Строги мерки за икономии в Румъния, синдикатите протестират
Продължават митингите в Румъния на недоволни чиновници от обществения бранш, откакто държавното управление разгласи нови фискални ограничения и одобри изключителна разпоредба за понижаване на бонусите за нездравословни условия на труд, предава Диджи24, представена от Българска телеграфна агенция.
Днес посредством демонстрации недоволството си декларират от Службата за пенсии и социалноосигурителни права и от Министерството на вложенията и европейските планове. Служителите преустановиха работа за няколко часа.
Те настояват, че заплатите им ще намалеят с 40 до 50 % и заплашват да блокират планове с европейски средства. Според техния синдикален водач намаляването на възнагражденията им няма да донесе пари в държавния бюджет и да има позитивен резултат, защото 85 % се покриват от Европейската комисия.
На този декор се организира съвещание на Тристранния съвет за обществен разговор. По-късно през днешния ден следва и съвещание на държавното управление, на което ще бъде разискван законопроектът с фискалните ограничения за понижаване на бюджетния недостиг.
„ Последните решения, признати без действителен разговор, без разбор на въздействието и без бистрота, показват липса на ценене на демократичните правила и правата на служащите, залегнали в националното и европейското законодателство “, реагираха от Националната федерация за обществена взаимност на труда в прессъобщение. Най-големите синдикални организации в Румъния укоряват държавното управление, че не е говорило с тях преди да показа проекта с ограничения за понижаване на бюджетния недостиг.
В сряда румънският министър председател Илие Боложан разгласи нови налози и такси. Сред тях са увеличение на налог добавена стойност (ДДС) с две ставки - 11 % и 21 %, нарастване с 10 % на акциза върху алкохола, горивата и цигарите. От 1 януари се възнамерява нарастване на налога върху дивидентите от 10 на 16 %, а банковите облаги също ще бъдат в допълнение облагани с налог .
Още преди да бъдат признати ограниченията за понижаване на бюджетния недостиг, синдикалните организации се оповестиха против тях и заплашиха с митинги и обща стачка.
Румънският финансов министър Александру Назаре съобщи, че новият фискален пакет на държавното управление е бил контрактуван с Европейската комисия и може да получи удобна оценка, в случай че бъде признат преди идното съвещание на Съвета ECOFIN, съобщи Румъния Инсайдър. На конференция той акцентира, че пакетът бележи началото на нов стадий за Румъния, ориентиран към създаване на постоянна основа за устойчива, насочена към вложения стопанска система .
По думите на министъра, пакетът се чака да донесе спомагателни доходи от 9,5 милиарда леи през 2025 година, като обвързваните разноски ще възлязат на 1,2 милиарда леи. Спестяванията от ограничение на бонусите за нездравословни условия на труд ще доведат до общ чист резултат за 2025 година от 10,75 милиарда леи .
„ Влиянието върху общите доходи за 2026 година е 35 милиарда леи, до момента в който разноските възлизат на 57 милиарда леи, само че би трябвало да се има поради, че всъщност включихме всичко от така наречен Наредба „ Тренулец “. От тези 57 милиарда леи, 18 милиарда съставляват заледяване на заплати, пенсии и всички останали свързани заплащания, които бяха част от Наредбата „ Тренулец “ за 2026 година “, изясни Назаре.
Финансовият министър акцентира градивния разговор с Европейската комисия, като означи, че ранното приемане на пакета може да докара до позитивна оценка. „ Влизаме в нов път, при който наш приоритет е да подсигуряваме постоянна основа. Оттам желаеме да изградим стопанска система, фокусирана върху вложения, предвидимост и нов метод към бюджетния надзор и фискалната дисциплинираност “, добави той.
Пакетът включва редица фискални корекции. Пренастройката на ставките по Данък добавена стойност се чака да донесе 6 милиарда леи. Акцизните данъци ще се усилят с 1 милиард леи през 2025 година и с 3,5 милиарда леи през 2026 година Новият таван за здравноосигурителна вноска върху пенсии над 3000 леи ще донесе съвсем 1,4 милиарда леи през идната година и над 4 милиарда леи през 2026 година
Правителството също по този начин удвоява краткотрайния спомагателен налог върху банковия бранш от 2% на 4%, което ще обезпечи 400 милиона леи през 2025 година и съвсем 1,8 милиарда леи през 2026 година Данъците върху хазарта също ще се усилят доста, като таксите за лицензиране ще набъбнат с към 30%, а за облагите ще се вкарат нови прагове за облагане. Играчите, които печелят до 10 000 леи, към този момент ще заплащат налог при източника от 10%, вместо досегашните 3%.
„ Искаме да изпратим явен сигнал по отношение на данъчното облагане на хазарта, като се има поради какъв брой нездравословна знаем, че може да бъде тази активност “, уточни Назаре.
Министерството на финансите разгласява проектозакон, с който се вкарват редица фискални и бюджетни ограничения, в това число нарастване на общоприетата ставка на Данък добавена стойност от 19% на 21% и корекции на понижените ставки от 5% и 9% на 11%. Проектът планува също по-високи акцизни данъци, нарастване на налога върху дивидентите от 10% на 16% и спомагателен налог върху банките, заяви Economica.net. Предвиждат се и по-високи налози в хазартния бранш и въвеждане на осигурителна вноска върху пенсии, надхвърлящи 3000 леи, която ще се ползва върху сумата над този предел.
Днес посредством демонстрации недоволството си декларират от Службата за пенсии и социалноосигурителни права и от Министерството на вложенията и европейските планове. Служителите преустановиха работа за няколко часа.
Те настояват, че заплатите им ще намалеят с 40 до 50 % и заплашват да блокират планове с европейски средства. Според техния синдикален водач намаляването на възнагражденията им няма да донесе пари в държавния бюджет и да има позитивен резултат, защото 85 % се покриват от Европейската комисия.
На този декор се организира съвещание на Тристранния съвет за обществен разговор. По-късно през днешния ден следва и съвещание на държавното управление, на което ще бъде разискван законопроектът с фискалните ограничения за понижаване на бюджетния недостиг.
„ Последните решения, признати без действителен разговор, без разбор на въздействието и без бистрота, показват липса на ценене на демократичните правила и правата на служащите, залегнали в националното и европейското законодателство “, реагираха от Националната федерация за обществена взаимност на труда в прессъобщение. Най-големите синдикални организации в Румъния укоряват държавното управление, че не е говорило с тях преди да показа проекта с ограничения за понижаване на бюджетния недостиг.
В сряда румънският министър председател Илие Боложан разгласи нови налози и такси. Сред тях са увеличение на налог добавена стойност (ДДС) с две ставки - 11 % и 21 %, нарастване с 10 % на акциза върху алкохола, горивата и цигарите. От 1 януари се възнамерява нарастване на налога върху дивидентите от 10 на 16 %, а банковите облаги също ще бъдат в допълнение облагани с налог .
Още преди да бъдат признати ограниченията за понижаване на бюджетния недостиг, синдикалните организации се оповестиха против тях и заплашиха с митинги и обща стачка.
Румънският финансов министър Александру Назаре съобщи, че новият фискален пакет на държавното управление е бил контрактуван с Европейската комисия и може да получи удобна оценка, в случай че бъде признат преди идното съвещание на Съвета ECOFIN, съобщи Румъния Инсайдър. На конференция той акцентира, че пакетът бележи началото на нов стадий за Румъния, ориентиран към създаване на постоянна основа за устойчива, насочена към вложения стопанска система .
По думите на министъра, пакетът се чака да донесе спомагателни доходи от 9,5 милиарда леи през 2025 година, като обвързваните разноски ще възлязат на 1,2 милиарда леи. Спестяванията от ограничение на бонусите за нездравословни условия на труд ще доведат до общ чист резултат за 2025 година от 10,75 милиарда леи .
„ Влиянието върху общите доходи за 2026 година е 35 милиарда леи, до момента в който разноските възлизат на 57 милиарда леи, само че би трябвало да се има поради, че всъщност включихме всичко от така наречен Наредба „ Тренулец “. От тези 57 милиарда леи, 18 милиарда съставляват заледяване на заплати, пенсии и всички останали свързани заплащания, които бяха част от Наредбата „ Тренулец “ за 2026 година “, изясни Назаре.
Финансовият министър акцентира градивния разговор с Европейската комисия, като означи, че ранното приемане на пакета може да докара до позитивна оценка. „ Влизаме в нов път, при който наш приоритет е да подсигуряваме постоянна основа. Оттам желаеме да изградим стопанска система, фокусирана върху вложения, предвидимост и нов метод към бюджетния надзор и фискалната дисциплинираност “, добави той.
Пакетът включва редица фискални корекции. Пренастройката на ставките по Данък добавена стойност се чака да донесе 6 милиарда леи. Акцизните данъци ще се усилят с 1 милиард леи през 2025 година и с 3,5 милиарда леи през 2026 година Новият таван за здравноосигурителна вноска върху пенсии над 3000 леи ще донесе съвсем 1,4 милиарда леи през идната година и над 4 милиарда леи през 2026 година
Правителството също по този начин удвоява краткотрайния спомагателен налог върху банковия бранш от 2% на 4%, което ще обезпечи 400 милиона леи през 2025 година и съвсем 1,8 милиарда леи през 2026 година Данъците върху хазарта също ще се усилят доста, като таксите за лицензиране ще набъбнат с към 30%, а за облагите ще се вкарат нови прагове за облагане. Играчите, които печелят до 10 000 леи, към този момент ще заплащат налог при източника от 10%, вместо досегашните 3%.
„ Искаме да изпратим явен сигнал по отношение на данъчното облагане на хазарта, като се има поради какъв брой нездравословна знаем, че може да бъде тази активност “, уточни Назаре.
Министерството на финансите разгласява проектозакон, с който се вкарват редица фискални и бюджетни ограничения, в това число нарастване на общоприетата ставка на Данък добавена стойност от 19% на 21% и корекции на понижените ставки от 5% и 9% на 11%. Проектът планува също по-високи акцизни данъци, нарастване на налога върху дивидентите от 10% на 16% и спомагателен налог върху банките, заяви Economica.net. Предвиждат се и по-високи налози в хазартния бранш и въвеждане на осигурителна вноска върху пенсии, надхвърлящи 3000 леи, която ще се ползва върху сумата над този предел.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ