Професионалният път на Юнг в дебрите на психиатрията
Продължение от част I
След като приключва гимназия и след дълго съмнение, Юнг се записва да учи медицина в Базелския университет. Също толкоз мъчно се оказва решението му след това да избере какво тъкмо да специализира. В последна сметка прави предопределен избор и записва Психиатрия, която по това време не се смятала за по никакъв начин влиятелна компетентност и специалност.
На 10 декември 1900 година Юнг е назначен като помощник в Клиниката за душевноболни Бургхьолцли в Цюрих. Психиатърът си спомня:
В този интервал от живота си Юнг стартира интензивно да чете трудовете на Зигмунд Фройд, който живо се интересува от логиката на психиката на душевноболните пациенти, а не толкоз от самото слагане на диагнози и изброяването на техните признаци. Нещо, в което Юнг упреква своите сътрудници в клиниката.
През 1905 година швейцарецът става преподавател по психиатрия в университета в Цюрих и е преквалифициран в основен доктор в психиатричната клиника. Работи като подобен в продължение на четири години, след което напуща, тъй като по думите му по това време (1909 г.) „ работата безусловно го задръствала “. Причината е, че частната му процедура последователно се разраства през годините и Юнг към този момент не може да смогне да работи и на двете места. Отделно продължава да води лекциите си в университета до 1913 година
Един от похватите, които Юнг ползва на пациентите си при започване на своя професионален път, е хипнозата и хипнотерапията. Той абсолютно има вяра в силата на този способ и среща студентите си с него. Но скоро схваща, че в действителност хипнозата е нещо доста по-голямо от това, което той знае за нея и се отдръпва от тази процедура. Младият професор има вяра също толкоз уверено и в символиката на сънищата, които усърдно учи и изследва през целия си живот.
Между 1904 и 1905 година Карл Густав Юнг основава лаборатория за пробна психопатология към психиатричната клиника Бургхьолцли. Той има доста възпитаници, измежду които и американски жители. Така по-късно е поканен да изнася лекции на конгрес в Америка, където е поканен да приказва и Фройд. Двамата са удостоени с купата honoris causa.
Голямо внимание в психиатричната си процедура Юнг отделя на деменция прекокс, по-известна като шизофрения. Има голям брой случаи на пациенти и пациентки, страдащи от този проблем. Психиатърът се стреми да разбере аргументите и протичането на всеки един случай самостоятелно и се вглежда даже в най-незначителните на пръв взор елементи. Той открива, че в „ безсмислиците “, които бърборят пациентите му, считани просто за луди, в действителност има огромен прикрит смисъл. Че и те значат тъкмо несъмнено нещо и дават нова значима информация за заболяването и историята на пациента. В тези бръщолевения Юнг открива останките на една естествена персона, надълбоко, само че не и изцяло заровени в тях.
Юнг написа:
За връзката сред Юнг и Фройд е казано доста. Ще очертаем тези взаимоотношения на малко като отбележим най-важните моменти в тях.
Юнг чете писания на Фройд и открива доста допирни точки сред неговите и личните си хрумвания и схващания. Психиатърът от Цюрих се трансформира в ревнив бранител на Фройд, който по това време е недолюбван и даже отхвърлян от академичната общественост. Тази позиция можела да му коства доста, в това число отменяне на неговите теории и неуспех на личната му кариера. Но той не се отхвърля.
Когато Карл Густав Юнг написва своята книга „ Психология на деменция прекокс “ и тя доближава до Фройд, той неотложно го кани да го посети. Първата им персонална намира се състои във Виена през 1907 година Тя продължава цели 13 часа, по време на които психиатрите не стопират да приказват и да разискват разнообразни проблеми. Юнг написа в своята автобиография:
Юнг и Фройд постоянно водят полемики, в които излиза наяве, че имат разнообразни гледни точки по един или различен въпрос и нито един от тях не отстъпва и крачка от личните си хрумвания и убеждения. Един подобен (и може би най-известният) образец в тази посока е особеното им мнение по отношение на повода за появяването на неврозите. Според Фройд те са резултат от полово угнетяване или полова контузия, само че Юнг не счита по този начин. В работата си със свои пациенти швейцарецът открива, че факторите за отключване на невроза надалеч не са единствено посочваните от Фройд, а са доста и най-разнообразни.
Само три години след запознанството на Юнг и Фройд основите на тяхното другарство са подкопани. Причината е, че Фройд принуждава Юнг да одобри и да практикува съгласно неговата доктрина за сексуалността, с което швейцарският психиатър не може да се съгласи. Назрява спокоен спор, само че въпреки всичко двамата не престават да поддържат връзка и да разясняват разнообразни психически проблеми и теории.
Юнг стартира да изследва архетипите и парапсихологията, обвързвана с окултни феномени. Фройд остро подлага на критика писанията на своя сътрудник, въпреки че няколко години по-късно се съгласява със сериозността и значимостта на парапсихологията. Докато двамата беседват и Фройд афишира теориите на Юнг за нелепост, се чува мощен тропот от библиотечния долап, намиращ се наоколо до тях. Юнг споделя: „ Това в този момент е един от по този начин наречените каталитични явления на материализация “
Фройд обаче отхвърля опцията трясъка от библиотеката да е обвързван по някакъв метод с техния диалог. Но Юнг упорства, че това не е просто съвпадане и предсказва още един тропот, с цел да аргументира своята доктрина. И в действителност едвам изрекъл тези думи се чува втори тропот откъм шкафа. Юнг написа в автобиографията си, че и до през днешния ден не може да си изясни за какво в този миг е бил по този начин убеден в думите си, само че просто е знаел, че ще последва втори гърмеж. След случката Фройд остава изумен и съмнително гледа своя събеседник.
Както казахме нагоре, Юнг се увлича мощно по спиритизма и има вяра в доста от концепциите на окултното. Самият той от дребен има странни видения, чувства и оракулски или натоварени смислово сънища. А случката по време на диалога с Фройд за странните феномени и паранормалното е единствено едно от доказателствата, че когато си надъхан на такава периодичност, можеш да привлечеш мистериозни сили и да предизвикаш необясними събития. Нещо, в което Юнг твърдо има вяра, и за което написа в някои от трудовете си.
През идващите години Фройд постоянно загатва, че вижда в Юнг своя правоприемник в психоанализата.
След като приключва гимназия и след дълго съмнение, Юнг се записва да учи медицина в Базелския университет. Също толкоз мъчно се оказва решението му след това да избере какво тъкмо да специализира. В последна сметка прави предопределен избор и записва Психиатрия, която по това време не се смятала за по никакъв начин влиятелна компетентност и специалност.
На 10 декември 1900 година Юнг е назначен като помощник в Клиниката за душевноболни Бургхьолцли в Цюрих. Психиатърът си спомня:
„ С работата ми в Бургхьолцли животът ми навлезе в една интегрална реалност. Беше като постъпване в всемирски манастир, като предоставяне на обет да имам вяра единствено в това, което е евентуално, приблизително, тривиално, лишено от смисъл, да отхвърлям всичко необичайно, значимо, да съкращавам всичко извънредно до тривиално “.Юнг дефинира първите си професионални години в ролята на психиатър като „ индивидуален опит “. Той следи изкъсо освен своите пациенти и техните патологии, само че скрито създава статистика за вродените дадености и на своите сътрудници. Младият доктор желае да вникне надълбоко в същността на психиатрията и експертите, които упражняват тази специалност. Въпросът, който не стопира да се върти в главата му е: „ Какво в действителност става в душевноболния? “.
В този интервал от живота си Юнг стартира интензивно да чете трудовете на Зигмунд Фройд, който живо се интересува от логиката на психиката на душевноболните пациенти, а не толкоз от самото слагане на диагнози и изброяването на техните признаци. Нещо, в което Юнг упреква своите сътрудници в клиниката.
„ Неговите хрумвания ми показаха пътя към проучване от близко и схващане на самостоятелните случаи. Фройд вкара логиката на психиката в психиатрията, въпреки че самият той беше невролог. “И добавя:
„ Клиничните диагнози са значими, защото дават на лекаря известна ориентировка, само че те не оказват помощ на пациента. Решаващото нещо е историята. Защото тя самата разкрива скритата човешка същина и човешко страдалчество и едвам тогава лекарят може да приложи съответната терапия “.Както през целия си дотогавашен живот, по този начин и тогава Юнг се усеща уединен и отчужден от хората в своето обграждане.
През 1905 година швейцарецът става преподавател по психиатрия в университета в Цюрих и е преквалифициран в основен доктор в психиатричната клиника. Работи като подобен в продължение на четири години, след което напуща, тъй като по думите му по това време (1909 г.) „ работата безусловно го задръствала “. Причината е, че частната му процедура последователно се разраства през годините и Юнг към този момент не може да смогне да работи и на двете места. Отделно продължава да води лекциите си в университета до 1913 година
Един от похватите, които Юнг ползва на пациентите си при започване на своя професионален път, е хипнозата и хипнотерапията. Той абсолютно има вяра в силата на този способ и среща студентите си с него. Но скоро схваща, че в действителност хипнозата е нещо доста по-голямо от това, което той знае за нея и се отдръпва от тази процедура. Младият професор има вяра също толкоз уверено и в символиката на сънищата, които усърдно учи и изследва през целия си живот.
Между 1904 и 1905 година Карл Густав Юнг основава лаборатория за пробна психопатология към психиатричната клиника Бургхьолцли. Той има доста възпитаници, измежду които и американски жители. Така по-късно е поканен да изнася лекции на конгрес в Америка, където е поканен да приказва и Фройд. Двамата са удостоени с купата honoris causa.
Голямо внимание в психиатричната си процедура Юнг отделя на деменция прекокс, по-известна като шизофрения. Има голям брой случаи на пациенти и пациентки, страдащи от този проблем. Психиатърът се стреми да разбере аргументите и протичането на всеки един случай самостоятелно и се вглежда даже в най-незначителните на пръв взор елементи. Той открива, че в „ безсмислиците “, които бърборят пациентите му, считани просто за луди, в действителност има огромен прикрит смисъл. Че и те значат тъкмо несъмнено нещо и дават нова значима информация за заболяването и историята на пациента. В тези бръщолевения Юнг открива останките на една естествена персона, надълбоко, само че не и изцяло заровени в тях.
Юнг написа:
„ По време на работата ми с пациентите аз открих, че параноидните хрумвания и халюцинациите съдържат смислово ядро. Зад психозата лежи една персона, една житейска история, избрани очаквания или стремежи. Причината да не разбираме смисъла им е в нас “.Психиатърът акцентира, че в работата си постоянно е работил с самостоятелен метод според от съответния случай. Понякога ползва и способи, които разказва и употребява и сътрудника му Зигмунд Фройд.
За връзката сред Юнг и Фройд е казано доста. Ще очертаем тези взаимоотношения на малко като отбележим най-важните моменти в тях.
Юнг чете писания на Фройд и открива доста допирни точки сред неговите и личните си хрумвания и схващания. Психиатърът от Цюрих се трансформира в ревнив бранител на Фройд, който по това време е недолюбван и даже отхвърлян от академичната общественост. Тази позиция можела да му коства доста, в това число отменяне на неговите теории и неуспех на личната му кариера. Но той не се отхвърля.
Когато Карл Густав Юнг написва своята книга „ Психология на деменция прекокс “ и тя доближава до Фройд, той неотложно го кани да го посети. Първата им персонална намира се състои във Виена през 1907 година Тя продължава цели 13 часа, по време на които психиатрите не стопират да приказват и да разискват разнообразни проблеми. Юнг написа в своята автобиография:
„ Фройд беше първият в действителност забележителен човек, който срещах съгласно моя опит до тогава, никой различен не можеше да се съпостави с него. В неговата настройка нямаше диря от баналност. Намирах го за изключителни образован, проницателен и във всяко отношение незабравим. И въпреки всичко първите ми усещания от него останаха неясни; не можах да го схвана “.В продължение на няколко години Юнг и Фройд поддържат връзка посредством писма и реализират още няколко срещи очи в очи. Юнг назовава „ исторически “ труда на Фройд „ Тълкуване на сънищата “. С течение на времето двамата се трансформират в близки другари. Те имат сходни хрумвания и разбирания по доста въпроси, които взаимно допълват и доразвиват. Двамата психиатри работят в посока развиването на психиатрията и в частност психоанализата. Но това не значи, че имат безусловно идентични визии по всички въпроси.
Юнг и Фройд постоянно водят полемики, в които излиза наяве, че имат разнообразни гледни точки по един или различен въпрос и нито един от тях не отстъпва и крачка от личните си хрумвания и убеждения. Един подобен (и може би най-известният) образец в тази посока е особеното им мнение по отношение на повода за появяването на неврозите. Според Фройд те са резултат от полово угнетяване или полова контузия, само че Юнг не счита по този начин. В работата си със свои пациенти швейцарецът открива, че факторите за отключване на невроза надалеч не са единствено посочваните от Фройд, а са доста и най-разнообразни.
Само три години след запознанството на Юнг и Фройд основите на тяхното другарство са подкопани. Причината е, че Фройд принуждава Юнг да одобри и да практикува съгласно неговата доктрина за сексуалността, с което швейцарският психиатър не може да се съгласи. Назрява спокоен спор, само че въпреки всичко двамата не престават да поддържат връзка и да разясняват разнообразни психически проблеми и теории.
Юнг стартира да изследва архетипите и парапсихологията, обвързвана с окултни феномени. Фройд остро подлага на критика писанията на своя сътрудник, въпреки че няколко години по-късно се съгласява със сериозността и значимостта на парапсихологията. Докато двамата беседват и Фройд афишира теориите на Юнг за нелепост, се чува мощен тропот от библиотечния долап, намиращ се наоколо до тях. Юнг споделя: „ Това в този момент е един от по този начин наречените каталитични явления на материализация “
Фройд обаче отхвърля опцията трясъка от библиотеката да е обвързван по някакъв метод с техния диалог. Но Юнг упорства, че това не е просто съвпадане и предсказва още един тропот, с цел да аргументира своята доктрина. И в действителност едвам изрекъл тези думи се чува втори тропот откъм шкафа. Юнг написа в автобиографията си, че и до през днешния ден не може да си изясни за какво в този миг е бил по този начин убеден в думите си, само че просто е знаел, че ще последва втори гърмеж. След случката Фройд остава изумен и съмнително гледа своя събеседник.
Както казахме нагоре, Юнг се увлича мощно по спиритизма и има вяра в доста от концепциите на окултното. Самият той от дребен има странни видения, чувства и оракулски или натоварени смислово сънища. А случката по време на диалога с Фройд за странните феномени и паранормалното е единствено едно от доказателствата, че когато си надъхан на такава периодичност, можеш да привлечеш мистериозни сили и да предизвикаш необясними събития. Нещо, в което Юнг твърдо има вяра, и за което написа в някои от трудовете си.
През идващите години Фройд постоянно загатва, че вижда в Юнг своя правоприемник в психоанализата.
„ Подобни подмятания ми бяха неприятни - написа Юнг – тъй като знаех, че не бих могъл да подкрепям неговите възгледи, по този начин да се каже, правилно – т.е. съгласно неговия план. “С времето пропастта сред Фройд и Юнг се задълбочава. От една страна стоят разликите във възгледите им, от друга – персоналните им взаимоотношения стават все по-хладни и враждебни. Когато книгата на Карл Густав Юнг „ Промени и знаци на либидото “ е на път да излезе, той към този момент знае, че това ще е последният удар върху другарството му с Фройд. Причината е, че заложените в ръкописа хрумвания опонират на възгледите на неговия прославен сътрудник. Двамата психиатри и до неотдавна близки другари скъсват дефинитивно връзката между тях. Писанията на Юнг са оповестени за „ отпадък “ и той остава надълбоко неразбираем от своите съвременници.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ