Афганистан: Забравената война
~ Продължение от Част I, в която видяхме що за хора са афганистанците и до каква степен наподобяват на българите. Нея можете да прочетете тук ~
- Защо, съгласно Вас, не престават да се случват отвличания, като това на 20 август, когато към 100 индивида бяха отвлечени от талибаните, огромна част от които – дами и деца?
- Мисля, че огромна част от тях бяха пуснати по-късно. Идеята е… талибаните постоянно устройват блокади на пътища в търсене на чиновници на силите на реда или други държавни чиновници, които те смятат за врагове – даже един служител в министерството на опазването на здравето, да речем, за тях не е граждански. Доколкото разбрах, казусът от 20 август е бил подобен – търсели са държавни чиновници. Доста постоянно се размиват границите сред престъпност и тероризъм, и политически стимулирано принуждение. Има групировки, които просто се афишират за талибани – за да получат оръжие, финансиране и поддръжка от други талибани или от техни спонсори. Те получават финансиране от източници от Пакистан и от богати хора и организации в Близкия изток – Саудитска Арабия и така нататък Факт е и нещо друго: в Афганистан непрестанно се води война от 40 години и доста хора са въоръжени. Аз имам другари публицисти, които са „ против “ войната, само че те споделиха: „ Ние имаме оръжие у нас, тъй като желаеме да можем да се защитим “.
- Тоест във всеки един миг човек, който е въоръжен – а това наподобява е съвсем всеки в Афганистан – може да реши да се направи на талибан, за лична полза?
- Да. Преди няколко години в избрани райони на страната хора се оповестиха за бойци на Ислямска страна. Изглежда са получавали някакви средства от симпатизанти на ИД, само че това са хора, които някои назовават freelancers – „ на свободна процедура “. Виждат, че този екстремизъм на ИД може да притегли средства и поддръжка от някои крайни персони и те одобряват тази „ марка “.
Патрул над Кабул. Изглед от птичи взор
- Тоест не приказваме за идеология, не приказваме за вяра, не приказваме за спор на разнообразни култури и полезности, а приказваме просто за осребряване на някаква „ идеология “? Чисто финансово.
- Да, в доста случаи. Що се отнася до талибаните, мисля, че има огромна част, които са идеологизирани. Това, по някакъв метод, също им печели благосклонности, тъй като в доста случаи талибаните в Афганистан имат известност на хора, които не са корумпирани. Нещо, което спомага възхода на талибаните деветдесетте години, е всеобщата престъпност, разпадът на всевъзможен морал и възприятие за полезности в обществото по време на Гражданската война. Тогава има всеобщи случаи на изнасилвания, на грабежи по пътищата, безспорна корупция. В един миг хората споделят „ стига към този момент “. Тогава талибаните вземат властта – несъмнено, с поддръжка от Пакистан, само че и с поддръжката на доста афганистанци, които ги разпознават като някаква мощ, която ще вкара ред.
- В момента в България следим мощно предпочитание от огромна група хора да се вкарат „ Крумови закони “, да се вкарат по-жестоки и фрапантни ограничения за справяне с престъпността и определяне на ред. Имайки това поради, не би трябвало ли да се поучим от Афганистан и тази талибанизация? Можем ли да кажем, че сме застрашени от талибанизация?
- Аз съм си мислил за това, че в действителност талибаните, де факто, са борци против корупцията и възвръщат „ обичайния морал “. Така че става дума за битка за полезности. Хора в България, които са радетели на този метод, считат, че техните полезности са най-хубавите и превъзхождат полезностите на талибаните, само че всяка една прекаленост се изражда. Ако приказваме за Крумови закони – да, те са сходни на крайната версия на шариата, която талибаните постановат. Те в действителност режат ръцете на крадците, правят обществени изтезания.
- Какви други огромни рискове дебнат всекидневието на страната и кои райони са най-опасни/най-безопасни?
- В Афганистан има безчет рискове. Затова се удивлявам, когато европейските страни екстрадират хора назад в Афганистан, тъй като считат, че там си е безвредно за тях. Там освен че „ не е Швейцария “, само че е бедна страна, в която с изключение на насилието и атентатите, блокадите по пътищата и отвличанията, има и доста престъпност. Опасно е за хора, които са малко по-богати, по техните стандарти. Говорим за множеството чиновници в интернационалните организации или посолства – в това число водачи и чистачи. Те са изложени на непрекъсната заплаха от отвличания и обир.
- Може ли да се каже, че има райони, които са по-безопасни?
- Има един район в централната част на страната, населяван от етническото малцинство хазари – общественост, която е имала нелека орис в Афганистан през разнообразни интервали. Там е високопланински район с доста хубав пейзаж, в който в миналото са се издигали статуите на Буда – статуите, които бяха взривените от талибаните. Афганистан се пробва да трансформира този район в туристическа дестинация. Там е относително безвредно, само че, несъмнено, малко са туристите, които биха избрали Афганистан като дестинация. Да се надяваме, че един ден това ще се промени.
Посещение в Кандахар за среща с военното управление на задачата на НАТО "Решителна поддръжка ", локалните управляващи и активистки за цивилен и изборни права. Май 2018.
- Да погледнем към „ другата страна “: В Европа и България се следи вълна от расизъм и ксенофобия – по какъв начин бихте коментирал корените/развитието/справянето с това събитие?
- За страдание, тази вълна не е нещо невиждано. Добре би било да научим уроците от историята. Да си спомним за 20 век. Може би някои по-млади хора не знаят, само че аз си припомням какво прабаба ми е разказвала за интервала от Втората международна война. Тогава, сходно на в този момент, чисто човешките усеща, като съпричастност и състрадание, са били обект на политическите пристрастия на деня.
Прабаба ми, незабавно след войната, е приела няколко деца сираци от Югославия и се е грижила за тях една година, до момента в който обстановката се възстановява и югославската страна има опция да поеме издръжката и развъждането на тези деца. За признателност е получила портрет на Тито с подпис. В фамилията доста са се гордеели, тъй като това е една благодарност. Няколко години по-късно, под давление на Сталин и Съветския съюз, България има срив в връзките с Югославия и са били принудени да крият този портрет в мазето.
Това просто ми припомня, че тези пристрастености, напрежение, гонене и „ лов на вещици “, които следим в този момент, са се случвали и в предишното. Не сме застраховани от повторение на ужасите на 20 век. Често е съвременно да се подлага на критика Европейския съюз, като план „ на елита “. Да, той сигурно не е съвършен, само че самият факт, че в продължение на над 70 години в Европа не е имало война сред страните в Европейски Съюз, приказва за изгодата от едно такова обединяване. И въпреки всичко има доста хора, които се усещат несигурни и одобряват посланията на крайни политици, които набелязват другите, чужденците, имигрантите за врагове. Това е огромно предизвикателство за актуалното потомство политици в Европа, тъй като не могат европейците да бъдат упреквани за обещано тяхно държание, до момента в който са подценявани техните съмнения, страхове и проблеми.
Свидетели сме на това, че големи компании не изпитват никакви усложнения да работят, откриват офиси, да наемат хора и да употребяват услуги където и да било по света, а един елементарен човек е спиран на всяка една граница. Ние, като българи, доста добре знаем – постоянно сме се опитвали да отидем на Запад, да получим по-добра работа, по-добро обучение. Това за нас е бил и продължава да бъде блян.
Не смятам, че е по-различно за хора от Афганистан да вземем за пример. Само че те са в много по-усложнена обстановка, тъй като живеят във война от доста дълго време. Трябва политиците да извърнат внимание на хората – от една страна на европейците и тяхната неустановеност, която постоянно е икономическа, само че въпреки това мисля, че има някои всемирен правила, които не би трябвало да забравяме. Не мисля, че ограждане с граници и огради, стени би било положително развиване на човечеството.
- Защо против имигрантите „ скачат “ хора, чиито деца са имигранти – в Англия, Съединени американски щати и така нататък? Дали тези хора виждат иронията в държанието си?
- Мисля, че тази недоверчивост в България към другия, към имигранта, значително, се корени в това, че ние относително до неотдавна живеехме в доста затворено общество. Участвали сме в интернационален продан и тогава, тук имаше хора от Азия, Африка, само че това беше нещо, наложено „ от горе “. Не сме били толкоз изложени на срещата с „ другия “.
За страдание, виждаме постоянно едно говорене от страна на политици, които имат доста огромна медийна естрада и насъскват хората против „ другия “. Не забравяйте, че един чужденец, преселник, който се пробва да получи бежански статут, не е гласоподавател от една страна и от друга: елементарно е да го обвиниш за каквото и да било. А никой не желае да наскърбява гласоподавателите си.
Има хора тук, които считат, че ние – българите, сме доста положителни, когато сме имигранти, че сме близки на Западната цивилизация и тук се стартира един мотив, който, за мен, е расистки, тъй като полезностите са всеобщи. Сигурен съм, че има българи, които не възприемат тези така наречен европейски полезности, а пък има хора от Афганистан, които ги възприемат. Мисля, че това е много обикновено и ясно: избирам да преглеждам хората първо като човеци, а по-късно – като част от някаква общественост. 2017 година, за малко бях доброволец в организация, която работи с деца бежанци и подкрепя образованието им.
Запознах се с няколко младежи, които бяха минали доста сложен път до България – през няколко страни, през зимата… в множеството случаи, за жалост, в медиите такива хора са представяни като нарушители. При срещата ми с тях се уверих, че това са най-нормални и в тази ситуация симпатични деца, избягали от Афганистан, тъй като животът им е бил заплашен от незаконна формация. За няколко месеца бяха научили доста добър български. Едно от девойките получаваше по-добри оценки от българчетата. Тези деца получават по-добри оценки от мен, когато съм бил на техните години. И това… на език, който са учили не повече от година.
Възстановителни работи по двореца Дарул Аман, Кабул, април 2018.
След това диалогът ни с Генчев минава към ролята на актуалните медии и какво биха могли да създадат те. Доста заплетена тематика, почтено казано, и оставаща без съответно ясна тенденция.
Основно (и няма по какъв начин да е иначе) виждаме две направления: от една страна медиите биха могли да имат ролята на отпор. Какво значи това ли? Ами – знаем, че тези, които вербуват така наречен задгранични бойци из европейските страни, ги намират в учебни заведения, университети, джамии, търсят ги (това е доста значимо!) из средите на маргиналите, там, където разочарованието, бедността, неналичието на вероятност, отчаянието и гневът живеят.
Там ролята на западните медии би трябвало да е на анти-пропаганда. Да покажат на евентуалните застрашени да станат членове на терористична формация, че имат и друга опция, че да се борят на страната на терористите не е методът им да намерят „ мястото си в живота “.
От друга страна… медиите „ популяризират “ достиженията на терористите, пишейки за тях, показвайки ги. Знаете евентуално за техния принцип „ убий 10, уплаши (тероризирай) 1000! “. Това става посредством разпространяването на техните дейности. Последствията. Причините. Причинителите. Мотивите им. Какво желае терорът? Да ви държи в боязън, да изкриви всекидневието ви и да ви накара да се страхувате. Как става това? Като гледате телевизия и четете вести.
Но все някъде има баланс сред двете направления и актуалните западни медии (да се надяваме) ще го намерят. Скоро.
- Защо, съгласно Вас, не престават да се случват отвличания, като това на 20 август, когато към 100 индивида бяха отвлечени от талибаните, огромна част от които – дами и деца?
- Мисля, че огромна част от тях бяха пуснати по-късно. Идеята е… талибаните постоянно устройват блокади на пътища в търсене на чиновници на силите на реда или други държавни чиновници, които те смятат за врагове – даже един служител в министерството на опазването на здравето, да речем, за тях не е граждански. Доколкото разбрах, казусът от 20 август е бил подобен – търсели са държавни чиновници. Доста постоянно се размиват границите сред престъпност и тероризъм, и политически стимулирано принуждение. Има групировки, които просто се афишират за талибани – за да получат оръжие, финансиране и поддръжка от други талибани или от техни спонсори. Те получават финансиране от източници от Пакистан и от богати хора и организации в Близкия изток – Саудитска Арабия и така нататък Факт е и нещо друго: в Афганистан непрестанно се води война от 40 години и доста хора са въоръжени. Аз имам другари публицисти, които са „ против “ войната, само че те споделиха: „ Ние имаме оръжие у нас, тъй като желаеме да можем да се защитим “.
- Тоест във всеки един миг човек, който е въоръжен – а това наподобява е съвсем всеки в Афганистан – може да реши да се направи на талибан, за лична полза?
- Да. Преди няколко години в избрани райони на страната хора се оповестиха за бойци на Ислямска страна. Изглежда са получавали някакви средства от симпатизанти на ИД, само че това са хора, които някои назовават freelancers – „ на свободна процедура “. Виждат, че този екстремизъм на ИД може да притегли средства и поддръжка от някои крайни персони и те одобряват тази „ марка “.
Патрул над Кабул. Изглед от птичи взор
- Тоест не приказваме за идеология, не приказваме за вяра, не приказваме за спор на разнообразни култури и полезности, а приказваме просто за осребряване на някаква „ идеология “? Чисто финансово.
- Да, в доста случаи. Що се отнася до талибаните, мисля, че има огромна част, които са идеологизирани. Това, по някакъв метод, също им печели благосклонности, тъй като в доста случаи талибаните в Афганистан имат известност на хора, които не са корумпирани. Нещо, което спомага възхода на талибаните деветдесетте години, е всеобщата престъпност, разпадът на всевъзможен морал и възприятие за полезности в обществото по време на Гражданската война. Тогава има всеобщи случаи на изнасилвания, на грабежи по пътищата, безспорна корупция. В един миг хората споделят „ стига към този момент “. Тогава талибаните вземат властта – несъмнено, с поддръжка от Пакистан, само че и с поддръжката на доста афганистанци, които ги разпознават като някаква мощ, която ще вкара ред.
- В момента в България следим мощно предпочитание от огромна група хора да се вкарат „ Крумови закони “, да се вкарат по-жестоки и фрапантни ограничения за справяне с престъпността и определяне на ред. Имайки това поради, не би трябвало ли да се поучим от Афганистан и тази талибанизация? Можем ли да кажем, че сме застрашени от талибанизация?
- Аз съм си мислил за това, че в действителност талибаните, де факто, са борци против корупцията и възвръщат „ обичайния морал “. Така че става дума за битка за полезности. Хора в България, които са радетели на този метод, считат, че техните полезности са най-хубавите и превъзхождат полезностите на талибаните, само че всяка една прекаленост се изражда. Ако приказваме за Крумови закони – да, те са сходни на крайната версия на шариата, която талибаните постановат. Те в действителност режат ръцете на крадците, правят обществени изтезания.
- Какви други огромни рискове дебнат всекидневието на страната и кои райони са най-опасни/най-безопасни?
- В Афганистан има безчет рискове. Затова се удивлявам, когато европейските страни екстрадират хора назад в Афганистан, тъй като считат, че там си е безвредно за тях. Там освен че „ не е Швейцария “, само че е бедна страна, в която с изключение на насилието и атентатите, блокадите по пътищата и отвличанията, има и доста престъпност. Опасно е за хора, които са малко по-богати, по техните стандарти. Говорим за множеството чиновници в интернационалните организации или посолства – в това число водачи и чистачи. Те са изложени на непрекъсната заплаха от отвличания и обир.
- Може ли да се каже, че има райони, които са по-безопасни?
- Има един район в централната част на страната, населяван от етническото малцинство хазари – общественост, която е имала нелека орис в Афганистан през разнообразни интервали. Там е високопланински район с доста хубав пейзаж, в който в миналото са се издигали статуите на Буда – статуите, които бяха взривените от талибаните. Афганистан се пробва да трансформира този район в туристическа дестинация. Там е относително безвредно, само че, несъмнено, малко са туристите, които биха избрали Афганистан като дестинация. Да се надяваме, че един ден това ще се промени.
Посещение в Кандахар за среща с военното управление на задачата на НАТО "Решителна поддръжка ", локалните управляващи и активистки за цивилен и изборни права. Май 2018.
- Да погледнем към „ другата страна “: В Европа и България се следи вълна от расизъм и ксенофобия – по какъв начин бихте коментирал корените/развитието/справянето с това събитие?
- За страдание, тази вълна не е нещо невиждано. Добре би било да научим уроците от историята. Да си спомним за 20 век. Може би някои по-млади хора не знаят, само че аз си припомням какво прабаба ми е разказвала за интервала от Втората международна война. Тогава, сходно на в този момент, чисто човешките усеща, като съпричастност и състрадание, са били обект на политическите пристрастия на деня.
Прабаба ми, незабавно след войната, е приела няколко деца сираци от Югославия и се е грижила за тях една година, до момента в който обстановката се възстановява и югославската страна има опция да поеме издръжката и развъждането на тези деца. За признателност е получила портрет на Тито с подпис. В фамилията доста са се гордеели, тъй като това е една благодарност. Няколко години по-късно, под давление на Сталин и Съветския съюз, България има срив в връзките с Югославия и са били принудени да крият този портрет в мазето.
Това просто ми припомня, че тези пристрастености, напрежение, гонене и „ лов на вещици “, които следим в този момент, са се случвали и в предишното. Не сме застраховани от повторение на ужасите на 20 век. Често е съвременно да се подлага на критика Европейския съюз, като план „ на елита “. Да, той сигурно не е съвършен, само че самият факт, че в продължение на над 70 години в Европа не е имало война сред страните в Европейски Съюз, приказва за изгодата от едно такова обединяване. И въпреки всичко има доста хора, които се усещат несигурни и одобряват посланията на крайни политици, които набелязват другите, чужденците, имигрантите за врагове. Това е огромно предизвикателство за актуалното потомство политици в Европа, тъй като не могат европейците да бъдат упреквани за обещано тяхно държание, до момента в който са подценявани техните съмнения, страхове и проблеми.
Свидетели сме на това, че големи компании не изпитват никакви усложнения да работят, откриват офиси, да наемат хора и да употребяват услуги където и да било по света, а един елементарен човек е спиран на всяка една граница. Ние, като българи, доста добре знаем – постоянно сме се опитвали да отидем на Запад, да получим по-добра работа, по-добро обучение. Това за нас е бил и продължава да бъде блян.
Не смятам, че е по-различно за хора от Афганистан да вземем за пример. Само че те са в много по-усложнена обстановка, тъй като живеят във война от доста дълго време. Трябва политиците да извърнат внимание на хората – от една страна на европейците и тяхната неустановеност, която постоянно е икономическа, само че въпреки това мисля, че има някои всемирен правила, които не би трябвало да забравяме. Не мисля, че ограждане с граници и огради, стени би било положително развиване на човечеството.
- Защо против имигрантите „ скачат “ хора, чиито деца са имигранти – в Англия, Съединени американски щати и така нататък? Дали тези хора виждат иронията в държанието си?
- Мисля, че тази недоверчивост в България към другия, към имигранта, значително, се корени в това, че ние относително до неотдавна живеехме в доста затворено общество. Участвали сме в интернационален продан и тогава, тук имаше хора от Азия, Африка, само че това беше нещо, наложено „ от горе “. Не сме били толкоз изложени на срещата с „ другия “.
За страдание, виждаме постоянно едно говорене от страна на политици, които имат доста огромна медийна естрада и насъскват хората против „ другия “. Не забравяйте, че един чужденец, преселник, който се пробва да получи бежански статут, не е гласоподавател от една страна и от друга: елементарно е да го обвиниш за каквото и да било. А никой не желае да наскърбява гласоподавателите си.
Има хора тук, които считат, че ние – българите, сме доста положителни, когато сме имигранти, че сме близки на Западната цивилизация и тук се стартира един мотив, който, за мен, е расистки, тъй като полезностите са всеобщи. Сигурен съм, че има българи, които не възприемат тези така наречен европейски полезности, а пък има хора от Афганистан, които ги възприемат. Мисля, че това е много обикновено и ясно: избирам да преглеждам хората първо като човеци, а по-късно – като част от някаква общественост. 2017 година, за малко бях доброволец в организация, която работи с деца бежанци и подкрепя образованието им.
Запознах се с няколко младежи, които бяха минали доста сложен път до България – през няколко страни, през зимата… в множеството случаи, за жалост, в медиите такива хора са представяни като нарушители. При срещата ми с тях се уверих, че това са най-нормални и в тази ситуация симпатични деца, избягали от Афганистан, тъй като животът им е бил заплашен от незаконна формация. За няколко месеца бяха научили доста добър български. Едно от девойките получаваше по-добри оценки от българчетата. Тези деца получават по-добри оценки от мен, когато съм бил на техните години. И това… на език, който са учили не повече от година.
Възстановителни работи по двореца Дарул Аман, Кабул, април 2018.
След това диалогът ни с Генчев минава към ролята на актуалните медии и какво биха могли да създадат те. Доста заплетена тематика, почтено казано, и оставаща без съответно ясна тенденция.
Основно (и няма по какъв начин да е иначе) виждаме две направления: от една страна медиите биха могли да имат ролята на отпор. Какво значи това ли? Ами – знаем, че тези, които вербуват така наречен задгранични бойци из европейските страни, ги намират в учебни заведения, университети, джамии, търсят ги (това е доста значимо!) из средите на маргиналите, там, където разочарованието, бедността, неналичието на вероятност, отчаянието и гневът живеят.
Там ролята на западните медии би трябвало да е на анти-пропаганда. Да покажат на евентуалните застрашени да станат членове на терористична формация, че имат и друга опция, че да се борят на страната на терористите не е методът им да намерят „ мястото си в живота “.
От друга страна… медиите „ популяризират “ достиженията на терористите, пишейки за тях, показвайки ги. Знаете евентуално за техния принцип „ убий 10, уплаши (тероризирай) 1000! “. Това става посредством разпространяването на техните дейности. Последствията. Причините. Причинителите. Мотивите им. Какво желае терорът? Да ви държи в боязън, да изкриви всекидневието ви и да ви накара да се страхувате. Как става това? Като гледате телевизия и четете вести.
Но все някъде има баланс сред двете направления и актуалните западни медии (да се надяваме) ще го намерят. Скоро.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ