В очакване на Конституционния съд
(продължение от предишния брой)
Тезата за възникването на „ бяло поле “ в Конституцията отхвърля проф. Пенчо Пенев и в детайли се аргументира в публикация за „ Лекс “, както и в правното си мнение до Конституционен съд.
Неговото виждане е, че Решение №3/2020 година на Конституционен съд не се отнася за Закон за изменение и допълнение на Конституцията и до хипотезата, при която елементарен парламент е иззел подготвеност на Велико народно събрание.
„ Възстановителното деяние на предхождащата уредба е само вероятното решение, тъй като противното ще ни докара до парадокса - анулираните разпореждания да бъдат сменени от такива, признати от Велико национално заседание, т.е. на процедура базисни конституционни връзки ще останат без регулация за дълъг и неустановен във времето период. Това е по този начин даже в случай че не Велико народно събрание, а нормално Народно събрание одобри още веднъж регулация, съответстваща на миналата - постигането на конституционно болшинство може да се проточи с години “, изяснява проф. Пенев.
Проф. Даниел Вълчев също акцентира, че при анулация на промени в Конституцията заради това, че може да бъдат осъществени единствено от Велико народно събрание, откакто ги прогласи за оскъдни (невалидни), Конституционен съд „ освен значително би избегнал във връзка с тях една спомагателна полемика, последваща от неговата по-нова процедура (установена с Решение №3 от 2020 г.), съгласно която решенията на Конституционния съд (най-общо казано) нямат възстановително деяние ".
Отговорът дали има риск след отменително решение на Конституционен съд в Конституцията да се появи " бяло поле ", може да бъде издирван и на следната повърхност, която почива на логиката на тълкувателно Решение №3/2020 година и е в цялостно благозвучие с него. Когато Народно събрание променя настоящ закон, актът, с който го прави, на процедура има два диспозитива: очевиден - новото наличие на дадената наредба, и прикрит - с който се анулира остарялото й наличие. Когато става дума за елементарен закон, Народното събрание постоянно е умело да го анулира, по тази причина, когато Конституционен съд разгласи новата уредба за противоконституционна, тя не се замества от остарялата, защото тя се явява годно анулирана.
Когато променя Конституцията обаче, елементарното Народно заседание може да надвиши компетентността си и тогава нито явният диспозитив на акта му (ЗИД на Конституцията), с новото наличие на наредбите, нито скритият - за анулация на старите текстове, може да породи деяние.
Следователно старите разпореждания на Конституцията не престават да съществуват и в главния закон не настава нито „ дупка “, нито „ бяло поле “.
На процедура
Да се спекулира какво ще реши Конституционен съд е безпредметно, само че поради наличието на самите конституционни промени може да се разсъждава за практическия резултат от възможна анулация на някои от наредбите. А породилите директно деяние в живия живот в действителност не са доста.
Безспорно изменението на разпоредбите за съставяне на служебно държавно управление е главното, което към този момент беше забелязано в деяние. Евентуална негова анулация освен ще върне старите правила, само че и може да сложи под въпрос актовете на кабинета „ Главчев “.
Според част от юристите те може да бъдат атакувани като оскъдни поради анулацията на процедурата по съставяне на длъжностен кабинет. Преди това обаче би трябвало да бъде нападнат пред Конституционен съд указът на президента за назначението му. Но други акцентират, че риск от прогласяване за оскъдни на решения на служебния кабинет няма, защото крайният акт, с който се назначават служебните министър председател и министри, остава декрет на президента, който е годен.
Казус може да възникне, в случай че президентът в този момент назначи ново служебно държавно управление, насрочи избори и по новите правила Народното събрание продължи работата си. Но в случай че се върнат старите, ще важи условието за разформироване на Народно събрание и насрочване на избори с един декрет, а декрет с дата за изборите към този момент е публикуван и Народното събрание не е разхлабен. Т.е. да се сложи въпросът по какъв начин да се разпусне Народното събрание.
Отмяната на новите разпореждания в Конституцията, които се отнасят до основаването на два съвета - правосъден и прокурорски, на процедура още не се е случила и „ старите “ Съдийска и Прокурорска гилдия извършват функционалностите на уредените в главния закон препоръки. Ефектът от анулация на тези разпореждания ще докара до събирането още веднъж в едно на администрацията на двете колегии под шапката на обединен Висш правосъден съвет с Пленум. Ще се сложи въпросът дали ще отпадне даденият с промени в Закона за правосъдната власт статут на независими юридически лица на двете колегии.
Отмяна на текстовете за Висш съдебен съвет
ще има и по-значима директна последица - ще отпадне възбраната за настоящия състав на съвета да избира така наречен трима огромни в правосъдната власт. При вероятно изговаряне на Конституционен съд и по делото за промените в Закона за правосъдната власт (ЗСВ), с които беше понижено болшинството за избор на основен прокурор и беше основан така наречен ad hoc прокурор, който да го проверява, ще бъде обновена спряната процедура за избор на нов обвинител №1.
Обявяване за оскъдни на промените, свързани с пълномощията на основния прокурор, би означавало, че да вземем за пример е в деяние остарялата редакция на член 126, алинея 2 от Конституцията, която планува, че основният прокурор реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори. Структурата на прокуратурата няма да е належащо да следва тази на съдилищата, разглеждащи наказателни каузи, и ще може да се „ върнат “ уредените в Закон за съдебната власт Върховна касационна и Върховна административна прокуратура, които с измененията в главния закон бяха събрани във Върховна прокуратура.
В деяние бързо влезе и новата опция всеки арбитър да сезира Конституционен съд. Вероятността тя да бъде оповестена за невалидна е минимална, само че в случай че това стане, делата, формирани по претенции на редови съдии, ще бъдат прекъснати, тъй като ще са без съображение.
Каквито и съждения и хипотези да се излагат, кои от новите разпореждания на Конституцията са „ мъртвородени “ и кои ще „ живеят “ в правния мир ще реши само Конституционният съд и с цел да няма следващи неясноти за главния закон на страната, упованията са самичък да постави точка на подозренията за правните последствия от решението му.
Лекс
Тезата за възникването на „ бяло поле “ в Конституцията отхвърля проф. Пенчо Пенев и в детайли се аргументира в публикация за „ Лекс “, както и в правното си мнение до Конституционен съд.
Неговото виждане е, че Решение №3/2020 година на Конституционен съд не се отнася за Закон за изменение и допълнение на Конституцията и до хипотезата, при която елементарен парламент е иззел подготвеност на Велико народно събрание.
„ Възстановителното деяние на предхождащата уредба е само вероятното решение, тъй като противното ще ни докара до парадокса - анулираните разпореждания да бъдат сменени от такива, признати от Велико национално заседание, т.е. на процедура базисни конституционни връзки ще останат без регулация за дълъг и неустановен във времето период. Това е по този начин даже в случай че не Велико народно събрание, а нормално Народно събрание одобри още веднъж регулация, съответстваща на миналата - постигането на конституционно болшинство може да се проточи с години “, изяснява проф. Пенев.
Проф. Даниел Вълчев също акцентира, че при анулация на промени в Конституцията заради това, че може да бъдат осъществени единствено от Велико народно събрание, откакто ги прогласи за оскъдни (невалидни), Конституционен съд „ освен значително би избегнал във връзка с тях една спомагателна полемика, последваща от неговата по-нова процедура (установена с Решение №3 от 2020 г.), съгласно която решенията на Конституционния съд (най-общо казано) нямат възстановително деяние ".
Отговорът дали има риск след отменително решение на Конституционен съд в Конституцията да се появи " бяло поле ", може да бъде издирван и на следната повърхност, която почива на логиката на тълкувателно Решение №3/2020 година и е в цялостно благозвучие с него. Когато Народно събрание променя настоящ закон, актът, с който го прави, на процедура има два диспозитива: очевиден - новото наличие на дадената наредба, и прикрит - с който се анулира остарялото й наличие. Когато става дума за елементарен закон, Народното събрание постоянно е умело да го анулира, по тази причина, когато Конституционен съд разгласи новата уредба за противоконституционна, тя не се замества от остарялата, защото тя се явява годно анулирана.
Когато променя Конституцията обаче, елементарното Народно заседание може да надвиши компетентността си и тогава нито явният диспозитив на акта му (ЗИД на Конституцията), с новото наличие на наредбите, нито скритият - за анулация на старите текстове, може да породи деяние.
Следователно старите разпореждания на Конституцията не престават да съществуват и в главния закон не настава нито „ дупка “, нито „ бяло поле “.
На процедура
Да се спекулира какво ще реши Конституционен съд е безпредметно, само че поради наличието на самите конституционни промени може да се разсъждава за практическия резултат от възможна анулация на някои от наредбите. А породилите директно деяние в живия живот в действителност не са доста.
Безспорно изменението на разпоредбите за съставяне на служебно държавно управление е главното, което към този момент беше забелязано в деяние. Евентуална негова анулация освен ще върне старите правила, само че и може да сложи под въпрос актовете на кабинета „ Главчев “.
Според част от юристите те може да бъдат атакувани като оскъдни поради анулацията на процедурата по съставяне на длъжностен кабинет. Преди това обаче би трябвало да бъде нападнат пред Конституционен съд указът на президента за назначението му. Но други акцентират, че риск от прогласяване за оскъдни на решения на служебния кабинет няма, защото крайният акт, с който се назначават служебните министър председател и министри, остава декрет на президента, който е годен.
Казус може да възникне, в случай че президентът в този момент назначи ново служебно държавно управление, насрочи избори и по новите правила Народното събрание продължи работата си. Но в случай че се върнат старите, ще важи условието за разформироване на Народно събрание и насрочване на избори с един декрет, а декрет с дата за изборите към този момент е публикуван и Народното събрание не е разхлабен. Т.е. да се сложи въпросът по какъв начин да се разпусне Народното събрание.
Отмяната на новите разпореждания в Конституцията, които се отнасят до основаването на два съвета - правосъден и прокурорски, на процедура още не се е случила и „ старите “ Съдийска и Прокурорска гилдия извършват функционалностите на уредените в главния закон препоръки. Ефектът от анулация на тези разпореждания ще докара до събирането още веднъж в едно на администрацията на двете колегии под шапката на обединен Висш правосъден съвет с Пленум. Ще се сложи въпросът дали ще отпадне даденият с промени в Закона за правосъдната власт статут на независими юридически лица на двете колегии.
Отмяна на текстовете за Висш съдебен съвет
ще има и по-значима директна последица - ще отпадне възбраната за настоящия състав на съвета да избира така наречен трима огромни в правосъдната власт. При вероятно изговаряне на Конституционен съд и по делото за промените в Закона за правосъдната власт (ЗСВ), с които беше понижено болшинството за избор на основен прокурор и беше основан така наречен ad hoc прокурор, който да го проверява, ще бъде обновена спряната процедура за избор на нов обвинител №1.
Обявяване за оскъдни на промените, свързани с пълномощията на основния прокурор, би означавало, че да вземем за пример е в деяние остарялата редакция на член 126, алинея 2 от Конституцията, която планува, че основният прокурор реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори. Структурата на прокуратурата няма да е належащо да следва тази на съдилищата, разглеждащи наказателни каузи, и ще може да се „ върнат “ уредените в Закон за съдебната власт Върховна касационна и Върховна административна прокуратура, които с измененията в главния закон бяха събрани във Върховна прокуратура.
В деяние бързо влезе и новата опция всеки арбитър да сезира Конституционен съд. Вероятността тя да бъде оповестена за невалидна е минимална, само че в случай че това стане, делата, формирани по претенции на редови съдии, ще бъдат прекъснати, тъй като ще са без съображение.
Каквито и съждения и хипотези да се излагат, кои от новите разпореждания на Конституцията са „ мъртвородени “ и кои ще „ живеят “ в правния мир ще реши само Конституционният съд и с цел да няма следващи неясноти за главния закон на страната, упованията са самичък да постави точка на подозренията за правните последствия от решението му.
Лекс
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ