Продължение… - Но как може да се пренебрегне европейската директива

Продължение…

- Но по какъв начин може да се пренебрегне европейската инструкция и законът за енергетиката?
- Могло е. И в този момент е допустимо, в случай че се огледа съществено на обстоятелството, че имаме несъгласие в законите. Ясно е, че всички заинтригувани ръководители в топлофикациите, във компаниите за дялово систематизиране, в Министерството на енергетиката, ще кажат, че разпределителите са внедрени на съображение на европейските наставления, транспонирани в закона за енергетиката. Обаче никой не споделя и не поглежда член 9, т. 3 от Директива 2012/27 на Европейски Съюз, в който написа: „ Когато потреблението на самостоятелни измервателни уреди за отчитане на отоплението не е механически осъществимо или разходно дейно, се употребяват самостоятелни топлинни разпределители за установяване на потреблението на топлинна сила от всеки нагревател,

в случай че въпросната страна членка не потвърди, че монтирането на сходни топлинни разпределители не би било разходно дейно.

В такива случаи може да се намерения за потребление на различни разходно ефикасни способи за премерване на потреблението на топлинна сила. ”
Написаното дава опция българските депутати, в нашия и в Европейския парламент, да потвърдят, че топлинните разпределители не могат да се употребяват в България и това да докара до смяна в закона за енергетиката.

- След като твърдите, че разпределителите не дават вярна информация за изразходваната сила за отопление, по какъв начин се отразява това на изравнителните сметки?
- Изравнителните сметки са безусловно сбъркани. Енергията за отопление се разпределя без да е измерена. Това опонира на стандарта БДС EN 834. Все едно да разпределяш някакво количество сила, която не е известна авансово. Необходими са редица калкулации.

- Тогава за какво са ни нужни тези разпределители, откакто те не дават точна информация?
- Така може да се направи извод, че да се закупуват нови разпределители с отдалечено отчитане е просто неуместно. Те ще разпределят, също като в този момент настоящите разпределители, неверно избрана сила за отопление от радиаторите. Учудвам се, че някогашният министър на енергетиката Теменужка Петкова (б.р. – в този момент финансов министър), проф. доктор инж. Никола Калоянов от Техническия университет, енергийният специалист Иван Хиновски, шефът на компанията за топлинно счетоводство „ Техем сървисис ” ЕООД Милена Стоянова, изясняват по медиите, че когато всички се обзаведат с разпределители с отдалечено отчитане и се вкара ежемесечно отчитане, то жителите ще получават точни сметки. Как ще стане това, откакто изравнителните сметки са неверни, не излиза наяве.

Досега ни лъжеха един път в годината, а с отдалеченото отчитане ще ни лъжат всеки месец.

На всичкото от горната страна ще плащаме и такса за тази неистина.

- Казахте, че и водомерите за топлата вода също би трябвало да са с отдалечено отчитане. Това ще помогне ли за по-точни сметки?
- Нищо няма да помогне. Особено огромни сметки се начисляват за топлата вода посредством голословно високи стойности на характерния разход на сила за затопляне на един куб. м вода. Тези стойности доближават до над 100 кВтч/м3. От отчет на проф. доктор инж. Никола Калоянов – учител в Техническия университет в София - за премерване на енергийните характерности на многофамилна жилищна постройка, изпратен на 10.03.2015 година до Делян Добрев – ръководител на парламентарната комисия по енергетика, се вижда, че енергийният разход за затопляне на един куб.м вода от 10 до 55 оС може да доближава 80 кВтч и то при амортизирана и неизолирана тръбна мрежа. Теоретичният разход е 53,33 кВтч/м3. В този отчет е показано, че в случай че в абонатната станция се инсталира спомагателен топломер след подгревателя за отопление на постройката, то разликата сред показанието на общия топломер, измерващ цялата сила и показанието на този спомагателен топломер, ще даде тъкмо силата за затопляне на топлата вода.

Тогава няма да е нужно да се пресмята характерен разход на сила за затопляне на 1 м3 вода и с него да се спекулира.

В Решение 727/20.06.2019 година на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е обещано мнение по отношение на сходството с разпоредбите на конкуренцията на плана за изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 година за топлоснабдяването. В раздел III Заключение, т. 6, „ … що се отнася до количеството топлинна сила за загряване на 1 куб. м. топла вода през отоплителния сезон, Комисията поддържа към този момент изказаното мнение, че най-точният метод за това е измервателният, посредством монтиране на спомагателен топломер в абонатната станция на кръга за отопление за сметка на топлофикационното дружество ”. С тази рекомендация на Комисия за защита на конкуренцията трябваше да се съобрази работната група за промени в наредбата. Поне по този начин беше написано в заповедта на министъра на енергетиката за основаване на групата.

- И какво стана?
- Тези рекомендации не бяха изпълнени,

тъй като трябваше да се запише, че спомагателният топломер в кръга на отоплението би трябвало да е за сметка на топлофикационното дружество.

Имаше и опрощение: такава опция и в този момент съществува в закона за енергетиката, само че забележете - за сметка на клиентите. Разбира се, никоя етажна благосъстоятелност няма да си постави таралеж в гащите. Защото това включва закупуване, монтаж, метрологични инспекции на всеки пет години, възможни поправки или замяна.
Изводът е - откакто силата за стопляне на водата не се мери вярно, то и начислените сметки за топлата вода не са правилни. Дистанционното отчитане с нищо не способства за точността.

- Според вас има ли други, меко казано, несъответствия в нашето законодателство, имащи отношение към отчитането на топлоенергията?
- Ще ви дам няколко образеца:
1) В Държавен вестник бр.54/17.07.2012 година бе оповестено изменение в Закона за енергетиката, съгласно което на всички места думите консуматор, консуматори, потребителски и така нататък би трябвало да се заменят с думите клиент, клиенти, потребителски и така нататък По късно това беше направено и в наредбата за топлоснабдяване. Интересното е, че това се отнасяше единствено за този закон. Защо изменението не се направи за всички закони? Защо не престават да съществуват Закон за отбрана на потребителите, Комисия за отбрана на потребителите, Федерация за отбрана на потребителите, Асоциация за отбрана на потребителите, а нямаме Закон за отбрана на клиента, Комисия за отбрана на клиента и така нататък? Яснота по този въпрос пристигна по-късно. Тогавашният омбудсман на България Мая Манолова изиска от Върховния касационен съд тълкувателно решение дали " в случаите на снабдяване на топлинна сила за битови потребности в постройка – етажна благосъстоятелност се ползват наредбите на специфичния Закон за енергетиката или те се дерогират от защитаващата правата на потребителите наредба на член 62 от Закона за отбрана на потребителите, регламентираща непоисканата доставка на артикули или услуги? ". Т.е. в случай че не искаш една услуга, не си задължен да я плащаш.
На 28 септември 2016 година, ден преди делото в съда по това тълкувателно решение, в уеб страницата " Правен свят ” се появи публикация от проф. доктор Иван Русчев, учител в Юридическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски ". Според него: " С преустановяване на топлоподаването към самостоятелния парцел, физическото лице стопира да бъде консуматор по смисъла на Закон за защита на потребителя ”. Той написа още, че " Преди всичко, с цел да е налице непоискана услуга или доставка, по смисъла на член 62 Закон за защита на потребителя, е нужно лицето да има качество на консуматор, каквото етажните притежатели, прекратили топлоподаването към парцелите си, всъщност нямат ”. Тук се има поради клиентите, които са си махнали радиаторите, само че имат сградна апаратура и са задължени да заплащат отделената от нея сила.

След това той написа, че " в законовия текст след изменението е общопризнат терминът " клиенти ", а не консуматори на топлинни услуги, защото обективно услугата е прекъсната и липсва съображение за нейното снабдяване, планувано в закона ”.

Това значи, че в случай че клиентът е без радиатори, към този момент не е консуматор. Но, с цел да му вземат парите за сградната апаратура, го посочват " клиент ” и тогава той е задължен да се подчинява на Закона за енергетиката, а това, че има Закон за отбрана на потребителите няма никакво значение.

Проф. доктор Русчев прави разлика сред двете думи " консуматор ” и " клиент ”. И този път Закон за защита на потребителя може да се окаже безпомощен, тъй като всички клиенти, съгласно ЗЕ, са клиенти на топлофикационните сдружения, а не консуматори.
2) В чл.10 т. 1 от Директива 2012/27 е записано „ информацията за фактурирането да бъде точна и да се основава на действителното ползване “. В член 155, алинея 2 от Закона за енергетиката също е записано, че „ топлопреносното дружество или доставчикът на топлинна сила фактурира употребяваното количество топлинна сила въз основа на действителното ползване минимум един път годишно “. Действително ползване имаме, когато се регистрират действителните параметри на топлоносителя, а точно 70 оС на подаването и 50 оС на връщането. Тези числа са взети от писмо № Г-12341А/22.10.2015 година на „ Топлофикация – София ” ЕАД.

При такива параметри мощността на отоплителните тела е с 1/3 по-малка, в сравнение с при планови температури, които са 90 оС на подаването и 70 оС на връщането.

Фирмите за дялово систематизиране (ФДР) вършат всички калкулации при плановите температури, с което се завишават мощностите на отоплителните тела. Това води до неверно установяване на силата, отделена от щранг - лирите, неверно установяване на оптималния характерен разход на постройката, погрешно начисляване на сила на клиентите, неосигурили достъп. Фирмите за дялово систематизиране имат съображение, тъй като в т.4. от спомагателните разпореждания на последната разпоредба за топлоснабдяване е записано, че „ конфигурираната отоплителна мощ в парцел е сумата от мощностите на инсталираните в жилището отоплителни тела, избрани при планови условия “. Но, планови параметри и действителни са две разнообразни неща. Ето тук е несъгласието сред подзаконовия нормативен акт и закона и директивата което води до маса неточности.

- След толкоз доста забележки имате ли някаква вяра да се оправят нещата?
- Да, уповавам се законодателите да изхвърлят от закона за енергетиката думите „ дялово систематизиране “.