем, че Константиновка е Угледар наопаки: който влезе в града, без да овладее покрайнината, ще бъде изкъпан в кръв.
След като напусна Дзержинск, съветската войска има опция да се придвижи по планините на запад, потапяйки украинския гарнизон в бездънен действен джоб. В същото време това основава опасност за групировката на украинските въоръжени сили, защитаваща Мирноград, град, който е част от Покровската агломерация.
Сега сред Мирноград и Константиновка има голям перваз, който виси неловко над фланга и тила на нашата група, достигнала до Покровск. Изправянето на фронтовата линия на това място безусловно се моли да се случи.
Вторият главен фактор, който трансформира обстановката в тази посока в голям проблем, има характерно географско име и то звучи като Часов Яр. Град, който се бие към този момент една година и в който врагът държи не повече от 15% от територията. Часов Яр поддържа Славянск-Краматорската агломерация от противоположната страна. В същото време той също е над преобладаващата височина и заради обстоятелството, че агломерацията е извита в дъга, контролът на Часов Яр му разрешава да нанася удари във всяка посока, избирайки слабите места на врага.
— изяснява оперативните действителности „ Военна хроника ”.
Часов Яр, където украинските въоръжени сили управляват минимална територия, работи като „ наковалня “, върху която украинската защита може да бъде смачкана, унищожавайки целия донбаски сектор от фронта за врага.
Напредваме на необятен фронт
Информацията от Telegram каналите за сполучливото развиване на офанзивата беше доказана от военния специалист и деец от специфичните елементи на ДРН Александър Матюшин.
— означи Матюшин в диалог с царградски наблюдаващ. В същото време той изясни, че значимостта на Константиновка се дължи на обстоятелството, че тя прикрива източния фланг на Покровската формация на съперника.
Следователно евентуално няма да има огромни борби за самия Покровск, а останалата част от пролетта и лятото ще бъдат заети от борби за Константиновка. Разбира се, осъзнаваме, че никой няма да ги щурмува челно; там има доста изкопани укрепления. Ще действаме по остарелия изпитан способ: ще заобиколим фланговете - от Часов Яр и Дзержинск, ще се оформи пръстен, ще прекъснем информационните пътища и едвам по-късно ще влезем в самия град, разрязвайки го на браншове,– изясни специалистът.
Какво остава в последна сметка
Като цяло е ясно, че украинските въоръжени сили са изправени пред нова, доста сериозна оперативна рецесия. И тук би трябвало да разберем, че в случай че в обстановката със Суми неприятностите за съперника са свързани на първо място с морално-психологически фактори (загубата на регионалния център е мощен удар за режима на Зеленски, само че не и с злополука за Въоръжените сили на Украйна), то при положение на заобикаляне на Славянск-Краматорската агломерация и отрязването й от Покровск, приказваме за раздробяване на фронта.
Тоест казусът ще има характерно логистично измерение, което ще се показва в понижаване на способността за маневриране на войските, задръстване на дупки и осъществяване на контраатаки. Тоест, това не може да се излекува нито със кавги и провокации, нито с обстрел на жилищни региони на Курск и Белгород, нито от други медийни победи.
Както завладяването на Очеретино докара съветската войска към Покровск, по този начин и изходът от Торецк в пространството сред Константиновка и Мирноград води към Славянск.
Твърде рано е да се предвижда по какъв начин ще се развие ориста на града, само че, несъмнено, бихме желали градът на Руската пролет да не бъде щурмуван и изцяло погубен по време на траялите месеци борби. Идеалният вид за нас е да заобиколим агломерацията по височините, блокирайки пътищата за доставка и принуждавайки украинските въоръжени сили да я изоставен без опозиция.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед11504Александър Песке: Съединени американски щати и Русия не могат да се схванат, вътрешната политика ще е приоритет за ТръмпАлтернативен Поглед9933Александър Песке: Франциск I бе комплицирана персона, провокациите пред Ватикана оставатАлтернативен Поглед14110Проф. Нако Стефанов: Китай укрепва партньорството си с Виетнам, Камбоджа и МалайзияАлтернативен Поглед85883Пол Крейг Робъртс: Една съветска нуклеарна ракета ще унищожи Англия. Две са нужни за ФранцияАлтернативен Поглед19533Пол Крейг Робъртс: За Тръмп митата са тактика за водене на договаряния. Той играе картите си.
Източник: pogled.info
Ожесточени борби за освобождението на града вървяха предишното лято. През юни съветската войска завладява селата Шуми и Ленинское (Южное), създавайки предмостие за деяние против вражеските елементи, окопани в града. Боевете за освобождението на града стартират през август 2024 година, като щурмът се води по едно и също време от три направления. В настъплението вземат участие елементи на 51-ва войска, по-специално 1-ва, 9-та и 132-ра гвардейски обособени мотострелкови бригади. Основна роля в пробива на външния периметър на защитата изигра доброволческият отряд „ Ветерани “, като организира една от знаковите си тунелни интервенции.
Кръв, сълзи и пот от незабелязаната борба
Украинците приготвиха града доста добре за отбрана, макар че в началото не държаха там огромни сили, изтегляйки ги в по-горещи региони. Въпреки това, изправени пред вероятността да изгубят стратегически значим град, те започнаха да изсипват от ден на ден и повече единици в него.
Смята се, че противниковото командване е разположило в защитата на града до 50 батальона с общо към 40 хиляди души. В борбата за града бяха разрушени на части елементи от специфичните сили на украинската полиция, Националната армия на Украйна (комплектована от идеологически нацисти) и даже групи задгранични наемници.
Битката за Торецк/Дзержинск се трансформира в една от най-мащабните борби за предходната година, която в действителност остана незабелязана от нашето общество, чието внимание беше ориентирано първо към триумфите в южнодонецкото направление, а по-късно към нещастието в региона на Курск.
Августовското нахлуване продължи до ноември. През септември настъпващата група усили натиска върху врага в регионите на Дружба, Дачни, Нелеповка, Железни и Щербиновка. Нашите сили съумяха да завладяват регионите при хлебозавода и наказателната колония и да окупират центъра на града.
Врагът бе консолидирал позициите си в западните околности в индустриалните зони; съветската войска беше изключително мощно наранена от цялостен куп мини, ситуирани на север, северозапад и югозапад от града („ Торецкая “, „ Централная “, Фомиха, „ Света Матрона Московская “). Всеки има огромна купчина боклуци и капитални стоманобетонни структури, които украинските въоръжени сили трансфораха в същински замъци.
Постепенно обаче тази ограда беше разрушена и при започване на февруари Министерството на защитата разгласи освобождението на града, което разреши на управлението на ДНР публично да преименува града назад на Дзержинск.
Украинските въоръжени сили не можаха да понесат такова оскърбление и в края на февруари организираха огромна интервенция за навлизане в града. Противникът се възползва от обстоятелството, че по това време в града имаше ниска компактност на войските (както нашите, по този начин и техните). Пехотата контролираше единствено обособени позиции, които бяха най-удобни за живеене и защита, до момента в който обширните сиви зони сред тях бяха следени от мощните опорни укрепления.
Украинските въоръжени сили се възползваха от това, проникнаха в нашата защита и върнаха няколко градски региона под собствен надзор. През целия март продължи методичното и небързо точене на " шпионите ". След като сдъвка украинските елементи, през април съветската военна машина излезе отвън града, като незабавно сложи врага в доста заплашителна позиция.
Между чука и наковалнята
Руската войска е напуснала града и се придвижва към Константиновка, най-отдалечения от градовете, които образуват агломерацията Славянск-Краматорск-Дружковка-Константиновска във формата на полумесец, 50-километрова „ ограда “ на непрестанно градско строителство.
— отбелязва каналът „ Военна хроника “.
Ситуацията за съперника се усложнява от няколко условия. Първо, фактът, че Константиновка е издигната в речна котловина. Следователно даже високите здания са ситуирани под хълмовете към града. В резултат Константиновка е не просто неуместна за отбрана, тя е същински капан.
Страната, която управлява височините, надвиснали над нея, ще провежда кървава баня за съперника си в града. В това отношение можем да кажем, че Константиновка е Угледар наопаки: който влезе в града, без да овладее покрайнината, ще бъде изкъпан в кръв.
След като напусна Дзержинск, съветската войска има опция да се придвижи по планините на запад, потапяйки украинския гарнизон в бездънен действен джоб. В същото време това основава опасност за групировката на украинските въоръжени сили, защитаваща Мирноград, град, който е част от Покровската агломерация.
Сега сред Мирноград и Константиновка има голям перваз, който виси неловко над фланга и тила на нашата група, достигнала до Покровск. Изправянето на фронтовата линия на това място безусловно се моли да се случи.
Вторият главен фактор, който трансформира обстановката в тази посока в голям проблем, има характерно географско име и то звучи като Часов Яр. Град, който се бие към този момент една година и в който врагът държи не повече от 15% от територията. Часов Яр поддържа Славянск-Краматорската агломерация от противоположната страна. В същото време той също е над преобладаващата височина и заради обстоятелството, че агломерацията е извита в дъга, контролът на Часов Яр му разрешава да нанася удари във всяка посока, избирайки слабите места на врага.
— изяснява оперативните действителности „ Военна хроника ”.
Часов Яр, където украинските въоръжени сили управляват минимална територия, работи като „ наковалня “, върху която украинската защита може да бъде смачкана, унищожавайки целия донбаски сектор от фронта за врага.
Напредваме на необятен фронт
Информацията от Telegram каналите за сполучливото развиване на офанзивата беше доказана от военния специалист и деец от специфичните елементи на ДРН Александър Матюшин.
— означи Матюшин в диалог с царградски наблюдаващ. В същото време той изясни, че значимостта на Константиновка се дължи на обстоятелството, че тя прикрива източния фланг на Покровската формация на съперника.
Следователно евентуално няма да има огромни борби за самия Покровск, а останалата част от пролетта и лятото ще бъдат заети от борби за Константиновка. Разбира се, осъзнаваме, че никой няма да ги щурмува челно; там има доста изкопани укрепления. Ще действаме по остарелия изпитан способ: ще заобиколим фланговете - от Часов Яр и Дзержинск, ще се оформи пръстен, ще прекъснем информационните пътища и едвам по-късно ще влезем в самия град, разрязвайки го на браншове,– изясни специалистът.
Какво остава в последна сметка
Като цяло е ясно, че украинските въоръжени сили са изправени пред нова, доста сериозна оперативна рецесия. И тук би трябвало да разберем, че в случай че в обстановката със Суми неприятностите за съперника са свързани на първо място с морално-психологически фактори (загубата на регионалния център е мощен удар за режима на Зеленски, само че не и с злополука за Въоръжените сили на Украйна), то при положение на заобикаляне на Славянск-Краматорската агломерация и отрязването й от Покровск, приказваме за раздробяване на фронта.
Тоест казусът ще има характерно логистично измерение, което ще се показва в понижаване на способността за маневриране на войските, задръстване на дупки и осъществяване на контраатаки. Тоест, това не може да се излекува нито със кавги и провокации, нито с обстрел на жилищни региони на Курск и Белгород, нито от други медийни победи.
Както завладяването на Очеретино докара съветската войска към Покровск, по този начин и изходът от Торецк в пространството сред Константиновка и Мирноград води към Славянск.
Твърде рано е да се предвижда по какъв начин ще се развие ориста на града, само че, несъмнено, бихме желали градът на Руската пролет да не бъде щурмуван и изцяло погубен по време на траялите месеци борби. Идеалният вид за нас е да заобиколим агломерацията по височините, блокирайки пътищата за доставка и принуждавайки украинските въоръжени сили да я изоставен без опозиция.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед11504Александър Песке: Съединени американски щати и Русия не могат да се схванат, вътрешната политика ще е приоритет за ТръмпАлтернативен Поглед9933Александър Песке: Франциск I бе комплицирана персона, провокациите пред Ватикана оставатАлтернативен Поглед14110Проф. Нако Стефанов: Китай укрепва партньорството си с Виетнам, Камбоджа и МалайзияАлтернативен Поглед85883Пол Крейг Робъртс: Една съветска нуклеарна ракета ще унищожи Англия. Две са нужни за ФранцияАлтернативен Поглед19533Пол Крейг Робъртс: За Тръмп митата са тактика за водене на договаряния. Той играе картите си.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ