Продължение… - Темата за ролята на вещите лица в едно

Продължение…

- Темата за ролята на движимостите лица в едно правосъдно произвеждане е пословична…
- Да, добре повдигате един извънредно значим въпрос, който се неглижира десетилетия - квалификацията, качествата и методиката и стандартите, по които работят движимостите лица. Инспекторатът към Висшия правосъден съвет в свои разбори и отчети, както и в Доклади на Комисията по осъществяването на ограниченията за организацията на работата по делата с необикновен публичен интерес в органите на правосъдната власт, по отношение на факторите, водещи до забавянето на делата и оферти за законодателни промени и организационни ограничения за превъзмогването им, сочат като главен проблем качеството на направените експертизите и квалификацията на движимостите лица.

Основните проблеми са следните:
На някои места в страната съществува изострен дефицит от способени движимости лица. Освен че са непрецизно направени, описите с движимости лица не се актуализират навреме. Липсва диференциран метод към тези движимости лица, които изготвят качествено и в период заключенията си и другите, които неоснователно отхвърлят поемането на експертизи, бавят заключенията си или в процеса на самата експертиза вършат голословни отводи. Повсеместна е практиката на безредно издаване на болнични листове и медицински посоки от разнообразни медицински лица. При това се издават медицински документи, които неведнъж касаят едно заболяване на едно и също лице, само че всъщност са спорни. Липсва механизъм за инспекция на лекарски изводи, касаещи настоящото здравословно положение на подсъдимия, както и законосъобразността на издаваната здравна документи.
Липсата на ясна методика и стандарти за работа на движимостите лица в България е сериозен систематичен проблем, изключително в чувствителни случаи като медицинските експертизи при гибел и пътно-транспортните катастрофи.

- Какво може да се направи, с цел да се промени това?
- На първо място е належащо да се вкарат унифицирани стандарти, с цел да се избегне наклонността движимости лица да дават изцяло разнообразни изводи за еднакъв случай, само че без механизъм за справедлива инспекция. Без методика, съдилищата мъчно изискват правилна и точна експертиза, а неналичието ѝ постоянно води до отсрочване или преустановяване на правосъдни производства.
На второ място надзор и спазване при възлагането на експертизи и опцията за „ спор на ползи “. Липсата на правила кой може да бъде назначаван като експерт отваря врата за зависимости – например специалисти с връзки с лечебни заведения или обвинени. Не на последно място. При липса на наложителни условия за подготовка, опит или образование, се позволява непрофесионализъм, който може да изкриви правораздаването.

В тази връзка е належащо:
-- основаване на народен стандарт за медицински (и други) експертизи – с методология, времеви периоди и ясно изложение по какъв начин се прави оценка
-- указател на движимостите лица с инспекции на компетентността – както и система за премахване при потвърдени нарушавания или зависимости
-- законодателна промяна – Министерството на правораздаването и опазването на здравето би трябвало да контролират активността на движимостите лица посредством нормативен акт или устав
-- институционален надзор. Изпълнителна организация „ Медицински контрол “ да е органът, който да следи за качеството и обективността на здравната активност.
Да се вкара опция за преглеждат в къси периоди на сигнали до Министерство на здравеопазването – в случай че има подозрение за систематичен проблем или липса на контрол. Знаете ли, истината постоянно излиза мъчно, изключително когато е обвързвана със затворени институции, само че непрекъснатата медийната интензивност, будното гражданско общество и правна резистентност могат да трансформират това.

- Изобщо това правосъдна тактичност ли е? От експертиза до експертиза, от отсрочено съвещание до ново планувано, с цел да си минава времето?
- Прокуратурата постоянно е сравнявана с „ бухалка “ и постоянно е посочена като инструмента, посредством който може да се обезврежда неуместен съперник. Стига обвиняването да са шумно прокламирани, карцерът също да е демонстративен. Прокуратурата с изключение на да раздава плесници може, несъмнено, и го прави е да раздава и индулгенции. Самият факт, че едно досъдебно произвеждане може да седи на трупчета десетилетие и във всеки миг да бъде рестартирано, е индикативен. Това състояние ражда зависимости и е извънредно мощен лост за въздействие - както на хора, по този начин и на процеси.
Архимед е споделил: " Дайте ми опорна точка и лост и аз ще повдигна Земята. " Ако приемем това за метафора и в сегашния случай Земята се явява наказателно или досъдебно произвеждане,

то опорната точка е всеки подвластен прокурор, а лостът е този, който го е назначил. Просто би трябвало да го задейства, да му натисне „ бутона “ и нещата се получават.

Колкото производството визира по-големи политически или финансови ползи, надлежно и лостът би трябвало да е по-голям. Дали натискът е за по-бързо произвеждане, или за закъснение на съществуващо, е без значение - натискът въпреки всичко е налице. Кадруването в правосъдната ни система е от десетилетия, което изкристализира изключително ясно през последните няколко години. Зависимостите в правосъдната власт раждат чувство за неправда, изтощение и безотговорност. За страдание, в България липсва разделяне на управляващите. Докато политическата класа въздейства върху правосъдната власт, правораздаването е неприложимо. То е пожелателно, само че не и факт. Всеки е евентуална жертва на това състояние – отговорен до доказване на противното.

- Доколко бавното правораздаване и приключването в рационален период на делата е проблем на цялото ни общество. Също по този начин има ли и нормативна уредба, която да се бори с него?
- Темата „ постепенно правораздаване “ е една от най-широкообхватните във връзка с главните права на индивида. Ето за какво има и голям брой нормативни актове, които я преглеждат. Чрез тях на правосъдната власт в необятен смисъл (разследващи органи, прокурори, съдии) се разпорежда обвързване да вземат решение формираните пред тях каузи в „ рационален период “. При несъблюдение на това обвързване, страната дължи надлежно обезщетение за постепенно правораздаване.
От друга страна, правосъдната система в България постоянно е обект на нападки, поради нарушение на задължението за разглеждане на делата в рационален период. Задължението за разглеждане и решение на делата в рационален период намира наредба в Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи, Гражданския процесуален кодекс, Наказателно – процесуалният кодекс и в Административнопроцесуалния кодекс.
От своя страна, редът за приемане на обезщетение за постепенно правораздаване е организиран в Закона за правосъдната власт и в Закона за отговорността на страната и общините за вреди. Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи (ЕКЗПЧОС) се ползва с приоритет пред всеки български закон.

Ето за какво при съществуване на несъгласие сред ЕКЗПЧОС и нормативен акт от вътрешното право, ползва се Конвенцията.

Така, видно от двете разпореждания, правото на разглеждане и решаването на делото в рационален период има три аспекта. Първо, гражданскоправен – възбрана за постепенно правораздаване при решение на разногласия, свързани с цивилен права и отговорности. Второ, наказателноправен – възбрана за постепенно правораздаване при разглеждане на каузи за осъществени закононарушения. Трето, административноправен – възбрана за постепенно правораздаване при засягане на права и отговорности на жители от административни органи. Ето за какво тези три процесуални български закони също уреждат задължението за разглеждане и решение на делата в рационален период.
Темата „ постепенно правораздаване “ е най-опасна точно при разглеждане и решение на каузи, свързани с осъществени закононарушения.

Това е по този начин, защото наказателният развой визира три категории права и ползи – тези на обществото, на потърпевшия и на незаконния деятел.

Съгласно член 22 от Наказателно – процесуалния кодекс:(1) Съдът преглежда и взема решение делата в рационален период. (2) Прокурорът и проверяващите органи са длъжни да обезпечат провеждането на досъдебното произвеждане в плануваните в този кодекс периоди. Задължението за решение на делото в рационален период има значение и във връзка с пострадалия/неговите близки. Техният интерес се състои в нуждата от бързо и съответно решение на делото от позиция на възмездяване на вредите от закононарушението и моралното задоволство от намиране и наказване на дееца. Освен това, колкото повече време минава от момента на осъществяване на закононарушението, толкоз повече понижава късмет за разкриване и наказване на неговия деятел, както и на възмездяване на потърпевшия.

Наказателният развой пази и публичния интерес като цяло. А той от своя страна изисква своевременното разкриване и наказване на дееца с оглед използване на генералната предварителна защита. Това е възпиращото влияние на наложеното наказване на един член от обществото във връзка с всички. Наличието на постепенно правораздаване в този смисъл отслабва функционалностите на наказването във връзка точно с генералната предварителна защита.

Както виждате, голям брой нормативни актове разпореждат задължението за разглеждане и решение на делата в рационален период, само че на никое място няма легална формулировка на това разбиране. Този факт, обаче, не се дължи нито на празнина в закона, нито на липса на предпочитание у законодателя да уреди такава формулировка. Той се дължи на това, че не е допустимо да се дефинира обединен „ рационален период “ за всички типове каузи. Ето за какво кой период е „ рационален “ се дефинира за всеки съответен случай.
Липсата на легална формулировка на понятието не значи липса на критерии за извеждането на неговите параметри. Напротив, такива критерии дава практиката на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ). В едно от своите знакови каузи против България, Европейски съд по правата на човека постановява, че:
При преценката за разумност на съответстващия интервал съдът ползва три критерия: фактическа и правна трудност на делото, държанието на способените органи и държанието на самия притежател на правото

Според Европейски съд по правата на човека предписанието за рационален период на делото се нарушава единствено от закъснения, за които са виновни държавните органи. Гаранцията за „ рационален период “ по член 6, пар. 1 има за цел да подсигурява публичното доверие в правораздаването. Другата цел на гаранцията е да отбрани всички страни в правосъдното произвеждане от несъразмерни процесуални забавяния.

- Каква е отговорността на страната за постепенно правораздаване и по какъв начин може да бъде осъществена тя?
- Именно тези критерии, които показах в предходния въпрос, са заложени в Закона за отговорността на страната и общините за вреди – член 2б, алинея 2. Съобразно посочената наредба, при преценка по отношение на съществуването на голословно закъснение при разглеждане и решение на делото, съдът взема поради общата дълготрайност и предмета на производството, неговата фактическа и правна трудност, държанието на страните и на техните процесуални или законни представители, държанието на останалите участници в процеса и на способените органи, както и други обстоятелства, които имат значение за вярното решение на разногласието.

Българското законодателство планува две благоприятни условия за предявяване на рекламация за обезщетение при постепенно правораздаване.

Единият е административен – подаване на заявление посредством Инспектората на Висшия правосъден съвет до министъра на правораздаването. Вторият е гражданскоправен и се реализира по реда на Закона за отговорността на страната и общините за вреди.
Обезщетение за постепенно правораздаване по административен ред е заложено в Закона за правосъдната власт, а точно член 60а и идващите. Легитимирани да подадат такова заявление са: страните по завършени цивилен, административни и наказателни производства; обвинени, потърпевши или ощетени юридически лица по прекъснати досъдебни производства. Заявлението се подава посредством Инспектората на Висшия правосъден съвет до министъра на правораздаването. На уеб страницата на Инспектората на Висшия правосъден съвет са оповестени мостри на заявката и съпътстващите го документи.

Обезщетяването на вреди от постепенно правораздаване по правосъден ред се прави съгласно наредбите на Закона за отговорността на страната (ЗОДОВ) и общините за вреди и на Гражданския процесуален кодекс.

При търсене на отговорността на страната според уредената в цитираните закони процедура няма оптималната стойност на компенсацията, което може да се желае. Стойността на претендираните вреди, обаче, би трябвало да бъде потвърдена.
И не на последно място каузи срещу страната пред Европейски съд по правата на човека. В тази връзка Р България е платила десетки милиони за забавени, спрени или прекъснати производства.

- Какви ограничения би трябвало да се подхващат, с цел да се преборим с бавното правораздаване и в действителност ли страната не вижда в това проблем?
- Борбата с бавното правораздаване в България е дълготраен и многопластов развой, който изисква дейности както от институциите, по този начин и от гражданското общество. Ето няколко основни стъпки, които съгласно мен биха подобрили работата на институциите:

На първо място е нужна промени в правосъдната система, която да редуцира ненужните процесуални периоди.

Законодателството може да бъде модифицирано по този начин, че да се заобикалят безкрайни отлагания и обжалвания на производствата. Трябва да се вкарат ясни периоди за разглеждане на делата. Необходимо е основаването на механизъм за надзор върху забавянията от страна на съдии и прокурори. Оценка и отчетност на съдиите и техните актове. Въвеждане на действителни механизми за оценка на натовареността и успеваемостта на магистратите. Електронно правораздаване. Не малко се направи в тази посока, само че въвеждане на изцяло цифровизирана система за подаване и разглеждане на каузи ще съкрати периодите на производствата и ще докара до по-голяма успеваемост в процеса. Важно е да се означи, че повишение на потенциала на системата не минава през кадруване в правосъдната власт, а в ясни и транспарантни състезания. Назначаване на повече съдии там, където е належащо. Контрол върху назначенията на правосъдни помощници, само че при ясни правила и правила.

Продължаващо образование и специализация, с цел да се работи по-ефективно по комплицирани или характерни проблеми.

Не на последно място желая да отбележа, че е нужен и напън от гражданското общество и медиите. Защото жителите са най-хубавият коректив на властта и самите те са тези, които разпореждат на органите на властта да пазят техните ползи. Необходимо е да има наблюдаване и обществено докладване на случаи при голословно закъснение и основаване на цивилен платформи за следене на правосъдни процеси с висок публичен интерес.
И тук е значимо да се означи, че всичко гореизложено ще е единствено с пожелателен темперамент, в случай че нямаме ясна политическа воля и ангажимент от страна на държавното управление. Намаляване на политическото въздействие върху правосъдната власт и независимостта на съдиите и прокуратурата ще обезпечи бистрота, правдивост и правда на актовете в правосъдната система.

- И в случай че би трябвало да обобщим тематиката за бавното правосъдие…
- Право на силата или мощ на правото? Това е въпрос, на който всеки човек може да даде друг отговор. За някой силата на правото е неограничена и неизмерима. В тази връзка Блез Паскал е споделил: „ Неспособни да дадат мощ на правото, хората са дали право на силата ”. Правото, съгласно мен, постоянно е било на страната на по-силните, макар че е зародило, с цел да нямат привилегии те и всички да са равнопоставени, в случай че не в всекидневието, то най-малко в правото. В тази връзка в страна, в която правото и справедливостта са недостиг, беззаконието е норма!