Искате ли политици без деца да градят бъдещето на вашите деца?
~Продължение на материала, чиято първа част можете да прочетете тук
След като се вгледахме от близко в международните водачи и техните връзки към фамилията, е редно да погледнем и в елементарните хора – там откъдето всички поемат пътя си. Дори и международните водачи.
В предходната част видяхме образеца с тези, имащите по 5-6-7-8 деца, които са потребни и способстват колкото кутия кибрит. От другата страна би трябвало обаче да сложим пък бездетните учени, спортисти, хора на изкуството, инженери, откриватели, които движат света напред. Огледайте се, ще ги видите и в България. Не желая да давам съответни образци, тъй като някои от тях може би не са останали без деца по лично предпочитание и не е нужно и аз да греша с пръст в раната.
Това са хора от ПОЛЕЗНАТА еволюция.
Докато разсъждавах над това и си блъсках главата, в един миг ми хрумна: просто не всеки би трябвало да има деца, единствено тези, определените, които могат да движат цивилизацията напред, да са потребни за еволюцията. И в този миг усетих, че обмислям като един човек, чийто букви са А.Х. и е управлявал Германия през трийсетте години на 20 век и първата половина на четиридесетте. И тръпки ме побиха. Отказах се от тази мисъл, тъй като е нечовешка и е плод на първичното у мен. Нещо, което човечеството е дарено с разсъдък, с цел да може да превъзмогне.
Приемете обаче, че не може в действителност всички да имат деца. Първо е пренаселено. Второ: не всички са способни да възпитават вярно. Дори да са прелестни хора, да са родители е радикално друга роля. И в това време – доста мафиоти са били чудесни родители.
Уважавам решението на хората, които усещат, че няма да се оправят, да не го вършат. На света има задоволително комплицирани хора, с цел да не сътворяваме нови. Лошото обаче е, че неприятният генетичен материал (всеки от нас познава такива) е задоволително тъп, с цел да не осъзнава какъв брой е тъп и по тази причина се възпроизвежда като на конвейер. И това е проблем. Докато… качественият генетичен материал… „ Големият проблем на този свят е, че умните хора са изпълнени със подозрения, а простаците са цялостни с убеденост “. Това са думи на Чарлз Буковски и мисля, че отлично разказват протичащото се.
Реално (в това отношение) сме разграничени на 3: можещи и искащи; искащи, само че неможещи; можещи, само че неискащи. Е, и четвърта дребна група – неискащи и неможещи, само че те не са значими.
Така разграничени, може не Европа на 2 скорости да имаме, а на 40 скорости. До такава степен сме разединени. Не единствено политически, културно, обществено, само че даже и към този момент на първично съвсем биологично равнище. Ние сме организъм без имунна система – сърцето блокира, бъбреците – и те, мозъкът от дълго време се е предал, а докторите… докторите половината са стажанти, а другата половина – изморени от живота, пред пенсия, които мислят единствено за лятото на Малдивите.
И тук стигаме до персоналния избор.
Личния избор да нямаш деца. Познавам хора, които са го създали. Ето ви претекста на един от тях: не искам да докарвам на този свят още една душа, която да се лута и да се мъчи да живее, животът е прогнил, светът е прогнил, не искам да предизвиквам такова нещо на никого, още по-малко на дете, което ще е мое. Колкото и на някои от вас да се коства погрешно това, аз го почитам. Има други, които се тормозят, че не могат да се оправят с финансовия аспект на нещата. Има трети, които се тормозят, че времето им просто не може да се разпредели вярно. Има други пък, които считат, че не са подобаващи за родители и възпитанието им ще е пагубно за детето, което ще се трансформира в неприятен възрастен някой ден, който ще отгледа погрешно своето дете. Тоест те са избрали напълно умишлено да пресечен порочната процедура на неверно образование, което ги е деформирало и да сложат завършек на сбърканата си генетична линия. Адмирирам това. Едва ли имате визия какъв брой мъчно е едно такова решение. А има (най-често срещано) и хора, които вземат решението, повлияни от няколко от изброените фактори, събрани ведно. Има, несъмнено, и елементарни егоисти или страхливци, само че това е друга порода. Те не са забавен, нито пък доминиращ фактор. Влиянието им върху обществото е нищожно и пренебрежимо. Странното е обаче, че когато хората се пробват да спорят (и да обиден!) хората, които нямат деца, те се концентрират точно върху страхливците и егоистите и поставят всички точно под този знаменател. Грешка! Хората, които съзнателно стопират сбърканите си гени, са всичко друго, само че не и егоисти. Напротив, вършат ви услуга с цената на жестока всеотдайност. Но чувствам, че прахосвам думи тук и който знае защо приказвам, по този начин или другояче си го знае; който не знае – ще продължи да упорства, че всички са егоисти.
Да забележим част от неверните обществени модели, които водят до отхвърли или по-скоро до отлагането и в последна сметка примиряването на някои, да ги назовем „ комплицирани души “, които непрекъснато се лутат в лабиринт от глупави решения.
Тук е значимо да създадем една вметка – упоменатите нагоре решения, липса на сигурност и всичко останало, важи с цялостна мощ и за политиците, тъй като те въпреки всичко са хора, като нас, а не докарани от друга планета извънземни. Те също са подвластни на тези глупави или умни решения или подозрения.
Споменавайки подозрения, гладко минаваме в последната част от този материал, в който ще разгледаме параноята.
Параноята от време на време е сковаваща и блокира живота на хората. За какво приказвам в тази ситуация? Има една особена порода мъже и дами, които се държат напълно съзнателно встрани от обществените правила, тъй като считат себе си за жертви по дифолт.
Например съумелите мъже. Тези, които са постигнали нещо в живота преди да срещнат Единствената. Смятам не е нужно да се впускам в пояснения, че, с цел да има дете и то да пораства в подобаваща и здравословна среда, е належащо да има двама родителя, които също така да живеят в мир един с различен.
И по този начин – успелите… Успелите страдат от параноя, тъй като не знаят дали тази или онази жена е с тях поради тях самите или поради парите и властта им. Има хора, несъмнено, които не се интересуват, не им пука, те просто минават през живота, като през ваучър, вършат секс безсистемно и не им пука дали ще остареят сами или не. Но те по-скоро влизат в една от упоменатите към този момент нагоре графи, в сравнение с са подобаващ образец за тук.
Параноиците постоянно търсят знаци за това, че не са параноици. Тоест търсят знаци, че „ са били прави “, че тя в действителност е с него поради парите му. Така хем са спокойни, че не са луди, хем са нещастни точно тъй като са били прави. Представяте ли си що за живот е това…? Ужасно.
Те също постоянно си остават сами и бездетни. Това е доста добър образец за умишлено отнемане от деца и семейство, без действително да имат предпочитание за такова нещо. Личностен спор на най-неприятно равнище.
Нещо сходно се среща и при дамите. Много от тях се сблъскват със страха на мъжете да бъдат със мощни и самостоятелни дами и заплахата да попаднат на мъжката версия на „ златотърсачка “. Съвсем действителна заплаха.
Но…
Тук обаче би трябвало да създадем едно значимо разделяне сред мощните и самостоятелни и „ мощните и самостоятелни “. Било то мъже или дами.
Най-добре ще мога да го опиша с образец (важи и за двата пола).
Аз съм мощна и самостоятелна персона и по тази причина всички бягат от мен… поради това съм сам/а! Възможно е. Но допустимо ли е хората да бягат, тъй като с изключение на мощна и самостоятелна персона си също по този начин и злобна, отмъстителна, заядлива, досадна, мрънкаща, лъжлива, пресметлива, манипулативна личност, която оставя единствено отвратителни страсти след себе си? Така де – две истини, два обстоятелството, които се отнасят до една и съща персона – мощна и самостоятелна от едната страна, всички изброени противни качества – от другата. Все едно да имаш кафяв джип, който е без порти, със счупени стъкла, изчезнала гума; да го пуснеш за продажба и когато никой не ти се обади за обявата, да си кажеш: ето! Никой не го желае, тъй като е кафяв. А да не си помислиш, че може да е обвързвано с обстоятелството, че е изпотрошен. Не… тъй като е кафяв… аз съм мощна и самостоятелна персона, по тази причина бягат от мен…
Ето ви още една рубрика самотници, създали някакъв си свои избор.
И по този начин – откакто видяхме няколко от най-разпространените сюжети на този свят за това по какъв начин човек остава самичък или бездетен, мисля, че е редно всеки самичък за себе си да реши какво желае от хората към себе си и най-много – какви хора желае към себе си; а по-късно да се вгледа и в водачите, които са над него. И всеки самичък за себе си да реши какво желае от тях и какви желае да бъдат те.
След като се вгледахме от близко в международните водачи и техните връзки към фамилията, е редно да погледнем и в елементарните хора – там откъдето всички поемат пътя си. Дори и международните водачи.
В предходната част видяхме образеца с тези, имащите по 5-6-7-8 деца, които са потребни и способстват колкото кутия кибрит. От другата страна би трябвало обаче да сложим пък бездетните учени, спортисти, хора на изкуството, инженери, откриватели, които движат света напред. Огледайте се, ще ги видите и в България. Не желая да давам съответни образци, тъй като някои от тях може би не са останали без деца по лично предпочитание и не е нужно и аз да греша с пръст в раната.
Това са хора от ПОЛЕЗНАТА еволюция.
Докато разсъждавах над това и си блъсках главата, в един миг ми хрумна: просто не всеки би трябвало да има деца, единствено тези, определените, които могат да движат цивилизацията напред, да са потребни за еволюцията. И в този миг усетих, че обмислям като един човек, чийто букви са А.Х. и е управлявал Германия през трийсетте години на 20 век и първата половина на четиридесетте. И тръпки ме побиха. Отказах се от тази мисъл, тъй като е нечовешка и е плод на първичното у мен. Нещо, което човечеството е дарено с разсъдък, с цел да може да превъзмогне.
Приемете обаче, че не може в действителност всички да имат деца. Първо е пренаселено. Второ: не всички са способни да възпитават вярно. Дори да са прелестни хора, да са родители е радикално друга роля. И в това време – доста мафиоти са били чудесни родители.
Уважавам решението на хората, които усещат, че няма да се оправят, да не го вършат. На света има задоволително комплицирани хора, с цел да не сътворяваме нови. Лошото обаче е, че неприятният генетичен материал (всеки от нас познава такива) е задоволително тъп, с цел да не осъзнава какъв брой е тъп и по тази причина се възпроизвежда като на конвейер. И това е проблем. Докато… качественият генетичен материал… „ Големият проблем на този свят е, че умните хора са изпълнени със подозрения, а простаците са цялостни с убеденост “. Това са думи на Чарлз Буковски и мисля, че отлично разказват протичащото се.
Реално (в това отношение) сме разграничени на 3: можещи и искащи; искащи, само че неможещи; можещи, само че неискащи. Е, и четвърта дребна група – неискащи и неможещи, само че те не са значими.
Така разграничени, може не Европа на 2 скорости да имаме, а на 40 скорости. До такава степен сме разединени. Не единствено политически, културно, обществено, само че даже и към този момент на първично съвсем биологично равнище. Ние сме организъм без имунна система – сърцето блокира, бъбреците – и те, мозъкът от дълго време се е предал, а докторите… докторите половината са стажанти, а другата половина – изморени от живота, пред пенсия, които мислят единствено за лятото на Малдивите.
И тук стигаме до персоналния избор.
Личния избор да нямаш деца. Познавам хора, които са го създали. Ето ви претекста на един от тях: не искам да докарвам на този свят още една душа, която да се лута и да се мъчи да живее, животът е прогнил, светът е прогнил, не искам да предизвиквам такова нещо на никого, още по-малко на дете, което ще е мое. Колкото и на някои от вас да се коства погрешно това, аз го почитам. Има други, които се тормозят, че не могат да се оправят с финансовия аспект на нещата. Има трети, които се тормозят, че времето им просто не може да се разпредели вярно. Има други пък, които считат, че не са подобаващи за родители и възпитанието им ще е пагубно за детето, което ще се трансформира в неприятен възрастен някой ден, който ще отгледа погрешно своето дете. Тоест те са избрали напълно умишлено да пресечен порочната процедура на неверно образование, което ги е деформирало и да сложат завършек на сбърканата си генетична линия. Адмирирам това. Едва ли имате визия какъв брой мъчно е едно такова решение. А има (най-често срещано) и хора, които вземат решението, повлияни от няколко от изброените фактори, събрани ведно. Има, несъмнено, и елементарни егоисти или страхливци, само че това е друга порода. Те не са забавен, нито пък доминиращ фактор. Влиянието им върху обществото е нищожно и пренебрежимо. Странното е обаче, че когато хората се пробват да спорят (и да обиден!) хората, които нямат деца, те се концентрират точно върху страхливците и егоистите и поставят всички точно под този знаменател. Грешка! Хората, които съзнателно стопират сбърканите си гени, са всичко друго, само че не и егоисти. Напротив, вършат ви услуга с цената на жестока всеотдайност. Но чувствам, че прахосвам думи тук и който знае защо приказвам, по този начин или другояче си го знае; който не знае – ще продължи да упорства, че всички са егоисти.
Да забележим част от неверните обществени модели, които водят до отхвърли или по-скоро до отлагането и в последна сметка примиряването на някои, да ги назовем „ комплицирани души “, които непрекъснато се лутат в лабиринт от глупави решения.
Тук е значимо да създадем една вметка – упоменатите нагоре решения, липса на сигурност и всичко останало, важи с цялостна мощ и за политиците, тъй като те въпреки всичко са хора, като нас, а не докарани от друга планета извънземни. Те също са подвластни на тези глупави или умни решения или подозрения.
Споменавайки подозрения, гладко минаваме в последната част от този материал, в който ще разгледаме параноята.
Параноята от време на време е сковаваща и блокира живота на хората. За какво приказвам в тази ситуация? Има една особена порода мъже и дами, които се държат напълно съзнателно встрани от обществените правила, тъй като считат себе си за жертви по дифолт.
Например съумелите мъже. Тези, които са постигнали нещо в живота преди да срещнат Единствената. Смятам не е нужно да се впускам в пояснения, че, с цел да има дете и то да пораства в подобаваща и здравословна среда, е належащо да има двама родителя, които също така да живеят в мир един с различен.
И по този начин – успелите… Успелите страдат от параноя, тъй като не знаят дали тази или онази жена е с тях поради тях самите или поради парите и властта им. Има хора, несъмнено, които не се интересуват, не им пука, те просто минават през живота, като през ваучър, вършат секс безсистемно и не им пука дали ще остареят сами или не. Но те по-скоро влизат в една от упоменатите към този момент нагоре графи, в сравнение с са подобаващ образец за тук.
Параноиците постоянно търсят знаци за това, че не са параноици. Тоест търсят знаци, че „ са били прави “, че тя в действителност е с него поради парите му. Така хем са спокойни, че не са луди, хем са нещастни точно тъй като са били прави. Представяте ли си що за живот е това…? Ужасно.
Те също постоянно си остават сами и бездетни. Това е доста добър образец за умишлено отнемане от деца и семейство, без действително да имат предпочитание за такова нещо. Личностен спор на най-неприятно равнище.
Нещо сходно се среща и при дамите. Много от тях се сблъскват със страха на мъжете да бъдат със мощни и самостоятелни дами и заплахата да попаднат на мъжката версия на „ златотърсачка “. Съвсем действителна заплаха.
Но…
Тук обаче би трябвало да създадем едно значимо разделяне сред мощните и самостоятелни и „ мощните и самостоятелни “. Било то мъже или дами.
Най-добре ще мога да го опиша с образец (важи и за двата пола).
Аз съм мощна и самостоятелна персона и по тази причина всички бягат от мен… поради това съм сам/а! Възможно е. Но допустимо ли е хората да бягат, тъй като с изключение на мощна и самостоятелна персона си също по този начин и злобна, отмъстителна, заядлива, досадна, мрънкаща, лъжлива, пресметлива, манипулативна личност, която оставя единствено отвратителни страсти след себе си? Така де – две истини, два обстоятелството, които се отнасят до една и съща персона – мощна и самостоятелна от едната страна, всички изброени противни качества – от другата. Все едно да имаш кафяв джип, който е без порти, със счупени стъкла, изчезнала гума; да го пуснеш за продажба и когато никой не ти се обади за обявата, да си кажеш: ето! Никой не го желае, тъй като е кафяв. А да не си помислиш, че може да е обвързвано с обстоятелството, че е изпотрошен. Не… тъй като е кафяв… аз съм мощна и самостоятелна персона, по тази причина бягат от мен…
Ето ви още една рубрика самотници, създали някакъв си свои избор.
И по този начин – откакто видяхме няколко от най-разпространените сюжети на този свят за това по какъв начин човек остава самичък или бездетен, мисля, че е редно всеки самичък за себе си да реши какво желае от хората към себе си и най-много – какви хора желае към себе си; а по-късно да се вгледа и в водачите, които са над него. И всеки самичък за себе си да реши какво желае от тях и какви желае да бъдат те.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ