Нов режим за национално и международно данъчно облагане
(Продължение на "Възраждането на капитализма зависи от налозите ")
Средният размер на налозите в международен мащаб е паднал от 49% върху приходите през 1985-а на 24% през 2018-а.
През последните четири десетилетия новите данъчни малки врати, просперитетът на нишата от консултанти, подготвени да оказват помощ на компаниите да пестят от налози, и разпространяването на корпоративната просвета за укриване на данъци доведоха до неуместната обстановка ред водещи американски компании да не заплащат въобще корпоративни такси. Този феномен не се ограничи само до Съединените щати - и голям брой държавни управления по света направиха данъчните си системи по-малко прогресивни и тласнаха нагоре неравенството. В наши дни, съгласно последните огласени оценки, корпорациите в световен мащаб трансферират над 650 милиарда $ от облагите си (близо 40% от осъществените отвън страните, в които се намират централите им) в данъчни убежища - най-вече на Бермудите, на Карибите, в Ирландия, в Люксембург и Сингапур.
До огромна степен виновност за този резултат има съществуващата система за ценови трансфер, по която се реализира облагането на артикули и услуги, продадени сред обособени елементи на една и съща мултинационална група. Въпросната скица е изобретена през 20-е години на предишния век и от този момент насам съвсем не се е трансформирала. Тя оставя на фирмените мениджъри изключително значимото решение къде да осчетоводят облагите си, без значение от района, в който са осъществени. През 90-е години на ХХ век, когато бе ръководител на Съвета на икономическите консултанти към тогавашния президент Бил Клинтън, професор Стиглиц организира безуспешна акция за смяна на световната система във типа, прилаган в Съединени американски щати - систематизиране на облагите сред щатите. Оттогава интензивната глобализация окуражи още повече потреблението на системата за ценови трансфер за укриване на налози, задълбочавайки проблемите, произлизащи от бягството на капитали към данъчните убежища.
Как богатите стават по-богати
Много политици, икономисти, корпоративни магнати и финансови величия упорстват, че налозите са контрапункт на растежа. Опонентите на данъчните нараствания настояват, че компаниите ще влагат наново по-голямата част от облагите си когато превеждат по-малки суми на държавната хазна. Според това разбиране корпоративните вложения са мотор на растежа: разширението на бизнеса основава работни места и повишава заплатите, което е в интерес на служащите. В действителния свят обаче не се следи взаимозависимост сред облагането на капитала и неговото струпване. От 1913-а до 80-е години на предишния век равнищата на спестяванията и на вложенията в Съединените щати са се променяли, само че постоянно са се движили в границите на 10% от националния приход. След орязването на налозите, което направи през 80-е години на ХХ век администрацията на Рейгън, таксуването на корпорациите отпада, само че нивата на спестяванията и на вложенията също се намаляват.
Намалението на налозите през 2017-а също илюстрира тази динамичност. Вместо да увеличи годишните заплати с 4 хиляди щ. $ годишно за домакинство, да окуражи корпоративните вложения и да подтиква резистентен стопански напредък, то докара до алегорично покачване на възнагражденията, имаше няколко тримесечия на по-висок напредък и - вместо вложения - взрив на противоположното изкупуване на акции в размер на 1 трлн. щ. $. Което е довело само до "златен дъжд " в портфейлите на богатите акционери на върха на пирамидата на приходите. За това благоденствие по традиция заплаща цялото общество: Америка натрупа за първи път недостиг за над 1 трлн. щ. $.
По-ниските налози върху финансовите облаги имат една съществена последица: богатите забогатяват още повече, а неравенството се задълбочава. Което е неприятна вест и за стопанската система, и за демокрацията.
Спасението е всички да бъдат принудени да заплащат. Което ще стане посредством
"смел нов режим за национално и интернационално данъчно облагане "
Той би трябвало да дава отговор на няколко съществени условия:
- Първото предписание към бизнеса да е да се сътвори фискална система, която да генерира данъчни доходи, съответни на стопанска система от ХХІ-и век. Това ще стане единствено посредством по-прогресивен данъчен закон, който да обезпечи нужното ниво на бюджетни приходи;
- Следващата стъпка ще е премахването на специфичните клаузи, които изключват от данъчно облагане дивидентите, финансовите облаги, тласъците, недвижимите парцели и други форми на финансови приходи;
- Подобрение ще донесе и въвеждането на налог благосъстояние, сходен на оферти наскоро от сенатора демократ от Масачузетс - Елизабет Уорън, която взе участие в конкуренцията за президент. Тя предлага данък от 2% за персонални положения над 50 млн. щ. $ и 6% за активи над 1 милиарда $, които ще вкарат съвсем 3.6 трлн. $ в щатската хазна през идното десетилетие и ще бъдат платени от 75 хиляди най-богати американски семейства - а те са под 0.1% от популацията на страната;
- За да се ограничи укриването на ДОД и на налог благосъстояние страните би трябвало да си сътрудничат по-плътно посред си;
- Особено значимо ще е въвеждането на минимална данъчна ставка в световен мащаб, която да дефинира прага, под който не би трябвало да слизат данъците на данъчните убежища.
Средният размер на налозите в международен мащаб е паднал от 49% върху приходите през 1985-а на 24% през 2018-а.
През последните четири десетилетия новите данъчни малки врати, просперитетът на нишата от консултанти, подготвени да оказват помощ на компаниите да пестят от налози, и разпространяването на корпоративната просвета за укриване на данъци доведоха до неуместната обстановка ред водещи американски компании да не заплащат въобще корпоративни такси. Този феномен не се ограничи само до Съединените щати - и голям брой държавни управления по света направиха данъчните си системи по-малко прогресивни и тласнаха нагоре неравенството. В наши дни, съгласно последните огласени оценки, корпорациите в световен мащаб трансферират над 650 милиарда $ от облагите си (близо 40% от осъществените отвън страните, в които се намират централите им) в данъчни убежища - най-вече на Бермудите, на Карибите, в Ирландия, в Люксембург и Сингапур.
До огромна степен виновност за този резултат има съществуващата система за ценови трансфер, по която се реализира облагането на артикули и услуги, продадени сред обособени елементи на една и съща мултинационална група. Въпросната скица е изобретена през 20-е години на предишния век и от този момент насам съвсем не се е трансформирала. Тя оставя на фирмените мениджъри изключително значимото решение къде да осчетоводят облагите си, без значение от района, в който са осъществени. През 90-е години на ХХ век, когато бе ръководител на Съвета на икономическите консултанти към тогавашния президент Бил Клинтън, професор Стиглиц организира безуспешна акция за смяна на световната система във типа, прилаган в Съединени американски щати - систематизиране на облагите сред щатите. Оттогава интензивната глобализация окуражи още повече потреблението на системата за ценови трансфер за укриване на налози, задълбочавайки проблемите, произлизащи от бягството на капитали към данъчните убежища.
Как богатите стават по-богати
Много политици, икономисти, корпоративни магнати и финансови величия упорстват, че налозите са контрапункт на растежа. Опонентите на данъчните нараствания настояват, че компаниите ще влагат наново по-голямата част от облагите си когато превеждат по-малки суми на държавната хазна. Според това разбиране корпоративните вложения са мотор на растежа: разширението на бизнеса основава работни места и повишава заплатите, което е в интерес на служащите. В действителния свят обаче не се следи взаимозависимост сред облагането на капитала и неговото струпване. От 1913-а до 80-е години на предишния век равнищата на спестяванията и на вложенията в Съединените щати са се променяли, само че постоянно са се движили в границите на 10% от националния приход. След орязването на налозите, което направи през 80-е години на ХХ век администрацията на Рейгън, таксуването на корпорациите отпада, само че нивата на спестяванията и на вложенията също се намаляват.
Намалението на налозите през 2017-а също илюстрира тази динамичност. Вместо да увеличи годишните заплати с 4 хиляди щ. $ годишно за домакинство, да окуражи корпоративните вложения и да подтиква резистентен стопански напредък, то докара до алегорично покачване на възнагражденията, имаше няколко тримесечия на по-висок напредък и - вместо вложения - взрив на противоположното изкупуване на акции в размер на 1 трлн. щ. $. Което е довело само до "златен дъжд " в портфейлите на богатите акционери на върха на пирамидата на приходите. За това благоденствие по традиция заплаща цялото общество: Америка натрупа за първи път недостиг за над 1 трлн. щ. $.
По-ниските налози върху финансовите облаги имат една съществена последица: богатите забогатяват още повече, а неравенството се задълбочава. Което е неприятна вест и за стопанската система, и за демокрацията.
Спасението е всички да бъдат принудени да заплащат. Което ще стане посредством
"смел нов режим за национално и интернационално данъчно облагане "
Той би трябвало да дава отговор на няколко съществени условия:
- Първото предписание към бизнеса да е да се сътвори фискална система, която да генерира данъчни доходи, съответни на стопанска система от ХХІ-и век. Това ще стане единствено посредством по-прогресивен данъчен закон, който да обезпечи нужното ниво на бюджетни приходи;
- Следващата стъпка ще е премахването на специфичните клаузи, които изключват от данъчно облагане дивидентите, финансовите облаги, тласъците, недвижимите парцели и други форми на финансови приходи;
- Подобрение ще донесе и въвеждането на налог благосъстояние, сходен на оферти наскоро от сенатора демократ от Масачузетс - Елизабет Уорън, която взе участие в конкуренцията за президент. Тя предлага данък от 2% за персонални положения над 50 млн. щ. $ и 6% за активи над 1 милиарда $, които ще вкарат съвсем 3.6 трлн. $ в щатската хазна през идното десетилетие и ще бъдат платени от 75 хиляди най-богати американски семейства - а те са под 0.1% от популацията на страната;
- За да се ограничи укриването на ДОД и на налог благосъстояние страните би трябвало да си сътрудничат по-плътно посред си;
- Особено значимо ще е въвеждането на минимална данъчна ставка в световен мащаб, която да дефинира прага, под който не би трябвало да слизат данъците на данъчните убежища.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ